Двойката от съседната къща

Тридесет и трета глава

— Покажи ни бележката — настоява Нико.

— Какво?

Ричард изглежда така, все едно не е очаквал това.

— Бележката от похитителите, копеле мръсно. Покажи ни я! Докажи ни, че наистина са се свързали с теб.

— В мен е мобилният телефон. Не запазих бележката — отговаря невъзмутимо Ричард.

— Наистина ли? А какво направи с нея? — пита Нико.

— Унищожих я.

— И защо? — продължава Нико.

За всички присъстващи е ясно, че според него няма никаква бележка и никога не е имало.

— Защото беше уличаващо обстоятелство срещу теб — отвръща Ричард. — Точно така разбрах, че ти ще вдигнеш телефона, на който се обадих.

Нико започва да се смее, но в смеха му няма нищо весело. Смехът му е студен и невярващ, на ръба на яростта.

— Искаш да ти повярваме, че си унищожил бележката, защото е улика срещу мен? Намерението ти не беше ли да ме арестуват за отвличане, така че никога повече да не се доближавам до дъщеря ти?

— Не, Нико, намерението ми никога не е било такова — казва Ричард. — Не знам защо смяташ така. Много добре знаеш, че никога не съм правил нищо друго, освен да ви помагам.

— Лъжеш, Ричард. Ти ме заплаши по телефона — знаеш, че го направи. Ти си организирал всичко това, за да се отървеш от мен. Защо иначе да го правиш? Ако изобщо беше имало такава бележка, ти никога нямаше да я унищожиш.

Нико се привежда напред и снишава глас до тихо съскане.

— Но такава бележка няма, нали, Ричард? Никакви похитители не са се свързвали с теб, защото похитителят си ти. Телефонът на Дерек е в теб — ти си го взел от него, когато си го убил или си накарал хората си да го направят. Ти си знаел, че Кора е при него, защото именно ти си организирал всичко. И си се обърнал срещу Дерек — както вероятно си възнамерявал от самото начало. Кажи ми нещо: колко му обеща да му платиш, за да ме изпратиш в затвора за отвличане?

Нико забелязва, че Алис го гледа с ужас.

Ричард се обляга назад и спокойно отвръща на погледа на Нико, докато той го обвинява. После поглежда към дъщеря си и казва:

— Той си измисля всичко това, Мей, за да отклони вниманието ти от собствената си вина. Аз нямам нищо общо, с изключение на това, че направих всичко по силите си, за да върна Кора. И да се опитам да го предпазя от полицията.

— Лъжеш! — извиква отчаяно Нико. — Ти знаеш къде е Кора. Върни я! Погледни дъщеря си! Виж я! Ти я убиваш! Върни ѝ детето!

Мей е вдигнала глава и мести поглед от съпруга си към баща си. По лицето ѝ са изписани объркване и тревога.

— Какво става, мамо? — обръща се тя към майка си.

Но майка ѝ е застинала на мястото си и гледа безизразно. Или не знае какво става, или не иска да каже.

— Да се обадим ли в полицията тогава? — предлага предизвикателно Ричард. — И да ги оставим сами да решат каква е истината?

Нико трескаво мисли. Ако Мей не поиска да признае, че е разпознала Дерек като приятел на баща си, или ако не е сигурна в това, той няма да има на какво да стъпи. Полицията вече го смята за основен заподозрян. Ричард — уважаваният, преуспял бизнесмен — може да им го поднесе на тепсия. Както Мей, така и нейният баща знаят, че Нико е взел Кора от креватчето и я е предал на Дерек. Нико продължава да вярва, че Ричард стои зад всичко. Но няма никакви доказателства срещу него.

Нико е прецакан.

И Кора все още не е при тях.

Тъстът му ще крие Кора завинаги, ако се наложи, само и само да спечели.

Дали Нико не може да накара Ричард да си помисли, че вече е спечелил, за да им върне детето? Дали не трябва да направи самопризнания пред полицията? Това ли иска Ричард? Може би, след като го арестуват, „похитителите“ чудодейно ще се свържат отново с тъста му и ще върнат бебето невредимо. Защото, каквото и да казва Ричард пред Мей, Нико не се съмнява, че той иска да го натопи за това. Иска да отиде в затвора, но се опитва да не изглежда така, че го е предал.

Нико вече обеща на Мей, че ще направи всичко.

— Добре, обади се в полицията — съгласява се той.

Мей се разплаква още по-силно. Майка ѝ я погалва по гърба.

Ричард взима мобилния си телефон.

— Вече е късно, но аз не се съмнявам, че следовател Расбак няма да има нищо против да дойде — казва той.

Нико разбира, че ще го арестуват. Трябва му адвокат. Добър адвокат. Къщата все още може да послужи като залог пред банката, ако Мей му разреши да я ипотекира за по-голяма сума. Но каква би била причината една жена да се съгласи да ипотекира къщата си, за да защитава в съда своя съпруг, обвинен в отвличането на собственото им дете? Баща ѝ ще я разубеди.

Ричард сякаш чете мислите му, защото продължава:

— Едва ли има нужда да ти казвам, че няма да платим за адвокат, който да те защитава в съда.

Настъпва студено мълчание, докато чакат следователят да пристигне. Нико си мисли как се е стигнало дотук. Проклетият кукловод Ричард е спечелил играта. Мей се е върнала в обятията на семейството си за пореден път, вече завинаги. Докато се държи за родителите си, докато е послушна дъщеря, всичко с нея ще бъде наред. Ричард ще намери начин да ѝ върне детето. Той ще стане герой. Те ще се погрижат за нея и за бебето, докато Нико гние в затвора. Трябва само да го пожертва. И тя е направила своя избор.

Няма как да я обвинява за това. И не я обвинява. Мислите му изведнъж се проясняват за пръв път от много време насам. Напрежението и умората от последните дни му пречеха да разсъждава трезво и логично. Но сега, когато границите са очертани по-ясно, той е готов да се изправи срещу това, което му предстои.

На вратата се звъни. Всички се стряскат. Ричард става, за да отвори, тъй като жена му е заета да утешава ридаещата им дъщеря, заровила лице на гърдите на майка си.

Нико чува как тъстът му отваря вратата. Мисли си, че е най-добре да си признае всичко. А след това, когато Кора се върне жива и здрава, той ще разкаже на полицията за ролята на самия Ричард в цялата история. Вероятно няма да му повярват, но със сигурност ще проверят думите му. Може би ще успеят да открият връзка между Ричард и Дерек Хониг. Макар че Нико почти не се съмнява, че неговият тъст си е покрил следите.

Ричард въвежда Расбак в дневната. Следователят сякаш възприема всичко с един поглед: Мей, която ридае в прегръдките на майка си в единия край на големия диван, и Нико, който седи с пепеляво лице в другия.

Ричард се обръща към него:

— Извинявам се — знам, че не обичате да комуникираме директно с похитителите и да не ви съобщаваме за това, докато не се е случило, но ни беше страх да направим нещо друго.

Расбак го поглежда мрачно:

— Казвате, че те са ви се обадили по телефона?

— Да, вчера. И аз се уговорих с тях да се срещнем по-рано тази вечер, за да им предам допълнителната сума, но те не се появиха.

Нико не откъсва поглед от Ричард. Пита се какво прави, по дяволите. „По телефона?“ Ричард или лъже полицията, или е излъгал него и Мей. Кога ще каже на следователя, че самият Нико е взел Кора от къщата?

Расбак сяда на един стол и изважда бележника си. Внимателно си записва. Ричард не споменава нищо за зет си. Дори не поглежда към него. Дали не прави всичко това заради Мей? Нико не е сигурен. Дали не ѝ демонстрира, че нарочно прикрива мъжа ѝ, макар че всички знаят какво е направил? Каква е играта на Ричард? Може би той не е имал никакво намерение да каже на полицията какво е извършил Нико, а просто е искал да го погледа как се мъчи. Абсолютен кучи син.

Или пък чака Нико да се предаде сам? За да види дали ще има куража да го направи? Дали това не е някакво изпитание, което трябва да издържи, за да си върне Кора?

— Това ли е всичко? — пита най-сетне Расбак, като се изправя и със замах затваря бележника си.

— Мисля, че да — отвръща Ричард.

Играе до съвършенство ролята на разтревожения родител и дядо. Стабилен като гранитна канара. Опитен лъжец.

Ричард изпраща следователя до вратата, а Нико се свлича на дивана, изтощен и объркан. Ако това наистина е било изпитание, той току-що се провали.

Мей отвръща на погледа му само за миг, после отново поглежда настрани от него.

Ричард се връща в дневната.

— Ето, сега вярваш ли ми? — казва той на Нико. — Унищожих бележката, за да те предпазя. И току-що излъгах полицията. Казах на следователя, че похитителите са се свързали с мен по телефона — за да те защитя. Не им казах за мобилния телефон, който ми изпратиха по пощата, за да не те замесвам. Аз не съм лошият в тази история, Нико. Този човек си ти.

— Благодаря ти, татко — прошепва Мей.

Тя се е отдръпнала от прегръдките на майка си и седи с увиснали рамене, вторачена в скута си.

— Няма защо. Макар че не знам по какви причини го правя. Не знам защо си се омъжила за този тип.

Нико трябва да се махне оттук, за да поразсъждава на спокойствие. Не знае какво е намислил Ричард.

— Хайде, Мей, да се прибираме — предлага той.

Мей не го поглежда.

— Мей?

— Струва ми се, че тя няма да ходи никъде — обажда се Ричард.

Сърцето на Нико се къса, когато си представя как се прибира у дома без нея.

Значи в крайна сметка Ричард явно не желае той да отиде в затвора. Може би иска да си спести публичното унижение от факта, че неговият зет е осъден престъпник. Може би през цялото време е настоявал единствено Мей да разбере какъв човек е той, за да ги раздели. И сега изглежда, че е успял.

Нико се обажда за такси по мобилния си телефон. Когато таксито му идва, Мей остава в къщата с родителите си, докато той си тръгва.

Обръща се и я вижда, застанала на алеята и загледана след него, а от двете ѝ страни стоят нейните родители. Нико не успява да разчете изражението ѝ. Но си мисли: „Тя никога повече няма да дойде в нашата къща. Останах съвсем сам.“.

Расбак изпитва съмнения, докато кара към дома си. Много от въпросите му са останали без отговор. Включително най-важният: къде е изчезналото бебе? Струва му се, че изобщо не се е доближил до отговора.

Той се замисля за Нико. Спомня си измъченото му изражение. Имаше изтощен вид. Видимо е отслабнал, откакто започна всичко това. Не че Расбак изпитва някакво особено съчувствие към него. Но не се съмнява, че в Нико има нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед. И той иска да разбере какво е то.

Следователят изпитва подозрения към Ричард Уелс от самото начало. Според него — макар че това може би е предразсъдък, който се дължи на доста скромния произход на самия Расбак — никой не може да направи толкова много пари, без да се възползва от някого. Много по-лесно се трупат пари, ако не се интересуваш кого ще смачкаш по пътя си. Хората със скрупули се справят доста по-трудно с живота.

Расбак смята, че психологическият профил на Нико не е на човек, който ще извърши отвличане. Той е отчаян, притиснат до стената. Способен да направи нещо лошо, само ако бъде принуден. От друга страна, Ричард Уелс е бизнесмен — човек със значително богатство, което по една или друга причина, оправдано или не, кара Расбак да бъде нащрек. Понякога подобни хора се отличават с арогантност, която ги кара да си мислят, че стоят над закона.

Ричард Уелс е човек, когото си струва да държи под око.

Точно затова Расбак е наредил да се подслушват телефоните му. Така че той вече знае, че похитителите не са му се обаждали, Ричард лъже.