Ако неговата шоколатерия продължаваше да въздейства на Кейд като безпогрешен афродизиак, той трябваше да потърси апартамент в съседните сгради, помисли си малко по-късно Силвен. Или да постави легло в кабинета си.
Разстоянието от две пресечки между неговия апартамент и лабораторията беше съвсем приемливо, когато идваше на работа и се прибираше пеш, но в малките часове на декемврийска нощ, то изглеждаше непосилно след страстен секс.
А гарсониерата, която беше наела Кейд, за да го следи, имаше сериозни недостатъци по отношение на удобното, меко легло, помисли си той, свивайки се на твърдия матрак до нея. Но засега вършеше работа. Имаше паметно стълбище и очарователно тесен асансьор, както преди малко беше открил.
Какво пък, Кейд можеше да купи целия последен етаж и да го преустрои в мансарда или в друго артистично пространство. Той щеше да проектира обзавеждането за кухнята.
Включеното осветление беше заслепяващо в спалнята. Силвен зави нея и себе си през глава с юргана, като деца, които си играеха на палатка. Чувстваше се развълнуван като дете, но никога не се беше чувствал толкова наситено, радостно зрял.
Пръстът му очерта линия от рамото надолу по ръката ѝ.
– Моето име върху теб – прошепна учудено той. – Наистина ли? Сериозно ли го каза?
Тя също изглеждаше учудена и озадачена.
– Нали знаеш, че се познаваме от по-малко от два месеца? Аз от гимназията не съм ходила с никого.
Сърцето му натежа като камък.
– Тоест, ти искаш да изчакаме още малко, да проверим връзката ни – мамка му. Защо тя не можеше да се чувства абсолютно уверена като него?
– Не – сините очи проникнаха в неговите с онзи прям поглед, който го зареждаше с електричество. – Аз проверих всичко, каквото трябва. Вече знам какво искам.
Силвен се вгледа в тези сини очи, толкова широко отворени в сумрака под завивките.
– И това съм аз.
Тя протегна ръка и докосна с пръсти голата кожа на гърдите му, в недвусмислен жест. Силвен почувства как сърцето му затупка по-бързо. Не беше изключено той да умре от гордост, че тази жена искаше той да бъде неин.
– И това си ти.
– Dieu – той я притегли към гърдите си. – Как е възможно да извадя такъв късмет?
– Късметът няма нищо общо тук.
– От всички шоколатерии в Париж, ти влезе в моята.
– Никога не бих помислила, че точно ти ще отдадеш на късмета това, че влязох в твоята шоколатерия. В коя друга можех да вляза?
Той притисна челото си до нейното.
– Не ме разбра правилно. Аз знам какви са моите заслуги, Кейд. Знам защо ти влезе в моята шоколатерия. И знам точно колко усилия влагам, за да те накарам да пожелаеш нещо друго, освен моя шоколад.
– Добре. Щях да се объркам, ако изведнъж те налегне пристъп на скромност.
Но той действително се почувства смутен. Смутен не по отношение на постиженията си – тъкмо обратното, а смутен пред бог или съдбата, или късмета, или каквато сила я беше довела в живота му.
– Извадих късмет, защото от всички хора, които можеха да влязат в моята шоколатерия, влезе ти. Ти.
Усмивката ѝ разцъфна.
– Значи аз съм специална?
– Кейд – той я притисна безпомощно. Женското сърце беше непонятно. – Нима досега не си го разбрала?
Тя не отговори, а плъзна пръсти в малки галещи движения през космите на гърдите му.
– Сериозно ли говореше, когато каза, че искаш да постъпиш при мен като чирак?
Тя се усмихна лукаво, напълно вглъбена в гърдите му.
– Като мой шоколадов чирак – уточни Силвен. – В лабораторията.
Тя го погледна грейнала.
– Ще ме вземеш ли?
Тази територия беше по-сложна от брака. Силвен се чувстваше напълно, стопроцентово сигурен по въпроса за брака.
– Ти ще подпишеш ли договор, че няма да използваш наученото в шоколадови фабрики "Кори"?
– Да. Аз и без това напускам.
Той я погледна. Не, зяпна я, защото изобщо не беше подготвен да чуе това.
– Оставам на разположение като консултант, от което баща ми несъмнено ще се възползва прекомерно, и си запазвам същия дял акции, така че оставам силно заинтересована страна, но ще трябва да наемем някого, който да поеме текущите ми задължения. Беше голям удар за баща ми – по лицето ѝ премина сянка на тъга. Ударът за баща ѝ беше удар и за нея. Изборът, който Кейд беше направила, смути още повече Силвен. – И за дядо ми. Но конкуренцията за високите изпълнителни позиции е жестока. Убедена съм, че ще намерим човек, който ще постигне нови върхове в работата.
Той продължи да я гледа.
– Имала си тежка седмица.
– Да, малко – той почувства издигането и спускането на гърдите ѝ до тялото си. – Но – тя отвори ръка с проста категоричност – разбрах какво искам.
Той обхвана лицето ѝ с длани и се вгледа удивен в нея. Тя знаеше, без сянка от съмнение, какво искаше – него.
– Най-много – поправи се тя след минута. – Разбрах какво искам най-много.
– Значи ти ще бъдеш моя шоколадов чирак – каза той, когато отново беше в състояние да говори, напълно очарован от идеята.
– Почасово – съгласи се тя. – Почасово, за да ми остава време за работа с рискови капитали. Ще работя с хора, които искат да преуспеят със собствени шоколатерии, със собствени патисерии.
Той подръпна укорително един кичур в косата ѝ.
– Просто не можеш да се откажеш от цялата отговорност за света, нали?
– Екзистенциална вина – тя сви рамена виновно.
Той се обърна по гръб, притегли я да положи глава на гърдите му, галейки косата ѝ, замечтан за точно такъв живот.
– Знаеш ли, може да направя шоколадче "Кейд Марки", в края на краищата. Ще го наречем годежен подарък. Специално, ръчно направено шоколадче "Кейд Марки", което ще продаваме в моя магазин.
Изведнъж ръцете ѝ го притиснаха толкова силно, че той почти остана без дъх, доволен от неподозирания успех на замисления подарък. Но единствените думи, които тя прошепна предизвикателно върху гърдите му, бяха:
– Дай ми знак, когато търсенето стане прекалено високо и ти се прииска да го продадеш за цяло състояние на някоя корпорация, която може да поеме масовото му производство.
Той се засмя и изписа с пръст една невидима дума върху гърба ѝ, леко, деликатно, сякаш надписваше шоколад: Je t'aime.