Неудържимата армия

XV

В 2 часа сутринта Данглар бе завършил доклада си. В 6:30 на Адамсберг се обади главният секретар на директора на Префектурата, после самият директор, после секретарят на министъра, накрая самият вътрешен министър, в 9:15. В същия миг младият Мо влезе в кухнята му, навлякъл прекалено голямата фланелка, заета му от Церк, и стеснително потърси нещо за ядене. С гълъба, залепен за ръката му, Церк стана, за да стопли кафето. Капаците към градината бяха останали затворени и Церк бе увесил парче плат на цветя, доста грозно, пред остъклената врата — заради горещината, бе обяснил на Лусио. На Мо бе наредено да не се приближава до нито един от прозорците. С два красноречиви знака Адамсберг заповяда на двамата младежи да не произнасят и дума и да излязат от стаята.

— Не, господин министър, няма начин да се измъкне. Да, всички жандарми са на крак още от снощи, от 21:40. Да, и граничните пунктове са уведомени. Не мисля, че е необходимо, господин министър, лейтенант Меркаде няма никаква вина.

— Глави ще хвърчат и трябва да хвърчат, комисар, знаете това, нали? Клермон-Брасьорови са обидени от работата на немарливите ви служители. Аз също, комисар. Чух, че държите болен човек в Бригадата ви. Бригада уж с отлична репутация?

— Болен ли, господин министър?

— Болен от хиперсомния. Некадърникът, чието оръжие са откраднали. Да заспиш на пост, нормално ли ви се струва? Твърдя, че има нарушение, комисар Адамсберг, огромно нарушение.

— Зле са ви информирали, господин министър. Лейтенант Меркаде е от най-издръжливите ми хора. Предишната нощ беше спал само два часа и освен това даваше извънредни часове. В стаята за разпити термометърът показваше 34 градуса.

— Кой друг е пазил задържания?

— Сержант Есталер.

— Добър служител ли е?

— Отличен.

— Тогава защо е отсъствал? В рапорта няма никакво обяснение на това обстоятелство.

— Ходил е да донесе разхладителни питиета.

— Нарушение, огромно нарушение, глави ще падат. Да се разхлажда задържаният Мохамед Исам Бенатман със сигурност не е най-добрият начин да се накара да говори.

— Напитките са били за полицаите, господин министър.

— Трябвало е да извика някой колега. Грешка, тежка грешка. Не е трябвало само един полицай да остава със задържания. Това важи и за вас, комисар. Вкарали сте го в кабинета си, без да повикате друг служител. И сте се оказали неспособен да разоръжите двайсетгодишно бандитче. Неизчислима грешка.

— Така е, господин министър.

Адамсберг разсеяно рисуваше с капки кафе засукани форми върху мушамата на масата, очертавайки пътеки сред изпражненията на Елбо. За миг се сети за ожесточената съпротива, която оказваше птичето ако на прането. В това имаше химическа загадка, на която Данглар не би имал отговор, тъй като не го биваше в науката.

— Кристиян Клермон-Брасьор поиска незабавното ви уволнение, както и на двамата ви некадърници, и се изкушавам да изпълня искането му. Смятаме обаче, че все още имаме нужда от вас. Осем дни, Адамсберг, нито ден повече.

Адамсберг събра екипа си в конферентната зала, наречена Съборна в съответствие с ерудирания съвет на Данглар. Преди да излезе от къщи, бе разтъркал раната на брадичката си с тел за съдове, покривайки кожата си с червени ивици. Много добре, одобри Церк, който подчерта драскотините с плътен пласт меркурохром.

Неприятно му беше напразно да хвърля екипа си по следите на Мо, за когото знаеше, че е настанен на собствената му маса, но в дадената ситуация нямаше никакъв избор. Разпредели задачите и всички мълчаливо разгледаха пътните си листове. Обходи с поглед лицата на деветнайсетте си подчинени, изумени от развитието на събитията. Само Ретанкур сякаш тайно се забавляваше, което малко го обезпокои. Навъсеното изражение на Меркаде активира игличките в тила му. Беше прихванал това електрическо топче от капитан Емери и рано или късно смяташе да му го върне.

— Осем дни? — повтори сержант Ламар. — Що за глупости? Ако се е заврял в някоя гора, може да отнеме седмици, докато го намерим.

— Осем дни за мен — уточни Адамсберг, без да споменава, че подобна съдба очаква и Меркаде, и Есталер. — Ако се проваля, майор Данглар вероятно ще бъде назначен за шеф на Бригадата и работата ще продължи.

— Не си спомням да съм заспивал в стаята за разпити — каза Меркаде с глас, приглушен от угризения. — Аз съм виновен за всичко. Но не си спомням. Ако започна да заспивам, без дори да усещам, значи, съвсем не ставам за работа.

— Много грешки сме направили, Меркаде. Вие сте заспал, Есталер е излязъл от стаята, не сме претърсили Мо и аз го заведох сам в кабинета ми.

— Дори да го открием за осем дни, ще ви изхвърлят за назидание — предрече Ноел.

— Възможно е, Ноел. Но все пак ни остава един изход. Остава ми и моята планина. Така че няма нищо страшно. Най-спешното за момента: очаква ни изненадваща инспекция още днес. Следователно максимално ниво на привиден ред. Меркаде, идете да си починете сега, трябва да сте напълно събуден, когато дебаркират в Бригадата. После приберете възглавниците. Воазне, скрийте списанията си по ихтиология. Фроаси, да няма и следа от храна в шкафовете, приберете и акварелите си. Данглар, изпразнете скривалищата си, пренесете котарака и паничките му в една от колите. Какво друго? Не бива да изпускаме нито една подробност.

— Връвта? — попита Морел.

— Каква връв?

— Тази, с която бяха вързани краката на гълъба. От лабораторията ни я върнаха, на масата е заедно с останалите проби и резултатите от анализа. Ако ще ни задават въпроси, няма да е моментът да им разправяме за птицата.

— Аз ще взема връвта — каза Адамсберг, отбелязвайки по изражението на Фроаси обзелата я тревога при мисълта, че трябва да се отърве от хранителните си запаси. — От друга страна, има и една добра новина. Този път дивизионният Брезийон е на наша страна. От тази посока няма да има изненади.

— Мотив?

— Клермон-Брасьорови са съсипали бизнеса на баща му, внос на боливийска руда. Подла хищническа операция, която той не им простил. Брезийон иска само едно: „Да поставим тези псета на подсъдимата скамейка“ — това са негови думи.

— Няма да стане. Синовете Клермон нямат вина за това.

— Просто за да добиете представа за настроението на дивизионния.

Отново ироничен поглед от Ретанкур, освен ако не си въобразяваше.

— Тръгвайте — каза Адамсберг и стана, като заедно с това запрати към пода електрическото си топче. — Основна чистка на кабинетите. Меркаде, вие останете за малко, ще ме придружите.

Седнал срещу Адамсберг, Меркаде кършеше малките си ръчички. Честен, съвестен и крехък човек, когото в момента Адамсберг докарваше до ръба на депресията и на себеомразата.

— Предпочитам сега да ме уволнят — каза Меркаде и с достойнство разтърка очите си. — Онзи тип можеше да ви очисти. Ако ще заспивам, без да усетя, по-добре да си заминавам. И преди не бях особено надежден, ама сега съм станал опасен, неконтролируем.

— Лейтенант — каза Адамсберг, като се наведе над масата, — казах, че сте заспал. Но вие не бяхте заспал. Мо не ви е взимал оръжието.

— Много мило от ваша страна, господин комисар. Но когато се събудих там горе, и оръжието, и телефонът ми липсваха. Мо ги беше взел.

— Взе ги, защото му ги дадох. Дадох му ги, защото ви ги взех. Там горе, в стаята с кафемашината. Схващате ли номера?

— Не — отвърна Меркаде.

На лицето му бе изписано пълно изумление.

— Аз, Меркаде. Трябваше да помогна на Мо да избяга, преди да са го затворили. Мо не е убил никого. Нямах много избор, така че се наложи да ви натопя.

— И Мо не ви е заплашвал?

— Не.

— И вие сте отворили решетката?

— Да.

— Леле майко.

Адамсберг се облегна назад в очакване Меркаде да смели информацията, нещо, което обикновено той правеше бързо.

— Добре — каза Меркаде и вдигна глава. — Предпочитам това, отколкото мисълта, че съм откъртил в стаята за разпити. А след като Мо не е убил стареца, това е било единственото, което сте могли да направите.

— И да премълча, Меркаде. Само Данглар разбра. Но ние с вас и Есталер най-вероятно ще изхвърчим след осем дни. Не съм ви искал съгласието.

— Само това е могло да се направи — повтори Меркаде. — Поне спането ми е послужило за нещо.

— Със сигурност. Без вас наоколо не знам какво щях да измисля.

Крилото на пеперудата. Меркаде примигва в Бразилия и Мо си плюе на краката в Тексас.

— Затова ли вчера ми наредихте да работя извънредно?

— Да.

— Чудесно. Аз нищо не разбрах.

— Но нас ще ни разкарат, лейтенант.

— Не и ако пипнете един от синовете Клермон.

— Така ли ви се струва? — попита Адамсберг.

— Може би. Младеж като Мо щеше да си прекара връзките отзад, преди да ги завърже отпред. Не разбрах защо са били напоени с бензин.

— Браво.

— Видяхте ли го?

— Да. А защо веднага се сещате за един от синовете?

— Представете си колко щяха да изгубят, ако Клермон баща се оженеше за прислужницата си и осиновеше децата й. Разправят, че синовете не притежават сатанинския гений на стария Антоан и са провели някои неудачни операции. Особено Кристиян. Смахнат прахосник, казват, че профуквал за един ден дневния добив от петролен кладенец.

Меркаде поклати глава и въздъхна.

— А дори не знаем дали той е карал колата — заключи той и се изправи.

— Лейтенант — повика го Адамсберг. — Нужно ни е абсолютно мълчание, което никога няма да се наруши.

— Живея сам, господин комисар.

След като Меркаде си тръгна, Адамсберг се повъртя из кабинета си и подреди еленовите рога до стената. Брезийон и омразата му към псетата Клермон-Брасьор. Дивизионният вероятно би се изкушил от възможността да се добере до тях чрез граф Д’Ордебек. В който случай комисарят имаше шанс да получи нормандската история. В който случай щеше да се сблъска с Неудържимата армия. Привлекателна перспектива, която оказваше върху му неразбираем ефект, сякаш дошъл от най-архаични дълбини. Припомни си как една вечер един съвсем млад човек се бе навел над парапета на един мост и се взираше във водата, която течеше долу. Държеше шапката си в ръка и бе обзет, обясни той на Адамсберг, от властното изкушение да я хвърли в реката, макар иначе да държеше на нея. И младежът се опитваше да разбере защо толкова го мами този нежелан жест. Накрая си тръгна, тичайки, като здраво стискаше шапката, сякаш за да се изтръгне от това намагнитено място. Сега Адамсберг разбираше по-добре идиотската история с шапката на моста. Кавалкадата от черни коне препускаше в мислите му и тихо му отправяше тъмни и настойчиви покани, дотолкова, че го обземаше раздразнение от грубия реализъм на политико-финансовите афери на Клермон-Брасьорови. Само лицето на Мо, клечица под краката на гигантите, му доставяше необходимата за работата енергия. Тайните на Клермонови не съдържаха изненади, бяха изтощително прагматични и от това жестоката смърт на стария индустриалец ставаше още по-покъртителна. Докато тайната на Ордебек му изпращаше неразбираема и разногласна музика, композиция от химери и илюзии, която го привличаше като водата под моста.

През този напрегнат ден не можеше да си позволи да отсъства дълго от Бригадата, затова взе една кола, за да отиде да се види с Брезийон. На втория червен светофар забеляза, че е взел колата, в която Ретанкур бе скрила котарака и паничкнте му. Намали, за да не разлее паничката с вода. Лейтенантът нямаше да му прости, ако обезводни животното.

Брезийон го посрещна с нетърпелива усмивка и съучастнически го потупа по рамото. Рядък прием, който не му попречи да изрече обичайната си критика по адрес на комисаря.

— Знаете, че много не одобрявам методите ви, Адамсберг. Неформални, непрозрачни и за началниците ви, и за подчинените ви, без необходимите насоки, по които да се развие разследването. Но в нашия случай те може и да се окажат полезни, тъй като този път се налага да действаме на тъмно.

Адамсберг изчака да свърши въведението и изложи отличното обстоятелство на зле завързаните от подпалвача маратонки. Не беше лесно да се прекъснат дългите монолози на дивизионния комисар.

— Поздравления — изкоментира Брезийон, като угаси фаса си с палец с обичайния си властен жест. — Преди да продължим, по-добре си изключете мобилния. Подслушват ви, откакто заподозреният избяга, откакто проявявате толкова малко ентусиазъм в преследването на въпросния Мохамед. Другояче казано, избраното жертвено животно. По този въпрос нямаме различия, нали? Никога не съм мислил, че този незначителен младеж е могъл да изгори случайно един от финансовите ни магнати. Дали са ви осем дни, знам, и не виждам как ще успеете за толкова малко време. От една страна, защото сте бавен, от друга, защото пътят ви е препречен. Но съм готов да ви подкрепя по всички желателни и законни начини, за да се опитате да щурмувате братята. От само себе си се разбира, Адамсберг, че аз съм повярвал изцяло във вината на арабина и че, каквото и да се случи с клана Клермон, няма да одобря скандала. Оправяйте се.