Мемоарите на една гейша

20

Като гледам назад, виждам, че този разговор с Мамеха отбеляза поврат в представите ми за света. Преди това не знаех нищо за мидзуаге — все още бях наивно момиче, което не разбираше почти нищо. Но след това започнах да си давам сметка какво иска един мъж като доктор Рак срещу парите и времето, които пилее в Гион. А разбереш ли веднъж това, то е завинаги. Не можех да възприемам доктора както преди.

Същата нощ зачаках в стаята си Хацумомо и Пити да се изкачат по стълбата. Прибраха се най-сетне час и нещо след полунощ. По начина, по който шляпаше с ръце по стълбите — защото понякога Пити се изкачваше на четири крака като куче, — разбрах, че е уморена. Хацумомо повика една от прислужниците и я накара да донесе бира.

— Не, чакай малко — спря я. — Донеси две. Искам Пити да ми прави компания.

— Моля ви, Хацумомо сан — чух да казва Пити. — По-скоро бих пила храчки.

— Ще ми четеш на висок глас, докато си пия бирата, затова и за теб трябва да има. Освен това мразя хората да са абсолютно трезви. Отвратително е.

Прислужницата слезе долу, а когато след малко пак се заизкачва, чашите звънтяха на подноса в ръцете й. Дълго стоях с ухо на вратата и чувах Пити да чете статия за нов актьор в театър Кабуки. По едно време Хацумомо излезе с неуверени крачки в коридора и отвори плъзгащата се врата на горната тоалетна.

— Пити! — чух я да вика. — Какво ще кажеш да хапнем супа от макарони?

— Не, госпожо.

— Виж дали можеш да намериш продавач. И купи и за себе си, че да ми правиш компания.

Пити въздъхна и веднага слезе, но аз трябваше да изчакам Хацумомо да се върне в стаята си, преди да се измъкна и да тръгна след приятелката си. Едва ли щях да я догоня, ако тя не беше толкова изморена, че се влачеше със скоростта на стичаща се бавно по хълм тиня и, кажи-речи, със същата цел. Когато най-сетне я настигнах, тя видимо се разтревожи и попита какво има.

— Нищо — отвърнах. — Освен че… се нуждая отчаяно от помощта ти.

— О, Чийо чан — изрече тя. Мисля, че бе единственото същество, което все още ме наричаше така. — Нямам никакво време! Опитвам се да намеря супа от макарони за Хацумомо, а тя ще накара и мен да ям. Боя се, че ще повърна всичко върху й.

— О, бедна Пити, приличаш на топящ се лед.

Лицето й се бе отпуснало от изтощение, а тежестта на дрехите й сякаш щеше да я смаже. Казах й, че аз ще ида да свърша тази работа, а тя да седне и да почака. Беше толкова уморена, че дори не възрази. Подаде ми парите и седна на една пейка на брега на Ширакава.

Нужно ми бе известно време, докато намеря продавач, но накрая се върнах с две димящи купи. Пити спеше дълбоко. Беше отметнала глава назад и зинала, сякаш се надяваше да улови с уста капки дъжд. Минаваше два след полунощ и наоколо почти нямаше хора. Група мъже, види се, сметнаха Пити за най-смешното нещо от седмици насам, но трябва да призная, че беше странно да видиш чиракуваща гейша в пълно одеяние да хърка на пейка.

Поставих купите до нея, събудих я колкото се може по-нежно и казах:

— Толкова ми се искаше да те помоля за една услуга, но… се боя, че няма да се зарадваш, като чуеш за какво.

— Няма значение — отвърна тя. — Вече нищо не ме радва.

— Тази вечер си била в стаята, когато Хацумомо е разговаряла с доктора. Боя се, че този разговор може да повлияе на цялото ми бъдеще. Хацумомо трябва да му е казала някаква лъжа за мен, защото той не иска да ме вижда повече.

Колкото и да мразех Хацумомо, колкото и силно да исках да узная какво ми е сторила тя, изпитах огромно съжаление веднага щом отворих дума за това пред Пити. На нея, изглежда, й стана толкова болно, че дори лекото побутване й дойде твърде много. И мигом по големите й бузи потекоха няколко сълзи, сякаш се бе зареждала със сълзи години наред.

— Не знаех, Чийо чан! — каза и затършува в обито си за носна кърпичка. — Нямах ни най-малка представа!

— Искаш да кажеш какво се е канела да каже Хацумомо ли? Че кой би могъл да знае?

— Не, не това. Не знаех, че е възможно някой да е такова чудовище! Не го разбирам… Прави го с едничката цел да наранява хората. И най-лошото е, че мисли, че й се възхищавам и искам да съм досущ като нея. Но аз я мразя! Досега никога не съм мразила някого повече.

Междувременно жълтата й носна кърпичка се омаза с бял грим. Ако преди малко беше като топяща се бучка лед, то сега вече приличаше на локва.

— Моля те, чуй ме, Пити. Не бих те помолила за това, ако имах друг изход. Но не искам да се върна назад и цял живот да съм прислужница. А точно това ще се случи, ако стане на нейното. Няма да се спре, докато не ме смачка като хлебарка. Искам да кажа, че тя ще ме смачка, ако не ми помогнеш да избягам.

На Пити това й се стори забавно и двете се разсмяхме. Докато тя се раздвояваше между сълзите и смеха, аз взех носната й кърпичка и се опитах да пооправя грима й. Толкова се разчувствах, че виждам отново старата Пити, която някога ми беше приятелка, че и моите очи се напълниха със сълзи и в крайна сметка двете се хвърлихме в прегръдките си.

— О, Пити, гримът ти е такъв кошмар — казах й след това.

— Нищо — успокои ме тя. — Ще кажа на Хацумомо, че някакъв пияница е налетял върху ми на улицата и е избърсал с кърпата си лицето ми, а аз не съм могла да направя нищо, защото ръцете ми са били заети с двете купи.

Помислих, че няма да продължи, но тя въздъхна тежко и каза:

— Искам да ти помогна, Чийо, но твърде много се забавих и ако не побързам, Хацумомо ще излезе да ме търси. Ще види, че сме заедно, и…

— Трябва само да ти задам няколко въпроса. Кажи ми как Хацумомо разбра, че ще забавлявам доктора в чайната „Ширае“?

— Ааа, това ли било. Преди няколко дни се опита да те подразни с немския посланик, но ти изобщо не обърна внимание на думите й. Изглеждаше толкова спокойна, та тя си помисли, че двете с Мамеха кроите нещо. Тъй че отиде в Регистратурата при Аваджиуми и изясни от кои чайни са постъпвали сметките ти. Като чу, че една от тях е „Ширае“, на лицето й се изписа онзи неин израз и още същата вечер отиде там да го търси. Ходихме два пъти, преди най-сетне да го намерим.

Малко на брой важни особи покровителстват „Ширае“. Затова, изглежда, Хацумомо веднага се е сетила за доктора. Както вече започвах да разбирам, той бе известен в Гион като „специалист по мидзуаге“. Щом името му й е дошло наум, тя сигурно веднага е разбрала какво точно преследва Мамеха.

— И какво му каза? Когато след вас влязохме при него, той дори не пожела да ми проговори.

— Ами двамата си поговориха известно време, а после Хацумомо се престори, че нещо я е подсетило за една история. И тя поде: „Има една чиракуваща гейша на име Саюри, която живее в моята окия…“ Когато докторът чу името ти… сякаш, казвам ти, пчела го ужили. И попита: „Познаваш ли я?“ А тя отвърна: „Разбира се, че я познавам, докторе. Нали живее под един покрив с мен“. После каза още нещо, което не си спомням, и додаде: „Няма да отварям дума за Саюри, защото… ами защото пазя една нейна много голяма тайна“.

Замръзнах, като чух това. Бях сигурна, че Хацумомо е измислила нещо наистина чудовищно.

— И каква беше тайната, Пити?

— Ами, не съм сигурна. Не изглеждаше кой знае какво. Хацумомо му каза, че наблизо живеел един младеж, а Майка била категорично против всякакви любовни истории и следила много строго. Хацумомо каза, че ти и младежът се обичате и самата тя не възразява да ви прикрива, защото смята, че Майка е прекалено строга. Дори ви оставяла насаме в стаята си, когато Майка отсъствала. После каза нещо като: „Ооо, но, докторе… Не трябваше да ви го казвам! Ами ако Майка узнае, след като толкова дълго пазих тази тайна на Саюри!“ Но той отвърна, че й е благодарен, задето е споделила с него, и че, разбира се, ще запази чутото за себе си.

Можех да си представя колко доволна е била Хацумомо от вероломния си план. Попитах Пити дали има още нещо, но тя ме увери, че това е всичко.

Благодарих й безброй пъти, че ми е помогнала, и й казах колко съжалявам, задето е трябвало да преживее последните две години като робиня на Хацумомо.

— Но и нещо хубаво излезе от това — каза тя. — Само преди няколко дни Майка реши да ме осинови. Тъй че мечтата ми да си намеря място, където да преживея живота си, може да се осъществи.

Едва не ми призля, като чух това, въпреки че й казах колко се радвам за нея. И наистина се радвах за Пити, но също така знаех, че съществена част от плана на Мамеха бе Майка да осинови мен вместо Пити. На следващия ден разказах на Мамеха какво съм научила. Като чу за младежа, тя започна да клати глава отвратена. Вече го разбирах, но тя ми обясни, че Хацумомо е намерила много хитър начин да внуши на доктор Рак, че моята „пещера“ е била проучена от нечия друга „змиорка“, така да се каже.

Мамеха се разтревожи дори още повече, като научи за предстоящото осиновяване на Пити.

— Предполагам, че имаме няколко месеца, преди това да се случи — каза тя. — Което ще рече, че настъпи времето за твоето мидзуаге, Саюри, независимо дали си готова, или не.

Още същата седмица Мамеха отиде в един магазин за сладкиши и поръча от мое име оризови сладки, които наричаме екубо. Това е японската дума за трапчинка. Казваме им така, защото имат трапчинка на върха с едва видим червен кръг в средата. Някои хора ги намират за доста предизвикателни. Винаги са ми се стрували като миниатюрни възглавнички — леко вдлъбнати там, където е лежала главата на жена, и със следи от червило в средата, защото, да речем, е била твърде изморена, за да си свали грима преди лягане. Във всеки случай, когато чиракуваща гейша е готова за мидзуаге, тя подарява кутии с тези сладки на мъжете, които я покровителстват. Повечето момичета подаряват екубо на поне дузина мъже, че и на повече, но за мен щяха да са само Нобу и доктора, и то ако имахме късмет. Беше ми някак тъжно, че няма да подаря и на председателя, но, от друга страна, всичко това ми се струваше толкова отвратително, че не страдах особено, задето той не влиза в сметката.

С Нобу беше лесно. Съдържателката на „Ичирики“ уреди една вечер той да дойде малко по-рано от другите гости и Мамеха и аз се срещнахме с него в една стаичка с изглед към предния двор. Благодарих му за всичките грижи и внимание, защото той бе изключително мил с мен през последните шест месеца, като не само ме викаше да забавлявам гостите дори в отсъствие на председателя, но ми направи и различни подаръци освен онзи гребен, който ми даде в присъствието на Хацумомо. След благодарностите взех кутията с екубо, загърната в неизбелена хартия и привързана с груб канап, и я плъзнах по масата към него, като отново започнах да се кланям ли, кланям, докато не почувствах, че ми се завива свят. Малката церемония бе кратка и Нобу отви кутията в единствената си ръка. По-късно, докато забавлявах гостите му, той не отвори дума за това. Всъщност срещата, мисля, го накара да се чувства неудобно.

Работата с доктора беше, разбира се, съвсем друга. Мамеха трябваше да започне с това да обиколи основните чайни и да помоли съдържателките да я известят, ако той дойде. Чакахме няколко вечери, докато обадиха, че се е появил случайно в една чайна на име „Яшино“ по покана на друг човек. Хукнах към дома на Мамеха, за да се преоблека, и се отправих към „Яшино“ с кутията екубо, загърната в квадратно парче коприна.

„Яшино“ беше сравнително нова чайна, построена и напълно европейски стил. Помещенията бяха по своему елегантни, с тъмни греди, но вместо рогозки и ниски маси и възглавнички за сядане стаята, в която ме въведоха, беше корав дъсчен под, тъмен персийски килим, маса за кафе, няколко тапицирани стола. Трябва да призная, че изобщо не ми хрумна да седна на един от тях. Вместо това в очакване на Мамеха коленичих на килима, макар че подът ми убиваше на коленете. Когато след половин час дойде, тя ме завари в тази поза.

— Какво правиш? — попита ме. — Това не е японска стая. Седни на един от онези столове и се постарай да изглеждаш така, сякаш точно там ти е мястото.

Изпълних каквото ми каза, но когато тя седна насреща ми, не изглеждаше да й е по-удобно, отколкото на мен.

Докторът, види се, бе на парти в съседната стая. Мамеха вече го беше забавлявала известно време.

— Наливам му доста бира, така че ще му се наложи да иде до тоалетната — обясни ми тя. — И тогава аз ще го хвана в коридора и ще го помоля да влезе за малко тук. Ти трябва веднага да му дадеш кутията с екубо. Нямам представа как ще реагира, но това ще е единственият ни шанс да поправим стореното от Хацумомо.

Мамеха излезе и аз доста чаках на стола си. Беше ми горещо и нервно и се притеснявах, че от потта белият ми грим ще се разтече и лицето ми ще заприлича на неоправена след сън постеля. Опитах се да измисля нещо, за да се разсея, но най-доброто, което можех да направя, бе да ставам от време на време и да поглеждам лицето си в огледалото на стената.

По едно време най-сетне чух гласове, на вратата се потропа и Мамеха я отвори.

— Само за момент, докторе, ако обичате.

Съзрях доктор Рак в тъмнината на коридора — изглеждаше привлекателен като портретите във фоайетата на банките. Надничаше към мен през очилата си. Не знаех какво да направя. При обикновен случай щях да се поклоня, коленичила на рогозките, затова наистина коленичих на килима за поклон, макар да си давах сметка, че Мамеха няма да е щастлива отстъпката ми. Мисля, че той изобщо не ме погледна.

— Предпочитам да се върна при останалите — каза на Мамеха. — Моля да ме извините.

— Саюри е донесла нещо за вас. Само за момент, ако обичате. — Тя го покани с жест да влезе и се погрижи да се настани удобно на един от меките столове. След това като че забрави какво ми беше казала преди малко, защото и двете коленичихме на килима от двете страни на коленете му. Сигурна съм, че той се почувства превъзходно с две толко пищно облечени жени в краката си.

— Съжалявам, че не съм ви виждала няколко дни наред — казах му аз. — А времето вече се затопля. Имам чувството че е минал цял един сезон.

Докторът не отговори, а само се втренчи в мен.

— Моля ви да приемете тези екубо, докторе — изрекох след като се поклоних, поставих кутията на странична масичка досами ръката му. Но той сложи ръцете в скута си, сякаш да даде да се разбере, че не би и помислил да докосне сладкишите.

— Защо ми даваш това?

Тук Мамеха се намеси.

— Толкова се извинявам, докторе. Аз накарах Саюри да повярва, че вие навярно ще се зарадвате да получите екубо от нея. Надявам се, че не греша.

— Грешите. Вероятно не познавате това момиче толкова добре, колкото си мислите. Ценя ви високо, Мамеха сан, но е лошо за репутацията ви да ми я препоръчвате.

— Съжалявам, докторе — отвърна тя. — Нямах представа за чувствата ви. Мислех, че държите на Саюри.

— Е, чудесно. Сега вече всичко е ясно и аз се връщам при компанията си.

— Мога ли да ви попитам? Обиди ли ви с нещо тя? Нещата се промениха толкова неочаквано.

— Да, обиди ме. Както ви казах, аз се засягам от хора, които ме заблуждават.

— Саюри сан, как не те беше срам да заблудиш доктора — викна ми Мамеха. — Сигурно си му казала нещо, което самата ти си знаела, че не е истина. Какво беше то?

— Не знам — отвърнах колкото се може по-наивно. — Освен ако… преди няколко седмици подметнах, че времето се затопля, а то не беше точно така…

При тези мои думи Мамеха ме изгледа. Мисля, че не й се понравиха.

— Това си е нещо между вас двете — каза докторът. — И не ме интересува. Моля да ме извините.

— Но, докторе, преди да си тръгнете, кажете възможно ли е да е станало недоразумение? Саюри е честно момиче и не би заблудила умишлено някого. Особено човек, който е бил толкова мил с нея.

— Предлагам да я попитате за съседското момче — отвърна той.

Бях безкрайно облекчена, че най-сетне отвори дума за това. Беше толкова сдържан човек, че нямаше да се учудя, ако изобщо не го споменеше.

— О, това ли бил проблемът! — възкликна Мамеха. — Сигурно сте разговаряли с Хацумомо.

— Не виждам какво значение има това — попита той.

— Тя разпространява тази история из цял Гион. Но това е чиста лъжа! Откакто дадоха на Саюри важна роля в Старопрестолните танци, Хацумомо изразходва цялата си енергия и опит да я опозори.

Старопрестолните танци бяха най-голямото събитие в Гион. То започваше само след шест седмици, в началото на април. Всички роли бяха вече раздадени преди месеци и аз бих била много поласкана да участвам. Моята учителка дори го предложи, но доколкото знаех, единственото ми участие щеше да е в оркестъра, а не на сцената. Самата Мамеха беше настояла на това, за да не провокираме Хацумомо.

Когато докторът обърна очи към мен, направих всичко възможно да изглеждам така, сякаш имам главна роля в танците и отдавна го знам.

— Боя се да го кажа, докторе, но Хацумомо е известна лъжкиня — продължи Мамеха. — Рисковано е да се вярва и на всяка нейна дума.

— Ако тя наистина е лъжкиня, това е първия път, в който го чувам.

— Никой не би и помислил да ви каже подобно нещо. — Мамеха говореше толкова тихо, сякаш наистина се боеше, че може да я чуят. — Толкова много гейши са безчестни! Никои не желае пръв да отправи обвинение. Но или аз сега ви лъжа, или Хацумомо ви е излъгала, когато ви е разказала историята. Просто трябва да решите коя от нас познавате по-добре и на коя вярвате повече.

— Не разбирам защо Хацумомо ще съчинява разни истории само защото Саюри има роля на сцената.

— Вярвам, че сте се срещали с по-малката сестра на Хацумомо — Пити. Та Хацумомо се надяваше, че Пити ще получи една роля, но накрая я дадоха на Саюри. А аз получих ролята, която Хацумомо искаше! Но това няма значение, докторе. Щом се съмнявате в почтеността на Саюри, мога да разбера защо предпочитате да не приемете тези екубо от нея.

Докторът седя дълго загледан в мен. Накрая каза:

— Ще помоля един от моите доктори в болницата да я прегледа.

— Бих искала да помогна с каквото мога — отвърна Мамеха, — но ще ми е трудно да уредя подобно нещо, след като все още не сте приели да покровителствате нейното мидзуаге. Щом почтеността й е под съмнение… Саюри ще подари екубо на доста много мъже. Сигурна съм, че повечето ще са скептични към скалъпените от Хацумомо истории.

Това, изглежда, постигна желания от Мамеха ефект. Доктор Рак помълча известно време и каза:

— Не знам как точно да постъпя. За пръв път изпадам в такова особено положение.

— Моля ви да приемете тези екубо, докторе, и нека оставим глупостта на Хацумомо зад гърба си.

— Често съм чувал за безчестни момичета, които уреждат мидзуаге за онова време през месеца, когато един мъж може да бъде лесно заблуден. Аз съм лекар, знаете. Няма да се измамя толкова просто.

— Но никой не се опитва да ви измами.

Той поседя на стола още малко, а после стана и излезе от стаята със свити рамене и щръкнали лакти. Бях твърде заета да му се кланям за довиждане, тъй че не видях дали отнесе кутията с екубо със себе си, но за щастие, след като и Мамеха излезе, погледнах и видях, че на масата няма нищо.

Когато Мамеха спомена за ролята ми на сцената, помислих, че казва нещо внезапно хрумнало й, за да обясни защо Хацумомо е могла да съчини такава лъжа за мен. Тъй че можете да си представите изненадата ми, когато на следващия ден разбрах, че е казала истината. Или ако не беше самата истина, то Мамеха беше сигурна, че ще е така преди края на седмицата.

По онова време, в средата на трийсетте години, в Гион имаше може би седем-осемстотин гейши, но тъй като всяка пролет за Старопрестолните танци бяха нужни не повече от шейсет, борбата за ролите съсипа не едно приятелство. Мамеха не беше искрена, като каза, че е отнела роля на Хацумомо — тя беше една от малкото гейши в Гион, които всяка година имаха гарантирана солова партия. Но иначе Хацумомо наистина умираше от желание да види Пити на сцената. Не знам как й беше хрумнала идеята, че това е възможно. Пити може и да беше получила наградата за чиракуващи гейши, както и други почести, но не постигна съвършенство в танца. Така или иначе, няколко дни, преди да дам кутия екубо на доктора, една седемнайсетгодишна чиракуваща гейша със солова партия беше паднала по стълбата и си беше ударила крака. Бедното момиче бе съкрушено, но всяка друга чиракуваща напираше да се възползва от нещастието й, като се предложи за ролята й. Та това беше ролята, която в крайна сметка получих. Тогава бях само петнайсетгодишна и никога преди не бях танцувала на сцена, което не значи, че не бях готова за това. Бях прекарала твърде много вечери в нашата окия, вместо да ходя от парти на парти като повечето чиракуващи гейши, и Леля често ми акомпанираше на шамисен, а аз танцувах. Затова на петнайсет години бях вече предложена за единайсето ниво, макар навярно да нямах повече талант от всяка друга. Ако Мамеха не бе толкова непреклонна и не ме държеше скрита от хорските очи заради Хацумомо, може би още предишната година щях да имам роля в сезонните танци.

Хацумомо, естествено, беше бясна, но Мамеха не й обръщаше внимание. Беше дошло времето, както самата го каза, да изхвърлим Хацумомо от ринга.