Мисия „Вулкан“

Арлингтън, Вирджиния

Настойчивият звън изтръгна Мърсър от съня. Той протегна ръка към нощното шкафче, събори будилника, намери телефона и доближи слушалката до ухото си.

— Ало — едва измънка Мърсър, защото устата му бе пресъхнала.

— Мърсър, обажда се Дик Хена.

Мърсър се разсъни, отвори очи и се учуди, че вече е настъпила нощ. Погледна към балкона на спалнята и видя, че къщата тъне в мрак. Тиш сигурно бе заспала.

— Да, господин Хена. Какво става? — Мърсър облиза устни и направи гримаса от вкуса им.

— Президентът прие предложението ти и ако искаш, вярвай, но Пол Барнс, директорът на ЦРУ, те подкрепи.

— Това ме изненадва. Останах с убеждението, че той не ме харесва.

— И аз съм изненадан, но когато стане дума за работа, Барнс загърбва личните си чувства. Атаката на командосите, която президентът разпореди, ще бъде отложена най-малко с дванайсет часа.

— Какво ще правим? — Мърсър осъзна, че тялото му е обляно в пот. Чаршафите бяха влажни и усукани около краката му.

— След час и половина във военновъздушната база „Андрюс“ ще те чака самолет. В пет часа сутринта трябва да бъдеш на борда на самолетоносача „Кити Хоук“.

Мърсър погледна часовника си. 21:15.

— Добре. След около час ще бъда в „Андрюс“. — Той провеси крака от леглото. Студеният въздух охлади кожата му.

— Ще те чакам на главния вход и ще нося снимките от разузнаването, които поиска.

— Благодаря, Дик. — Мърсър за пръв път употреби малкото име на директора на ФБР.

Той прекъсна връзката и набра номера на Хари Уайт. След двайсет позвънявания Мърсър затвори и се обади в „При Дребосъка“. Пол Гордън му каза да почака и след минута се чу гласът на Хари.

— Готов ли си пак да бъдеш бавачка, Хари?

— Ти ли си, Мърсър?

— Да. Можеш ли да дойдеш и да се грижиш за Тиш?

— Защо? Какво прави?

— Спи гола.

— Добре. С удоволствие ще се грижа за нея. Ще бъда при теб след петнайсетина минути.

Мърсър затвори, вдигна будилника от пода и изправи снимката на майка си на нощното шкафче. Щракна електрическия ключ и стаята се обля в млечнобяла светлина.

Той стана и изпъшка. Напрежението през последните няколко дни му се отразяваше. Раменете му бяха охлузени от катеренето по вагона в метрото, а петите и прасците още го боляха от скока в река Потомак. Драскотините на лицето му бяха хванали коричка и зарастваха, но се отваряха всеки път, когато раздвижеше челюсти. На крака му имаше синьо-червено петно там, където го бе одраскал куршумът.

— Господи — измърмори той и тръгна към банята.

Мърсър се изкъпа и бързо облече широк черен панталон и черна тениска с дълги ръкави. Чорапите и ботушите му също бяха черни. Почувства се освежен, но все още не беше в обичайното си състояние.

Слезе в кухнята и тъй като не го биваше в готвенето, се суети десетина минути, докато си приготви омлет с последните три яйца в хладилника, парче сирене, няколко резенчета лук и половин консерва риба тон.

После занесе чинията с храната в кабинета си, сложи я на бюрото и запали лампата. Напъха в устата си голям залък от омлета и извади ключ, скрит под справочник по минералогия на лавицата зад бюрото.

Мърсър отключи дъбовата врата на съседната стаичка, където имаше огнеупорен сейф, изкривено и обгоряло парче дуралуминий от дирижабъла „Хинденбург“ и шкафче с множество чекмеджета, което съхраняваше стотина ценни геологични проби, събирани през годините. На пода имаше старинен сандък, пълен със сувенири от мисията му в Ирак.

Мърсър измъкна от килера тежкия сандък и вдигна капака. Най-отгоре на купчината имаше картечен пистолет „Хеклер и Кох“. Произведеното в Германия оръжие беше зловещо и изстрелваше шестстотин деветмилиметрови куршума в минута. Мърсър го почисти и го остави настрана, а после извади автоматичен пистолет „Берета“. След като бе изместила уважавания колт като основно оръжие в американската армия, беретата многократно бе доказала достойнствата си в бойни условия. Пистолетът също беше в отлично състояние.

Следващото нещо, което Мърсър извади от сандъка, беше най-тежко — дебел найлонов колан с кобур за беретата, торбички за резервни пълнители и калъф за петнайсетсантиметров нож. Най-отдолу имаше комплект за първа медицинска помощ и компас.

Мърсър сложи пистолета в кобура и натъпка бойната екипировка в лека брезентова чанта. Дръпна ципа, бутна до стената почти празния сандък, заключи вратата на стаичката, пъхна ключа под дебелия справочник и извади последното оръжие, като първо провери дали е заредено. Лапна още една голяма хапка от яйцата и се закле никога повече да не прави омлет с риба тон.

— Мърсър? — извика Тиш от кухнята.

— Тук съм.

Тя влезе в кабинета. Беше облякла памучната му блуза с надпис „Пен“, която стигаше до средата на стройните й бедра. Не си беше сложила сутиен и гърдите й се очертаваха. С разрошената си коса и сънени очи, Тиш изглеждаше уязвима и невероятно привлекателна.

— Тази блуза ти стои много по-добре, отколкото на мен — отбеляза Мърсър и се усмихна.

— Не ме гледай. Изглеждам ужасно. — Тя прокара пръсти през косата си, за да я отметне от лицето си, и забеляза чантата. — Чух, че тропаш. Какво става?

— Заминавам за два-три дни. Мисля, че най-после ще мога да сложа край на всичко и ако ми провърви, ще ти доведа Валерий Бородин.

Очите й блеснаха.

— Мислех си за него и не можах да повярвам колко много искам да го видя.

— Дай ми два дни и той е твой. — Мърсър искрено се радваше за нея. — Да отидем в бара. Нуждая се от кафе.

— Какво е това? — попита Тиш. Погледът й се бе спрял на големия камък до вратата.

— Носи ми късмет — отговори Мърсър и прокара пръсти по вълнообразната повърхност. — Кимберлит. Даде ми го директорът на „Де Беерс“ в знак на благодарност, че спасих живота му след срутване в мина в Южна Африка. Кимберлитът е най-разпространеният вид матричен камък в диамантените мини. Не струва нищо, но почти всеки диамант, намерен през последните сто години, е открит в залежи от кимберлит с вулканичен произход.

Той не й каза, че това парче кимберлит съвсем не е без стойност. В камъка имаше осемкаратов диамант с изумителен синьо-бял цвят. Нешлифован, диамантът струваше около четвърт милион долара, а ако някога дадеше да го шлифоват, кой знае каква щеше да бъде цената му?

Докато Мърсър правеше кафе, на външната врата се позвъни. Хари влезе и се отправи към бара, минавайки през библиотеката, като се подпря на дръжката на вратата, за да не падне.

— Издокарал си се като нинджа. Къде отиваш?

Мърсър погледна черните си дрехи и сви рамене.

— Темата е любимата ти екологична катастрофа. Приличам ли ти на разлято петно нефт?

— Приличаш ми на глупак — отговори Хари и седна до бара. Цигарата в устата му подскачаше при произнасянето на всяка дума.

— Здравей, Хари — поздрави го Тиш и го целуна по брадясалата буза.

— Излъга ме, Мърсър. Каза, че тя е гола.

Тиш не разбра думите му, но вече познаваше Хари и Мърсър достатъчно добре, за да не се обижда.

— Дай едно питие — добави Хари.

Мърсър му наля „Джак Даниълс“ и безалкохолна напитка с джинджифил.

— Ще забода още едно кабърче на картата — съобщи Мърсър.

— Какъв цвят?

— Безцветно.

Хари знаеше, че обикновеното кабърче в Ирак означава тайна правителствена мисия, а онова в Руанда обозначава епизод на насилие в живота на приятеля му. Замъглените му от изпитото уиски очи се проясниха малко.

— Къде отиваш?

— Не трябва да ти казвам „Хавай“, затова няма да го кажа — усмихна се Мърсър.

— Тогава предполагам, че кръгът се затваря — тихо отбеляза Хари.

Мърсър погледна часовника си и преметна на рамо чантата.

— Трябва да тръгвам. Дай ми ключовете на твоя пикап.

Хари извади от джоба си ключовете на очукания си пикап и му ги хвърли.

— Ще се върна след два-три дни. Грижи се за всичко тук. — Мърсър целуна леко Тиш. — Бъди добра и не създавай вълнения на стария Хари.

Докато излизаше от къщата, Мърсър спря в библиотеката и се усмихна на купчината снимки в рамки на пода. Най-горната показваше Мърсър и друг мъж, застанали на гъсеничната верига на огромен булдозер. Надписът отдолу гласеше: „Мърсър, ти пак успя. Този път наистина съм ти длъжник.“ Подписът беше на Даниъл Танака. Емблемата на машината беше предпазна каска и екскаватор на „Ониши Минералс“.

— Дългът ти е платен, Дани.

В тъмната нощ порталът на военновъздушната база „Андрюс“ в Морнингсайд, Мериленд, приличаше на надлез над магистрала. Металният покрив на няколко малки остъклени постройки се простираше над ярко осветения път. Мърсър спря и старите спирачки на пикапа на Хари застъргаха като нокти по черна дъска. Младият чернокож пазач подозрително огледа превозното средство. Дик Хена застана зад него, сложи ръка на рамото му и му каза нещо.

Директорът на ФБР излезе от караулката с бронирани стъкла, приближи се до пикапа, отвори вратата и седна, без да говори.

Мърсър потегли.

— Знам, че доскоро си карал ягуар кабриолет — най-после каза Хена. — Предполагах, че втората ти кола ще е малко по-хубава.

Мърсър се закашля, когато двигателят на форда се задави и в кабината нахлу облак от лютиви изгорели газове.

— Взех я назаем — усмихна се той и погледна големия кафяв плик в ръката на Хена. — Това за мен ли е?

— Да. — Хена остави плика на седалката между двамата. — Две от инфрачервените снимки от шпионския самолет и чертежите на къщите на Такахиро Ониши и помощника му Кенджи. За какво са ти, по дяволите? Знаеш, че отиваш само като съветник и наблюдател.

— Абсолютно — съгласи се Мърсър. — Но когато започне атаката, ще ми трябват материали, по които да давам съвети.

— Завий наляво. Ти си един от най-съобразителните хора, които познавам, но не ми е ясно как ще слезеш от „Инчан“ и ще се промъкнеш в Хавай.

Мърсър го погледна престорено учудено.

— Далеч съм от подобна мисъл, но винаги съм мечтал да пътувам на щурмови кораб. Нямам намерение да напускам бдителното око на флота. А сега сериозно, Дик. Там ще ти трябва някой, който знае какво е положението и разбира от бикиний. Мисля, че Ейб Джейкъбс няма да се справи. Аз разкрих цялата тази бъркотия и искам да се погрижа да приключи.

Хена не отговори.

— Вярваш ли на всичко това? — попита Мърсър.

— Не.

— Хубаво, защото това са най-големите глупости, които някога съм изричал. — Мърсър го погледна. Лицето на Хена ту се осветяваше от уличните лампи, ту се скриваше в непрогледен мрак. — Щом знаеш, че смятам да сляза от „Инчан“ и да стигна до островите, тогава защо ми позволяваш да отида?

— Елементарно. Знам, че укриваш информация от мен — спокойно отговори Хена. — И тази информация е изключително важна за приключването на цялата история. Ти си единственият човек, който знае какво става, по дяволите, а в добавка си и достатъчно луд самоубиец, за да се опиташ да го спреш.

— Оценявам искреността и доверието ти — иронично отговори Мърсър. — Но смъртта не е в списъка на приоритетите за ваканцията ми в Хавай.

— Завий пак наляво.

Мърсър изпълни указанията и подкара успоредно на железобетонна писта, опасана със сини светлини.

Пикапът се приближи до няколко големи хангара. Мощни прожектори обливаха в светлина металните им стени. Мъже в сини работни комбинезони сновяха насам-натам, носейки инструменти и папки.

— Влез в първия хангар — заповяда Хена.

Мърсър намали, мина покрай няколко преносими генератора, използвани да запалват моторите на реактивните изтребители, вкара форда в хангара и спря на място, което му показа сержант с прошарени коси. Униформата му беше окичена с отличия.

Хена стисна ръката му.

— Всичко готово ли е?

— Да, сър. В кабинета има авиаторска униформа и самолетът-цистерна „КС-135“ е готов да излети от Омаха. Друг чака близо до Сан Франциско. Никога няма да разбера защо военновъздушните сили плащат за транспорта на цивилно лице.

Мърсър видя самолета, когато влезе в хангара, но не отдели време да го разгледа отблизо. „Макдонъл Дъглас Ф/А-18 Хорнет“ стоеше леко на колесника си, сякаш се готвеше за скок. Под заострените му крила нямаше оръжия, но там като тлъсти пиявици се бяха впили два резервоара. Линиите му бяха изчистени и носът — остър, а под пилотската кабина се виждаха шестте къси дула на оръдието. Самолетът беше двуместен, което означаваше, че е тренировъчен.

— Качвал ли си се на изтребител? — снизходително се усмихна сержантът.

— Не — отвърна Мърсър.

— Буба много ще те хареса.

— Буба?

— Здрасти — каза някой с акцент от Южна Джорджия.

Мърсър се обърна. Мъжът изникна от сянката на стената, сякаш излезе от пещера. Беше облечен в модерна авиаторска униформа и имаше момчешко лице с разрошени коси, а когато се усмихна, се видя, че един от предните му зъби липсва. Между червените, бели и сини линии на каската му пишеше „Буба“.

Изобщо не отговаряше на представата на Мърсър за пилот.

— Били Рей Йънг — представи се той и протегна кокалестата си ръка. — Наричай ме Буба.

— Мърсър.

Двамата стиснаха ръце, а Хена не се сдържа и се засмя, като видя, че лицето на Мърсър пребледня.

— Радвам се, че ще имам компания — добави Буба. — Известно време бях в затвора и там не разговарях с много хора.

Мърсър погледна Хена. Директорът на ФБР не каза нищо, но очите му искряха от присмех.

— Ела с мен. Ще ти дам пилотски костюм.

Мърсър тръгна след пилота. Били Рей му разказа за престоя си в затвора и обясни, че бил наказан, защото прелетял под моста Голдън Гейт. Акцентът му беше толкова силен, че Мърсър разбираше не повече от една трета от думите му. Буба му показа как да се вмъкне в тясната униформа на летец.

Двамата се върнаха в хангара и Дик Хена вдигна брезентовата чанта на Мърсър.

— Тежичка е за няколко чифта бельо.

— Четката ми за зъби е оловна — обясни Мърсър и грабна чантата си от ръцете му.

Един от механиците взе чантата, сложи я в отделението за оръжия в самолета, заключи го със специална отвертка и се отдалечи.

— Качвай се, Мърсър. Трябва да спазим графика. — Били Рей вече се бе настанил на седалката.

— Не се притеснявай от него, Мърсър — каза Хена. — Той е един от най-добрите пилоти във военновъздушните сили. Служебната му характеристика от войната в Персийския залив няма равна.

— Това трябва ли да ме накара да се почувствам по-добре? — усъмни се Мърсър.

— Е, не — усмихна се Хена и протегна ръка. — Щом стигнеш до самолетоносача, хеликоптер ще те прехвърли на „Инчан“. Ще ти се обадя там. Успех.

— Благодаря, Дик. — Мърсър се приближи до самолета и се изкачи по металната стълба до пилотската кабина.

Сержантът му сложи предпазния колан, набързо изброявайки петдесетте неща, които Мърсър не трябва да прави и да докосва по време на полета.

— Ще речеш ли нещо на раздяла, сержант?

— Да. Ако повърнеш, ще кажа на помощник-капитана на „Кити Хоук“ да те накара да почистиш. — Сержантът потупа Мърсър по каската и слезе по подвижната стълба.

— Готов ли си? — попита Били Рей.

— Да го направим, Буба — уморено отговори Мърсър. Изведнъж петте часа сън му се сториха недостатъчни, но се съмняваше дали ще може да заспи в самолета.

Били Рей затвори прозрачния покрив на изтребителя и включи двата реактивни двигателя, които забръмчаха оглушително.

От мрака се появи влекач. Техникът закачи теглича за предната част на колесника и влекачът изтегли самолета от хангара. По интеркома Мърсър слушаше разговора между диспечерите в кулата и самолетите в района. Били Рей заговори с наземния контрол и акцентът му почти изчезна. Гласът му стана отривист и професионален и Мърсър се почувства малко по-добре.

— Повръщаш ли на карнавални полети, Мърсър? — попита Били Рей и безпокойството на Мърсър отново се засили.

— Не се тревожи за мен, Буба.

Влекачът спря. Шофьорът изскочи от кабината и откачи теглича. Били Рей подаде тяга и двайсет и пет тонният изтребител започна да вибрира от мощността на двигателите си. „Ф-18“ стигна до началото на пистата и спря, очаквайки разрешение от контролната кула да излети. Сините лампи от двете им страни сякаш се сливаха на хоризонта.

Когато получиха разрешение за излитане, Буба нададе оглушителен боен вик и увеличи тягата.

От двата реактивни двигателя излезе синкаво-бял пламък. Самолетът се изправи на пневматичния си колесник и се стрелна по пистата. Мърсър бе прикован към седалката.

Когато скоростта достигна двеста възела, Били Рей дръпна лоста и изтребителят се стрелна към черното небе. Специалният пилотски костюм автоматично стегна гърдите на Мърсър, за да не може кръвта да се отдръпне от главата му и да причини загуба на съзнанието. Той сграбчи страничните облегалки, докато гледаше как стрелката на висотомера се завъртя като хиперактивен часовник.

Буба уравновеси самолета едва когато стигнаха височина десет хиляди метра и на Мърсър му бяха необходими няколко минути, за да успокои стомаха си. Шейсет секунди по-късно последва разтърсваща експлозия и оглушителният рев на двигателите изведнъж заглъхна. Отначало Мърсър помисли, че Били Рей е взривил изтребителя, но после осъзна, че са преминали звуковата бариера.

— Какво ще кажеш за този „Ф-18“? — попита Буба.

— Изгарям от нетърпение „Юнайтид Еърлайнс“ да започне да ги използва за пътнически полети. Има ли си име?

— Разбира се — гордо отговори Били Рей. — „Мейбъл“.

— На майка ти?

— Не, на шампионката на татко. От години печели състезанията за най-млекодайна крава.

Мърсър се отпусна на седалката, доколкото беше възможно, облегна глава на плексигласа на пилотската кабина, затвори очи и осъзна, че заспиването ще бъде много по-лесно, отколкото предполагаше. Дразнеше го единствено фалшивото тананикане на Буба.

Събуди се само веднъж между Вашингтон и Западния бряг. Беше най-кошмарният миг на ужас, който бе преживявал. Още бе тъмно и Мърсър едва различи светлините на друг самолет, летящ съвсем близо до „Ф-18“. Били Рей сякаш искаше да го блъсне. И двата летяха със свръхзвукова скорост, но другият самолет бързо изпълваше прозрачната пилотска кабина на изтребителя. Мърсър се подготви за неизбежния удар, но Буба мина отдолу на по-малко от десет метра.

Поразен, Мърсър с интерес видя как от мрака се появи тръба и влезе в ореола светлина около изтребителя. Едва когато маркучът залепна към резервоара от дясната страна на пилотската кабина, той осъзна, че ги зареждат във въздуха. „КС-135“ напълни резервоарите на „Ф-18“ за няколко минути. Докато маркучът се прибираше в самолета-цистерна, няколко капки гориво замръзнаха в разредената атмосфера и заблестяха като искри.

— Благодаря за биберона. Бебето беше гладно — каза Били Рей на екипажа на цистерната.

Той издигна изтребителя над бавно движещия се „КС-135“ и подаде тяга на двигателите. След миг зареждащият самолет остана на километри зад тях и „Ф-18“ се приближи до скоростта на звука. Когато в пилотската кабина отново настъпи тишина, Мърсър облегна глава на плексигласа и заспа.