Двойката от съседната къща

Двадесета глава

Расбак внимателно наблюдава Мей. Бои се, че тя може да припадне. Предлага ѝ вода и изчаква цветът на лицето ѝ да се върне.

Естествено, че не беше стигнал доникъде с психиатъра. Нямаше какво да направи по този въпрос. Беше с вързани ръце. Можеше най-много да говори със специалисти, които не са я лекували, а те можеха най-много да направят предположение за нейното заболяване на базата на предписаните ѝ лекарства и медицинското ѝ досие. Но той нямаше достъп до нейното досие, така че и това беше проблем.

Не беше постигнал нищо повече и с майката, но Мей очевидно се страхуваше, че тя му е казала нещо. Значи криеше. Какво? Какво знаеше майката?

— Какво си мислите, че ми е казала? — пита Расбак.

— Не мисля, че ви е казала нещо — отговаря остро Мей. — Няма нищо за казване.

Той я гледа в продължение на няколко секунди. Мисли си колко е различна от майка си, която прави впечатление на безобидна богата жена, заета с обществена дейност и благотворителност, но в действителност е много по-лукава от дъщеря си. Очевидно по-малко емоционална, с по-трезво мислене. Тя беше влязла в стаята за разпити, беше се усмихнала ледено и след това му бе заявила, че няма какво да му каже. Разпитът беше особено кратък.

— Тя не спомена, че ще идва тази сутрин — казва Мей.

— Така ли?

— Какво ви е разказала? — пита Мей.

— Права сте, не ми е казала нищо — признава Расбак.

Мей се усмихва за пръв път от началото на разпита, но усмивката ѝ е горчива.

Расбак приключва разпита и тя излиза при Нико във фоайето. Нико я прегръща през кръста и я отвежда до паркинга, където ги очаква семейното ауди.

На тръгване Мей усеща погледа на следователя. Той не казва нищо, докато двамата с Нико излизат от полицейското управление. Но след като сядат в колата и потеглят, тя обявява:

— Мисля, че вече е време да си намерим адвокат.

Расбак ги е захапал като куче кокал и не прилича на човек, който ще се откаже. Мей и Нико са отлагали наемането на адвокат, защото не искат да създават лошо впечатление. Не им се ще да изглеждат виновни и държат да окажат пълно съдействие на полицията. Но вече са стигнали до момента, в който виждат, че с тях се държат като със заподозрени, въпреки че не са им повдигнали обвинения.

Нико се тревожи какво е станало по време на разговора между Мей и Расбак. Беше пребледняла, когато излезе, и очевидно бе разстроена. Нещо я е разтърсило достатъчно силно, за да я накара да поиска да си намерят адвокат, при това възможно най-бързо. Той се опита да разбере какво беше казала по време на разпита, но тя отговаряше неясно и уклончиво. Нищо от това, което бе споменала, не налагаше да си намерят адвокат незабавно.

Какво криеше?

Мей искаше да се обади на родителите си да дойдат, за да го обсъдят заедно. Нико ѝ отговори, че могат да си намерят адвокат и без помощта на майка ѝ и баща ѝ. Мей с равен глас отвърна, че всеки добър адвокат ще очаква солиден хонорар. И така, родителите ѝ бяха поканени.

За никого не е особена изненада, че те вече са проучили кои са най-добрите адвокати на пазара.

— Съжалявам, че се стигна дотук, Мей — казва сериозно баща ѝ.

Тя, Нико и нейните родители седят около масата в кухнята. Мей е направила безкофеиново кафе.

— Смятаме, че е добра идея да имате адвокат — добавя майката ѝ. — Не бива да се доверявате на полицията.

Мей се обръща към нея:

— Защо не ми каза, че са те повикали на разпит тази сутрин?

— Нямаше нужда и не исках да те тревожа — отговаря майката. — Казах им само името си и това, че нямам какво повече да споделя. Стоях в полицейското управление общо около пет минути.

— Те разпитваха и мен — обажда се Ричард. — Но и аз не им казах нищо. Имам предвид какво изобщо бих могъл?

Нико усеща как страхът го пронизва. Бащата не го харесва. Той няма доверие на Ричард. Но дали Ричард би казал нещо на полицията, за да му забие нож в гърба?

Бащата продължава:

— Не са ви повдигнали обвинения и не мисля, че ще го направят — не виждам как биха могли. Но смятам, че е добра идея да имате адвокат. Ако ви представлява елитен адвокат, може би ще престанат да ви тормозят и да ви викат на разпити по всяко време на денонощието. Вместо това ще се съсредоточат върху задачата да открият кой в действителност е отвлякъл Кора.

По време на цялото съвещание около кухненската маса Ричард нито веднъж не е погледнал към Нико. Всички са забелязали това. Но никой не го е отбелязал по-внимателно от самия Нико. „Какво стоическо поведение“, мисли си той. „Нито веднъж не е споменал за това, че изгубих неговите пет милиона долара. Няма и нужда.“ Но Нико знае какво си мисли Ричард. „Моят некадърен зет пак обърка всичко.“ Представя си как Ричард седи в лъскавия си клуб, отпива от скъпото си питие и разказва на богатите си приятели за него. За своя зет, от когото няма никаква полза. За това как Ричард е изгубил любимото си единствено внуче и пет милиона от доларите си, изкарани с пот на челото, защото Нико не става за нищо. А още по-лошото е, че този път Нико си дава сметка, че всичко това е вярно.

— Всъщност — продължава Ричард, — ние си позволихме да ви наемем адвокат от тази сутрин.

— Кого? — пита Мей.

— Обри Уест.

Нико вдига очи към него.

— Наистина ли?

Всички ясно виждат, че е останал шокиран от тази новина.

— Да му се не види, той е най-добрият адвокат по наказателни дела в цялата страна — възкликва Ричард, като повишава тон. — И ние му плащаме хонорара. Някакъв проблем ли имаш с това?

Мей настойчиво гледа Нико и мислено го умолява да не възразява и да приеме този подарък.

— Може би — отговаря Нико.

— Какво лошо има в това да наемем най-добрия адвокат? — пита Мей. — Не се тревожи за парите, Нико.

— Не се тревожа за разходите — отговаря съпругът ѝ. — Просто това ми се струва малко прекалено. Все едно сме виновни и наистина имаме нужда от най-добрия адвокат в страната, дявол да го вземе! Обри Уест е известен с това, че защитава обвинени в убийство в дела с широк обществен отзвук. Така не изглеждаме ли като другите му клиенти? Не създаваме ли погрешното впечатление?

Около масата се възцарява мълчание, докато обмислят казаното. Мей е притеснена. Не се е замисляла за това.

— Той успява да измъкне от затвора много виновни хора. И какво? Това му е работата — възразява Ричард.

— Какво искаш да кажеш? — пита Нико донякъде заплашително.

Мей изглежда така, все едно всеки момент ще ѝ прилошее.

— Да не мислиш, че ние сме го направили?

— Разбира се, че не! Това е абсурдно — отговаря Ричард, като почервенява. — Просто се отнасям практично към проблема. Защо да не се възползвате от най-добрия възможен адвокат? Полицията определено не е на ваша страна.

— Разбира се, че нямате нищо общо с изчезването на Кора — намесва се майката на Мей, без да гледа към нито един от двамата. — Но медиите ви представят в най-черни краски. Той може да успее да сложи край на това. Също така смятам, че сте подложени на тормоз и от полицията, защото не ви обвиняват в нищо, но непрекъснато ви викат на разпит под претекст, че го правите доброволно. Според мен това трябва да спре.

— От полицията не са ви предявили обвинения и не разполагат с нищо срещу вас, така че може би ще ви оставят на мира — добавя Ричард. — Но вече имате адвокат, ако ви потрябва.

Мей се обръща към Нико:

— Мисля, че трябва да се възползваме.

— Да, добре — отговаря Нико. — Както кажеш.

Синтия и Греъм спорят от няколко дни. Той иска да не правят нищо, да се преструват, че видеозаписът не съществува, или за предпочитане направо да го унищожат. Така е най-сигурно. Тревожи се, защото в действителност знае, че най-правилното нещо, което биха могли да направят, е да отидат в полицията. Но да записваш хора, които правят секс, без тяхно знание, е незаконно. На записа се вижда Синтия, седнала в скута на Нико, и двамата явно се забавляват. Ако повдигнат обвинения срещу него и Синтия, това ще бъде катастрофално за кариерата му. С амплоато му на правителствен служител на най-високо равнище ще бъде свършено.

Синтия не се интересува какво е правилно и какво не е. Най-важното за нея е това, че на записа се вижда как Нико влиза в къщата си в 00:31 часа в нощта на отвличането и излиза оттам в 00:34 с бебето на ръце. Той изнася бебето през задния вход и го внася в гаража. Бави се в гаража около минута, а после отново се показва в обсега на видеокамерата, когато влиза в двора на семейство Стилуел. Малко след това започва и еротичният филм.

Греъм беше ужасен от откритието, че Нико бе отвлякъл собственото си дете, но освен това беше нерешителен и протакаше. Искаше му се да постъпи правилно, но не искаше да се забърква в неприятности. А сега вече беше твърде късно да се обърнат към полицията. Щяха да ги попитат защо са се забавили толкова. Щяха да загазят още по-сериозно, отколкото с това, че използваха скрита камера, за да записват сексуални актове — укрили са следи на отвличане, възпрепятствали са разследването или нещо подобно. Затова Греъм искаше да се престори, че записът не съществува. И беше предложил да го унищожат.

Така или иначе, Синтия също има свои мотиви да не се обръщат към полицията. Тя разполага с информация, която струва нещо.

Ще каже на Нико за записа. И не се съмнява, че той ще ѝ плати солидно за него. Няма нужда да споменава на Греъм за това.

Безсърдечно е, но какъв пък трябва да е човек, за да отвлече собственото си дете? Така му се пада.