Мисия „Вулкан“

Арлингтън, Вирджиния

Мърсър седеше в задното ъглово сепаре в „При Дребосъка“ и бавно въртеше между пръстите си чашата с водка и лимонов сок. Кубчетата лед леко потракваха. Отпи и остави чашата на издрасканата маса. Движенията му бяха плавни и обмислени. Бяха изминали три седмици, откакто Еди Райс кацна принудително в Тихия океан на стотина мили от Хавай и тялото на Мърсър още беше схванато и изранено. Счупи крака си по време на падането, а Еди получи силно мозъчно сътресение и удари лицето си. Пилотът бе приет в болницата в Пърл Харбър. Валерий Бородин се отърва без драскотина.

Мърсър се обърна и огледа помещението. Дребосъка търсеше нещо зад бара и не се виждаше. В заведението имаше още четирима-петима посетители, работници от близката транспортна фирма. През прозорците проникваше кехлибарена светлина, докато слънцето се спускаше зад мъгливия хоризонт.

Мърсър бе забил обикновено кабарче в центъра на Хавай на картата в дома си и беше се обадил на Дик Хена, за да се срещнат в „При Дребосъка“ и да обменят информация.

Пресуши остатъка от питието си и извика на Дребосъка да му донесе ново. Трите водки вече притъпяваха болката в ставите му.

Ричард Хена влезе точно когато Дребосъка слагаше чашата пред Мърсър. Беше облечен в черен костюм с вратовръзка, а очите му бяха скрити зад тъмни очила, каквито всички агенти на ФБР носеха във филмите. Мърсър се изправи бавно, като се подпря на масата.

— Виждам, че си жив и здрав, макар и не много добре. — Хена стисна ръката му и двамата седнаха.

Директорът на ФБР махна очилата си и огледа задимения бар. Изражението му изразяваше погнуса.

— Приятно местенце — иронично отбеляза той.

— Има си своето очарование — усмихна се Мърсър. — Тук пият бърбъна с бира.

— Предпочитам шотландско уиски.

— Дребосък, донеси един скоч и… — Мърсър погледна Хена.

— Чисто.

— Само скоч.

— Е, къде беше, откакто военноморските те извадиха от океана?

Експлозията, която потопи „Джон Дори“, бе засечена от сонара на борда на „Джаксънвил“, щурмовата подводница, прикрепена към бойната група на „Кити Хоук“. Тя бе плавателният съд, готов да изстреля ракета „Томахоук“ с ядрена глава към издигащия се вулкан. Подводницата бе отплавала да провери източника на експлозиите и бе открила потъващия „Сикорски“ с тримата му пътници. След едночасов спор с капитана, радиовръзка с командира на Тихоокеанския флот и накрая намесата на адмирал Морисън „Джаксънвил“ изостави мисията си и се отправи към Хавай.

— Бях в Хавай до днес следобед.

— Малко почивка и отпускане, а?

— По-скоро възстановяване и проучване.

Хена реши да не пита повече.

— Как се чувстваш?

— Не толкова зле. Вчера махнаха гипса от левия ми крак и ребрата ми са добре, стига да не пея в операта.

Хена се усмихна и кимна на Дребосъка, който донесе питието му.

— Разбирам откъде е името на този бар.

— Бил е жокей — подчерта Мърсър. — Е, какво става в Хавай?

— Ти си бил там и би трябвало да знаеш по-добре от мен.

— Не, аз бях на север, Кауай, близо до град на име Ханалей, изолиран от всички и всичко. Чух новините едва по време на полета от Лос Анджелис за Вашингтон и дори тогава не слушах внимателно.

— В такъв случай ще попълня празнотите. — Хена съблече сакото си и го сложи до себе си на пейката. — Жителите на Хавай останаха потресени, когато им съобщихме какво се е случило. Президентът реши да разкаже всичко — от Ониши и Кериков до бикиния. Валерий Бородин присъства на пресконференцията в Пърл Харбър, за да го подкрепи. ЦРУ изрови стари снимки на Евад Лурбуд, които съответстваха на трупа, намерен в имението на Кенджи. Разбира се, бяха ни необходими двама погребални агенти, за да направят трупа му да прилича на човек след онова, което бе преживял. Руснаците отрекоха да знаят нещо за проекта „Вулкан“, но признаха, че Иван Кериков е действал без разрешение на правителството.

— Говориш в минало време. Мъртъв ли е?

— Не, изчезнал. Бил е в Тайланд, а после в Швейцария. Руснаците, ЦРУ и Интерпол го търсят. Все ще се появи.

— Не се надявай. Той е опитен. Лесно ще си остане скрит.

— Може и да си прав. — Хена бавно кимна. — Но не забравяй, че го търсят и група извънредно ядосани корейци.

— Разбрахте ли кои са?

— Не научихме нищо от труповете в къщата на Ониши, но младият мъж, намерен до бараката за градинарски инструменти в имението на Кенджи е внук на Уей Хю Донг, един от седемте най-богати хора в света. За да го свържем със случилото се, в деня, след като ти беше спасен, малка флотилия от кораби, единият от които предназначен за дренаж при високи температури, всички собственост на компанията на Уей, пристигна на мястото на вулкана. Много се изненадаха, когато видяха, че американският флот вече е там със самолетоносач и още пет-шест кораба. Уей е подал официално оплакване в Международния съд в Хага, но няма шанс да ни отнеме бикиния. В Хавай имаше още една нощ на размирици след твоята атака, но това беше всичко. Без корейците или Ониши, за да ги подстрекават, тълпите загубиха желание да се сражават и мнозина се прибраха в домовете си. Двамата хавайски сенатори подадоха оставка поради здравословни проблеми. Инак щяха да ги съдят за държавна измяна. Президентът помилва всички останали, замесени в случая, и бе създадена специална комисия, която да се занимава със законните претенции на хавайците. Той предпочете да премълчи за насилието, вместо да ги накара да го преживеят отново в продължение на месеци в съдилищата. Около триста души загинаха по време на бунтовете. Президентът ще поиска финансиране чрез Конгреса, за да се опита да сложи край на расовото напрежение в Хавай — образователни програми и помощ за градовете. Бунтовете в Лос Анджелис и току-що приключилата криза най-после вразумиха хората. Старата поговорка „Единни ли сме, побеждаваме, разделени ли сме, падаме“ едва не излезе вярна и уплаши мнозина, които държат на това. В момента в Конгреса цари помирение по въпроса, затова ще получат парите, които искат.

— Не можеш да промениш мнението на хората с нови закони и федерални субсидии — прекъсна го Мърсър.

— Преди трийсет години лекарите рекламираха ползата от тютюнопушенето — възрази Хена.

— Предавам се.

— Ще отнеме известно време, но поне най-после сме на правилния път. Никой не иска етническите конфликти, които раздират Централна Европа и бившите съветски републики. Ние поддържаме расово многообразие от двеста години и няма да позволим това да се промени. Америка е известна, че се измъква от кризи точно преди да стигне до дъното, и пак ще го направи.

— Дано да си прав.

Хена отпи голяма глътка от уискито си.

— Валерий Бородин е с нашите хора при вулкана и анализира района над морската повърхност, за да види къде да започнат да извличат бикиния. Мисля, че доктор Талбът е с него.

— Да. Президентът ми направи лична услуга и преди две седмици нареди да я закарат там. Вчера я чух по телефона преди да отлетя за Вашингтон. Предишната страст между нея и Валерий отново е пламнала. Вече говорят за женитба.

Хена се усмихна.

— Малко е странно, но ти си героят в този случай. Мислех, че по традиция точно накрая героят грабва момичето.

— Когато направят телевизионен сериал по тази история, ще се погрижа да променят финала — хладно отвърна Мърсър.

— Е, все пак не си тръгваш с празни ръце. — Хена извади връзка ключове от джоба си и му ги хвърли.

— Какво е това?

— Ключовете на нов черен ягуар кабриолет с бежови седалки, клетъчен телефон, компактдиск плейър и модифициран турбо двигател. Това е най-малкото, което можем да направим за теб.

Мърсър погледна ключовете и се усмихна иронично.

— След като ме простреляха няколко пъти, едва не ме смачка метрото, почти не се удавих, биха ме повече от веднъж, паднах в океана и се разминах на косъм с ядрена ракета, това наистина е най-малкото, което можете да направите.

Хена се усмихна.

— Колата е паркирана пред дома ти. Искам да знам две неща. Как разбра, че трябва да отидеш в къщата на Кенджи, а не при Ониши? И как, по дяволите, откри „Джон Дори“, когато експертите на АНС не можаха да намерят проклетото корито?

Мърсър се усмихна лукаво.

— С „Джон Дори“ беше лесно. Инфрачервените снимки показваха класически покрит вулкан — няколко малки отвора около централен кратер от магма. Обикновено тези по-малки гърла се намират отстрани на вулкана и следователно в по-дълбоки води. На всички снимки имаше бяло топлинно изображение на около миля от централния кратер. На такова разстояние термалното изображение е жълто или оранжево, по-студено заради дълбочината на водата. Бялата точка не можеше да бъде създаден от природата отвор, а само дело на човешка ръка, например ядреният реактор на борда на „Джон Дори“, докато е плавала близо до повърхността.

Хена остана смаян.

— А Кенджи?

— Беше предчувствие, но бях убеден. Преди няколко години в Тенеси работих като консултант за Ониши. „Ониши Минералс“ се интересуваха от купуването на вторичните права за разработване на някаква неизползвана собственост на федералната корпорация „Тенеси Вали Оторити“. Вторично разработване на мина е, когато подпорите, поддържащи тунелите в мината, са се разрушили до най-ниската си точка на издръжливост. Работата е опасна и често стават срутвания, но печалбата е астрономическа, ако мината бъде купена евтино. ТВО не искаха старите мини да се експлоатират по обичайния начин и цитираха всевъзможни пречки от застрахователно естество. Отидох там по молба на ТВО, защото нямаше нито едно срутване при операциите по вторично разработване на мини, които бях консултирал. След като прочетоха доклада ми за геомеханиката, ТВО съвсем изгубиха желание да продават, но „Ониши Минералс“ успяха да ги изпреварят. Ониши подкупи високопоставени длъжностни лица, плати стотици хиляди долари на влиятелни адвокати и накрая създаде собствена фалшива застрахователна компания, за да гарантира изискванията на ТВО. Стореното от него беше до известна степен незаконно, но американските закони за минното дело не са изпипани добре, и той успя да намери вратичка. По онова време вицепрезидент на „Ониши Минералс“ беше консултантът на докторската ми дисертация в Пен, Даниъл Танака. Когато екипът му отново отвори мината, аз се срещнах с него и му обясних, че съм фалшифицирал някои цифри, подценявайки здравината на подпорите. Правилно бях предположил, че Ониши ще му заповяда от мината да бъдат добивани повече въглища, отколкото бях посочил като безопасен лимит. И двамата знаехме, че съм спасил живота на хората му, затова Танака ми дължеше услуга. Обадих му се, преди да замина за Хавай, и Танака ми каза поверително, че Ониши не е знаел подробностите за сделката, когато са придобили правата върху мината. С всичко, което би могло да се сметне за незаконна или корупционна практика, се занимавал помощникът му Кенджи. Предположих, че когато Иван Кериков се е обърнал към Ониши за бикиния, Ониши е заповядал на Кенджи да се погрижи за детайлите. Следователно Кенджи е бил истинският организатор, а не шефът му. Едва когато пристигнах в имението на Кенджи, разбрах, че корейците също са се свързали с него. Той беше идеалният агент-провокатор. Работеше за всички. Доколкото разбрах цикъла на измамата, Кенджи е прецакал Ониши с помощта на корейците, а Ониши е прецакал Кериков, който вече го бе продал на същите корейци. В това време корейците са прецаквали Кериков, сключвайки съюз с Кенджи. Мисля, че е станало така, макар да не съм сигурен. Най-важното е, че Ониши и Кенджи са мъртви, Кериков се крие, а хитрите корейци са останали с пръст в уста.

— И ние решихме така.

В заведението влезе Хари Уайт. Между устните му висеше цигара. Той седна на бара и изпи глътка „Джак Даниълс“ с безалкохолна напитка с джинджифил, които Дребосъка вече му бе налял.

— Трудно е да се повярва, че всичко е започнало преди четирийсет години с нещо толкова незначително като потъването на рудовоз.

— Не е толкова незначително, ако си бил на кораба — отговори Мърсър, без да откъсва поглед от Хари.

— Знаеш какво имам предвид. Членовете на екипажа на „Феникс“ са умрели, без да подозират, че са началото на конспирация, която едва не доведе до разделяне на страната ни.

— Не бъди толкова сигурен — тихо каза Мърсър и после извика на Хари. — Връщам се от пътуване, а ти си траеш.

Хари стана от високото столче и тръгна към сепарето.

— Видях, че разговаряш с човек в костюм, и реших, че данъчните служби най-после са те хванали. Затова си трая.

Мърсър се засмя. Хари седна до Хена.

— Ричард Хена, директор на Федералното бюро за разследване — представи го Мърсър, наблягайки на всяка сричка. — Бих искал да се запознаеш с Ралф Майкъл Линк, бившият капитан на рудовоза „Феникс“.

До края на живота си Мърсър нямаше да види подобно нещо — изумлението, което се изписа на лицата им. Ако бе казал, че настъпва Второто пришествие, стъписването им нямаше да бъде толкова голямо.

Преди да проговорят, Мърсър започна да обяснява.

— След като ме изписаха от болницата в Пърл Харбър, отидох на Кауай, защото това е най-близкият голям остров до новия вулкан. Надявах се да разбера дали там има оцелели от онази нощ през 1954 година. Открих енергична възрастна дама, Мей Търнър, която си спомняше морски капитан на име Ралф Линк, който бил изхвърлен на брега четири дни след потъването на „Феникс“. Акула била откъснала крака му. Госпожа Търнър се грижила за него, докато оздравял, но после той изчезнал яко дим.

— Как се досети, че съм аз? — попита Хари, докосвайки протезата под коляното си.

— Цялата бъркотия започна с телеграмата от покойния баща на Тиш. Отначало нямах представа кой я е изпратил, но когато научих, че Валерий Бородин и Тиш имат връзка, реших, че е той. Валерий Бородин обаче отрече. Запитах се кой друг би искал да ме замеси в тази история и знае, че Джак Талбът ми е приятел. И после си спомних, че разговарях с теб вечерта, когато телеграмата пристигна от Джакарта. Тогава ти казах, че Джак работи в Индонезия и се питам дали знае какво се е случило с дъщеря му. Ти беше единственият човек, на когото казах, че Джак работи там. Започнах да мисля за мотива защо би искал да ме замесиш, и стигнах до заключението, че става дума за отмъщение, и ти трябва да си бил член на екипажа на „Феникс“. Мей Търнър затвърди подозренията ми. Но така и не ми стана ясно как си изпратил телеграмата от Джакарта.

— Лесно. Не съм плавал по моретата от 1954 година, но още познавам моряци от цял свят. Обадих се по телефона на един приятел, който познаваше човек в Индонезия, и го накарах да изпрати телеграмата.

— Защо? — тихо попита Хена.

— Бяхме се споразумели с онези копелета да потопим „Феникс“ заради парите от застраховката. Трябваше да ни вземат. Но те започнаха да стрелят по нас, докато бяхме в спасителните лодки, и избиха целия ми екипаж. Простреляха и мен с два куршума. Загубих съзнание и когато се свестих, установих, че съм се вкопчил за преобърната спасителна лодка, а голяма бяла акула гризе крака ми. Омразата запази живота ми. Изтеглих се на лодката и успях да се добера до Хавай. След като Мей се грижи за мен, тръгнах да търся онези негодници. Тогава промених името си на Хари Уайт, за да не знаят, че има оцелял. Търсих двайсет проклети години и не стигнах доникъде. Проверих всички кораби, потънали около Хавай. Някои наистина бяха претърпели корабокрушения, но разбрах, че други са потопени от хората, които убиха момчетата ми. Така и не можах да открия връзка между онези кораби и моя. След двайсет години най-после изгубих надежда и се преместих тук, във Вашингтон. Чувствах, че съм се провалил. А сетне потопиха кораба на НАОМ и реших, че може би след всичките тези години ще имам възможност да отмъстя. Властите щяха да разследват случая и да открият схема в изчезванията. Дори ми хрумна да помогна по някакъв начин, но вече наближавам осемдесетте. Кой би ме изслушал, по дяволите? — Хари се обърна към Мърсър. — Когато ми каза, че дъщерята на твоя приятел е била спасена от онзи кораб, разбрах, че има провидение. Обадих се на моряка, който има приятел в Индонезия, и го накарах да ти изпрати телеграмата, надявайки се, че ти ще отмъстиш за моя екипаж. Извинявай, че те въвлякох в това, Мърсър, но не устоях на изкушението.

Мърсър дълго гледа стария си приятел. Изражението му беше неразгадаемо, а очите безизразни.

— Хари ли да те наричам, или Ралф?

— Хари Уайт съм по-дълго, отколкото бях Ралф Линк — намусено отговори старецът.

— Е, Хари, отсега нататък, ако искаш „Джак Даниълс“ в къщата ми, ще трябва да си го носиш, защото аз не пия такова нещо. — Мърсър се засмя, пресегна се през масата и тупна Хари по рамото.

Старецът едва сдържа сълзите си.

— Благодаря ти, Мърсър. Благодаря, че най-после отмъсти за момчетата, които загинаха онази нощ. И благодаря за разбирането.

— Следващия път, когато решиш да ме замесиш в битките си, гледай да не ме изправиш пак срещу проклетото КГБ — шеговито го предупреди Мърсър и стана. — А сега, господа, ако ме извините, трябва да отида да посрещна на летището личната си медицинска сестра. Тя не можа да си вземе билет за самолета, с който пътувах аз.

— Лична медицинска сестра? — едновременно възкликнаха Хари и Дик.

— Е, по-скоро физиотерапевт. Продуцентът й отпусна още една седмица отпуск и смятам да я прекараме в малък хотел край Анаполис. Оказа се, че грешиш, Дик. Героят наистина взима момичето накрая.

Мърсър излезе от бара, преди Хена или Хари да успеят да кажат нещо. Имаше само трийсет минути, за да стигне до летището и да посрещне Джил Цу. Щяха да пътуват още час до хотела и една част от анатомията му подсказваше, че е крайно време да получи нейната терапия.