Неудържимата армия

XLV

Капитан Емери удивено слушаше Адамсберг и Веранк. Никога не бе виждал това петно, никога не бе чувал, че две от децата Вандермот са на Валре.

— Че спи във всяко второ легло, това се знаеше. Както и че жена му го ненавиждаше и настройваше младия Дени срещу него.

— Както се знаеше, че по-късно и жена му не му отстъпваше — каза Блерио.

— Да си спестим подробностите, сержант. Положението и без това е мъчително.

— Напротив, Емери, трябват ни всички подробности. Онова ракообразно например, което никой не може да изличи.

— Какво ракообразно? — попита Емери.

— Мокрицата — обясни Веранк. — Мокрицата е ракообразно.

— Но какво ни пука? — избухна Емери и рязко се изправи. — Не стойте като забит в земята, Блерио, идете да ни направите кафе. Предупреждавам те, Адамсберг, така че отваряй си ушите. Не приемам никакви съмнения в Дени дьо Валре. Чуваш ли? Не приемам.

— Защото е виконт.

— Не ме обиждай. Забравяш, че благородниците от времето на Империята нямат нищо общо с истинската аристокрация.

— Тогава защо?

— Защото историята ти е безсмислена. История за човек, който убива трима души само за да се отърве от Вандермотови.

— Звучи логично.

— Не звучи, освен ако не приемем, че Дени е смахнат или че е кръвожаден. Познавам го, не е нито едното, нито другото. Дени е хитър и амбициозен приспособенец.

— Самодоволен и високомерен сноб.

— Да, и това. Но също мързелив, предпазлив, страхлив, нерешителен. Лъжеш се, Дени не би имал енергията да застреля Ербие в главата, да съсече Глейо с брадва, да хвърли стрела по Мортанбо. Търсим дързък ненормалник, Адамсберг. И аз много добре знам къде в Ордебек живеят дръзки ненормалници. Откъде знаеш, че не е обратното? Откъде знаеш, че не Ипо е очистил тримата мъже, преди да се подготви да нападне Дени дьо Валре?

Блерио постави на масата поднос и набързо подреди отгоре му четири чаши, които разположи как да е, не като Есталер. Емери си сложи захар, без да сяда, и подаде кутията на другите.

— А? Откъде знаеш? — подзе той.

— Не се бях сетил — отвърна Адамсберг. — Може и така да е.

— Дори е точно така. Представи си, че Ипо и Лина знаят за роднинството си с графа и за завещанието. Възможно е, нали?

— Да — каза Адамсберг, твърдо отказвайки захарта, която му подаваше Емери.

— Тогава твоята логика идеално пасва, но в обратната посока. Двамата имат интерес да отстранят Дени. Само че веднага след отварянето на завещанието те ще са първите заподозрени. Затова Лина измисля някакво видение и не съобщава името на четвъртата жертва.

— Добре — съгласи се Адамсберг.

— Четвъртата жертва, която ще бъде Дени дьо Валре.

— А не, не става, Емери. Това няма да спаси Вандермотови от подозрението, напротив.

— Че защо?

— Защото ще трябва да се повярва, че четиримата мъже са били убити от Армията на Елекен. Което води към Вандермотови.

— Мамка му — каза Емери и остави чашата си. — Измисли нещо друго тогава.

— Първо трябва да проверим дали Дени дьо Валре стреля с арбалет — намеси се Веранк, който бе запазил една дребна зелена ябълка и я въртеше в ръцете си.

— Занимавал ли си се със спортните клубове наоколо?

— Има ги много — обезсърчено каза Емери. — Единайсет за областта, пет за околията.

— Сред тия единайсет има ли някой клуб по-елегантен от другите?

— Компанията на ловците, в Китьой сюр Тук. Трябва да те препоръчат двама други членове, за да те приемат.

— Чудесно. Попитай ги дали Дени е член.

— Как да ги попитам? Никога няма да ми дадат подобна информация. В тези кръгове се пазят един друг. А аз нямам намерение да им кажа, че жандармерията води разследване срещу виконта.

— Вярно, много е рано.

Емери закрачи из стаята с изправен гръб, с ръце на гърба, с мрачно изражение.

— Добре — каза той след малко, отвръщайки на настойчивия поглед на Адамсберг. — Ще измисля нещо. Излезте и тримата, мразя да лъжа пред публика.

Десет минути по-късно капитанът отвори вратата и с нападателен жест им направи знак да влизат.

— Представих се за някой си Франсоа дьо Роштер. Обясних, че виконт Дьо Валре е приел да ме препоръча за член на Компанията. Попитах дали е необходимо да имам двама поръчители, или препоръката на виконта е достатъчна.

— Чудесно — одобри Блерио.

— Оставете това, сержант. Имам навик да работя честно, никак не ги обичам тия комбини.

— Резултат? — попита Адамсберг.

— Да — въздъхна Емери, — Валре е член на клуба. И е добър стрелец. Но никога не е участвал в конкурсите на Нормандската лига.

— Прекалено е обикновена за него — каза Веранк.

— Със сигурност. Но има един проблем. Секретарят на клуба ми се видя прекалено бъбрив. Но не заради удоволствието да ме информира, а защото искаше да ме изпита. Не ми се доверяваше, сигурен съм. Което означава, че Компанията на ловците може да се обади на Дени дьо Валре, за да се осведоми дали той наистина познава някой си Франсоа дьо Роштер. Така че Дени ще разбере, че човек с фалшиво име задава въпроси за него.

— И по-специално за уменията му на арбалетчик.

— Именно. Дени не е гений, но ще схване, че го подозират за убийството на Мортанбо. Било ченгетата, било някой непознат. И ще бъде нащрек.

— Или бързо ще си довърши работата. Ще ликвидира Ипо и Лина.

— Абсурд каза Емери.

— Дени има много за губене настоя Адамсберг. — Помислете хубаво. Най-добре би било да поставим охрана пред замъка.

— Дума да не става. И графът, и виконтът ще ми скочат отгоре заедно с всичките ми началници. Немотивирано наблюдение, оклеветяващи подозрения, професионална грешка.

— Именно — призна Веранк.

— Тогава да наблюдаваме къщата на Вандермотови. Можеш ли пак да извикаш Фошьор?

— Да.

— Но не е необходимо, преди съвсем да се стъмни. Започваме в десет вечерта и свършваме в шест сутринта. Осем часа дебнене, ще се справим.

— Отлично — каза Емери, който внезапно им се стори много уморен. — Къде се дяна Данглар?

— Беше съвсем скапан и се прибра.

— Така че сега сте само двама.

— Стигаме. Ти поемаш от двайсет и два до два часа, после с Веранк те сменяме. Имаме време да вечеряме в „Глигана“.

— Не, ще направим обратното. Аз ще съм втора смяна с Фошьор, от два до шест часа. Капнал съм, ще ида да поспя.