Силвен съблече палтото си в коридора пред помещението, където се провеждаше обучението, и се усмихна леко, чувайки характерен японски акцент да се бори с въпроса на френски. Някои шоколатиери оставяха тези неща на своя су-шеф, но той обичаше да води сам курсовете си. Понякога се случваше да им се падне някой особняк, но повечето ученици бяха страстни аматьори в приготвянето на шоколад, щастливи и очаровани от присъствието си в курса.
Беше му приятно да обучава такива запалени и ентусиазирани ученици и да знае, че те са запалени и ентусиазирани заради него, заради онова, на което той щеше да ги научи. Напомняха му на него самия, когато беше тийнейджър. А те, слава богу, му показваха недвусмислено, че беше извървял дълъг път от онзи тийнейджър.
Облече бялата си манта и постави бялата си шапка на главен готвач, която само той имаше право да носи, и влезе в помещението, кимвайки на Паскал и оглеждайки новата група ученици.
Моментално забеляза капиталистката Кори, при това с известна тревога. Несъмнено той не би трябвало да я познае под дегизировката от бяла шапка и бяла куртка, в която се беше изгубила.
Тя изглеждаше сладка, естествено. Отчаяно се опитваше ди извие изящното си тяло под такъв ъгъл, че японката между него и нея да я скрие от погледа му. За нейно съжаление обаче, въпросната японка беше по-дребна дори и от нея.
Той задържа погледа си върху нея един дълъг момент, докато прозрението какво точно се опитваше да направи тя, го озари и затля в него. Първо се беше опитала да го купи. После беше казала, че предпочита не друг, а Доминик Ришар. След това беше платила вечерята му с Шантал предишната вечер с такава лекота, сякаш подхвърляше монета на някой просяк.
А сега се опитваше да открадне тайните му.
Той се поколеба между самодоволството и възмущението. Беше приятно да те преследват толкова отчаяно. Тя трябваше да разбере, че изстрелът ѝ беше далеч от целта. Нима си въобразяваше, че той разкриваше най-скъпоценните си рецепти в подобно обучение за аматьори?
Тя се отказа от фокусите с хартиената шапка, в опит да скрие лицето си, докато той продължаваше да я гледа настойчиво. Постави ръце върху мраморния плот и ги сви в юмруци. По скулите ѝ плъзна руменина.
Снощи тя се беше изчервила. Неведнъж, докато седеше самотна и непокорна, арогантна и уязвима.
Беше затворила очите си в момент на чисто блаженство в мига, когато онези равиоли в техния сметановобосилков сос бяха докосвали езика ѝ, точно както Силвен предполагаше, че щеше да стане.
А после беше срещнала погледа му и се беше изчервила като божур и не беше хапнала повече нито залък.
Беше прекалено заета да се държи противно.
Той мина мълчаливо покрай другите ученици, без да прекъсва Паскал, и спря пред нея.
Юмруците ѝ се притиснаха толкова яростно в мрамора, че той се запита дали нямаше да нарани кокалчетата на пръстите си. Очите ѝ гледаха толкова напрегнато, сякаш крещяха безмълвна молба.
Молба?
Защо си се вкопчила в това желание толкова силно, прииска му се да я попита. Какво толкова важно търси тук жена като теб, щом си готова да преглътнеш думата моля?
Семейство Кори притежаваха приблизително 30 процента от какаовите плантации в света. Притежаваха ги. Те финансираха цели институти, които бяха единствената преграда между шоколатиерите като него и нашествията от вещерска метла[21], които можеха да унищожат цели реколти. Бяха известни с това, че бяха повели движението за подобряване условията на труд на работниците в какаовите плантации. Съзнанието за властта и щедростта на семейството ѝ би трябвало да го благоразположи към нея, но... тя беше платила вечерята му, сякаш бе просяк.
Не, по-лошо, сякаш той беше нейното шоколадово жиголо или нещо подобно.
– Мадмоазел Кори – произнесе вежливо той, достатъчно високо, така че всички присъстващи да чуят нейното прочуто име. – От шоколадови фабрики "Кори" – добави той, в случай че учениците не бяха направили връзката. – Присъствието ви сред нас е истинско удоволствие. Може би се надявате да научите нещо ново за шоколада?
Кейд прехапа устни. Беше се озовала натясно, след като го беше помолила с очи да ѝ позволи да остане. Не можеше да заяви, че не иска да научи от него нещо за шоколада. Не можеше и да го удари, нищо че явно изпитваше желание да го направи.
По някаква причина нейното очевидно желание да го нападне с голи ръце изпрати вълнуваща тръпка по гръбнака му. Силвен трябваше да овладее тези вълнуващи тръпки. Предишната вечер се беше увлякъл в историята с босилковосметановия сос. Защо си падаше толкова много по красиви, горди жени, които умееха да се наслаждават на фините удоволствия и живота?
Той запази фасада на хладно превъзходство, но чувстваше ускорените удари на сърцето си, докато се дуелираше за контрол с нея.
– Ще се радвам да науча какво умеете да правите с шоколада – каза тя на френски, с ясен глас, който вероятно използваше на бизнес преговори, когато залозите възлизаха на милиони долари, така че всички да могат да я чуят.
Той сви устни. Тя беше тръгнала по трудния път, пътя на честността, което веднага ѝ даде предимството на моралното превъзходство.
– Казах в два дни... – тя замълча, търсейки правилната дума на френски.
Грегори имаше право, по дяволите; акцентът ѝ наистина беше възхитителен.
– Казах ви преди два дни. Преди два дни – успя да довърши тя.
– О? – продължи предизвикателно той. – Защо не избрахте Доминик Ришар?
– Ако Доминик Ришар прояви желание да ме посвети в някои от неговите тайни, ще се радвам да бъда и негова ученичка – Кейд не пропусна да произнесе името Доминик Ришар също толкова ясно и отчетливо, колкото последното си изречение.
Пазеше достойнството си дяволски добре за жена с карнавален черен грим около очите.
А Доминик Ришар беше безподобен женкар. Сигурно щеше да се съгласи да ѝ покаже цял куп тънкости в занаята.
– Поласкан съм, че избрахте първо мен – каза той. Което беше вярно. Едновременно поласкан и обиден. Най-много се дразнеше от това, че тя дори си беше подготвила резервен вариант. Той или никой друг – това беше единствената възможност.
Кейд оголи зъби насреща му.
– О, вие бяхте единственият свестен шоколатиер, който да предлага обучение в периода, когато ми беше удобно да дойда в Париж – отново онзи ясен, звънлив глас.
Той присви очи. Беше сигурен, че името ѝ не присъстваше в списъка с регистрираните участници. Иначе щеше да забележи. Но реши и той да поеме по трудния път и да не я поставя натясно, уличавайки я в лъжа. Не, това щеше да бъде малкият меч, който той щеше да държи над главата ѝ.
Свестен. Свестен шоколатиер.
– Паскал, мисля да се присъединя към вас днес. Мадмоазел Кори, позволявате ли? – той застана близо до нея, навлизайки в периметъра на личното ѝ пространство.
Заради своята упоритост или арогантност, тя отстъпи половин крачка встрани, едва когато тялото му се отърка в нейното.
Възбудата му се изстреля като фойерверк. По-неуправляема от предишната вечер в ресторанта. Кейд стигаше до рамото му.
Силвен Марки усещаше нейното малко тяло и огромна арогантност с всяка своя клетка, като ритъм, който го влудяваше. И тук, в неговото царство, той знаеше, че притежаваше нещо, което тя искаше.
Паскал заговори отново, като помоли учениците да разгледат блокчетата от различните видове шоколад, които бяха отнесли на работните си повърхности.
Силвен взе парче от най-тъмния, най-чистия шоколад. По стените му бяха полепнали стърготини, образувани в момента на отломването му от големия блок.
Той го помириса, разглеждайки го в ръката си. Най-фините трошички вече започваха да се топят върху кожата му.
Той имаше нещо, което тя отчаяно желаеше. Неговия шоколад.
Сега той искаше да види дали можеше да използва това нещо, за да я накара да пожелае отчаяно самия него.