ОСЕМНАЙСЕТА ГЛАВА

Тя беше изчезнала. Къде се беше дянала, по дяволите? Той обходи улицата от единия до другия край, надникна в ресторантите, магазините и в epicerie.

Ку-ку – изчурулика един бодър глас. Стреснат, той вдигна глава както се опитваше да надникне през матираното стъкло в тъмните дебри на бара през две врати от неговата кооперация.

Шантал му помаха от тротоара пред неговата жилищна сграда и закрачи към него, за да го целуне сърдечно по бузите.

– Искаш ли да си вземем нещо за пиене?

– Аз... не тази вечер, извинявай – той огледа улицата. Може би трябваше да провери съседните улички.

Шантал провря ръка под неговата, свъсила прецизно оформените си вежди.

– Какво става?

– Нищо – прииска му се да се освободи от ръката ѝ и да продължи да ловува. Кой друг преследваше онези стройни крака в този момент? Обзалагаше се, че тя беше привлякла вниманието на всички свободни мъже в квартала. Каква беше вероятността тя да се хване на плоските комплименти, запазени единствено за туристките, и да се съгласи да пийне нещо с ухажора?

Кейд Кори изглеждаше прекалено арогантна и прекалено овладяна за подобен род уязвимост, но все пак му се беше отдала.

Шантал продължаваше да го изучава. Непринудената и веселост помръкна. За момент тя сякаш се натъжи.

След това тя вдигна вежди и го прикова с изпитателен, предизвикателен поглед.

– Прочетох материалите за крадеца на шоколад. Не е ли възмутително. Наистина ли е Кейд Кори? Онази богата американка от ресторанта? Значи тя се опитва да открадне рецептите ти?

– Шантал, извинявай – каза рязко Силвен, наведе се и я целуна набързо по двете бузи. – Ще обядваме заедно след няколко дни. Сега трябва да вървя.

Нейното закачливо изражение повехна. Тя го погледна много сериозно, както се гледа човек, отиващ на погребение.

В последната секунда тя спусна длан по ръката му и го хвана.

– Силвен – тя го подръпна лекичко.

Той сведе поглед, мъчейки се да бъде любезен със старата си приятелка, да прояви търпение.

В очите ѝ се появи умолителен поглед.

– Пази се. Не искам да пострадаш.

Силвен така и не успя да открие Кейд. Преброди съседните улички, надзърна във всички витрини и прозорци, докато накрая се почувства толкова смешен и отчаян за сън, че се прибра в своя апартамент.

Там се стовари в леглото както беше облечен и се събуди чак на другата сутрин. Винаги когато си лягаше, без да се изкъпе преди това, завивките му се напояваха с миризмата на какао за дни наред.

На другата сутрин той се появи в лабораторията си късно и откри, че служителите му бяха оставили едно обширно пространство от мраморния плот недокоснато, като сцена на местопрестъпление. Отгоре се виждаше странна композиция: две плоски кафяви бисквити, един мек дъвчащ бонбон маршмелоу и едно блокче от шоколадче "Кори", подредени като сандвич. В някакъв момент бонбонът беше разтопен наполовина, за да свърже останалите съставки.

Сърцето му започна да бие лудо.

– Какво е това?

Бернар, който стоеше най-близо до композицията, поклати глава.

– Не знаем. Намерихме го тази сутрин.

Тя се беше върнала. Може би обута в кожения панталон или пък с високите ботуши с дантеления клин. Телесната му температура се повиши най-малко с три градуса, а сърцето му заблъска лудешки.

Толкова много му беше липсвала. Putain de bordel de merde.

Той взе странния сандвич и го огледа подозрително. Дали беше отровен? Иначе защо би му оставила нарочно подобен безславен опит за кулинарно произведение?

– Чудно как е успяла да стопи бонбона? – произнесе полугласно той.

Никой не се опита да отговори. Той се запита как изобщо беше успяла да намери бонбони маршмелоу или бисквити в неговата лаборатория.

Нима тя вече си носеше съставките?

Какво означаваше това? Хрумна му, че тя сигурно копнееше отчаяно за неговия свят. Крадец, който оставяше много странни подаръци, вместо да вземе нещо... какво беше това? Той захапа внимателно сандвича и се намръщи, когато трохите се разпаднаха в устата му и бонбонът полепна по устните му.

– Много е сладко – каза той. Вдигна поглед и установи, че цялата лаборатория се беше струпала наоколо и наблюдаваше творението със същите интерес и погнуса, както ако беше змия. – Предполагам, че трябва да му дадем няколко точки за въображение?

Нямаше никакво желание да отхапе отново, но и не можеше да се застави да изхвърли сандвича. Затова го занесе в кабинета си и го остави върху бюрото си, след това излезе на улицата и влезе във входа на нейната сграда.

Изкачи се до апартамента ѝ, но нея я нямаше.

Кейд беше в апартамента на Кристоф, където се учеше да прави шоколадов пай, който той възнамеряваше да нарече на нейното име. La Кейд. Той я караше да се усмихва. Караше я да се смее. Неговият ентусиазъм за всичко беше толкова непринуден и заразителен.

Тя прекара там цялата сутрин, увлечена в играта като дете и дори му позволи да заснеме десетсекунден клип, в който тя се смееше и опитваше сладкиша, за да може той да го качи по-късно на блога си. После тя хвана високоскоростния влак за Брюксел. Баща ѝ искаше тя да преслуша дипломатично братята Фиренце и да прецени отношението им към една обща оферта за "Девън Кенди".

"Девън Кенди". Едно от техните десертчета имаше ярко розова обвивка. Само при мисълта за това я обземаше потиснатост.

Силвен, четейки поста на блогъра тази вечер, едва не получи апоплектичен удар. Кристоф беше прекарал сутринта, готвейки заедно с нея? Беше кръстил някакъв шоколадов сладкиш на нейно име? Това беше ролята на Силвен. А той ги умееше тези неща много по-добре.

А във видеоклипа, който той беше изгледал не повече от десетина или двайсет пъти, тя изглеждаше толкова сияеща от щастие.

Прииска му се да убие блогъра с голи ръце.

Кейд взе обратния влак в девет часа вечерта, но поради някакво закъснение се наложи пътниците да изчакат повече от половин час, затова наближаваше полунощ, когато таксито я остави пред нейната сграда.

Таксиметровият шофьор потегли, още преди да беше успяла да набере цифрите върху таблото.

Когато една сянка се отлепи от по-големите сенки на входа от другата страна на улицата, тя за малко не изпищя.

Заля я вълна на облекчение, когато осъзна кой беше това, не толкова силно, колкото първичния страх. Беше облекчение от неговото присъствие там, от нейното присъствие там, от тона, че не се бяха разминали отново. Че не се налагаше да съобразява как да постъпи – да проникне в неговата лаборатория, да остане в своя апартамент или да направи нещо нормално и да му се обади по телефона.

Тялото ѝ можеше просто... да се разтопи в още една тъмна, разтърсваща нощ, без въпроси. Вече се разтапяше, още докато той пресичаше улицата.

Без да каже дори дума, той постави ръката си върху нейната и набра цифрите вместо нея. Кейд изпита желание просто да се обърне към него и да зарови глава в рамото му, разтреперана от признателност, че беше дошъл. Тя не искаше да се бори с привличането още една нощ, будувайки до зори. Не искате отново да трябва да прониква в неговата лаборатория и да го чака напразно. Тя не искаше да се чуди или да се съмнява или да се надява. Искаше само да бъде.

И да бъде с него.

Той отвори вратата над рамото ѝ, без да я изпуска от хватката на тялото си.

– Не бива да се прибираш толкова късно сама – прошепни той, мрачно и дрезгаво. – Градът е голям. На тази улица станаха няколко обира.

– Защо не заложиш капан и не заловиш крадеца?

– Веднъж го направих. Но допуснах грешката, че не я оковах с белезници.

В гласа му се преплитаха неудовлетворение, хумор и искреност в съвършена мрачна закана, която караше Кейд да се пита дали в задния му джоб нямаше кадифени белезници, готови да бъдат използвани.

Тя се почувства дезориентирана. Беше работила дванайсет часа без прекъсване: факти, цифри, решения, имейли от влака.

Толкова беше свикнала с този работен ритъм, че се почувства потопена в собствения си свят, безкрайно далеч от бърлогата на магьосника в Париж.

Намирайки го на старото му място, този свят, вратата за който все още беше леко открехната за нея, Кейд закопня да се потопи смело. Тя се облегна леко назад, колебливо, стараейки се да не създава пролука между телата им, която да разколебае неговия порив.

Той влезе заедно с нея в тъмното фоайе на сградата, толкова плътно долепил тяло до нейното, че Кейд не би могла да се откопчи, дори да се беше опитала. Вратата се затвори зад него, нейната чернота отряза бледата светлина отвън. Само една мъничка оранжева точка светлина обозначаваше бутона, с който се включваше осветлението на стълбището.

Кейд посегна по навик към него. Той улови ръката ѝ.

– Момент – придърпа я в прегръдката си, обърна я, притисна гърба ѝ към вратата и я целуна.

Тялото ѝ откликна моментално, стегна се, изопна се и се надигна. Ръцете ѝ се обвиха около рамената му, вкопчиха се в коженото манто. Той си пое дъх и я целуна по-силно. Неговото удоволствие резонираше с нейното удоволствие, а нейната наслада подхранваше неговата, докато целувката се задълбочаваше, олекваше, променяше се. Целувките се учеха една от друга.

– Не мога да повярвам, че си реална – промълви той задъхано, пръстите му галеха гърба и ребрата ѝ, там, където нейната кожа поддаваше под натиска и там, където оставаше неподатлива. Кейд се учуди, че по тялото имаше такива точки на отпор; струваше ѝ се, че дори костите ѝ се бяха размекнали. – А ти си реална.

Това беше полезна информация. Последния път тя не беше убедена в това.

Но искаше да бъде реална тук и сега. Чувстваше се много, много реална.

Чувстваше се толкова стремително, наситено реална, сякаш човекът, който е била до качването си на самолета за Париж, беше някакъв блед призрак, който най-накрая беше дарен с живот.

И получил способността да вкусва и да чувства, и да докосва, и да диша, и да изпитва болка, и да мрази, и да живее.

Възможността да го усеща, докосва и вкусва, а понякога дори да го мрази безумно и яростно, беше толкова опияняваща, че тя отново забрави за всичко друго на света, освен за него. Стройната му талия, мускулите на гърба и торса му под нейните пръсти.

Бедрото му, притиснато между нейните. Косата му, която гъделичкаше бузите ѝ. Устата му. Ръцете му.

Господи, ръцете му бяха невероятни. Ненапразно се беше влюбила в тях, още преди да го срещне.

Днес той миришеше на шоколад, разбира се, и на ром и съвсем неуловимо, по върховете на пръстите, които милваха лицето ѝ и отмятаха косата ѝ назад, на ванилия.

Тя се надигна към устните му, потърси го страстно, потърси го целия, поиска да го поеме в себе си по всички възможни начини. Той издаде гърлен звук и се подчини на нейния порив, буйно и необуздано.

Харесваше ѝ как дишането му ставаше по-дълбоко и ускорено, докато я притискаше към гърдите си. Харесваше ѝ как пръстите му се плъзгаха, впиваха и притискаха, сякаш можеха да дематериализират дебелите зимни дрехи. Харесваше ѝ, а може би ненавиждаше факта, че той съумяваше да запази достатъчно уважение към нея или контрол, за да отлепи устни от нейните и да се огледа.

Сега, когато очите ѝ привикнаха с тъмнината, малките прозорчета на стълбищните площадки пропускаха достатъчно мъглява светлина отвън, колкото тя да може да различи линията на брадичката му, сянката на раменете му на фона на по-плътните сенки.

Той не каза нищо. Само я вдигна с такава лекота, сякаш тя тежеше, хм... не повече от грамадния казан с шоколад... и я положи върху първото стъпало.

Кейд се наклони към него, доволна от тази нова височина, която правеше устните и лицето му по-достъпни за нейните, която изравняваше нивата на устните им, която...

Той я хвана за бедрата и я завъртя, така че тя се озова обърната към стълбите, а неговите бедра притиснати в дупето ѝ. Когато Кейд не схвана веднага посланието, той я побутна с бедрата си и с възбудения си пенис.

Monte – прошепна той. – Качвай се нагоре. А

Кейд се хвана за перилата на стълбището и се заизкачва бавно и пипнешком.

Докато тя се изкачваше, неговите ръце започнаха да се плъзгат. По бедрата ѝ, по крака ѝ, оставяйки я да набере преднина пред него. Той нарочно остави разстоянието между тях да се увеличи, оставайки няколко стъпала по-надолу, така че ръцете му да се спускат чак до ръба на ботушите ѝ, плъзна пръст, за да проследи извивката на прасеца ѝ, а после отново пое нагоре. След това се доближи отново. Кейд чуваше стъпките му по стълбите, тъмното му присъствие в мрака. Той пъхна ръце под тясната, класическа пола до коленете ѝ и я вдигна нагоре, дланите му пробягаха възбуждащо по чувствителната вътрешна страна на бедрата ѝ.

Кейд стисна перилото и се закова на място, неспособна да мобилизира достатъчно еднопосочна сила в тялото си, за да продължи. За част от секундата пръстът му проследи ръба на чорапогащника ѝ, но след това се отдръпна и той побутна дупето ѝ нагоре.

Побутна я към апартамента ѝ.

Кейд продължи нагоре, а ръцете му плъзнаха нагоре, за да разкопчаят якето ѝ, да се озоват под пуловера ѝ, където започнаха да милват гърдите ѝ, докато тя почти се разплака от желание за още. Желание да я обладае на стълбите – не я беше грижа.

Силвен обаче явно го беше грижа, защото едно леко парещо шляпване по дупето я накара да осъзнае, че отново беше спряла на място, изгубена в желание. Шляпването я подлуди.

Единственото ѝ желание беше да се надвеси на перилата, да му позволи да я нашляпа, да прави с нея каквото иска, стига ръцете му да бяха между краката ѝ, стига да я обладаеше диво.

И тогава ръцете му изчезнаха. Всякакъв контакт с тялото му беше изгубен. Тя пое въздух със свистене, сякаш се задушаваше, сякаш бяха опрели нож до гърлото ѝ.

– Не спирай – прошепна той. – Иначе аз ще спра.

Ах, колко беше жесток. Тя цялата беше желание. Нищо повече. Докосвай ме, вземи ме, опипвай ме, целувай ме, прави с мен каквото поискаш, моля те.

Но той остана верен на думата си и не посегна към нея. Кейд се заизкачва, залитайки.

Бяха стигнали до средата на втория етаж и оставаха още три етажа.

Той я възнагради. Ръцете му отново се впуснаха да галят и възбуждат вътрешната страна на бедрата ѝ, обещаваха да докоснат нейната женственост, но после са отдръпваха, доближаваха се отново, а след това се отдалечаваха.

Тя издаде приглушен звук, без думи, само умолително скимтене и спря.

Той отстъпи едно стъпало надолу, прекъсвайки всякакъв контакт.

Тя отново изскимтя тихичко, умолявайки го без думи. Насили се да продължи нагоре, копнеейки за награда и проклинайки наказанието.

Този път неговата ръка пропълзя чак до чатала на чорапогащника ѝ и се заигра там за цели пет стъпала, притискайки и търкайки устните на цветето ѝ през чорапогащника и бикините, потвърждавайки какво добро момиче бе тя.

– Ссси... – мислеше си, че се опитва да каже името му. Обаче не успя да накара устата си да функционира така, че да произнесе една цяла дума.

Сякаш като награда за усилието, той започна да смъква чорапогащника и гащичките ѝ, по два пръста на стъпало. Тя бързо схвана ритъма, защото за всяко изкачено стъпало под полата ѝ се разголваше тясна ивица кожа. И пръстите му, неговите красиви, умели, ловки пръсти, които можеха да вземат суровите елементи от земята и да ги превърнат в нещо прекрасно, милваха тази кожа.

Вече бяха стигнали до средата на стълбището на четвъртия етаж, оставаше още само един етаж, когато неговите пръсти най-сетне описаха кръг около нейната гола, влажна женственост. Той издаде нисък, одобрителен звук, когато тя стегна мускули около ръката му толкова трескаво, а стонът му предизвика нова конвулсивна вълна по тялото ѝ.

Беше като обезумяла, на ръба на оргазма. Когато палецът му притисна клитора ѝ, тя впи зъби в ръкава на коженото си яке, разтърсвана от неудържими конвулсии. Като последно жестоко мъчение, той се опита да изтегли палеца си назад, искайки да удължи копнежа ѝ, но тя сграбчи ръката му и я притисна до себе си, разтърсвана от мощни вълни.

Кейд свърши неудържимо, тялото ѝ трепереше на тъмното, тясно стълбище, с неговата длан върху клитора ѝ, другата му ръка протегната за опора, върху която тя се облегна, нейната собствена ръка притисната към устата ѝ, за да заглуши виковете ѝ.

Той я държа, докато последните вълни на екстаза отшумяваха, притискайки я плътно до себе си.

После я вдигна на ръце, притисна я до гърдите си и я пренесе по останалите няколко стълби. Кейд потърси немощно и автоматично ключа за входната врата.

Той го взе от ръката ѝ и отвори вратата, спокойно и сръчно. Апартаментът беше малък. Не му отне много време да намери леглото. Положи я и се отпусна върху нея, като отново я доведе до вълни на екстаз с палеца си, докато я обладаваше, силно и бързо.

Той свърши почти моментално, необуздано, силно, притегляйки я към себе си. За момент я притисна толкова силно към себе си, че тя не можеше да си поеме дъх, докато траеше неговият оргазъм.

Държеше я, държеше я здраво, заровил лице в косата ѝ, докато тялото му постепенно се отпускаше.

Двамата заспаха почти едновременно, Силвен обвил нежно ръка около кръста ѝ.

Навън още беше тъмно, когато се събудиха. Силвен изръмжа тихо и доволно, сякаш беше изплувал от съня, за да открие, че сънят беше реалност. Той съблече внимателно дрехите ѝ, остави я да лежи гола върху чаршафите, за първи път съвършено гола пред него.

Затова тя направи същото с него. Не можа да се сдържи. Неговото източено, голо тяло беше толкова красиво. Да плъзга ръце по голата му кожа и да не среща никъде никаква съпротива, беше невероятно чувствено удоволствие.

Той я погали бавно, тръгвайки от стъпалото, от което беше събул чорапогащника, нагоре по бедрото, ребрата, ръката ѝ, която беше изтегната над главата ѝ, преплитайки пръсти с нейните, за да задържи ръката ѝ в план. Светлината отвън се лееше свободно през прозорците. Очите му проблясваха, сякаш отразявайки лъчите.

– Можеш да правиш с мен каквото искаш – прошепна тя.

– Обещавам ти – отвърна той.

Загрузка...