Двойката от съседната къща

Тридесета глава

Мей изхвърчава от мястото си. Дръпва плъзгащата врата в дъното на кухнята и изтичва навън, като оставя Синтия да седи сама на кухненската маса с лаптопа си. Образът на Нико, който носи Кора към техния гараж в 00:36 часа, се е запечатал в ретините на Мей и дълбоко в мозъка ѝ. Тя никога няма да успее да заличи този образ от главата си. Нико е отвлякъл тяхното бебе. Значи я е лъгал през цялото време. Тя вече не знае за кого се е омъжила.

Мей влетява в къщата си през задния вход. Почти не може да диша. Срива се на пода в кухнята, като се обляга на шкафовете, разтърсвана от хлипове. Ридае, мъчително се опитва да си поеме дъх и вижда едни и същи образи в главата си, отново и отново. Никога повече няма да види своето бебе.

Това променя всичко. Нико е отвлякъл детето им. Той я е излъгал. Защо го е направил? Не е възможно Кора вече да е била мъртва и той да го е направил, за да защити нея самата. Следовател Расбак вече ѝ беше обяснил, че това просто е било невъзможно. Ако тя беше убила Кора и Нико беше открил това в дванадесет и половина, нямаше как да повика съучастника си на място в 00:35. А тя вече знае със сигурност кога е изнесъл Кора от къщата. Явно се е уговорил с някого, с онзи убит мъж, да го чака с колата си в гаража половин час след полунощ, когато е бил ред на Нико да нагледа Кора. Така че го е планирал. Планирал го е. С онзи човек, който вече е мъртъв. Човекът, за когото ѝ се струва, че е виждала някъде. Къде го беше виждала?

Нико е организирал всичко, а тя не знаеше нищо за това.

Нико е отвлякъл тяхното бебе заедно с онзи друг човек, който вече е мъртъв. Къде е бебето им сега? Кой го е взел от онзи човек във вилата му? Какво се е случило, дявол да го вземе?

Мей седи на пода в кухнята, обгърнала коленете с ръце, и се опитва да осмисли всичко. Може би пак трябва да отиде в полицейското управление и да разкаже на следовател Расбак какво е видяла. Той ще вземе видеозаписа. Тя се пита защо Синтия не го е занесла в полицията от самото начало. Сигурно има мотив за това. А единственият, за който се сеща, е, че съседката ѝ иска да запази записа, за да го използва срещу Нико. Иска да го държи в ръцете си. Синтия е точно такава жена.

Защо Нико би отвлякъл Кора? Ако не го е направил, за да предпази Мей, явно го е сторил по свои собствени, егоистични причини. Една възможна причина са парите. Искал е парите от откупа. Парите на нейните родители. Тя вече знае, че бизнесът му не върви. Спомня си, че преди няколко месеца я накара да подпише някакви документи, за да ипотекират къщата — така щял да се сдобие със свободен капитал, който да инвестира. Тя си мислеше, че бизнесът бързо се разширява и това е добре. Но може би и тогава я е излъгал. Всичко се връзва. Затрудненията в работата, ипотекирането на къщата и най-сетне организирането на отвличане, за да получи парите за откупа от нейните родители.

Защо Нико просто не ѝ беше казал, че е закъсал финансово? Можеха да отидат при нейните родители и да помолят за още пари. Защо беше направил такава глупост? Защо беше взел безценното им дете и го бе дал на някакъв човек, когото бяха пребили до смърт с лопата?

След това Кора сигурно е била отвлечена от някой друг и този човек, който и да е той, вече е взел и парите от откупа. Вече няма никаква причина да не я убият. Значи бебето ѝ е мъртво. Нико явно е бил измамен.

Дали той не беше отишъл в онази вила, след като бяха откраднали парите от откупа, не се беше изправил срещу онзи човек и не го беше убил в пристъп на гняв? Дали Нико не беше убиец? Дали беше имал достатъчно време да отиде чак до онази вила и да се върне, без тя да забележи това? Тя се опитва да си спомни кой ден е, да си припомни всички дни след отвличането, но в главата ѝ цари безнадежден хаос.

Възможно ли е мобилният телефон да е бил част от всичко това? Тя си дава сметка, че през цялото време се е заблуждавала. Не става дума за извънбрачни връзки — нито със Синтия, нито с някоя друга жена. Всичко е било заради отвличането. Нико е отвлякъл Кора. Планирал го е заедно с онзи човек от вилата. Цялото отвличане е било инсценирано.

Но нещо се е объркало, някой е взел парите и ги е измамил. След това Нико е отишъл до вилата и е убил своя бивш съучастник, като го е пребил до смърт с лопата.

Същият човек, за когото се омъжи.

А после тук, в тази кухня, ѝ каза как убитият му се струвал познат отнякъде.

Тя изведнъж започва да се страхува от собствения си съпруг. Не знае кой е той, не знае какъв е. Едва сега осъзнава на какво е способен.

Нико очевидно няма представа къде е Кора.

Какво да направи сега?

Минава дълго време, преди Мей най-сетне да се изправи от пода. Налага си да се качи по стълбите до спалнята. С треперещи ръце взима от гардероба един сак и започва да си събира багажа.

Мей слиза от таксито в края на застланата с чакъл овална алея, която води към дома на родителите ѝ. Това е втората къща, в която е израснала — много по-разкошна от първата. Преместиха се тук, когато беше на единадесет. Голямата каменна къща с тучните, професионално поддържани градини, е построена на изхода на едно гористо дефиле. Тя плаща на шофьора на таксито и остава за момент в края на алеята. Загледана е в къщата. Домовете на семействата, които живеят тук, са построени далеч един от друг. Заможните хора ценят уединението си и могат да си го позволят. Никой няма да я забележи, освен ако майка ѝ не си е вкъщи и случайно не гледа навън през прозореца. Мей стои със своя сак, практически лишена от живота си. Ясно си спомня онзи ден, когато излезе от тази къща и се качи зад гърба на Нико на неговия мотоциклет — деня, в който бе решила, че е влюбена в него.

Оттогава се бяха случили толкова много неща. Толкова много се беше променило.

А някои неща си бяха останали съвсем същите.

Никак не ѝ се иска да се върне при родителите си. Това е признание, че те са били прави, а тя е грешала. Те никога не са имали високо мнение за Нико и сега се оказва, че не са бъркали. Винаги са ѝ казвали, че взима погрешни решения и точно затова се опитват да решават всичко вместо нея. Понякога се чувстваше като кукла на конци, сякаш родителите ѝ бяха някъде зад кулисите и манипулираха всичко в живота ѝ. Къде ходеше и с кого. С какво беше облечена. Какво учеше в училище.

Когато се омъжи за Нико, Мей се разбунтува срещу тях, но сега излиза, че този бунт е бил мъртвороден. След като вече се беше омъжила за Нико и бе направила този голям театрален жест, тя бе позволила на родителите си отново да си възвърнат контрола върху конците. Беше се поддала на страха си. След като беше направила онази голяма крачка към своята независимост за пръв път през живота си, след като беше разбрала какво иска и какво чувства, след като се беше влюбила в Нико и се беше омъжила за него, тя трябваше да продължи напред и да живее собствения си живот. Трябваше да каже „стига“ на родителите си още в деня на сватбата, но след като веднъж се беше омъжила за човек, когото ненавиждаха, тя се беше оставила да си я купят обратно. Купиха ѝ кола. Купиха ѝ къща. Купиха на Нико старт в живота. Мей беше позволила на родителите си да платят за хубавия ѝ живот с Нико. Докато двамата с него не се оплетоха в техните конци и не се задушиха в тях. Значи майка ѝ и баща ѝ в крайна сметка никога не се бяха отказвали от контрола си върху нея. Всичко е било илюзия — че тя е независим човек, че води независим живот. Пита се дали нещата с Нико нямаше да се развият по друг начин, ако веднага след брака не бяха заминали и не бяха отказали помощта на родителите ѝ.

Или пък Нико изобщо не беше човекът, за когото си мислеше, че се е омъжила. Може би майка ѝ и баща ѝ бяха прави за това, че тя винаги взимаше погрешни решения.

Докато стои в края на алеята пред къщата на родителите си, Мей изведнъж си спомня къде е виждала убития мъж. Започва да трепери като лист на вятъра, докато се опитва да осмисли тази нова информация. После изважда мобилния си телефон и се обажда за такси.

Нико отново се опитва да се свърже с Ричард и оставя още едно кратко, напрегнато съобщение на гласовата му поща.

Ричард го наказва, като го държи на тъмно. Смята да се оправи съвсем сам и да му каже едва когато всичко свърши, когато Кора се върне жива и здрава. Ако изобщо се върне.

От друга страна, Нико все пак е принуден да си признае, че така може би наистина е по-добре. Ако някой изобщо успее да се справи с тази ситуация, това ще бъде Ричард. Тъстът му с неговите торби с пари и неговите железни нерви. Нико не иска нищо друго, освен да легне на кушетката в офиса, да поспи няколко часа и да се събуди от обаждането по телефона, от което да научи, че Кора вече си е у дома, жива и здрава. Но след това… какво щеше да стане след това?

Той си спомня, че има отворена бутилка скоч в дъното на едно от чекмеджетата на шкафовете за документи в офиса си. Спира да кръстосва помещението, пристъпва до шкафа и отваря чекмеджето. Бутилката е наполовина празна. Той си взима чаша, която също е скрита в чекмеджето, и си налива голямо питие. След това отново започва да кръстосва офиса. Трябва да измисли какво да направи.

Нико изпитва ужас от мисълта, че никога повече няма да види Кора. Освен това изпитва ужас от мисълта, че ще го арестуват и ще отиде в затвора. Не се съмнява, че ако наистина го арестуват, Обри Уест — адвокатът, който има най-големи шансове да направи така, че да го оправдаят — вече няма да работи за него. Защото родителите на Мей няма да му платят за това, а Нико не разполага с толкова пари, че да плати сам за услугите на такъв елитен адвокат. Адвокатът, който би могъл да си позволи, ще бъде евтин. Сигурно няма да бъде достатъчно квалифициран, за да участва в такова дело. Не му остава никакъв шанс.

Той отново напълва чашата си от бутилката, която вече стои отворена на скъпото му бюро, и си дава сметка, че е започнал да мисли какво ще направи, след като го арестуват. Арестът вече му се струва неизбежен. Мей няма да го подкрепи, не и след като чуе истината от собствения си баща. Защо да го прави? Тя ще го намрази. И ще има всички основания за това. Ако тя му беше причинила същото нещо, той никога нямаше да ѝ го прости.

Налице е и видеозаписът на Синтия.

По средата на третото си питие Нико за пръв път си дава сметка, че може да каже цялата истина на полицията. Какво ще стане, ако просто каже всичко на Расбак? Да, той се е запознал с Брус — който се е оказал Дерек Хониг. Да, имал е затруднения в бизнеса. Да, собственият му тъст е отказал да му помогне. Да, той е възнамерявал да отвлече и да скрие собственото си бебе за няколко дни, за да вземе парите за откупа от родителите на жена си. Но всичко това всъщност не беше негова идея. Идеята беше на Дерек Хониг.

Идеята изобщо не беше на Нико. Дерек Хониг беше предложил да го направят. От гледна точка на Нико, това беше просто начин да получи предварително част от наследството на жена си. Никой не биваше да умре. Нито неговото дете, нито съучастника му.

Нико също е жертва в цялата ситуация. Не е невинен, но и той е жертва. Беше отчаян и попадна на лош човек. Запозна се с измамник, който го излъга за името си и го манипулира така, че да участва в отвличане, от което да спечели самият той. Един добър адвокат ще успее да го извърти по този начин. Обри Уест би успял.

Може да признае всичко на следовател Расбак. Да му разкаже всичко, което знае. Да помогне на разследването.

Само Кора да се върне у дома.

Може би ще отиде в затвора. Но Кора, ако остане жива, поне ще бъде с майка си. А Ричард вече няма да разполага с нищо, с което да го държи. След като излезе от затвора, вече няма да дължи нищо на родителите на Мей. И Синтия ще остане прецакана. Може дори да се постарае да направи така, че самата тя да отиде в затвора за опит за изнудване. За миг си представя Синтия, облечена в безформен оранжев гащеризон, с немита коса.

Усмихва се горчиво и болезнено. Вдига очи и среща отражението си в стъклото върху една фотография, окачена в рамка зад бюрото му — и едва успява да различи собственото си лице.