Адвокат за милиони

Седемнайсета глава

Сутринта на първото съдебно заседание по делото на Девън Фин пристигна в кантората по-рано от обичайното. Беше закарал на училище Сали и когато се върна в Чарлстън, наближаваше девет часът. Козловски вече се беше затворил в кабинета си, когато Фин влезе в сградата. Лиса работеше на бюрото си. Тя вдигна очи, поздрави кратко и отново насочи вниманието си към екрана на компютъра.

Фин имаше два часа преди делото и възнамеряваше да използва това време пълноценно. Трябваше да пише куп други молби и искания по други дела, които все отлагаше, и си даваше сметка, че ако скоро не се захване с тях, ще започне да изпуска сроковете. Мудността беше единственият голям порок на правосъдната система. Един адвокат можеше да си позволи най-различни пропуски и грешки — можеше да цитира погрешно прецедент и да съчини фактите; да напише текст, който е лишен от логика и структура; да има проблеми при съставянето на едно компетентно и граматически правилно изречение — и въпреки това съдията щеше да го изслуша и да се опита да вникне в аргументите му. Но господ да е на помощ на адвоката, който пропуснеше срок. За подобно провинение правосъдната система се стоварваше с цялата си тежест върху клиента на адвоката.

За щастие Фин обичаше да пише. След като беше напуснал света на мегафирмите, той вече не разполагаше с неограничено време, за да чете написаното и да го шлифова десетки пъти, но все още имаше добър усет при представянето на версиите на неговите клиенти. Подходът му беше прост: изложи простите факти и посочи приложимите правни принципи от съдебната практика с колкото се може по-малко думи. Съдиите обичаха неговата деловитост.

Тъкмо дописваше молба по гражданско дело за един от малкото корпоративни клиенти, които имаше, когато телефонът иззвъня.

— Фин на телефона — каза той.

— Господин Фин, аз съм детектив Стоун.

— Детектив, с какво мога да ви бъда полезен? — Той продължи да пише, докато говореше. Бързаше да довърши молбата, за да може да я подаде навреме.

— Бихме искали днес да дойдете до полицията, за да поговорим.

— Кои вие? — Фин изтри излишен параграф, без да отделя голямо внимание на разговора.

— Аз и колегата ми. Ще имате ли възможност да дойдете тази сутрин?

— Днес ми е малко натоварено. За какво става дума?

— За Еди Балик. Разбрахме, че вчера сте говорили с него?

— Така е.

— Искаме да ни кажете за какво говорихте.

Адвокатът довършваше заключението и пишеше последните думи.

— Не мога да говоря за това, детектив. Изпълнявах поръчка на мой клиент.

— Все пак бихме искали да дойдете в участъка.

Фин завърши и последното изречение. Върна се в началото на документа и започна да го чете отново.

— Днес съм много зает — каза той. — За какво се интересувате от разговора ми с Балик?

— Защото снощи е бил убит.

Фин спря да чете молбата. Примигна и погледна слушалката в ръката си. Веднага през ума му минаха милиони въпроси. Но не зададе нито един.

— Какво? — промърмори.

— Бил е убит, господин Фин — отвърна Стоун. — Кога да ви очакваме?

Фин затвори телефона и се облегна назад. Погледна към Лиса, която беше чула половината разговор.

— За какво е целият шум? — попита го тя.

— Заради Еди Балик. Снощи е бил убит. Очевидно той…

Тя вдигна ръка.

— Чакай малко. Няма смисъл да го повтаряш по два пъти. — Стана и отиде до вратата, която водеше към кабинета на Козловски. — Коз! — извика. — Трябва да дойдеш. — После се върна и седна отново на бюрото си.

Миг по-късно се появи и Козловски.

— Какво има?

— Звъня ми детектив Стоун.

— Стоун? Какво иска?

— Балик е бил убит снощи.

Козловски се спря и се обърна към Фин:

— Това не е добре.

— И аз мисля така. Открили са го рано тази сутрин. Четирима от хората му също. Стоун не ми даде всички подробности, но от това, което чух, гледката не е била никак приятна.

Детективът седна на стола пред бюрото.

— Какво ще правиш?

— Отказах им. Казах им, че днес съм много зает и че ще ги потърся веднага щом се освободя. Заседанието в съда е тази сутрин.

— Мислиш, че Девън е замесен ли?

— Ако не е, прекалено много станаха случайните съвпадения. Така или иначе, искам хубаво да си поговоря с Девън, преди да отида в полицията. И този разговор ще е по-лесен, ако го проведа, след като го освободят под гаранция.

Съдебната палата представляваше двайсететажна бетонна сграда на Сентър Скуеър, в центъра на града. Беше построена в непривлекателен и утилитаристки стил, който отговаряше на тромавия механизъм на правосъдната система.

Фин паркира в разположения наблизо подземен гараж и влезе в сградата, показвайки адвокатската си карта на входа, за да не чака на опашката, образувала се пред детекторите за метал. Оттам се насочи направо към съдебната зала и попита служителката къде се намира в момента Девън. Тя му каза, че клиентът му в момента е на път и че няма да има време да се видят преди началото на заседанието. Това беше твърде неприятна новина предвид факта, че имаше да обсъди толкова много неща с Девън.

Фин седна на една банка по-отзад и се загледа в залата. Вътре беше пълно със сновящи адвокати, влизащи, излизащи или прелистващи съдебни книжа. Клиентите вървяха бавно и гледаха околните сърдито и недоверчиво. Полицаите също влизаха и излизаха от залата, но през въртящата се врата в задната част. Правосъдието беше хаотичен процес.

Първото съдебно заседание по делото е кратка процедура. То е предназначено, за да бъде запознат обвиняемият с всички обвинения, отправени срещу него, да му се осигури възможност за юридическа помощ, обвиняемият да направи първите си искания и възражения и да бъде освободен под гаранция, ако съдът прецени, че е уместно. В няколко дела за хулигански прояви споразуменията за гаранцията бяха готови още преди началото на заседанието, но при повечето дела за по-сериозни престъпления първоначално обвиняемият заявява, че не се смята за виновен, и оттам нататък се действа за намаляване на присъдата.

В този ден заседанията се председателстваха от съдия Майрън Плат. Той беше на около петдесет и пет години, с леко издадено коремче и оплешивяваща глава. Беше назначен за съдия преди няколко години, в последните дни на отиващата си администрация на губернатора, като награда за политическата му лоялност. Съдийската трибуна не беше мечтата на живота му и той изобщо не прикриваше отегчението си от сегашната си работа. В много други отношения обаче беше разумен — дори и логиката, и обективността му да бяха продукт на неговата незаинтересованост.

На мястото на обвинителите седяха двама помощник-окръжни прокурори, редуващи се един след друг, докато ги извикваха по отделните дела. Единият, когото Фин не познаваше, беше млад, вероятно завършил право преди не повече от две години. Другият беше жена на четирийсетина година на име Кристин Кели, срещу която се беше явявал много пъти.

Процесът беше буквално автоматизиран. Прокурорите имаха само няколко минути на дело и те се отнасяха към съответното дело съобразно установените правила. Фин трябваше да изслуша шест заседания, преди да стигнат до делото на Девън. Служителката обяви делото:

— Дело № 08-CR-2677, щатът Масачузетс срещу Девън Мали! Моля, страните да се явят за изслушване!

Фин стана.

— Скот Фин за обвиняемия — заяви той, докато вървеше към мястото на защитата.

Кристин Кели се изправи.

— Прокурор Кели от името на щата. — Тя погледна към Фин, който тъкмо постави куфарчето си на масата. Това не беше дружелюбен поглед. Той я беше побеждавал всеки път, когато се бяха изправяли един срещу друг в съдебна зала, а нищо не ядосваше повече прокурорите от това да загубят от адвокат. Вероятно за Девън щеше да е по-добре, ако друг прокурор беше поел делото, но това вече не можеше да се промени.

Девън беше доведен в предната част на залата, все още облечен в затворнически дрехи. Беше с оковани китки и глезени, но иначе изглеждаше спокоен.

— Ваша чест, моля за една минута да поговоря с клиента си — каза Фин.

— Трийсет секунди. — Съдия Плат се прозя. — Трябва само да отговорите на обвинението — смята ли се за виновен или не. С всичко останало ще се занимаваме по-нататък. Не искам да задържам другите присъстващи.

Девън отиде до Фин. Той постави пръсти на устните си, сякаш затваря цип.

— Аз няма да се обаждам — каза и му намигна. — Шоуто е твое.

— Добре — отвърна адвокатът, — но щом излезеш навън, трябва да поговорим много сериозно.

— Знам. Кълна се, ще си получиш парите. Няма да те оставя да чакаш.

— Не става дума за парите, Девън. Балик е бил убит снощи. Стават двама — Балик и Мърфи. Ченгетата искат да говорят с мен, а аз не знам какво да им кажа. Знам само, че не обичам да ме свързват чрез клиента ми с убийства. Значи ти или си наистина голям карък, или не ми казваш всичко. Така или иначе, да знаеш, че съм бесен.

Кръвта се отдръпна от лицето на Девън и той пребледня.

— Балик? — попита с дрезгав глас. — Убит?

— Да, убит.

Съдия Плат се намести на стола си.

— Време е, господин адвокат — каза той. — Ще четем ли обвинителния акт?

— Не, ваша чест — отвърна Фин.

Цялата увереност в поведението на Девън изчезна за миг и той погледна уплашено към Фин.

— Чакай, имам нужда да помисля — прошепна.

— Как ще пледира клиентът ви? — попита съдията.

— Невиновен — каза адвокатът.

— Фин! — изсъска Девън, което направи впечатление дори на съдия Плат.

— Господин адвокат, моля, предайте на клиента си, че няма да търпя подобни изблици.

— Да, ваша чест. — Той се обърна към Девън и му направи знак да мълчи.

— Предполагам, че ще искате освобождаване под гаранция, нали, господин Фин? — продължи съдията.

— Ваша чест, моля, обвиняемият да бъде освободен срещу подписка за ненапускане на града.

— Ваша чест, господин Фин има голямо чувство за хумор — прекъсна го Кели.

— Вярно е, господин съдия — отвърна той, — но в момента не прибягвам до чувството си за хумор. Клиентът ми е живял тук през целия си живот. Има дъщеря, която живее при него. Смятам, че в случая не е необходимо определяне на парична гаранция.

— Трябва да говорим! — обади се Девън, този път по-високо и отново привлече недоволния поглед на съдията.

Кели се възползва от временния смут и отново взе думата:

— Ваша чест, обвиняемият е бил заловен с открадната стока на стойност над сто хиляди долара. Бил е заловен да товари откраднатата стока в камион. Да бъде пуснат срещу подписка за ненапускане ще означава буквално да не го видим никога отново. Той е добре известен на правоохранителните органи като закоравял крадец…

— Господин Мали не е бил осъждан за кражба повече от двайсет години — намеси се Фин.

— Вярно е, отдавна не е извършвал престъпление — съгласи се тя. — Но през последните десет години е бил арестуван седем пъти.

— Но не е бил привличан към наказателна отговорност, ваша чест. Не можете да го накажете заради прекаленото усърдие на полицаите и на прокурорите, нали?

— Ваша чест, това е скандално! — почти извика Кели.

— Да се гледа на този човек като на жертва на системата е прекалено дори и за господин Фин.

— Успокойте се и двамата. — Плат махна безучастно с ръка, но Фин долови, че е заинтригуван от спора.

Изключено беше Фин да издейства на Девън освобождаване срещу подписка, но пък можеше да се споразумее за по-малък от обикновения размер на паричната гаранция.

— Дъщеря ли има? — попита съдията.

— Точно така, ваша чест — отвърна Фин. — Тя е на четиринайсет и живее при него.

— Къде живее в момента?

— През последните два дни тя живя при мен, ваша чест. — Адвокатът сплете пръсти и наведе поглед, подобно на свещеник пред олтара. — Тя няма други роднини и ако господин Мали остане в затвора, няма къде да отиде. — Фин сега продаваше версията си и се надяваше Плат да е в настроение да я купи. — Основната грижа на господин Мали в момента е да има кой да се грижи за малкото му момиченце.

— О, хайде, моля ви! — протестира Кели. — Ако господин Мали е такъв образцов родител, защо тогава е бил хванат в неделя през нощта да обира бутик? При този човек рискът за бягство е голям, маша чест.

— Наистина ли мислите, че ще зареже дъщеря си? — попита Фин.

— Господин Фин изтъкна няколко добри аргумента — каза съдията на Кели. — Не съм убеден, че трябва да го накажа, задето е бил арестуван, но в крайна сметка не е бил съден. Той също така има здрави корени в тази общност, включително и дъщеря му, която живее с него. — Той направи пауза и се обърна към служителката: — Мога ли да видя досието на господин Мали?

Фин погледна Девън окуражително. Беше си свършил добре работата и беше горд. Затова очакваше в отговор да види благодарност в очите на клиента си. За негова изненада обаче по лицето му се четеше смесица от страх и объркване. Девън се обърна към него и леко се наведе. Фин предположи, че иска да му прошепне нещо, и се наведе към него.

Девън го удари силно в лицето.

Фин си беше издал брадичката напред, за да чуе какво ще му каже доверителят му. В резултат на което ударът дойде абсолютно неочаквано за него. Той изгуби равновесие и падна върху стола зад него, като го обърна. Просна се на пода и едва не си разби главата в парапета, който отделяше предната част на съдебната зала от банките за присъстващите.

В залата настъпи тишина, последвана от суматоха и смут. Съдебните пристави затичаха към Девън с палки в ръцете. Той залегна и се опита да предпази главата си. Не му беше лесно с оковани ръце и крака. Приставите се нахвърлиха върху му и започнаха да го налагат.

— Добре, добре, добре! — извика Девън, докато се пазеше от удари. Беше безполезно обаче, Фин видя как няколко здрави удара се стовариха върху ръцете и гърба му. После четирима пристави го вдигнаха и го изнесоха набързо от залата.

Врявата продължи само няколко секунди и стихна така внезапно, както беше започнала, Фин се изправи и потърка брадичката си. Погледна съдията, но не знаеше какво да каже. Кели се окопити по-бързо от него:

— Ваша чест, щатът възразява срещу пускане под парична гаранция в какъвто и да било размер.

Фин не можеше да не види самодоволната й усмивка.

— Господин съдия — започна той, но не знаеше как да продължи, — бих искал да посоча…

— Спестете ми го, господин Фин — прекъсна го Плат. — Искането за освобождаване под гаранция се отхвърля.

— Но, ваша чест — протестира адвокатът.

— Достатъчно, господин Фин! — Не помнеше преди Плат да е повишавал тон. — Ако господин Мали иска да бъде пуснат под гаранция, ще трябва да дойде, да се извини и да ми покаже, че докато е на свобода, ще се държи като цивилизован човек. Но дори и в този случай ще трябва да си помисля дали да му разреша да излезе от затвора под каквато и да било гаранция. До тогава ще остане зад решетките!

Фин потри брадичката си отново. Усещаше, че тя се подува. Съдията го гледаше и чакаше той да отговори нещо. Фин беше единственият нападнат, но въпреки това съдията беше еднакво сърдит и на него, и на Девън. Фин не беше изненадан. Сред съдиите, прокурорите, полицаите и голяма част от обществото битуваше схващането, че адвокатите заслужават същите присъди като престъпниците, които защитават в съда. В интерес на истината той не беше много сигурен дали не са прави.

Той погледна Плат и преглътна тежко.

— Да, ваша чест — отвърна. — Благодаря ви, ваша чест.