Двойката от съседната къща

Девета глава

В крайна сметка се спират на сумата от три милиона долара. Това са много пари, но Ричард и Алис Уелс няма да фалират. Двамата имат още милиони долари. Могат да си го позволят. Тези пари не са нищо за тях, но са всичко за Мей и Нико, И за Кора, разбира се. А ако се стигне до преговори, те могат и да увеличат сумата. Трябва да си върнат момиченцето на всяка цена.

По-малко от двадесет и четири часа, след като съобщиха за изчезването на своето бебе, рано вечерта на първия ден, в който я няма, Мей и Нико отново се изправят пред репортерите. Не са се обръщали към медиите от седем часа на същата сутрин. Отново са съставили изявлението си на масичката в хола с помощта на следователя, а след това са излезли на верандата пред къщата, за да застанат пред медиите с предварително подготвено обръщение.

Този път Мей се е преоблякла в чисти дрехи. Взела е душ, измила си е косата и дори си е сложила малко грим. Изглежда така, все едно се опитва да не се предава. Нико също е взел душ, избръснал се е и е облякъл чисти дрехи.

Когато излизат на верандата си точно преди новинарските емисии в шест часа, светкавиците отново започват да проблясват, както преди. Интересът към случая е нараствал през целия ден. Нико изчаква шумотевицата да затихне, преди да се обърне към репортерите.

— Бих искал да направя още едно изявление — заговаря Нико със силен глас, но го прекъсват веднага още преди да започне.

— Как ще обясните грешката за дрехите на бебето? — пита го някой отдолу.

— Как може да направите такава грешка? — настоява да узнае друг глас.

Въпросите звучат агресивно, обвинително.

Нико се поколебава и поглежда към Расбак, преди да отговори, без да крие раздразнението си.

— Доколкото знам, полицията вече е направила изявление по този въпрос, но пак ще ви кажа. По-рано вечерта сложихме Кора да спи с розовото боди. Когато жена ми я е нахранила в единадесет вечерта, бебето е повърнало малко. Съпругата ми я е преоблякла с друго боди, ментовозелено на цвят, без да светва лампата, но в тревогата около отвличането просто бяхме забравили за това.

Гласът на Нико е студен, когато го казва.

Тълпата от репортери замълчава, за да смели тази информация. Мълчанието им е изпълнено с подозрение.

Нико решава да се възползва от него и започва да чете предварително подготвения текст:

— Двамата с Мей обичаме нашето бебе. Готови сме на всичко, за да си я върнем. Умоляваме онзи, който я е отвлякъл, да ни върне детето. Можем да предложим сумата от три милиона долара…

Тълпата отдолу ахва, когато чува това, и Нико ги изчаква, преди да продължи.

— Можем да предложим три милиона долара на онзи, при когото е бебето ни. Обръщам се директно към човека, при когото е Кора — обадете ни се и ще говорим за това. Знам, че сигурно ни гледате в този момент. Моля ви, свържете се с нас и ние ще намерим начин да си получите парите в замяна на това да ни върнете нашата дъщеря жива и здрава.

В този момент Нико вдига глава и заговаря направо на камерите:

— Обръщам се към човека, при когото е тя — обещавам ви, че няма да има съдебно преследване, искаме само да си я върнем.

Последните му думи не са подготвени предварително и следовател Расбак леко повдига дясната си вежда, когато ги чува.

— Това е всичко.

Светкавиците започват да проблясват яростно, когато Нико отпуска ръката си, в която държи листа с изявлението. Репортерите го заливат с въпроси, но той им обръща гръб и повежда Мей обратно в къщата. Расбак и Дженингс ги следват.

Расбак знае, че независимо от посланието на Нико похитителят — който или която и да е той или тя — няма да бъде освободен от съдебно преследване. Това решение не може да бъде взето от родителите. Без съмнение, похитителят също знае това. Идеята е парите да стигнат до човека, при когото е бебето, а бебето да бъде върнато невредимо, без някой да изпадне в паника и да направи нещо глупаво. След това Расбак ще има на разположение цял живот, за да открие похитителя. Отвличането няма срок на давност. Но е сериозно престъпление, така че ако нещата се объркат, изкушението за похитителя да убие жертвата и да се отърве от трупа, за да не го заловят, е твърде силно.

Когато влизат обратно в къщата, Расбак им казва:

— А сега ще чакаме.

Мей най-сетне се оставя да бъде убедена да се качи горе. Хапнала е супа и солени бисквити — общо взето, единственото, което е слагала в устата си през целия ден. През деня няколко пъти ѝ се наложи да изпомпва кърмата си, като всеки път се оттегляше в детската стая на горния етаж, за да го направи насаме. Но помпата не е толкова ефективна, колкото едно кърмаче, и тя вече чувства гърдите си напращели, подути, парещи и болезнено чувствителни.

Тя се отпуска на стола за кърмене и плачът отново я завладява. Как е възможно да седи на този стол и вместо да гледа малкото си момиченце, което суче от гърдата ѝ, като отваря и затваря мъничките си пръстчета и се взира нагоре към нея с големите си кръгли сини очи с дълги мигли — как е възможно вместо това да изпомпва кърмата си на ръка в пластмасов контейнер, за да я изхвърли в банята? Отнема ѝ дълго време. Първо — едната гърда, после — и другата.

Най-сетне приключва с това. Оправя си дрехите, изправя се от стола за кърмене и отива в банята в горния край на стълбите. Докато излива кърмата си в умивалника, тя се взира в отражението си в счупеното огледало. Изглежда натрошена и разкривена. Огледалото отразява съвсем точно начина, по който се чувства.

Тя не вярва, че някога отново ще види дъщеря си. Но не може да повярва и в това, че няма да я види отново. В съзнанието ѝ едновременно съжителстват две противоположни вярвания.

Действителността ѝ се струва непоносима.

Единственият резултат от разследването са пресните следи от гуми в гаража, които не съвпадат с отпечатъците от гумите на семейното ауди. От друга страна, вратата на гаража почти винаги се оставя отворена — така всеки може да е използвал отворения гараж, за да обърне колата си на тясната алея зад къщите.

Но после изведнъж се появява нова следа. Рано вечерта един от подчинените на Расбак му се обажда по мобилния телефон.

— Може би имаме свидетел — съобщава той.

Само след няколко минути Расбак вече пристига в къщата на улицата, която се намира почти точно зад дома на семейство Конти.

Расбак почуква на вратата и веднага му отваря жена на видима възраст малко над четиридесетте. Русата ѝ коса е вързана на конска опашка, а самата тя изглежда в доста добра форма.

— Аз съм следовател Расбак — представя се той, като показва значката си.

Другият полицай — Годард, който му се е обадил току-що — стои зад жената в дневната.

— Пола Демпси — представя се тя.

— Госпожа Демпси е видяла нещо, което може да се окаже важно — обажда се Годард, като пристъпва напред.

— Заповядайте, господин следовател — казва жената, отваря вратата широко пред него и го въвежда в дневната.

Има излъчване на разумен човек. Не прилича на откачалка.

Тримата се настаняват в дневната и Годард се обръща към нея:

— Разкажете на следовател Расбак това, което разказахте на мен. Какво сте видяла снощи.

— Така — започва тя. — Не знам дали е важно и дали има някаква връзка.

Звучи така, сякаш се извинява.

— Сигурно няма нищо общо с изчезването на онова бебенце. Не искам да ви губя времето.

— Не се тревожете — успокоява я Расбак. — Просто ми разкажете какво видяхте.

Тя поклаща глава и облизва устни.

— Бях в банята на горния етаж. Станах да изпия нещо болкоуспокояващо, защото краката ме боляха от работата в градината по-рано през деня.

Расбак кимва окуражително.

— Нощта беше много гореща, така че бяхме вдигнали прозореца в банята докрай, за да става течение. Той гледа към алеята зад къщите. А тази на семейство Конти е на две къщи по-натам.

Расбак отново кимва; вече е отбелязал за себе си разположението на домовете. Слуша я внимателно.

— Бях отворила шкафчето в банята, за да извадя лекарството, и случайно погледнах навън през прозореца. Алеята се вижда доста добре. И аз виждах чудесно навън, защото не бях светнала лампата.

— И какво видяхте? — пита Расбак.

— Една кола. Видях една кола, която минаваше по алеята.

— Къде точно беше колата? В каква посока се движеше?

— Караше по алеята към онази къща, която е след тази на семейство Конти. Може би идваше от техния гараж, а може би от някоя къща по-нататък — по алеята сигурно има още десетина гаража като техния.

— Каква беше колата? — пита Расбак, като вади бележника си.

— Не знам. Не разбирам много от коли. Иска ми се мъжът ми да я беше видял, той щеше да ви бъде по-полезен.

— Можете ли да ми я опишете?

— По-скоро малка кола, тъмна на цвят, поне така мисля. Но не беше със светнати фарове — точно затова я забелязах. Помислих си, че е странно да кара със загасени светлини.

— Успяхте ли да видите шофьора?

— Не.

— Можете ли да ми кажете дали на седалката до него имаше някой друг?

— Не мисля, че имаше друг човек, но не мога да бъда съвсем сигурна. Не виждах кой знае какво, защото беше тъмно и фаровете не бяха светнати. Мисля си, че колата може да е била електрическа или с хибридно задвижване, защото се движеше много тихо.

— Сигурна ли сте?

— Не, не съм сигурна. Но от алеята всичко се чува, а тази кола се движеше много тихо — и все пак може и да е било само заради ниската скорост.

— Знаете ли в колко часа се случи това?

— Ами, аз погледнах часовника, когато станах. Имам будилник със светещ циферблат на нощното шкафче. Часът беше 00:35.

— Абсолютно ли сте сигурна за този час?

— Да.

— Госпожо Демпси, през миналата нощ, след като е изчезнало бебето, в този квартал имаше много полицаи. Почукахме на вратите на всички къщи в квартала, като търсехме свидетели. Тогава говорихте ли с някой полицай?

Жената изглежда така, сякаш се чувства неудобно.

— Да.

— Споменахте ли за колата?

Расбак вече знае, че не го е направила.

— Не.

— Защо не?

— Не мислех, че е важно. По тази алея постоянно минават коли. Не исках да се изложа, като разкажа за това. Но после започнах да си мисля, че сигурно е имало някаква причина да се движи със загасени фарове.

— Добре направихте, че ни се обадихте сега — уверява я Расбак.

— Съжалявам, че не го казах по-рано.

— Можете ли да си спомните нещо друго за колата, каквото и да е? Дали беше с две врати? Или с четири?

— Съжалявам — отговаря тя. — Не си спомням. Не забелязах. Беше малка кола — не колкото смарт, но не беше голяма колкото обикновен седан. И определено не беше микробус или джип.

— Бих искал да погледна през прозореца на банята ви, ако нямате нищо против — казва Расбак.

— Разбира се.

Тя ги отвежда нагоре по стълбите до малката баня в дъното на къщата. Расбак поглежда навън през отворения прозорец. Алеята наистина се вижда добре. Той открива гаража на семейство Конти вляво от себе си. Забелязва, че вратата му все още е отворена. Колко жалко, че жената не е дошла на това място едва няколко минути по-рано — тогава може би щеше да види как колата със загасени фарове излиза от гаража, ако изобщо е дошла оттам. Трябва му само един свидетел, който да потвърди, че е видял автомобилът да стои в гаража на семейство Конти или да излиза от него в 00:35 сутринта. Но тази кола можеше да е дошла от всяка една къща по-нататък по алеята.

След като благодари на жената и оставя визитната си картичка, Расбак си тръгва заедно с Годард. Двамата спират на тротоара пред къщата. Със спускането на вечерта е започнало да става малко по-хладно.

— Какво мислите? — пита Годард.

— Интересно е — отговаря Расбак. — Съвпадението във времето. И фактът, че фаровете на колата са били загасени.

Другият полицай кима в знак на съгласие. Нико беше нагледал бебето в дванадесет и половина. Колата се беше отдалечила от гаража на семейство Конти в 00:35 сутринта със загасени фарове. Може би в нея е имало съучастник.

Нико току-що се е превърнал в основния му заподозрян.

— Вземи няколко полицаи, за да разпитате всички, които имат гаражи с изход на тази алея — нарежда Расбак. — Искам да знам кой е карал кола по нея в 00:35 през нощта. Освен това искам отново да обиколите и двете съседни улици и да разпитате дали някой друг не е гледал през прозореца си към алеята и не е видял нещо.

— Ясно — кимва Годард.

— Аз ще се обадя на съдебните експерти, за да разбера какви гуми търсим. Би трябвало вече да знаят.

Расбак се отбива в един ресторант наблизо, за да хапне набързо и в усамотение. Преговаря си всичко, което знае. Бавачката неочаквано се е обадила в шест вечерта, за да откаже уговорката — трябва да приеме, че в този момент бебето все още е било живо. Семейство Конти са били у съседите към седем, така че вероятно не са разполагали с достатъчно време, за да убият бебето и да се отърват от него, след като са говорили с гледачката и преди да излязат. И двамата твърдят, че Нико е нагледал бебето в дванадесет и половина, като е минал през задния вход. Съпругът казва, че по това време сензорът за движение е работел. Съдебните експерти откриха в гаража им пресни следи от гуми, които не съвпадат с тези от колата на семейството. Пола Демпси е видяла кола със загасени фарове, която тихо е карала по алеята откъм къщата на Конти в 00:35 сутринта. Крушката на сензора за движение очевидно беше развита. От това следваше, че похитителят бе нанесъл своя удар след дванадесет и половина, както и че колата, видяна от Пола Демпси, не беше свързана със случая — или че Нико лъжеше и собственоръчно бе развил крушката на сензора. Нито в къщата, нито в задния двор или в гаража имаше отпечатъци или каквито и да било следи от други хора, освен от родителите. Шофьорът/съучастникът, ако изобщо беше имало такъв, така и не бе излязъл от колата.

Ето какво си мисли Расбак: Нико е развил крушката на сензора и е влязъл в къщата в дванадесет и половина, взел е бебето от креватчето и го е изнесъл през задната врата в гаража, където го е оставил в колата на съучастника, която го е очаквала там. След това колата — може би електрическа или с хибридно задвижване — се е отдалечила по алеята със загасени фарове, а Нико се е върнал на празненството, където е седял в задния двор на съседите си, пушил е цигара и е флиртувал със съпругата на своя съсед, все едно нищо не е станало.

Каква е вероятността хипотезата му за престъплението да се окаже вярна? В нея има един проблем и това е бавачката. Нико не е можел да знае, че бавачката ще се откаже от уговорката. Фактът, че изобщо е трябвало да дойде бавачка, говори против хипотезата за внимателно планирано отвличане с цел откуп.

От друга страна, не е невъзможно да става дума за нещо по-спонтанно.

Дали съпругът или съпругата не бяха убили бебето неволно, може би в пристъп на гняв, или между шест и седем вечерта — може би когато се бяха скарали помежду си — или в някакъв по-късен момент, когато бяха наглеждали бебето през нощта? Не беше нечувано майки, които страдат от следродилна психоза, да убият собствените си бебета „в състояние на нарушен умствен баланс“. Дали тук не се беше случило точно това? Но жената не изглеждаше обзета от психоза. И ако се беше случило нещо подобно, дали съпругът не беше организирал набързо някой да му помогне да се отърве от бебето в ранните часове на утрото?

Розовото боди го притеснява. Майката твърди, че го е пуснала в коша за пране до масата за повиване. Но го намериха смачкано между стената и задния край на масата. Защо? Може би е била достатъчно пияна, за да не успее да улучи коша за пране с изцапаното боди, и то е паднало отзад. Ако е била достатъчно пияна, за да си мисли, че е пуснала бодито в коша, без да го е направила, дали е била достатъчно пияна, за да изпусне бебето? Може би е изпуснала дъщеря си, бебето си е ударило главата и е починало. Може би майката е задушила собствената си дъщеря. Но ако се беше случило това, как родителите бяха успели да организират толкова бързо някой да отнесе бебето? На кого се бяха обадили?

Трябва да открие съучастника. Трябва да разследва всички познати на Нико и Мей. Трябва да се снабди със записи от телефонните компании за разговорите по стационарния им телефон и мобилните апарати, за да провери дали някой от тях двамата се е обаждал на някого между шест вечерта и дванадесет и половина във въпросната нощ.

А ако бебето не беше убито от който и да е от двамата родители, защо щяха да го представят като отвличане?

Расбак може да направи предположение по този въпрос. Става дума за три милиона долара. А вероятно и повече. Това беше достатъчна мотивация за почти всекиго. Лекотата, с която бабата и дядото на детето бяха предложили парите на разстроените родители, говореше сама по себе си. А може би бебето все пак беше убито, неволно или нарочно, и Нико се беше отървал от трупа както за да ги предпази от съдебно преследване, така и за да представи случая като отвличане, като се надява все пак да изкара някакви пари от откупа и по този начин да направи лимонада от лимоните, които му е поднесъл животът.

Расбак вече е поръчал на някои от хората си да проверят какво е финансовото състояние на Мей и Нико Конти.

Сега е време да разпита съседите.