Двойката от съседната къща

Шестнадесета глава

Нико се качва в аудито и го подкарва. Не отива в офиса. Има нужда да помисли. Спуска се до крайбрежната алея, паркира колата, обърната към езерото, под сянката на едно дърво. Слиза, сяда на капака и гледа водата.

Казва си, че всичко ще се оправи. Кора е добре, няма как да бъде иначе. Родителите на Мей ще намерят парите. Неговият тъст никога няма да пропусне възможността да се изкара герой и голяма работа, даже това да му струва едно малко състояние. Особено ако изглежда така, все едно спасява Нико от затруднението, от което не може да се измъкне сам. Нико си мисли, че дори няма да усетят липсата на толкова пари.

Той дълбоко си поема въздух, който носи уханието на езерото, и го изпуска от дробовете си, като се опитва да се успокои. Усеща и миризмата на умряла риба, но какво толкова. Трябва да вкара някакъв въздух в дробовете си. Последните няколко дни бяха истински ад. Нико не е създаден да издържа на такова напрежение. Нервите му са съсипани.

Вече изпитва угризения, но в крайна сметка всичко ще си струва усилията. Когато си прибере Кора и вземе парите, всичко ще се оправи. Те ще си върнат дъщерята. А той ще разполага с два и половина милиона долара от парите на родителите на Мей, за да вкара бизнеса си в релси. При мисълта, че ще вземе пари от своя тъст, Нико се усмихва. Наистина мрази този кучи син. Може би трябваше да вдигне залога. Може би трябваше да поиска десет милиона само за да види какво ще направи Ричард. В кой момент щеше да се откаже? На пет милиона се беше съпротивлявал повече, отколкото очакваше Нико. В кой момент парите щяха да станат по-важни от собствената му дъщеря и внучка? Нико знае, че Алис никога нямаше да се откаже, колкото и голяма да стане сумата. Сега му се иска да беше взел всички пари на кучия син. Но нямаше как да поеме този риск, естествено. Кора е твърде важна. А пет милиона са повече от достатъчно. Дори два или три щяха да стигнат.

С тези пари ще успее да се справи с финансовите си проблеми и да издигне бизнеса на следващото ниво. Парите ще трябва да влязат в компанията от името на дискретен, анонимен инвеститор от Бермуда. Бизнесът ще полети. Никой няма да разбере какво е станало. Неговият съучастник ще си получи половината дял, ще замине далеч оттук и ще си мълчи.

Той едва не се беше отказал. Когато бавачката отмени уговорката в последния момент, Нико изпадна в паника. Беше готов да прекрати цялата операция. Знаеше, че когато идва да гледа бебето, Кълаяпи винаги заспива със слушалките си на главата. Два пъти се беше случвало да се прибират преди полунощ и да я хващат дълбоко заспала на дивана в дневната, защото не ги беше чула да влизат. На Мей това не ѝ харесваше. Според нея Кълаяпи не беше добра бавачка, но бе трудно да намерят каквато и да е, защото в техния квартал имаше толкова много малки деца.

Планът предвиждаше Нико да излезе да изпуши една цигара в дванадесет и половина, тихо да се промъкне в къщата, да вземе спящото бебе и да я изнесе през задния вход, докато Кълаяпи спи. Ако се беше събудила и го беше видяла, щеше да ѝ каже, че е дошъл да нагледа бебето от съседната къща. Ако пък го беше видяла с бебето на ръце, щеше да ѝ каже, че я носи в съседната къща, за да я покаже за малко, и да се откаже от цялата операция.

В случай че беше успял, историята щеше да бъде за дете, отвлечено от стаята си, докато бавачката е била на долния етаж. Но тогава тя се бе отказала от уговорката. Нико бе изпаднал в отчаяно положение и му се беше наложило да импровизира. Беше убедил Мей да оставят Кора у дома с условието, че ще я наглеждат на всеки половин час. Така щеше да изнесе Кора през задния вход до колата, която го чакаше, когато е негов ред да я нагледа. Знаеше, че по този начин двамата с Мей няма да направят добро впечатление, защото бяха оставили бебето само вкъщи. Но си мислеше, че все пак ще свърши работа, а не разполагаше с друг избор.

Ако смяташе, че има какъвто и да било риск за Кора, никога нямаше да го направи. Независимо за колко пари става дума.

Беше мъчително трудно да не вижда Кора през последните няколко дни. Да не може да прегърне детето си, да я целуне по главичката, да усети аромата на кожата ѝ. Да не може да се обади, за да провери как е, и да се увери, че всичко с нея е наред. Да не знае какво изобщо се случва, по дяволите.

Нико отново си казва, че Кора е добре. Естествено, че е добре. Просто той трябваше да се държи. Всичко скоро щеше да свърши. Щяха да си върнат Кора и да вземат парите. Съжалява за това, че всичко се отразява толкова тежко на Мей. Казва си обаче, че тя ще бъде толкова щастлива, когато си върне Кора, че може би ще промени начина, по който гледа на света. През последните няколко месеца беше някакво шибано мъчение да се занимава със собствените си проблеми, докато гледа как жена му хленчи из къщата и изобщо не го забелязва.

Всичко се беше оказало много по-трудно, отколкото очакваше. Когато Брус Нийланд, неговият съучастник, не се бе обадил в рамките на първите дванадесет часа, Нико беше полудял. Бяха се разбрали за дванадесет часа. Не повече от дванадесет часа, преди да установи контакт. Но когато беше станало събота на обяд и той все още не се бе обадил, Нико се притесни, че нещо се е объркало, че Брус е изгубил кураж. Медиите обърнаха твърде голямо внимание на случая. Може би се беше изплашил. И още по-лошо, дори не вдигаше мобилния телефон, на който Нико трябваше да му се обади при извънредни обстоятелства. А Нико нямаше никакъв друг начин да се свърже с него.

Той беше предал собственото си бебе на съучастник, който не се придържаше към уговорения план и с когото не можеше да се свърже. Щеше да се побърка от притеснения. Непрекъснато си казваше: „Нали няма начин да ѝ направи нещо лошо?“.

Нико беше обмислял идеята да си признае всичко на полицията и да им каже малкото, което знаеше за Брус Нийланд, надявайки се те да успеят да го открият заедно с Кора. Но си мислеше, че това може да е твърде опасно за нея. Затова беше изчакал.

И след това по пощата се бе получило бодито. Полицията не следеше пощата им, а само стационарния телефон. Така не бяха разбрали за това. Нико се беше побъркал от тревоги, защото нямаше как да се свърже с Брус. Беше изпитал невероятно облекчение, когато бяха получили бодито. Представяше си, че Брус може би не смее да се обади в къщата, дори от мобилния телефон с предплатена карта, който не можеше да бъде проследен. Сигурно го беше страх от полицията. Но той беше намерил друг начин.

Само да минат още няколко дни, и всичко ще свърши. Нико ще занесе парите на уговореното място за срещата — което бяха избрали заедно предварително — и ще си върне Кора. Когато всичко приключи, ще се обади в полицията и ще им каже. Ще им даде невярно описание на Брус и колата му.

Може и да имаше по-лесен начин бързо да се сдобие с няколко милиона долара, но той не можеше да се сети за него. А Господ му беше свидетел, че се бе опитвал.

Родителите на Мей идват в четвъртък сутринта, като носят парите. На пачки по сто долара. Общо три милиона долара в небелязани банкноти. В банките са използвали броячни машини, за да преброят цялата сума. Трябваше да ги съберат бързо, така че не беше лесно. Ричард не пропуска да им го напомни. Парите заемат изненадващо много място. Ричард ги е опаковал в три големи плика за пазаруване.

Нико тревожно следи поведението на жена си. Мей седи с майка си на дивана, под нейното крило. Изглежда мъничка и крехка. Той не обича да я вижда такава. Според него за това е виновна майка ѝ. Нико иска Мей да бъде силна. Има нужда тя да бъде силна. Все пак не се е оженил за малко дете. Не му харесва как Мей понякога се държи инфантилно под влиянието на майка си, която полага прекалено големи усилия да я предпази от всичко.

Напомня си, че тя е под огромно напрежение. Повече и от него, ако това изобщо е възможно. Той едва не се разпада под тежестта на всичко, което се случва, а все пак знае каква е цялостната картина. Тя не знае какво става. Не е сигурна, че още днес ще си върнат Кора, а може само да се надява. За разлика от нея, той знае, че Кора ще бъде обратно у дома в рамките на два или три часа. Скоро всичко това ще свърши. И всички ще бъдат по-добре.

Брус ще изпрати дела от парите на Нико в офшорната сметка, както са се уговорили. И двамата никога повече няма да се срещнат. Няма да има нищо, което да ги свързва. Нико ще бъде в безопасност. Ще си върне детето, ще получи парите, от които се нуждае — а неговият тъст ще изгуби три милиона долара.

Мей изведнъж избутва ръката на майка си и се изправя.

— Искам да дойда с теб — казва тя.

Нико я поглежда. Тя трепери, а очите ѝ са изцъклени. Поглежда го странно само за миг, но толкова странно, че той се пита дали не е разбрала всичко. Но това е невъзможно.

— Не, Мей — настоява той. — Трябва да отида сам. Така пише в бележката и така трябва да направим.

После добавя с по-твърд глас:

— Вече говорихме за това. Не можем да променим плана в последния момент.

Мей трябва да остане тук.

— Мога да остана в колата — казва тя.

Стои срещу него и трепери неконтролируемо. Той пристъпва към нея и силно я прегръща, като се опитва да спре треперенето. Пошепва на ухото ѝ:

— Ш-шт… Всичко ще се оправи. Ще се върна с Кора, обещавам.

— Не можеш да ми обещаеш това — извиква тя и започва да хлипа. — Не можеш!

Той я държи в прегръдките си, докато тя се успокоява, и поне този път нейните родители го оставят да се държи като съпруг. Най-сетне я пуска, поглежда я в очите и казва:

— Мей, сега трябва да тръгвам. Ще ми трябва около час, за да стигна дотам. Ще ти се обадя от мобилния телефон веднага, щом я взема, става ли?

Мей кимва с пребледняло лице.

Ричард отива с Нико, за да натоварят парите в колата, която е паркирана в гаража. Изнасят ги през задната врата, оставят пликовете в багажника на аудито и го заключват.

— Успех — пожелава му Ричард напрегнато. — Не давай парите, докато не получиш бебето. Това е единственото, с което разполагаме.

Нико кимва и се качва в колата. Поглежда нагоре към Ричард и казва:

— Не забравяйте — никаква полиция, докато не ви се обадя.

— Разбрано.

Нико няма доверие на Ричард. Страхува се, че Ричард ще се обади в полицията в мига, в който Нико излезе от вкъщи, и ще ги предупреди за размяната. Затова е поръчал на Мей да не го изпуска от очи — дори сега го е прошепнал още веднъж на ухото ѝ — и да не му позволява да се обади в полицията, докато не е чула от него самия, че е взел Кора. Докато се обади, Брус отдавна ще е изчезнал. Но Нико все пак се тревожи. Мей не прилича на човек, който функционира както трябва; не може да разчита на нея. Ричард може да отиде в кухнята и да се обади от мобилния си телефон, а тя дори няма да забележи това. Или пък Ричард просто ще се обади в полицията пред очите ѝ, след като Нико излезе, мисли си несигурно той. Тя няма да може да го спре.

Нико излиза с колата от гаража, минава по алеята и поема по дългия път към уговореното място на срещата. Вече почти е стигнал на изхода за магистралата, когато изведнъж замръзва.

Каква невероятна глупост е направил.

Ричард може би вече е съобщил на полицията за размяната. Може би полицията вече наблюдава всичко. Може би всички са наясно с това, освен него и Мей. Дали Алис би позволила подобно нещо? Дали и тя знае?

Ръцете на Нико започват да се потят на волана. Сърцето му бие тежко, докато се опитва да подреди мислите си. Но не успява. Ричард вече е изказал мнението, че трябва да привлекат и полицията. Но те го отхвърлиха. Кога се беше случвало Ричард да позволи да го отхвърлят по този начин? Ричард никога не би рискувал с парите си повече, отколкото се налага — той искаше да си върне Кора, но освен това беше човек, който залагаше на сигурно. Нямаше да пропусне възможността да си върне парите, ако се стигне дотам. Нико се чувства така, все едно всеки момент ще му прилошее.

Вече не се съмнява, че полицията знае за размяната. Вече се е убедил в това, независимо дали е вярно, или не. Трескаво мисли, докато кара към мястото на срещата.

Какво да направи? Не може да се свърже с Брус. Няма как да го направи, защото Брус не вдига мобилния си телефон. Може би в момента завлича Брус право в капана. Крадците нямат чувство за чест. Брус веднага би го предал, за да си спаси кожата. Ризата на Нико вече е залепнала от пот на гърба му, когато излиза на изхода за магистралата.