Крадецът на шоколад

ЕПИЛОГ

Два дни по-късно Силвен ваеше коледна елха, която скоро щеше да бъде украсена с играчки, пълни с ганаш, специално за коледните празненства в Елисейския дворец, когато двама мъже влязоха в работилницата му. Отначало той дори не вдигна глава. Той се славеше като най-добрият шоколатиер в Париж, а беше Коледа. Не биваше да го безпокоят, когато работеше. Но Кейд, която кръжеше около неговата скулптура и следеше погълнато процеса на извайването, с което го караше да се пипка и да допуска тромави грешки, замръзна.

Силвен я погледна косо, долавяйки моментално изнервянето ѝ. Дори майка му не беше успяла да изнерви Кейд видимо. Той се изправи и насочи вниманието си към посетителите.

Те не бяха високи, макар че петдесетинагодишният мъж беше по-едър, но и двамата се държаха точно като Кейд – сякаш притежаваха целия свят.

– Силвен Марки – каза уверено петдесетинагодишният мъж с безупречно подстригана прошарена коса. – Аз съм Мак Кори. Значи ти си мъжът, който се опитва да открадне дъщеря ми.

Силвен сви рамена.

– Тя искаше да открадне най-доброто. Аз също.

Напрежението на Кейд се разтопи.

– Освен това аз не се опитвам да открадна дъщеря ви. Вече направих това. Така че ако сте дошли тук, за да се опитате да я върнете в правия път, ще трябва да напуснете моята лаборатория.

Кейд спря да се топи и стрелна Силвен с ужасен поглед. Може би беше свикнала хората да стъпват на пръсти около баща ѝ.

Мак Кори се вгледа продължително в него и накрая изръмжа.

– Добре. Май те харесвам. Това все пак е нещо.

Мъжът, който явно беше дядо ѝ, Джеймс Кори, оглеждаше алчно лабораторията. Той изглеждаше невероятно бодър за осемдесет и две годишен старец, сбръчкан и с оредяла бяла коса, но изправен и горд. Силвен не си беше давал сметка, че млечният шоколад е толкова полезен за здравето. Сигурно се дължеше на стеариновата киселина.

– Истински, откровен до втръсване, френски нафукан шоколатиер и сноб – възкликна възхитено старият Кори, оглеждайки го от главата до петите, сякаш Силвен беше картина, която той възнамеряваше да закупи и да добави към колекцията си. Това беше една от най-вбесяващите черти в това семейство. – Трябва да ти го призная, Кейди. Не съм допускал, че никой ще успее да доведе такъв екземпляр в семейството. Как успя да го отучиш да се отнася учтиво с теб?

– В семейството? – Мак Кори подскочи. – Вие двамата вече говорите за семейство? – той изгледа Силвен преценяващо, сякаш анализираше гените му за капацитет да произведат бъдещи изпълнителни директори на фамилния бизнес.

– Обзалагам се – увери го старият Кори. – Тя не си губи ума лесно, но загуби ли го веднъж, то е като гилотина – той прокара ръба на дланта по врата си, издавайки тихо свистене като при спускането на острието. – Край.

– За какво говорите? – попита възмутено Кейд. – Кога съм си губила ума или главата?

Силвен се засмя. Не можеше да се сдържи.

– Никога – призна Джеймс Кори. – Ти обикновено си толкова хладнокръвна и овладяна.

– Каква е? – намеси се Силвен. От първия миг на тяхното запознанство Кейд се беше държала толкова страстно, безпомощно и необуздано. Нима единствената причина за това беше той?

– Бях започнал да се притеснявам, че ще се окаже същата като баща си – довери му Джеймс Кори.

Мак Кори хвърли възмутен поглед към баща си. Кейд явно реши, че баща ѝ беше получил предостатъчно ритници тази седмица, защото се отдели от Силвен и отиде да го прегърне.

Когато баща ѝ я прегърна, Силвен изтръпна от необоснования страх, че другият мъж щеше да я качи в своята лимузина и да изчезне с нея.

– Да не си дошъл в Париж, за да се опиташ да ме разубедиш? – попита тя баща си.

– Не, да потърся апартамент. Двамата с дядо ти смятаме, че е крайно време да се сдобием с едно парченце френска земя.

Едва когато видя как изражението на слисано щастие разцъфтя върху лицето на Кейд, Силвен осъзна какво всъщност ѝ беше коствало да се раздели със семейството си.

– Плюс това изкарахме отвратителен Ден на благодарността, затова си помислих, че ще ни се отрази добре да се съберем всички заедно и да посрещнем Коледа в Париж. Да опознаем новите ни роднини. Оттук е по-близо до Кот д'Ивоар, така че може да убедим Джейми да дойде за празниците.

– Аз съм на осемдесет и две години, а никога не съм посрещал Коледа в Париж – обади се Джеймс Кори. – Можеш ли да повярваш?

Майката на Силвен беше на петдесет и три и никога не беше посрещала милиардери за Коледа, но щеше да ѝ се наложи да свикне е тази мисъл по бързата процедура.

– И няма да се опиташ да ме разубедиш? – попита удивено Кейд.

– Вече опитах да го направя – призна Мак Кори, с известна горчивина. – Не се получи.

– Не се укорявай за това, синко – успокои го баща му. – Дори аз не успях, така че ти си виновен.

Мак Кори отправи към баща си поглед на закалено търпение и отказа да захапе стръвта.

– Плюс това, ти през цялото време ме лъжеше, Кейд, с което никак не ми помогна. Можеше да представиш ситуацията в различна светлина, вместо като бизнес решение.

Кейд изглеждаше напълно сразена.

– Така че ще ви погостуваме. Ти вече намери ли надежден брокер на недвижими имоти?

Кейд скръсти ръце пред гърдите си и премигна, бавно и възхитено. Въпреки че цял живот беше работила заедно с баща си, Мак Кори водеше с трийсет години повече опит, така че все още можеше да я хваща неподготвена.

Силвен се усмихна леко.

– Просто така, от любопитство, вие какво искате от живота? – попита той новия си beau-pere.

– Моите дъщери да са щастливи, компания "Кори" да доминира на пазара на шоколад и моето семейство да пребъде и да наследи земята – побърза да отговори Мак Кори. – Не искам много, нали? Какъв е смисълът да имаш пари, ако вгорчаваш живота на децата си с тези пари. Нали, татко? – добави той доста язвително.

– Междувременно, ако вие двамата се хванете на работа върху частта за семейството, така че да не се налага да чакам да навърша деветдесет, за да се пенсионирам, ще бъде чудесно.

Силвен се стресна.

– Чакайте. Защо? Вие не мислите, че някое от моите деца ще ръководи шоколадови фабрики "Кори", нали?

– Деца? – изрече един глас от вратата на магазина. Силвен отмести очи от мъжете от фамилия Кори и видя майка си и Натали, натоварени с множество луксозни торби. Зад тях Шантал, също нарамила няколко лъскави торби, стоеше като вкаменена на вратата. Трите жени бяха отколешни бойни другарки в шопинг офанзивите. – За деца ли говорите?

Маргьорит огледа Кейд, сякаш анализираше нейните гени. В погледа ѝ вече нямаше и следа от враждебност, на нейно място се беше появил абсолютен възторг.

– Вашият... син, предполагам – иска да се ожени за дъщеря ми – съобщи ѝ Мак Кори, протягайки ръката си.

Маргьорит погледна протегнатата ръка с върховно недоумение, подмина я и залепи няколко ентусиазирани целувки по бузите на Мак Кори. Не две, а четири ентусиазирани bises, от вълнение.

– Брак? Силвен, ти ще се жениш? Най-после? Най-после!

Увлечена в своя възторг, тя се обърна и залепи няколко целувки и върху бузите на Кейд.

– Никой от вашето поколение не се жени! Силвен, никога не съм мислила, че ще се ожениш! Ще бъдеш в бяло, нали? – разгорещено попита тя Кейд. После плесна отново с ръце, вдигнала поглед към небето, изпълвайки Силвен с подозрението, че молитвата касаеше лично него: – Un mariage.

– Наистина ли? – развълнувано възкликна Натали. – Това ще бъде забавно. Може ли аз да съм шаферка?

– Брак? – изрече един от най-ненавистните гласове за Силвен.

Кристоф. Не, той повече никога нямаше да пусне друг кулинарен блогър в магазина си, до края на дните си. Този тип беше по-досаден от конска муха. Постоянно досаждаше в лабораторията. Кристоф спря до Шантал и отправи замечтан поглед към Кейд.

– Май трябваше да се усетя за подобно развитие на събитията – каза той на Шантал, която беше най-близкият удобен слушател. – Те и двамата са толкова мелодраматични.

– Да – каза примирено Шантал. – Сигурно аз също трябваше да се досетя. Но аз не можах.

– Хм, кой сключва брак в наши дни? Толкова е старомодно.

– Той е романтик – отбеляза Шантал. – И никой не може да го отучи от тази черта на характера му.

Кристоф обърна глава и за първи път я погледна наистина. После побърза да се наведе, за да разменят целувки за запознанството.

– Аз съм Кристоф. Приятел на Силвен. Вие харесвате ли романтиците?

Приятел, помисли си Силвен, но ядът му бързо премина. Кейд беше увила ръка около кръста му и го гледаше в очите, толкова безмерно щастлива, че му се прииска да можеше да затвори в бутилка този момент и да го пуска на свобода, за да му се порадва тя всеки път, когато се почувстваше тъжна до края на живота си.

– Наистина ли тук никой не се жени? – промълви тя.

– Не е толкова разпространено – призна той. – Повечето хора просто живеят заедно цял живот. Но ти вече ми обеща, така че не се опитвай да се измъкнеш сега.

– Да не си посмяла! – намеси се Маргьорит, обезпокоена.

От вълнение тя сви ръцете си в юмруци. Тя почти подскачаше на пръсти.

– Un mariage. Нямам търпение да съобщя новината на моите приятелки. Ще позеленеят от завист, техните деца не са женени. Може ли да ти помогна в избора на булчинска рокля? – попита тя Кейд.

Кейд хвърли един бърз аналитичен поглед към изобилието от пазарски торби.

– Да – отговори тя без капка колебание. Очевидно вече знаеше как точно да се сприятели със своята бел-мер.

– Нека да отидем на "Фобур Сент Оноре" – тя нарочно спомена името на улицата в Париж с най-висока концентрация на безбожно скъпи бутици на френски дизайнери.

Маргьорит Марки трябваше да седне. Всъщност тя всеки момент щеше да сведе глава между колената си, за да не припадне. Шантал хвана Кристоф под ръка и двамата избягаха от разговора за сватби, за да се уединят, привели глави един към друг в предната част на магазина.

– Мили боже – промълви Кейд на английски, проследявайки с поглед Маргьорит. – Май най-после ще мога да си купя с пари нещо в този град.

– Може ли да дойда и аз? – попита развълнувано Натали. Но разсейването не трая дълго. Тя протегна ръка към най-могъщия бизнесмен в стаята за едно много делово американско ръкуване. – Значи вие сте бащата на Кейд? Аз съм Натали Марки. Обмислям това лято да дойда на стаж при вас.

Кейд се засмя и погледна Силвен, който трябваше да признае, че се почувства горд със сестра си. Неустоимостта беше отлична черта.

– Знаеш ли какво искам аз от живота? – пошепна в ухото на Силвен бодрият глас на другия неустоим човек в групичката. – Да проникна в лабораторията на някой швейцарски шоколатиер, в което Кейди ще ми помогне, след като издържа обучението при теб. И да смеся спанак с шоколад. Което ми се струва в сферата на твоите умения, така че... – очите на Кейд се разшириха от ужас.

Тя вдигна ръка към устата си, сякаш за да я предпази от вкусовото покушение и поклати предупредително глава към Силвен.

Прекалено късно. Старецът се засмя дружелюбно.

– Сигурно няма да възразиш да помогнеш малко на новия си дядо, нали?

– Мисля, че проектът със спанака звучи обещаващо – обади се Мак Кори, с което окончателно потвърди, че изпълнителните директори на мултинационалните корпорации нямат нито морал, нито съвест. – Особено ако се провежда тук, в Париж, в лабораторията на Марки. Без тайно промъкване и проникване с взлом. Без да те залавят да шпионираш в швейцарски фабрики. Мили боже, ако вие двамата се появите в медиите като крадците на шоколад... – той изви големите си четвъртити ръце в неубедителна имитация на нечие удушаване. – А Джейми сигурно ще я арестуват по същото време на някой протест срещу Световната банка – той допря юмруци до челото си и изохка.

Джеймс Кори прегърна внучката си през рамената.

Тя бързо му се усмихна, очите ѝ засияха по онзи, начин, който показваше недвусмислено колко много обичаше дядо си.

– Наистина е трудно да си бялата овца в семейството – изрази той съчувствието си към сина си. – Не знам как се справяш. Но не се тревожи за Кейд и мен. Първо, този път медиите ще развяват името на Марки като крадец на шоколад.

Изведнъж Силвен си представи как свързват неговото име с опит за кражба на тайните на друг шоколатиер. Дядото на Кейд се засмя дяволито.

– Но аз едва ли ще си падна по собствениците на швейцарските фабрики за шоколад, така че няма да ни хванат.