Момичето, което пишеше върху коприна

Бележка на автора

ВДЪХНОВЕНИЕТО за този роман се роди, докато през 2002 проучвах историята на архипелага Сан Хуан и попаднах на история от дневника на един от първите заселници, в която се разказваше за контрабандистите от деветнайсети век. Мълвата разказвала как един от тези контрабандисти веднъж забелязал, че е преследван от кораба на данъчните. И тъй като не желаел да бъде хванат с нелегални китайски имигранти на борда, цапардосал всички с бухалки по главите и метнал телата им през борда на корабчето си.

Историята се загнезди в съзнанието ми и остана там години наред. Но защо изобщо са пренасяли нелегално китайци? Защо са ги убили? Какво се крие зад всичко това?

А после научих за Закона за китайското изключване от 1882 година – имиграционен закон, прогонващ от САЩ всички хора от китайска националност и допускащ само някои търговци. Този закон е последван от закона "Гиъри" от 1892 година, дискриминиращ абсолютно всички китайски имигранти. Въпросните два закона са отменени едва през 1943 година с Обществен указ 199, който позволява влизането на китайци в Америка, но определя сурови квоти. Така на фона на тези силни антикитайски настроения в края на деветнайсети век белите жители на САЩ, живеещи в градовете от Южна Калифорния до Британска Колумбия, както и източно от Уайоминг и Колорадо, със сила и често с насилие започнали да гонят от пределите си всички китайци. Линчовете, разстрелите и побоищата над тези хора станали нещо обичайно.

Колкото повече научавах, толкова повече се ужасявах от етническото прочистване, провеждало се в онези години – факт, който удобно не се споменава никъде в съвременните учебници по история.

Макар и художествена измислица, сюжетът на този роман се базира на истински събития. На 7 февруари 1886 година китайските граждани на Сиатъл – повече от триста и петдесет човека и голяма част от тях законни жители на САЩ – наистина са били прогонени от града. Уплашени за живота си, те си купуват билети за парахода "Кралицата на Пасифика", пътуващ за Сан Франциско. Но малко преди отплаването на парахода в случая се намесва губернаторът на територия Вашингтон Уотсън Скуайър, който заповядва на антикитайски настроените тълпи да прекратят насилието и да се оттеглят, и въвежда военно положение в града. Съдия Роджър Грийн разпитва един по един всички китайци, включително онези, платили си за пътуването на парахода, и ги информира, че имат право както да напуснат Сиатъл, така и да останат в него. Избралите да останат са поставени под специална защита.

Китайците, избрали да останат, са ескортирани обратно по домовете си от местната гвардия, стрелковия полк на Сиатъл и кадетите от военното училище, мобилизирани, за да защитават китайците от гневната тълпа, която все още се бунтува и иска да ги прогони от града. След няколкомесечни безредици мирът най-сетне е възстановен. По време на тези бунтове загива само един човек, при това от недоволстващите. Избралите да напуснат града китайци достигат по живо, по здраво до Сан Франциско.

И тъй като Сиатъл е единственото изключение, избрах да разкажа тази история в памет на всички китайци, чийто живот е бил отнет в други градове на САЩ, като дам на нашите сиатълски китайци подобна съдба.