Двойката от съседната къща

Десета глава

Расбак минава през дома на семейство Конти, за да вземе Дженингс. Следователят и полицейският служител отиват в къщата на съседите, без да се обадят предварително, и откриват, че съпругът — Греъм Стилуел — не си е вкъщи.

Расбак вече се е запознал накратко с двамата съседи някъде по средата на миналата нощ, когато беше ходил в тяхната къща и задния им двор. Синтия Стилуел беше облечена с дълъг копринен халат и чехли на високи токчета, които му напомниха за филмовите звезди от петдесетте години. Двамата със съпруга ѝ стояха като вцепенени от шокиращото отвличане на бебето и не казваха нищо, докато полицаите претърсваха имота им непосредствено след откритието, че бебето е изчезнало. Тогава Расбак беше съсредоточил цялото си внимание върху задния двор, оградата и пътеката между двете къщи. Но сега иска да разговаря със Синтия, домакинята на празненството от миналата нощ, за да провери дали може да хвърли някаква светлина върху събитията от предишната вечер и ранните часове на сутринта.

Следователят веднага вижда, че тя е красива жена. На възраст между тридесет и тридесет и пет години, с дълга черна коса и големи сини очи. Фигурата ѝ е от онзи вид, който кара уличното движение да спре и привлича неприлични подсвирквания. Освен това тя е напълно наясно със собствената си привлекателност и прави така, че всички наоколо също да бъдат напълно наясно с нея. В момента е облечена с блуза с множество разкопчани копчета на деколтето, ленени панталони, които представят фигурата ѝ в особено ласкава светлина, и сандали на високи токчета. Гримът ѝ е перфектен, въпреки че някой е отвлякъл бебето на нейните гости, докато са били в дома ѝ късно предишната вечер. Но под перфектния грим ясно се вижда, че е уморена, все едно не е спала добре или изобщо не е спала.

— Открихте ли нещо? — пита ги Синтия Стилуел, след като ги е поканила да влязат.

Посочва им дневната, където всички сядат. Тя заема креслото и елегантно кръстосва краката си, така че да поклаща единия от тях, с перфектен яркочервен педикюр.

Расбак се усмихва извинително и отговаря:

— Нямам право да съобщавам подробности от разследването.

Докато гледа жената срещу себе си, той открива, че изглежда притеснена.

— Доколкото разбрах, вие се занимавате професионално с фотография? — пита Расбак.

— Да, точно така. Най-вече на свободна практика.

— Ужасно е как са отвлекли бебето — отбелязва Расбак. — Сигурно сте много разстроена.

— Не мога да спра да мисля за това. Имам предвид, че те бяха тук, когато се случи. Всички бяхме тук и се забавлявахме, без да подозираме нищо. Чувствам се отвратително.

Тя облизва устни.

— Можете ли да ми разкажете малко повече за миналата вечер? — пита Расбак. — Просто ми разкажете какво се случи със собствени думи.

— Добре — казва тя и дълбоко си поема дъх. — Бях организирала празненство за четиридесетия рожден ден на Греъм. Той искаше нещо по-дискретно. Затова поканих Нико и Мей на вечеря — понякога вечеряме заедно и сме добри приятели. Преди да се роди бебето, се виждахме много често с тях — сега не толкова.

— Вие ли предложихте да оставят бебето у дома си? — пита Расбак.

Лицето ѝ почервенява.

— Не знаех, че не могат да си намерят бавачка.

— Доколкото разбрах, те са намерили бавачка, но тя се е отказала от уговорката в последния момент.

Жената кимва.

— Точно така. Но аз никога нямаше да им кажа, че не могат да доведат бебето, ако не бяха извикали бавачка. После те се появиха с бебефона и казаха, че бавачката е отказала уговорката, но те ще включат бебефона в контакта и непрекъснато ще я наглеждат.

— Какво си помислихте за това?

— Какво съм си помислила?

Расбак кимва и продължава да очаква отговора.

— Нищо не си помислих. Аз нямам дете. Предположих, че знаят какво правят. Те изглеждаха така, сякаш няма проблеми. Аз бях твърде заета с приготвянето на вечерята, за да се замисля особено.

Тя помълчава, преди да добави:

— Честно казано, като се има предвид, че единият от двамата ставаше на всеки половин час, за да я наглежда, сигурно щеше да бъде по-удобно просто да я доведат.

Жената отново прави пауза и продължава:

— От друга страна, тя е доста капризно бебе.

— А Мей и Нико — казвате, че са излизали на всеки половин час, за да ходят да наглеждат бебето?

— О, да. Бяха непоклатими в това отношение. Перфектните родители.

— По колко време ги нямаше, когато ходеха да я наглеждат? — пита Расбак.

— Различно.

— Как така?

— Ами, когато ходеше Нико, се връщаше доста бързо. За пет минути или дори по-малко. Но Мей се бавеше повече. Спомням си, че в някакъв момент се пошегувах с Нико, че тя може би няма да се върне.

— Кога се случи това?

— Мисля, че беше около единадесет. Нямаше я дълго. Спомням си, че се чудех дали изобщо ще се върне, след като я нямаше толкова време. Когато дойде, я попитах дали всичко е наред. Тя отговори, че всичко е чудесно, просто е трябвало да нахрани бебето.

Тя решително кимва.

— Точно така, беше в единадесет, защото тя винаги храни бебето в единадесет, така че да може да спи без прекъсване до около пет сутринта.

Синтия изглежда неуверена, когато добавя:

— Когато се върна след храненето в единадесет, изглеждаше така, все едно е плакала.

— Плакала? Сигурна ли сте?

— Така ми се стори. Мисля, че след това си беше наплискала лицето с вода. Нико я изгледа доста остро, все едно се раздразни от това.

— Защо смятате, че се е раздразнил?

Синтия свива рамене.

— Мей понякога изпада в разни настроения. Според мен майчинството се е оказало по-трудно за нея, отколкото си е представяла. В последно време не е точно душата на компанията.

— Двамата с Нико разговаряха ли насаме след това?

— Какво имате предвид?

— Случваше ли се с вашия съпруг да отидете до кухнята и да ги оставите сами? Отидоха ли да седнат само те двамата в някой ъгъл, за да си поговорят?

— Не знам. Не мисля. Нико си говореше предимно с мен, защото беше ясно, че Мей не е в много добро настроение.

— Значи не си спомняте двамата да са разговаряли насаме през цялата вечер?

— Не, защо?

Расбак не отговаря на нейния въпрос.

— Опишете ми как премина остатъкът от вечерта, ако нямате нищо против.

— Седяхме предимно в дневната, защото има климатик. Говорехме най-вече Нико и аз. Мъжът ми е доста мълчалив. Двамата с Мей си приличат в това отношение. Разбират се.

— А вие с Нико разбирате ли се?

— Двамата с Нико сме по-екстровертни, без съмнение. Аз внасям живец в живота на моя съпруг, а Нико прави същото с Мей. Предполагам, че противоположностите се привличат.

Расбак замълчава и оставя тишината да изпълни стаята. След това пита:

— Когато Мей се върна от храненето в единадесет часа, освен че изглеждаше така, все едно може би е плакала, промени ли се настроението ѝ? Стори ли ви се различна?

— Не съм забелязала. Имам предвид, че тя и без това си беше мълчалива през цялата вечер. Изглеждаше уморена.

— Кой нагледа бебето следващия път?

Синтия се замисля, преди да отговори.

— Ами, Мей се върна около единадесет и половина, така си мисля, затова Нико не отиде. Тя ходеше на всеки точен час, а той отиваше половин час след нея — така се бяха уговорили. Така че Мей отиде пак в дванадесет, а след това Нико отиде в дванадесет и половина.

— Колко време я нямаше Мей, когато отиде да нагледа бебето в полунощ?

— О, не много, няколко минути.

— А след това Нико отиде в дванадесет и половина.

— Да.

— Къде бяхте вие, когато той излезе в дванадесет и половина?

— Бях в кухнята, за да поразчистя малко. Той се измъкна през задната врата, като ми каза, че ще отскочи да нагледа бебето и веднага ще се върне. И ми намигна.

— Намигна ли ви?

— Да. Беше пил доста. Всички бяхме пили.

— И колко време го нямаше?

— Не много, две или три минути. Може би пет.

— Къде бяхте вие, докато го нямаше?

— В кухнята.

— А в какво настроение беше той, когато се върна?

— Чудесно. Същото.

Тя се размърдва на мястото си и отново кръстосва крака.

— Продължете.

— Покани ме да излезем в задния двор, за да изпушим по една цигара.

— И какво се случи после?

— Той ми запали цигарата.

Расбак не казва нищо, докато я чака да продължи.

— После започна да ме гали по краката. Бях с рокля с цепка отстрани.

Тя изглежда така, сякаш се чувства неудобно.

— Според мен всичко това няма връзка със случая, вие как мислите? Какво общо може да има това с отвличането на бебето?

— Просто ни разкажете какво се случи.

— Той ме галеше по краката. После съвсем се разгорещи и ме дръпна в скута си. И ме целуна.

— Продължете — подканя я Расбак.

— Беше доста възбуден. И двамата малко се отнесохме. Беше тъмно, а ние бяхме пияни.

— Колко време продължи това? — пита Расбак.

— Не знам, няколко минути.

— Не се ли тревожехте, че вашият съпруг или Мей може да излязат и да видят как двамата с Нико се… прегръщате?

— Честно казано, според мен и двамата не разсъждавахме много трезво. Бяхме изпили доста.

— Във всеки случай никой не излезе и не ви видя.

— Не, в крайна сметка аз го отблъснах, но го направих мило. Не ми беше лесно, защото той много ми се беше нахвърлил. Беше доста настоятелен.

— Двамата с Нико имате ли извънбрачна връзка? — пита направо Расбак.

— Какво? Не. Нямаме извънбрачна връзка. Мислех си, че това е просто безобиден флирт. Той никога не ме е докосвал преди това. И двамата бяхме пили твърде много.

— Какво се случи, след като го отблъснахте?

— Оправихме се и се върнахме обратно вътре.

— По кое време се случи това?

— Беше почти един часът. Мей искаше да си тръгва. Не ѝ хареса това, че Нико беше излязъл с мен в задния двор. Тя е от ревнивите.

— Излизали ли сте в задния двор по-рано вечерта?

— Не. Защо?

— Питах се дали не сте имала възможност да забележите дали лампата на сензора за движение светваше по-рано, когато Нико влизаше в къщата?

— О, не знам. Не го виждах, когато влизаше там.

— С изключение на вас и вашия съпруг, както и на Нико и Мей, разбира се, знаете ли дали някой друг е бил наясно, че бебето е останало само в къщата на съседите?

— Не знам за такъв човек. Имам предвид, кой друг би могъл да знае за това?

— Това ли е всичко, госпожо Стилуел? Има ли нещо друго, което да добавите?

Тя поклаща глава.

— Не, съжалявам. На мен ми се стори съвсем обикновена вечер. Как би могъл някой да си помисли, че може да се случи нещо подобно? Струва ми се невъзможно.

— Благодаря ви за отделеното време — казва Расбак и се изправя, за да си тръгне, като ѝ подава визитната си картичка. — Ако си спомните още нещо, каквото и да е, обадете ми се.

След като излизат от къщата, Дженингс хвърля един поглед към Расбак и повдига вежди.

— Вярваш ли ѝ? — пита го Расбак.

— За кое по-точно? — отговаря другият мъж.

— За натискането в задния двор.

— Не знам. Защо да лъже? Освен това наистина е доста секси.

— Мен ако питаш, хората лъжат непрекъснато, често по необясними причини — отвръща Расбак.

— Ти мислиш ли, че лъже?

— Не. Но в нея има нещо, което не е съвсем както трябва, и не знам какво е то. Стори ми се притеснена, все едно не казва всичко, което знае.

Двамата спират на тротоара пред къщата, като говорят тихо помежду си.

— Въпросът е, ако приемем, че тя казва истината, защо Нико е решил да я сваля точно след дванадесет и тридесет? Дали го е направил, защото е нямал никаква представа, че отвличат бебето му горе-долу по същото време, или го е направил, защото току-що е предал бебето на съучастника си и е искал да създаде впечатление, че точно в този момент нищо не го притеснява?

— А може и да е социопат — предполага Дженингс. — Може да е предал бебето на съучастника си и това наистина да не го е притеснявало.

Расбак кимва:

— Може би.