Крадецът на шоколад

ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Три седмици по-късно...

На витрината на шоколатерията на Силвен Марки растеше гъста елхова гора от шоколад, с натежали едри клони, сякаш изваяни от един солиден блок кувертюр, посипани с бял скреж. Грубите линии, с които бяха изсечени, дълбочината на перспективата, количеството и осветлението им придаваха драматичен, мистериозен вид, сякаш наблюдателят стоеше на входа на някаква огромна, древна, заснежена гора. Беше красива, мамеща и съвсем мъничко опасна, като белоснежна нощ; тя изпълваше сърцето с копнеж да пристъпиш напред и да тръгнеш сред дърветата. Навътре се виждаше хижа, шоколадът беше изваян в някаква стара, вехта, малко схлупена къщичка, на покрива на която имаше нещо като звезда. Можеше да бъде място, където Пер Ноел[42] се отбиваше, за да си отдъхне, или лек намек за озарената от рождествената звезда плевня, или можеше да бъде просто горска хижа в зимната нощ. Въпреки своята непретенциозна външност, при по-внимателно вглеждане къщичката поразяваше с изящните си детайли – свещ, отпечатък от стъпки на птица върху перваза на прозореца.

И навсякъде, навсякъде имаше следи от нечие присъствие, знаци, които можеха да означават подарък или кражба. Някой беше оставил стъпки в снега от пудра захар. Един шоколадов лешник се беше търкулнал от хралупа в дървото, сякаш някой се беше вмъкнал тайно в хралупата на катеричката. От покрива на къщурката тръгваха следи от шейна, които се скриваха сред дърветата. В невероятна миниатюра, върху масата в хижата имаше кутия с шоколадови бонбони на Силвен Марки – миниатюрната кутия беше изработена от оцветен бял шоколад. Капакът ѝ беше отворен и вътре липсваше едно шоколадче.

Очите плъзваха по сцената в търсене на човека или създанието, което беше минало оттам, оставяйки следи зад себе си. Но тя или то не се виждаше, оставаше само мистерията.

Кейд стоя дълго пред тази витрина, хванала с едната ръка дръжката на малкия си куфар. Изминалата седмица беше тежка. Изминалият месец беше тежък. Те се бяха провалили. От "Тоутъл Фудс" бяха предложили по-висока оферта и те бяха загубили "Девън Кенди".

Европа беше изгубена. Нейното право да остане в Европа беше изгубено.

Когато остана без извинения, Кейд проведе един много дълъг разговор с баща си, който все още не можеше да преглътне другата загуба, която тя му беше сервирала.

Тя не беше виждала Силвен през последната седмица. Неговите ангажименти около коледния шоколадов сезон и нейните във връзка с офертата за изкупуване на "Девън Кенди" бяха направили пътуванията от Париж до Брюксел разпокъсани и трудни. Кейд винаги знаеше кога Силвен се беше събудил, защото първата му работа всяка сутрин беше да ѝ изпрати есемес, нещо смешно или секси, или просто tu me manques (липсваш ми), а късно вечер се чуваха по телефона. Но тя не му беше казала, че се връщаше в Париж тази вечер. След като провалът с "Девън Кенди" изкристализира, тя не бе правила нищо и не беше разговаряла с никого другиго, освен с баща си и дядо си.

Кейд имаше нужда да се потопи в уханията и вкусовете на шоколатерията на Силвен.

Тя влезе в лаборатория с дубликата от ключа, който Силвен така и не ѝ беше поискал, и с кода, който той така и не беше променил. Веднага щом вдъхна ароматите в лабораторията, косъмчетата на тила ѝ настръхнаха и по тялото ѝ премина сладостна тръпка, подобна на първия досег с топлината след дълго мръзнене навън. Тя притихна за миг, затворила очи, отдадена на диханието.

После прекоси празната лаборатория и влезе в магазина, за да разгледа витрините отвътре. Следите от стъпките на малкия крадец на шоколад в композицията се виждаха и оттук. Вътре в магазина, тя се потопи в зимната гора; клиентите щяха да се докоснат до нещо магическо, което вече си беше отишло, което те нямаше да могат да намерят. Върху поставките бяха подредени за продан кесийки с "нейния" шоколад, тъмният горчив шоколад, който Силвен беше оставил на прага ѝ.

Беше го нарекъл Амур.

О! Названието я порази като удар в слънчевия сплит, оставяйки я без дъх. Тъмна, богата, горчива, нежно разтапяща се любов.

В кабинета му лаптопът беше затворен и бюрото разчистено, всичко беше прилежно подредено. Но пред лаптопа лежеше едно шоколадче "Кори", сякаш беше последното нещо, което беше докосвал човекът, преди да стане от бюрото.

Тя посегна да прокара пръсти по обвивката, проследявайки буквите на името си.

– Значи ти се върна – каза един глас зад гърба ѝ.

Кейд почувства как косъмчетата по ръцете и врата ѝ настръхнаха. Както онзи път, когато магьосникът я беше сварил ненадейно в тъмното.

– Знаеш, че не можех да остана далеч.

Той се доближи зад нея, докато тялото ѝ се оказа приклещено между неговото и бюрото. Шията ѝ остана уязвима и незащитена.

– Не знам дали ти казах, но си търся нов чирак.

Чирак на магьосника. Гласът му, плътен и тъмен като нощта и неговото изкуство, я накара да се почувства така сякаш трябваше да се бори за тялото и душата си. Уханието на неговия шоколад беше навсякъде, заливаше кабинета му откъм лабораторията.

– Имаш ли нужда от... maitre? – съвсем умишлено, той обгърна последната дума в паузи и сенки. Съвсем умишлено, той не каза метр шоколатиер. Само метр.

Тялото ѝ се изви неволно. Главата ѝ се облегна назад, за да докосне гърдите му. Той подхвана бедрата ѝ, отказвайки да ѝ позволи да се отпусне върху него.

– Ти си жесток, Силвен – прошепна тя. – Не съм те виждала от седмици.

– Знам – каза той. – Не мога да се сдържа – той уви косата ѝ около ръката си и дръпна главата ѝ още по-назад, извивайки тялото ѝ като лък. Лък за неговата стрела. Другата му ръка се плъзна между бедрата ѝ нагоре по тялото, за да улови гърдата ѝ. – Хайде, позволи ми да бъда жесток към теб.

Под докосването на ръката му лумнаха десетки огньове.

– О, боже – прошепна едва чуто тя. – Обичам, когато си безмилостен с мен.

– А аз обичам да зависиш от моята милост – прошепна той в ухото ѝ. Без да изпуска косата ѝ, той изтегли бедрата ѝ назад, извивайки лъка още повече. Той използва натиска на ръката си между краката ѝ, за да притисне бузите на дупето ѝ към члена си. Дъхът му облъхваше жарко ушната ѝ мида. – Защото аз съм се оставил на твоята.

Кейд вече трепереше от желание. Катастрофалната загуба от "Тоутъл Фудс", последният разговор с баща ѝ, преди да дойде в Париж – всичко това мина на заден план, прогонено от яркото зарево на този момент.

– Чиракът не трябва ли да доставя наслада на своя учител? – прошепна тя.

Бедрата му се притиснаха към дупето ѝ, дланта му я държеше заложница със силата на натиска върху венериния ѝ хълм. Тя потръпна с цялото си тяло.

– Вече го правиш – прошепна той, ниско и гърлено.

Кейд се изви рязко, освободи се от него и го притисна до бюрото му.

Той се хвана за ръба, без да откъсва поглед от нея, с черни пламтящи очи.

Тя посегна към дънките му.

Той се вкопчи в ръба на бюрото.

– Кейд. Не си играй с мен. Знаеш ли колко време продължава истинското чиракуване? Не си играй с идеята, ако действително не възнамеряваш да останеш поне за срока на чиракуването.

– Ще правя с теб каквото искам – Кейд смъкна ципа на дънките му. Главата му се отпусна назад и тя видя силните мускули на гърлото му. – Както ти правиш с мен.

Той затвори очи.

– Кейд. Не ме докосвай. По дяволите. Кейд. Спри – но той не я хвана и не я спря. – Ако не можеш да обещаеш, че ще останеш, пусни ме. Putain – бедрата му потръпнаха безпомощно. Беше толкова странно да вижда как всеки един мускул в тялото му се беше изопнал, да знае колко по-силен беше от нея и все пак да има такава власт над него.

– Не си свикнал – каза учудено тя. Другите жени луди ли бяха?

Той издаде някакъв звук. Не можеше да се разбере дали беше цяла дума.

– Ти не си свикнал да те съблазняват.

– По-леко – успя да изрече дрезгаво той. – Много по-леко. Повече с... нацупени устни. Наистина ли ще останеш!

– Мога да го направя с нацупени устни – каза Кейд и коленичи.

– Ах, ти, мръснице – Силвен вече дишаше запъхтяно. Беше напълно безпомощен. Зави ѝ се свят от усещането за власт.

– Знам, че те обичам – каза тя и го вкуси.

– Кейд...

– Искаш ли да остана? – това беше подвеждащ въпрос, особено в този момент, тя знаеше това.

Той хвана рамената ѝ с дива мощ, силните му пръсти ѝ причиниха болка, най-после я беше уловил отново. Той отвори очи, по-жарки от разтопен шоколад.

– Кейд. Във всяка моя мечта присъстваш ти, в моя дом, в моята лаборатория, с моите деца, мечтая си как приготвям вечеря за нас в студените вечери, представям си как се смеем и танцуваме и как сме... заедно. Всеки шоколад, който направих, откакто те срещнах, го правех за теб. Виждах твоя поглед върху ръцете си, докато забърквах съставките, представях си как ще се топи върху езика ти. Не си играй с мен. Не мога да го понеса.

Тя го погледна, вече не беше опиянена от собствената си сила, а обзета от безпомощно недоумение.

– Наистина ли? И ти ли го искаш?

Той се засмя неочаквано и тържествуващо и я притегли върху тялото си с лекотата на овладяната сила.

– Можеш да вземеш дори името ми – прошепна той в устата ѝ, между целувките, обвивайки краката ѝ с тялото си, вкопчен в дрехите ѝ. – Но моля те, не го слагай върху шоколадчето "Кори".

– О! – дори в тази секунда, докато той събуваше дънките ѝ, Кейд се разсея от една внезапна, прекрасна идея. – Шоколадчета Кейд Марки!

Той проникна в нея силно, със смесица от мъст и желание, заради идеята ѝ.

– Не – каза той дрезгаво и непреклонно. – За бога, ето за това те обичам.

– Аз също – тя обви ръце около изваяните, напрегнати мускули на гърба му. – Аз също.