Мемоарите на една гейша

13

През пролетта на 1934-а — вече бях учила повече от две години — Хацумомо и Майка решиха, че е дошло времето Пити да дебютира като чиракуваща гейша. Разбира се, никой не ми каза и дума за това, тъй като на нея й беше забранено да разговаря с мен. Разбрах за това чак когато един ранен следобед Пити излезе и в края на деня се върна с прическа на млада гейша — така наречената момоваре, или „разцепена праскова“. Когато я зърнах да влиза, ми призля от разочарование и завист. Очите ни не се срещнаха за повече от секунда — тя вероятно не можеше да не си дава сметка за ефекта, който дебютът й имаше върху мен. Косата й бе причесана изящно от слепоочията нагоре, а не както обикновено свита на тила, и тя приличаше на млада жена, макар лицето й да си беше все така детинско. Години наред двете нея бяхме завиждали на по-големите момичета, които носеха косата си с такава елегантност. И ето че Пити започваше кариерата си на гейша, докато аз изоставах далеч назад, без да мога дори да я попитам за новия й живот.

После дойде и денят, в който, облечена за пръв път като чиракуваща гейша, Пити отиде с Хацумомо в чайната „Мидзуки“ за церемонията, която щеше да ги свърже като сестри. С тях отидоха и Майка и Леля, макар аз да не бях сред придружаващите ги. Но все пак присъствах с останалите на изхода, когато Пити слезе по стълбата, подкрепяна от прислужниците. Носеше разкошно черно кимоно със семейния герб на окията „Нитта“ и оби в синьо и златно, а лицето й за пръв път бе боядисано в бяло. Сигурно ще си помислите, че тя изглеждаше горда и красива с украшенията в косата и ярко начервените си устни, но според мен тя бе най-вече притеснена. Движеше се много трудно — облеклото на чиракуваща гейша е твърде тежко и неудобно. Майка пъхна в ръцете на Леля фотоапарат и й каза да излезе отвън и да заснеме момента, когато за пръв път удрят зад гърба на Пити кремъка за щастие. Ние останалите се струпахме от вътрешната страна на портичката, за да не влезем в кадър. Прислужниците държаха ръцете й, докато тя напъха крака във високите дървени сандали, които ние наричаме окобо и които чиракуващите гейши винаги носят. После Майка отиде да застане зад нея и зае поза като за удряне на кремъка о камъчето, въпреки че в действителност това винаги вършеха Леля или някоя от прислужниците. След снимката Пити неуверено прекрачи прага и се обърна да погледне назад. Другите вече излизаха да я изпратят, но тя гледаше мен с такова изражение, сякаш искаше да каже, че ужасно съжалява, задето всичко се е обърнало така.

Към края на деня Пити бе официално известна с новото си име на гейша Хацумийо. „Хацу“ идеше от Хацумомо и макар това, че произхождаше от името на толкова известна гейша като Хацумомо, да трябваше да й помага в кариерата, в крайна сметка не стана точно така. Много малко хора помниха името й и всички просто продължиха да я наричат както и преди — Пити.

Нямах търпение час по-скоро да разкажа на Мамеха за дебюта на Пити. Но напоследък тя бе по-заета от всякога и често пътуваше до Токио по желание на своя данна, тъй че близо шест месеца не се бяхме виждали. После минаха още няколко седмици, преди тя да намери време да ме извика в дома си. Щом прекрачих прага, прислужницата ахна. А след миг Мамеха се появи от задната стая и също ахна. На можех да разбера какво става. А когато се отпуснах на колене, за да й се поклоня и да й кажа каква чест е за мен да я видя отново, тя изобщо не ми обърна внимание, а каза на прислужницата:

— Боже мой, Тацуми, нима е минало толкова време? Ами не мога да я позная!

— Щастлива съм да го чуя, госпожо, защото мислех, че очите ми не са в ред — отвърна Тацуми. Наистина не разбирах за какво говорят. Но очевидно през шестте месеца от последната ни среща се бях променила повече, отколкото сама си давах сметка. Мамеха ми каза да отвърна глава на една страна, после на друга, като не престана да повтаря:

— Боже мой, ами че тя е вече, кажи-речи, една млада жена.

По едно време Тацуми дори ме накара да стана и да разперя ръце, за да измери с педи обиколката на талията и бедрата ми, а накрая заключи:

— Няма съмнение, че кимоното ще ти прилегне като чорап на крак.

Сигурна съм, че го каза като комплимент, защото ме гледаше много мило.

В крайна сметка Мамеха помоли Тацуми да ме отведе в задната стая и да ме облече в подходящо кимоно. Бях дошла в синьо-бялото си памучно кимоно, с което преди обяд отидох на училище, но Тацуми ме преоблече в тъмносини коприна, изрисувана с миниатюрни колесници в различни нюанси на яркожълто и червено. Не беше най-изумителното кимоно на света, но когато се погледнах в голямото огледало, докато Тацуми увиваше около кръста ми светлозелен оби, открих, че като се изключи семплата ми прическата, можех да мина за млада чиракуваща гейша, отправила се към някоя чайна. Бях много горда, когато излязох от стаята, и мислех, че Мамеха отново ще ахне или нещо подобно, тя обаче просто стана, пъхна носна кърпичка в ръкава на кимоното си, тръгна към вратата, където обу чифт дзори от зелен лак, и ме попита през рамо:

— Е, идваш ли с мен?

Нямах представа къде отиваме, но се вълнувах от мисълта да ме видят на улицата с Мамеха. Прислужницата бе приготвила пред вратата чифт дзори и за мен — мекосиви. Нахлузих ги и последвах Мамеха надолу по тъмния тунел по стълбата. Щом излязохме на улицата, една възрастна жена забави крачка, за да поздрави Мамеха, а после, почти моментално, се обърна да се поклони и на мен. Не знаех какво да мисля, защото никой никога не ми бе обръщал внимание на улицата. Ярката слънчева светлина ме заслепяваше и не можех да разбера дали познавам тази жена. Но на свой ред отвърнах с поклон и в миг жената изчезна. Чудех се дали ще някоя от моите учителки, но съвсем скоро се повтори същото — този път беше една млада гейша, на която често се възхищавах, но която дотогава едва ли бе спирала поглед върху мен.

Тръгнахме нагоре по улицата и почти всеки срещнат казваше нещо на Мамеха или най-малкото й се покланяше, след което или ми кимваше, или се покланяше и на мен. Няколко пъти спрях, за да се поклоня в отговор, и в крайна сметка изостанах на крачка-две от Мамеха. Тя видя затруднението ми и ме отведе в тиха странична уличка, за да ми покаже как трябва да вървя. Обясни ми, че не съм се научила да движа горната част на тялото си независимо от долната. Когато трябваше да се поклоня някому, аз спирах.

— Да забавиш крачка означава да изразиш уважение — каза тя. — И колкото повече забавяш, толкова по-голямо уважение изразяваш. Редно е да спреш, за да се поклониш на някоя своя учителка, но с останалите не се бави повече, отколкото е нужно, за бога, защото така и няма да стигнеш закъдето си тръгнала. Върви по възможност равномерно, с малки крачки, така че полите на кимоното ти да пърхат леко. Когато върви, една жена трябва да създава впечатление за къдрещи се по пясъчен насип вълни.

Опитах да го направя няколко пъти нагоре-надолу по уличката, като гледах право в краката си, за да видя дали наистина полите на кимоното ми пърхат. Щом Мамеха остана доволна, пак поехме по пътя си.

Открих, че повечето ни поздрави спадат към два прости вида. Когато се разминавахме с млади гейши, те обикновено забавяха крачка или дори спираха, за да се поклонят ниско на Мамеха, на което тя отвръщаше с мила дума или леко кимване. Сетне гейшата ме поглеждаше пообъркана и ми се покланяше неуверено, а в ответ аз се покланях малко по-ниско — бях по-младша от всяка срещната. Но когато минавахме край жена на средна възраст или по-стара, Мамеха почти винаги се покланяше първа. Жената отвръщаше с любезен поклон, но не толкова нисък като на Мамеха, а после преди да ми кимне леко, ме оглеждаше от горе до долу. Винаги отвръщах на тези кимвания с възможно най-ниския поклон, без обаче да спирам да вървя.

Тогава и разказах на Мамеха за Пити и месеци наред след това се надявах да каже, че е дошло времето и за моя собствен дебют. Но мина пролетта, а после и лятото без дума за това. За разлика от интересния живот на Пити аз имах само уроците и домакинската работа, както и петнайсетте-двайсетте минути, които няколко пъти седмично ми отделяше Мамеха. Понякога седях в дома й и тя ме учеше неща, които трябваше да знам, но по-често ме обличаше в някое от кимоната си и ме развеждаше из Гион, докато си вършеше работа или се отбиваше при гадателя или при перукера. Дори да валеше и тя да нямаше належаща работа, двете излизахме с лакирани чадъри и ходехме от магазин на магазин, за да проверим кога ще пристигне от Италия новата доставка на парфюми или дали някое нейно кимоно е поправено, макар до уреченото време да оставаше още седмица.

Отначало мислех, че Мамеха ме взима със себе си, за да ме научи как например да държа тялото си — защото постоянно ме удряше леко по гърба със сгънатото си ветрило, за да се изправя — или как да се държа с хората. Мамеха като че ли познаваше всички и винаги смяташе за необходимо да се усмихне или да каже нещо мило дори на най-нисшите по ранг гейши, защото разбираше прекрасно, че дължи високото си положение в обществото на тяхната почит и възхита. Но един ден, когато тъкмо излизахме от книжарница, изведнъж проумях какво всъщност прави тя. Не че й се налагаше или че й беше интересно да се отбие в книжарницата, при перукера или в магазина за канцеларски материали. Всичко това изобщо не бе важно за нея, а и можеше да изпрати прислужниците си, вместо да ходи сама. Тя го правеше само за да видят всички в Гион, че се разхождаме заедно. И отлагаше дебюта ми, за да даде време на хората да ме забележат.

Един слънчев октомврийски следобед излязохме от дома й, тръгнахме по брега на Ширакава и наблюдавахме как листата на вишните се ронят и падат във водата. Имаше много хора, излезли да се насладят на същата гледка, и всички, както можеше и да се предполага поздравяваха Мамеха. И почти във всички случаи поздравяваха и мен.

— Ставаш все по-известна, не мислиш ли? — каза тя.

— Мисля, че повечето хора са готови да поздравят и овца, стига да крачи редом до Мамеха сан.

— Особено овца. Би било толкова необикновено. Но истина е, че чух твърде много хора да разпитват за момичето с прекрасните сиви очи. Не знаят името ти, но това е без значение. Защото все едно няма да си още дълго Чийо.

— Да не би Мамеха сан да иска да каже, че…

— Искам да кажа, че разговарях с Вадза сан — това бе нейният астролог — и той предложи третия ден на ноември като подходящо време за дебюта ти.

Мамеха спря да ме погледне. Стоях неподвижно като дърво, а очите ми се разшириха и заприличаха на оризови бисквити. Не заплаках, нито заплесках с ръце, но бях толкова доволна, че не можех да изрека нито дума. Накрая се поклоних на Мамеха и й благодарих.

— Ще станеш отлична гейша — каза тя. — Но ще си още по-добра, ако се позамислиш как да се научиш да се изразяваш с очите си.

— Никога не съм си давала сметка, че изобщо изразявам нещо с тях.

— Те са най-изразителната част от женското тяло, особено в твоя случай. Стой тук за момент и аз ще ти покажа.

Мамеха сви зад ъгъла и ме остави сама в тихата уличка. След миг се появи и мина край мен, а очите й бяха извърнати на една страна. Имах усещането, че се бои какво ли би се случило, ако погледне към мен.

— Е, ако беше мъж, какво щеше да си помислиш? — попита тя.

— Стори ми се, че отбягвате да погледнете към мен.

— Именно. Момиче с поразителен профил никога не би изпратило с очи погрешно послание на един мъж. Но мъжете ще забележат очите ти и ще си въобразят, че им внушаваш нещо, дори когато на теб това и през ум не ти минава. А сега гледай пак.

Мамеха отново се скри зад ъгъла и когато се върна, този път очите й бяха сведени надолу и тя вървеше някак особено замечтано. А когато ме наближи, очите й само за миг се откъснаха от земята, за да срещнат моите, и мигом отново се отпуснаха надолу. Трябва да кажа, че усетих електрически шок. Ако бях мъж, щях да си помисля, че за части от секундата тя се е поддала на силни чувства, които се мъчи да скрие.

— Щом мога да изразявам подобни неща с обикновени очи като моите, помисли колко много повече можеш да кажеш ти с твоите. Не бих се удивила, ако си в състояние да накараш някой мъж да припадне направо тук, на улицата.

— О, Мамеха сан! Ако имах силата да накарам мъж да припадне, със сигурност щях вече да го знам.

— Удивена съм, че не го знаеш. Нека тогава се договорим, че ще си готова за своя дебют веднага щом успееш да отклониш мъж от пътя му само като му хвърлиш бегъл поглед.

Така изгарях от нетърпение да стана чиракуваща гейша, че дори ако Мамеха ме накараше да сваля с поглед дърво, сигурна съм, че щях да опитам. Попитах я ще бъде ли толкова добра да върви до мен, докато опитам с няколко мъже, и тя прие с радост. Първата среща беше с толкова стар мъж изглеждаше като пълно с кокали кимоно. Крачеше бавно по улицата, като се подпираше на бастун, а очилата му бяха толкова замазани, че не бих се учудила, ако се блъснеше в някоя къща. Изобщо не ме забеляза, затова поехме към булевард Шиджо. Скоро съзрях двама бизнесмени в европейски костюми, но и с тях щастието не ми се усмихна. Мисля, че познаха Мамеха или просто решиха, че е по-красива от мен, но не свалиха очи от нея.

Бях на път да се откажа, когато забелязах момче за поръчки на около двайсет години, понесло табла, отрупана с кутии от обяд. В онези дни много ресторанти из Гион приемаха поръчки и следобед изпращаха някое момче да прибере празните кутии и прибори. Обикновено кутиите се пренасяха в нещо като кош, който или се носеше на ръка, или се прикрепяше към велосипед. Нямам представа защо този млад мъж използваше табла. Но, така или иначе, беше на няколко пресечки от нас и вървеше насам. Видях, че Мамеха гледа право в него, а после каза:

— Накарай го да изпусне подноса.

Преди да разбера дали се шегува, тя сви по странична улица и изчезна.

Не мисля, че момиче на четиринайсет — или жена на каквато и да е възраст — може да накара млад мъж да изтърве нещо само като го гледа по-особено. Такива неща се случват, предполагам, само във филмите и в романите. Щях да се откажа, преди изобщо да съм се опитала да го направя, ако не бях забелязала две подробности. Първо, младият мъж вече ме гледаше като гладна котка мишка и второ, повечето от улиците в Гион нямаха бордюри, но тази правеше изключение и момчето вървеше съвсем близо до него. Ако успеех да го избутам така, че той да понечи да се качи на тротоара и да се спъне в бордюра, може би щеше да изтърве подноса. Започнах своя експеримент, като най-напред държах очите си забити в земята право пред себе си, а после се опитах да повторя онова, което само преди минути бе направила Мамеха. Оставих очите ми да се вдигнат, докато не срещнаха за миг очите на младия мъж, а после моментално ги сведох надолу. След няколко крачки отново направих същото. Този път обаче той ме зяпаше толкова настойчиво, че сигурно беше забравил за подноса в ръцете си, а да не говорим за бордюра до краката си. Когато бяхме вече съвсем близо един до друг, аз промених едва забележимо посоката си, за да започна да го притискам леко към тротоара. Така той нямаше да може да се размине с мен, без да се качи на него. И тогава го погледнах право в очите. Понечи да ми направи път и точно както се надявах, краката му се заплетоха в бордюра, той падна на една страна, а кутиите се разпиляха по тротоара. Не можах да се сдържа да не избухна в смях. Щастлива съм да кажа, че и младият мъж се разсмя. Помогнах му да си събере кутиите и му подарих лека усмивка. Той ми се поклони по-ниско от всеки друг мъж досега и сетне продължи по пътя си.

След минута се срещнах с Мамеха. Тя беше видяла всичко.

— Мисля, че вече си готова повече от всякога — каза тя. И ме поведе през централния булевард към дома на Вадза сан, нейния астролог.

Там тя го накара да потърси благоприятните дати за всевъзможните събития, които щяха да доведат до дебюта ми — посещението в храма, за да обявя пред боговете намеренията си, деня, когато за първи път ще се появя с прическа на гейша, датата на церемонията, която щеше да направи нас с Мамеха сестри.

Цялата нощ не мигнах. Онова, за което тъй дълго бях мечтала, най-сетне бе на път да се осъществи и, о, как ми се свиваше стомахът! При мисълта да облека прекрасните дрехи, които обожавах, и да се появя в стая, пълна с мъже, дланите ми се изпотяваха. Всеки път, щом си го помислях, изпитвах приятно вълнение. Представях си, че съм в чайна и отварям плъзгащата се врата на стая с татами. Мъжете обръщат глави и ме поглеждат и, разбира се, сред тях виждам председателя. Понякога си го представях сам в стаята, облечен не в европейски делови костюм, а в японски дрехи, каквито толкова много мъже носят вечер, за да се отпуснат след тежкия ден. В пръстите си, гладки като плавей, държи чашка за саке, която повече от всичко на света желаех да напълня, и аз усещам върху себе си очите му, докато наистина я пълня.

Може и да бях едва на четиринайсет, но ми се струваше, че вече съм живяла два живота. Новият току-що започваше, макар старият да бе свършил преди време. Бяха минали няколко години, откакто научих тъжните вести за семейството си, и удивителното бе, как пейзажът на съзнанието ми се би променил удивително. Всички знаем, че една зимна картина, когато дърветата са загърнати с дебели снежни шалове, е съвършено неузнаваема на пролет. Но никога не си бях помисляла, че подобно нещо е възможно да се случи и със самите нас. Когато за пръв път чух за случилото се със семейството ми, бях сякаш покрита със снежно одеяло. Но с времето ужасяващата студенина се бе стопила, за да разбули пейзаж, какъвто преди не бях виждала и в мечтите си. Не знам дали ме разбирате, но в навечерието на моя дебют съзнанието ми бе като градина, в която цветята едва започваха да покълват, тъй че не беше възможно да се каже как ще изглежда всичко в бъдеще. Преливах от вълнение, а в тази въображаема градина, точно в средата й, се възвисяваше статуя. Беше образът на гейшата, която исках да стана.