Крадецът на шоколад

ДЕСЕТА ГЛАВА

Навън Париж се обгръщаше в мрак като парижанка, която се приготвя за вълнуваща нощ – черна, елегантно проблясваща рокля се плъзгаше по голата кожа, черни мрежести чорапи прилепваха по елегантните очертания, високи черни ботинки потрепваха по паважа. Сградите се осветяваха от блестящи бижута – обица тук, браслет там, примамливо сияние върху гладката шия, рамене посипани с фин брокат.

Кейд стоеше на прозореца и гледаше озарената с обещания нощ през стъклото на прокълнатия прозорец. Съзерцава я, докато накрая Париж се измори от себе си, свали накитите си, захвърли ги небрежно на нощната масичка – светлините в апартаментите започнаха да угасват, обувките на високи токчета бяха събути, уморените крака се мушнаха под завивките.

Кейд остана до прозореца, дори когато си легнаха и последните нощни птици и тя остана в компанията само на уличните лампи. Колите спряха да минават. Дълго след като окъснелите веселяци се прибраха пешком и един подпийнал парижанин мина, залитайки, улицата утихна. Самотата се трупаше в нея; с напредването на вечерта смелостта ѝ да излезе, се стопяваше.

Ето я тук, прекарваше сама още една нощ в романтичната мечта за Париж, този път в стаята си, прекалено боязлива, за да посмее да се храни отново сама в ресторант или да се разхожда около Айфеловата кула в полунощ.

Ето я тук, без да смее да се гмурне в парижката нощ и да сбъдне желанията си.

Кейд се обгърна с ръце, продължавайки да гледа към улицата, толкова недоволна от себе си, задето седеше тук самотна и не правеше нищо, пропиляваше неделната нощ в Париж, че...

Тя се изправи и тръгна към асансьора.

Дубликатът, който беше извадила от онзи ключ, пасваше точно за вратата на лабораторията на Силвен Марки. На четвъртия опит тя уцели кода, по откъслечните кадри от камерата и бинокъла, явно четири беше нейното щастливо число.

Кейд се поколеба за един дълъг момент, открехна вратата съвсем леко, питайки се дали беше достатъчно луда, за да го направи.

Чувстваше как адреналинът бушуваше в нея. Усещаше стягане в гръдния кош.

Тъмнината в неговата лаборатория я зовеше примамливо, изпълнена с безбройни възможности. Дишането ѝ беше плитко и накъсано, но когато вдиша, Кейд долови уханието на шоколад, което се изплъзна през открехнатата врата.

Тя влезе вътре и затвори вратата след себе си.

Вътре в лабораторията цареше тишина. Сърцето ѝ биеше толкова бързо, че Кейд трябваше да притисне корема си с ръце и да се опита да диша дълбоко.

Щеше да е неприятно да припадне точно сега, да удари главата си в мраморния плот и да я намерят просната на пода на сутринта. Първо, щеше да бъде най-неподходящият момент да умре от падане и второ, скандалът щеше да бъде невъобразим.

С всяко вдишване шоколадът пропиваше в тялото ѝ, силен и опияняващ като наркотик. Наркотик, към който Кейд се беше пристрастила още в майчината си утроба: теобромин. Естествен антидепресант.

Вярно, че според баща ѝ майка ѝ беше прекарала по-голяма част от своята бременност с Кейд във фамилната къща на плажа, тъй като ѝ се гадело от сладката, остра миризма на какао във въздуха в "Кори". Странно, като се има предвид колко много обичаше шоколад Кейд още от малка. Първите думи, които се беше научила да пише, бяха Кейд, "Кори" и шоколад. Баща ѝ беше сложил листовете с разкривените детски букви в рамка и ги беше окачил в кабинета си.

Кейд се запита колко ли време щеше да мине, преди да види отново баща си, ако я арестуват и хвърлят в затвора за проникване с взлом.

Тя притисна длани до корема си и напомни на Силвен Марки, че вината беше изцяло негова.

Напомни му го наум, естествено. Очевидно неговото физическо присъствие тук би било крайно неуместно в този момент. Френските затвори. Кейд никак не искаше да завърши дните си във френски затвор.

Плюс това физическото присъствие на Силвен Марки ѝ действаше някак разконцентриращо. Щом се доближеше до него, от главата ѝ излиташе всичко друго и тя започваше да говори глупости. И да се изчервява. И започваха да я унижават. Беше ѝ омръзнало да я принизяват до окаяна американска варварка, копнееща за трошица френска цивилизованост.

Не, въображаем, той беше значително по-поносим. Освен това нямаше опасност да я хвърли в затвора.

Във въображението ѝ, сякаш за да опровергае опита ѝ да го направи по-поносим, Силвен Марки ѝ се усмихна подигравателно с чувствените си, фини устни. Не ѝ се изсмя нагло и драматично, така че да може да го окарикатури и да го направи за смях.

Не, стрелна я с онзи бърз поглед, от главата до петите, със съвсем леко присвити шоколадови очи и извити устни, зачерквайки цялото ѝ съществуване като безсмислено.

Така, както я беше изхвърлил от обучението например.

Сякаш цялата онази сутрин на уж неволни докосвания, поднасяне на шоколад към устните ѝ, не беше нищо особено. Ето кое беше най-вбесяващото в неговата подигравателна усмивка – нейната неуловимост. Невъзмутимостта ѝ. Кейд не можеше дори да вдъхнови страст в презрението му.

След като приключи с нея, той затъкна една копринена черна къдрица зад ухото си и се посвети отново на своя пищен, покорен шоколад, изхвърляйки от ума си факта, че тя омърсяваше неговата планета.

Кейд се увери, че отмятайки кичура коса зад ухото си, той бе оставил въображаема следа от шоколад по лицето си.

Но нещо липсваше в това въображаемо отмъщение. Тя все така искаше да изтрие следата. А след това да оближе пръста си.

В този миг Кейд установи, че действително смучеше пръста си. Тя премигна, извади пръста от устата си, изтри го в дънките си и се огледа наоколо.

Пусна оригиналния ключ в сладкарската куртка, която беше носила и която си висеше кротко на закачалката, и влезе навътре, с копието от ключа в задния джоб.

В сърцето на лабораторията Кейд успя да забрави Силвен Марки. Не, това не беше вярно. Невъзможно беше да го забрави, когато се разтапяше насред неговата обител. По-скоро той се оттегляше като магьосник в сенките в дълбините на ума ѝ, очите му проблясваха от време на време, колкото да покажат, че още бе там повелителят на всичко, което лежеше пред нея.

Всичко, което я заобикаляше. Сякаш с вълшебство от някоя древна приказка той беше пресъздал тук сърцето си, а Кейд бе проникнала в него.

Тя беше израснала, заобиколена от шоколад, но не беше виждала подобно нещо, докато не влезе в работилницата на Силвен Марки.

Това място беше толкова близо до представата за съвършения свят, че я срази със своята реалност. Сърцето ѝ заби толкова силно, тупайки в гърлото ѝ, напирайки да излезе навън заедно със сълзите през очите ѝ. Кейд се чувстваше като дете, което беше мечтало за чудеса, но никога не ги беше виждало, и сега изведнъж се беше озовало насред Омагьосаната гора.

В дълбините на кафявите рафтове и черните сенки и излъскания черен мрамор се издигаха наредени една върху друга тенджерките за темпериране на шоколада, почистени и приготвени за следващия ден. Готовата магия от днешния ден беше подредена в кутии с шоколадови бонбони. Утре щяха да ги преместят от масата на рафтовете в магазина или щяха да ги изпратят в специални пакети до крайната дестинация, в нечий разкошен живот, за да го направят още по-вкусен.

Кейд се доближи до рафта с екстрактите. Съдържанието на бурканите беше малко по-ясно сега, отколкото от разстоянието, от което ги бе съзерцавала по време на обучението. Мракът обгръщаше етикетите. Кейд прокара палец по един от бурканите и примижа, за да различи думата ситрон на слаба светлина, която проникваше отвън.

Тя отвори капака и джинът на лимоните излезе на свободa, уханието му пропи тъмното помещение, надделявайки за момент дори уханието на шоколада. Кейд затвори буркана, но една капка лимонова есенция попадна върху палеца ѝ, превръщайки се в неин другар в тайната обиколка на рафтовете.

Оттук нататък Кейд предпочете да се ориентира по миризмите, което се оказа по-лесно, отколкото да се опитва да чете думите. Следващият буркан беше пълен с нещо, което се търкаляше вътре и изпускаше пикантно ухание. Тя попипа с пръст познатите малки сфери пипер. Другият буркан я озадачи за момент със своето ухание на лакрица. Кейд опипа грапавите розички вътре... звезден анасон. Ванилията беше лесна. Кейд не можа да устои и си взе една шушулка, прокара пръст по лъскавата, сбръчкана повърхност, импрегнирайки дланите си с аромата. Върху щайгата с пакетчетата се виждаше надпис "Таити", толкова горд и тъмен, че се четеше дори в тъмното.

Следвана от ухание на ванилия и лимон, Кейд пъхна ръка в един голям чувал от зебло с щампа "Иран". Дланта ѝ се озова сред море от овални черупки, любопитно приятни за пипане.

Шамфъстък. Тя загреба с шепа няколко ядки и ги изяде, за да поеме суровия вкус в себе си така, както беше попила лимона и ванилията с кожата си.

Върху щайгата с бадеми се четеше надпис "Перигор". Кейд изяде един бадем, загреба цяла шепа и ги остави да се изсипят обратно при другите.

Магьосникът се спотайваше навсякъде около нея, дебнеше от всяка тъмна сянка. Нямаше го тук, естествено. Логиката ѝ казваше, че той спеше в дома си или може би беше с Шантал и не спеше – Кейд трепна. Но усещането за неговата близост не беше подвластно на логиката. Той беше тук. Тя усещаше присъствието му. Наблюдаваше я как изследва бърлогата му.

Очите му проблясваха в сенките.

Тя се скри от погледа му, влизайки в хладилното помещение, където намери големи палета с различни видове сметана, едната в картонени кутии, другата – в стъклени бутилки, явно доставени от някоя частна ферма. Прииска ѝ се да налее малко сметана в една тенджерка, да добави щипка есенция от някоя кафява бутилка, за да види какви искри щяха да полетят, каква магия щеше да забърка. Кейд се огледа, сякаш очакваше да види Силвен Марки да стои подпрян на вратата и да я наблюдава.

Не. Нямаше никого. Но тръпката на очакване и приливът на адреналин я държаха нащрек.

До сметаната бяха наредени големи калъпи масло, върху опаковките беше написано с маркер име, което Кейд не познаваше. Дори маслото идваше от малка, внимателно подбрана мандра. Той сигурно умееше да отгатва по вкуса на маслото с каква трева са хранени кравите и да поръчва според предпочитанията си.

Кейд излезе от помещението и потъна в следващото, преследвана от чувството, че заклинанието на магьосника я следваше по петите, пипалата му вече се увиваха около глезените ѝ.

Всеки миг магията щеше да я улови и да я завлече в лапите му и кой знае какво щеше да направи той с нея.

Кейд влезе в следващия килер, опитвайки се да се отърси от Силвен Марки, но затъваше все по-дълбоко в него. Разпозна температурата с кожата си така, както скиталец познава родния дом, същата температура и миризми на просторните складови помещения на фабриката в "Кори" – 17 градуса по Целзий, температурата на винарска изба, идеалната температура за съхранение на шоколад.

Тук тя се озова заобиколена от огромни буци шоколад.

Послужи си с малко фенерче, за да освети блоковете бял, черен и млечен шоколад. До блоковете бяха наредени кутиите с кувертюр. Тя посегна напосоки и вкуси един – толкова горчив натурален шоколад, че устата ѝ се напълни със слюнка.

Какво щеше да прави Силвен Марки с тази горчива амброзия утре?

В какво щеше да превърне този шоколад и как вкусът на творението върху езика ѝ щеше да размекне цялото ѝ тяло?

Тя влезе навътре и спря, настръхнала от възторг. Тук бяха гото-вите продукти от вчера – десетки редове формички с шоколадовите бонбони, оставени да се охладят до 17 градуса по Целзий. Утре щяха да ги извадят от формите, изящни и съвършени, облечени в ръкавици ръце щяха да ги подредят една по една в кутиите, които после щяха да се продават по 120 долара за половин килограм. Кейд тъкмо посягаше да си вземе един бонбон, когато мобилният ѝ телефон иззвъня.

Сърцето ѝ падна в петите. Тя се огледа стреснато, сякаш очакваше всеки момент да я арестуват и да ѝ сложат белезници на китките. Магьосникът се оттегли, недоволен.

– Татко! – изсъска тя. – Какво има? Минава полунощ!

Все се обърквам с тази часова разлика – каза унило баща ѝ. – Мислех си, че в Европа е ранен следобед. Събудих ли те,миличка?

– Не, аз... – тя замълча, осъзнавайки, че би било много по-лесно да каже да.

– Така ли? С какво се занимаваш? Надявам се, че не работиш по това време. Или си излязла на вечеря? Свърза ли се с Клод де Сен-Леже?

Кейд обходи с поглед помещението.

– Аз, ъ... всъщност аз...

Жалко, че не се обаждаше дядо ѝ. Дядо Джак щеше да бъде възхитен от нейната авантюра. Може би дори щеше да поръча самолет и да долети в Париж, за да се включи в акцията. Баща ѝ приемаше сериозно отговорността да бъде президент на една от водещите американски компании и не гледаше с добро око на корпоративните престъпления или поне на онези, които можеха да завършат с арест и лоша слава. Виж, маркетинговите трикове срещу "Марс" бяха съвсем друга история.

– Така ли? В неделя полунощ в Париж ти си будна и работиш? – баща ѝ се засмя с умиление. – Това е моята дъщеря. Кейди Си, позабавлявай се малко, докато си там. Позволено е – каза го така, сякаш се опитваше да убеди самия себе си, че беше позволено да не работиш понякога.

Кейд подпъхна нокът под ръба на едно шоколадово блокче и го извади от формичката. Закривайки телефона със свободната си ръка, така че баща ѝ да не я чуе как дъвче, тя пъхна бонбона в устата си.

О, боже. Може би раят не беше място, а хапка.

Една хапка.

Адреналинът изостри усещанията за гладкост и мекота, за разтапяне и сладост. Тялото ѝ също поиска да се разтопи.

Как можеше да ѝ причинява това Силвен Марки?

– Слушай, миличка, обаждам се, защото искам да чуя твоя анализ на "Девън Кенди". Изглеждат много изкусително към момента, но ще трябва да се напънем здраво, за да ги купим.

"Девън". Международната, базирана във Великобритания компания за сладкарски изделия, доминираше пазари като Индия и държеше силни позиции сред по-евтините, масово популярни шоколади в Европа.

Кейд се замисли за техните продукти, които бе виждала на летищата в Лондон, десертчета с шоколадова глазура и ярки опаковки.

Ако притежаваха "Девън", може би щеше да се наложи тя да остане тук, да се премести в Европа. "Девън Кенди". Милиарди десертчета изскачаха от конвейера в лъскавите си опаковки. Също като "Кори".

Тя потърка основата на носа си, потисната по някаква необяснима причина.

– Трябва ми още малко време – каза Кейд. – Мислех си, че нашият следващ маркетингов ход е да лансираме собствена луксозна линия.

– Ммм – ясно, гласът на баща ѝ преливаше от ентусиазъм за авантюрата с парижкия шоколад за ценители. – Ти помисли по въпроса с "Девън" и ми се обади утре. Какво мислиш...?

Преди да усети, Кейд беше нагазила до коленете в бизнес разговори, както стоеше насред лабораторията на Силвен Марки. Чувстваше се дезориентирана, сякаш бе Аладин, внезапно измъкнат от пещерата и захвърлен насред преговори за корпоративно придобиване.

Мина половин час, преди да успее да се откопчи от телефона, вече отчаяна.

Междувременно беше опитала шоколад от всички формички.

Лакомо, алчно, неудържимо, сякаш всеки момент можеха да ѝ го отнемат завинаги. Сякаш можеше, във всеки един момент, да се озове обратно във фабриките и заседателните зали.

Всъщност предвид обстоятелствата, тя можеше да се озове по-скоро в затвора.

В затвора едва ли щяха да я снабдяват с шоколад от Силвен Марки.

Тя опита един бонбон, върху който беше щамповано миниатюрно цвете, друг във формата на ръбест конус, трети като фуния, украсена отгоре с парченца какао като някаква игрива закачка с детски сладолед, посипан отгоре с натрошени бадеми. От вътрешността му се разля копринен ментов ганаш, който разцъфтя в устата ѝ.

Кейд изключи мобилния телефон и го пусна в джоба си.

Шоколадът се разтапяше върху езика ѝ, топеше се в тялото ѝ. Топлата му, разкошна сладост се съчетава с пулсиращия адреналин, докато накрая Кейд се почувства... най-близкото подобие на това усещане беше сексуалната възбуда. Отчаяно, безумно възбудена, сякаш от сенките можеше да се появи някой с блестящите очи на магьосник, да я положи върху тъмния мраморен плот и...

Тя преглътна шоколада със сладостно потръпване, фините косъмчета по гръбнака ѝ настръхнаха от ямката на тила до най-ниската, най-дълбоката точка и може би дори още малко по-надолу, наелектризирани от желанието да бъдат открити от него.

Кейд се насили да продължи обиколката си в посока на врата, която вероятно водеше към кабинета му.

На бюрото не лежаха разпилени рецепти, готови да бъдат откраднати. Кейд освети работните шкафове с джобното си фенерче. Нямаше папки с гриф "Строго секретно". Имаше една с надпис Recettes, която породи в нея известно вълнение, тъй като името трябва да означаваше рецепти, но се оказа, че съдържа фактури и касови бележки. В другите папки имаше досиета на служителите и сметки от различни доставчици. Тя се обърна към лаптопа, оставен върху бюрото.

Кейд предпочиташе образа на Силвен Марки, пишещ рецепти с магьоснически руни върху парчета пергамент, но лаптопът беше по-реалистична работна повърхност. Но когато го включи, на екрана се появи съобщение с искане за парола. Тя опита очевидното: админ, Силвен, Силвен Марки, парола шокола. Не се сполучи. Коя беше неговата рождена дата? Трябваше да прегледа файла със събраната лична информация за Силвен Марки и да се върне по-добре подготвена утре.

Тя се престори на безразлична към вълнуващата тръпка, която обходи ерогенните ѝ зони една по една, при мисълта че трябваше да се върне тук утре.

Остана още малко, не ѝ се искаше да напуска усещането за греховност и сила и опияняващата надежда за опасност, фантазията как магьосникът всеки момент можеше да изплува от сенките, с която беше наситено нейното среднощно проникване в бърлогата на Силвен Марки. Тя си взе няколко листа хартия от бюрото му и се посвети да описва всички уреди и пособия, които успя да открие, в случай че експертите от фабрика "Кори" можеха да извлекат някаква полза от тази информация. Но магьосникът не се материализира от сенките и накрая тя напусна бърлогата по същия начин, както бе влязла, обзета от чувство на дълбоко неудовлетворение.

В последната секунда, на минаване покрай редиците кутии шоколадови бонбони, Кейд неочаквано дори за себе си посегна и взе една, две, три, четири, толкова, колкото можеше да носи. Всъщност тя нямаше намерение да го прави. Но не можа да се спре. Копнееше за неговия шоколад и не искаше да се унижава да дойде тук утре и да му достави удоволствието да я види как купува бонбони.

Въздържа се да вземе пета кутия само защото си представи как губи баланс и ги разпилява на земята, докато пресичаше улицата.

И се шмугна в своята бърлога, своята кула, с плячката си, за да се свие доволно на кравай, без да изпуска шоколада от лапите си.