Двойката от съседната къща

Първа глава

Мей усеща как киселините се надигат в стомаха ѝ и си проправят път нагоре към гърлото; главата ѝ се върти. Пила е твърде много. Синтия безразсъдно ѝ долива цяла вечер, така че не знае колко точно е изпила. Но не може да си представи как иначе би могла да изтърпи тази вечер. Всеки път, когато Синтия ѝ доливаше вино, съпругът на Мей я беше поглеждал многозначително, но тя умишлено не му обръщаше внимание. Няма никаква представа колко вино е изпила в продължение на тази безкрайна вечер. На сутринта ще трябва да изцеди и изхвърли кърмата си.

Тя наблюдава домакинята с присвити очи. Синтия открито флиртува със съпруга ѝ, Нико. Защо Мей позволява това? Защо съпругът на Синтия, Греъм, също го позволява? Мей е ядосана, но безпомощна; не знае как да прекрати това поведение, без да изглежда жалко и нелепо. Всички са леко пияни. Така че тя търпи, безмълвно се ядосва и пие още вино. Мей е научена да не прави сцени; тя не обича да привлича внимание върху себе си.

За разлика от Синтия.

И тримата — Мей, Нико и Греъм, съпругът на Синтия — я съзерцават като омагьосани. Нико, в частност, не може да откъсне поглед от нея. Синтия се приближава толкова близо до него, докато се навежда да напълни чашата му, че лицето на Нико едва ли не се отърква в изрязаното ѝ деколте.

Мей си напомня, че Синтия флиртува с всеки.

И все пак, колкото повече ги наблюдава, толкова повече започва да ѝ се струва, че между Нико и Синтия се случва нещо. Мей никога досега не е имала подобни подозрения. Може би алкохолът я прави мнителна.

Не, решава тя — ако наистина имаха какво да крият, нямаше да се държат по този начин. От двамата Синтия е тази, която флиртува, а той охотно приема нейното внимание. Мей си казва, че Нико със сигурност ѝ е верен. Знае, че той е изцяло отдаден на семейството си. Тя и бебето са всичко за него. Той ще бъде до нея, каквото и да се случи — отпива поредната голяма глътка вино — колкото и зле да станат нещата.

Но докато наблюдава как Синтия се усуква на съпруга ѝ, Мей се чувства все по-неспокойно и тревожно. Шест месеца след раждането тя все още не е свалила десетте килограма, които натрупа през бременността. Мислеше си, че би трябвало вече да си е върнала предишната фигура, но явно това щеше да отнеме поне година. Ще си наложи да не обръща внимание на жълтите списания на касата в супермаркета и да се сравнява с всички известни майки, които изглеждат страхотно след два-три месеца.

Но дори и в най-добрата си форма, Мей никога няма да може да се мери с жена като Синтия, нейната по-висока, по-пищна съседка — с дългите ѝ крака, тънката ѝ талия, големите ѝ гърди и вълнистите смолисточерни коси, която винаги ходи с високи токчета и секси дрехи. „Прилича на стриптийзьорка“, казва си безмилостно Мей. Казвала си го е и друг път.

— Виж… — започва Греъм.

Но Мей няма сили да слуша за какво говори Греъм. Той е ужасно скучен. Тя тромаво се протяга към мобилния си телефон, който стои върху масата, и поглежда колко е часът. Наближава един. Беше отишла да нагледа бебето в полунощ. Нико бе отишъл да го нагледа в дванадесет и половина. След това беше излязъл във вътрешния двор, за да изпуши една цигара заедно със Синтия, докато тя и Греъм останаха неловко да седят на масата, отрупана с остатъците от вечерята, и да се опитват да поддържат разговора. Трябваше да излезе на двора с тях. Но не го беше направила, защото Греъм не обичаше да диша цигарен дим и щеше да бъде ако не грубо, то поне неудобно да го остави да седи съвсем сам на собственото си празненство, така че тя не беше излязла от благоприличие. Греъм, възпитан в същите ценности като нея самата, има безупречни обноски. Пълна мистерия е защо се е оженил за кифла като Синтия.

Когато Нико и Синтия се върнаха от цигарената си пауза, Мей беше започнала да се държи хладно със съпруга си.

Мей поглежда към бебефона, който стои на ръба на масата със своята малка червена лампичка, светеща като въгленчето на запалена цигара. Изведнъж се разколебава и усеща колко сбъркано е всичко това. Що за човек отива на вечеря у съседите и оставя бебето си само вкъщи? Що за майка би направила подобно нещо? Тя чувства как познатата агония на самообвиненията започва да я завладява. Тя не е добра майка. Какво като бавачката не беше успяла да дойде? Трябваше да доведат Кора, да донесат преносимата ѝ кошара за игра и да я сложат да си легне в нея. Но Синтия беше казала да не идват деца. Вечерята щеше да бъде само за възрастни, в чест на рождения ден на Греъм. Това е още една причина Мей да не харесва Синтия. Какъв човек трябва да си, за да кажеш, че едно шестмесечно бебе не е добре дошло у вас? Как изобщо Мей беше позволила на Нико да я убеди, че това е нормално? Това беше безотговорно. Чуди се какво биха си помислили другите майки от нейната група, ако някой ден им разкаже. Оставихме шестмесечното си бебе само вкъщи и отидохме на вечеря у съседите. Представя си как зяпват и млъкват от неудобство. Но тя никога няма да им каже. Ако го направи, веднага ще я отлъчат от групата.

Двамата с Нико бяха спорили по въпроса, преди да отидат на вечерята. Когато бавачката се обади и каза, че няма да може да дойде, Мей беше предложила да остане вкъщи с бебето — бездруго не ѝ се ходеше на рождения ден. Но Нико беше непреклонен.

— Не може просто да си останеш вкъщи — настоя той.

Когато тя не отговори нищо, добави:

— Добре ще ти се отрази да излезеш малко. Нали помниш какво каза докторът?

Цяла вечер се беше опитвала да реши дали последното изречение беше подло и заядливо или се бе опитал да ѝ помогне. Накрая беше склонила. Нико я увери, че ако вземат бебефона със себе си, ще могат да чуят всеки път, когато бебето промърмори или се събуди. Освен това щяха да я наглеждат на всеки половин час. Нищо лошо не би могло да се случи.

Вече е почти един през нощта. Дали да отиде да нагледа бебето или просто да накара Нико да си тръгнат? Тя иска да се прибере вкъщи и да си легне. Иска тази вечер да свърши.

Тя хваща съпруга си за ръката.

— Нико — подканя го тя, — трябва да тръгваме. Един часът е.

— О, не си тръгвайте още — казва Синтия. — Не е толкова късно!

Очевидно на нея не ѝ се иска празненството да приключва. Тя не иска Нико да си тръгва. От друга страна, не би имала нищо против само Мей да си тръгне.

— Може би не и за теб — отговаря Мей и успява да прозвучи леко остро, въпреки че е пияна. — Но аз трябва да стана рано, за да нахраня бебето.

— Горката — въздъхва Синтия и по някаква причина това вбесява Мей.

Синтия няма деца и никога не е искала да има. Двамата с Греъм са бездетни по собствено желание и това е още нещо, което необяснимо безпокои Мей.

Да накара Нико да си тръгне, се оказва трудна задача. Той сякаш е твърдо решен да остане. Истински се забавлява, но Мей започва да се тревожи.

— Само още едно — казва Нико, като се обръща към Синтия, и вдига чашата си, без да поглежда към жена си.

Настроението му през цялата вечер е необичайно приповдигнато — сякаш насила. Мей се чуди защо. Напоследък у дома той винаги мълчи. Но тази вечер е душата на компанията. От известно време Мей усеща, че нещо с него не е наред — само да можеше да ѝ каже какво. Но не ѝ казва почти нищо. Не я допуска до себе си. А може би се отдръпва от нея заради променливите ѝ настроения след раждането, така наречената следродилна депресия. Разочарован е от нея. А и кой не е? Тази вечер той очевидно предпочита компанията на прекрасната, жизнерадостна и бляскава Синтия. Може би му липсват дните без грижи около детето, когато излизаха и стояха до късно, пиеха колкото си искаха и спяха до насита — може би му липсват повече, отколкото си е давала сметка досега.

Мей проверява колко е часът и изведнъж губи търпение.

— Аз си тръгвам. Трябваше да нагледам бебето в един часа.

Тя се обръща към Нико и напрегнато добавя:

— Ти стой колкото искаш.

Нико я поглежда остро, очите му блестят. Изведнъж Мей си казва, че всъщност изобщо не изглежда пиян, но нейната глава е замаяна. Ще се скарат ли сега? Пред съседите? Наистина ли? Мей започва да се оглежда за дамската си чанта, посяга да прибере бебефона и едва тогава вижда, че все още е включен в контакта, така че се пресята да го издърпа от стената, докато осъзнава как през цялото време всички са вперили погледи в дебелия ѝ задник. Ами нека. Чувства как се съюзяват срещу нея, сякаш са решили, че им разваля удоволствието. Усеща как сълзите парят в очите ѝ, но не им позволява да потекат. Не иска да избухне в плач пред всички. Синтия и Греъм не знаят нищо за следродилната ѝ депресия. Няма да я разберат. Мей и Нико не са казвали на никого за това, дори на родителите на Мей. Или поне така си мисли Нико. В действителност Мей наскоро беше споделила с майка си. Майка ѝ няма да каже на никого, дори на баща ѝ. Мей не иска никой друг да знае, а подозира, че и Нико не иска да се разчува за това, въпреки че не го беше признавал на глас. Но цялото това преструване я изтощава и я кара да се чувства като някаква измамница.

Докато все още е с гръб към останалите, тя чува как Нико изведнъж се съгласява с нея.

— Права си — казва той. — Стана късно, трябва да тръгваме.

Мей се обръща и отмята косата от очите си. Усмихва се насила:

— Следващият път е наш ред да ви поканим.

И добавя наум: „Заповядайте вкъщи, където живеем заедно с детето си. Надявам се да плаче цяла нощ и да ви съсипе вечерта. Ще гледам да ви поканя точно когато ѝ никнат зъби.“.

Тръгват си почти веднага след това. Само двамата са и нямат бебешки арсенал за събиране — освен бебефона, който Мей набутва в дамската си чанта. Мей и Нико си казват довиждане с домакините — Синтия е видимо недоволна от внезапното им тръгване — и се отправят към външната врата, после излизат на алеята пред къщата на Греъм и Синтия и няколко крачки по-надолу вече са на алеята пред собствената си врата, защото двете къщи са залепени една за друга, с обща стена. Мей върви пред Нико и не казва нищо. Може и да не му каже нищо повече тази вечер. Тя изкачва стъпалата на верандата и замръзва намясто.

— Какво има? — пита Нико, докато я настига.

Гласът му звучи напрегнато.

Мей гледа пред себе си с широко отворени очи. Входната врата е открехната.

— Сигурна съм, че я заключих! — извиква Мей, а гласът ѝ прозвучава пискливо от напрежение.

— Успокой се — казва Нико. — Може да си забравила. Доста пи.

Но Мей не го чува. Тя изтичва нагоре по стълбите и по коридора към стаята на бебето, докато Нико върви след нея.

Когато влиза и вижда празното креватче, изпищява.