Неудържимата армия

XVI

В 17 часа Адамсберг се върна в Бригадата с легналия на свивката на ръката му котарак, който постави върху топлото ложе на фотокопирната машина. Инспекторите, минали преди два часа и огледали под лупа помещенията, без да се церемонят и без всякакъв коментар, не бяха открили нищо нередно. Междувременно бяха пристигнали докладите на жандармериите и на полицейските постове — Момо бе все така невидим. Много полицаи бяха все още навън и претърсваха домовете на познатите му. Една по-мащабна операция бе предвидена за вечерта — трябваше да се инспектират всички жилища в Сите де Бют, където се подвизаваше Момо и където, разбира се, годишният брой на запалените коли надвишаваше средния за страната. За тази цел се очакваха подкрепления от три парижки управления.

Адамсберг направи знак на Веранк, Морел и Ноел и седна напреки на бюрото на Ретанкур.

— Ето адреса на синовете Клермон, Кристиян и Кристоф. „Христос на квадрат“, както ги наричат.

— Обаче не са постигнали репутацията на Спасителя — каза Ретанкур.

— Бащата много ги е надценил.

— Със сълзи той гледа децата си блудни / предават го те във времената трудни — допълни Веранк. — Надявате се, че Клермонови ще ни отворят вратата си?

— Не. Надявам се да ги следите ден и нощ. Двамата живеят заедно в огромен палат, съставен от две сгради. Непрекъснато променяйте колите и скоростта, а ти, Веранк, си боядисай косата.

— Ноел не е най-добрият в следенето — забеляза Морел. — Вижда се отдалеч.

— Но ни трябва. Ноел е зъл и свадлив, но способен да следва като ловджийско куче коя да е писта. И от това имаме нужда.

— Благодаря — каза Ноел без ирония, тъй като високо ценеше и отрицателните си качества.

— Ето техни снимки — каза Адамсберг и раздаде няколко на групата. — Доста си приличат, но единият е дебел, а другият слаб. Шейсет и петдесет и осем години. Слабият е по-големият. Кристиян, когото ще наречем Спасител 1. Хубава посребрена коса, която винаги носи малко дълга. Елегантен, блестящ компаньон, носи скъпи дрехи. Шишкавият е сдържан, по-разумен и почти няма коса. Кристоф, наречен Спасител 2. Което не означава, че единият е по-добър от другия. Все още не знаем какво са правили през нощта на пожара, нито кой е карал колата.

— Какво става? — попита Ретанкур. — Отказваме ли се от Момо?

Адамсберг хвърли поглед на Ретанкур и долови същото развеселено и неразгадаемо недоверие.

— Търсим Момо, лейтенант, и в момента, и довечера с подкрепления. Но имаме проблем с едни връзки за маратонки.

— Кога се сетихте за тях? — попита Ноел, след като Адамсберг изложи въпроса със зле завързаните връзки.

— Нощес — с лекота излъга Адамсберг.

— Тогава защо поискахте да обуе една маратонка вчера?

— За да проверя дали е неговият номер.

— Ясно — изрече Ретанкур, вкарвайки целия си скептицизъм в тази кратка дума.

— Това не оневинява Мо — подзе Адамсберг. — Но е смущаващо.

— Много — одобри Ноел. — Ако някой от Христосовците е подпалил баща си, натопявайки Мо, корабът ще се поразтърси.

— В кораба вече има пробойна — изкоментира Веранк. — Едва корабът брега наближил / и ето че рифът кила пробил.

Откакто отново се бе включил в Бригадата, лейтенант Веранк бе съчинил няколко десетки слаби стихчета. Но вече никой не му обръщаше внимание, все едно че ставаше дума за обикновен звуков елемент от околната среда, като хъркането на Меркаде или мяукането на котарака, които бяха неизбежна част от фоновия шум в Бригадата.

— Ако някой от двамата Христосовци го е направил — уточни Адамсберг, — но ние не сме казали, че случаят е такъв и не вярваме да е такъв, та ако го е направил, по костюма му трябва да има остатъчни следи от бензинови изпарения.

— Които са по-тежки от въздуха — додаде Веранк.

— Същото важи и за куфарчето или чантата, в която са носели маратонките, за да ги сменят — каза Морел.

— Или защо не, дръжката на вратата му, когато се е прибрал — обади се и Ноел.

— Или ключа му.

— Не и ако всичко е почистил възрази Веранк.

— Трябва да разберем дали някой от двамата е изхвърлил костюма си. Или го е изпратил на химическо чистене.

— Изобщо и в частност, господин комисар — каза Ретанкур, — вие искате от нас да дебнем двамата Христосовци все едно са убийците и в същото време ни молите да не ги смятаме за такива.

— Именно — потвърди Адамсберг с усмивка.

— Просто заради идеята — каза Ретанкур.

— Понякога имаме нужда от някоя и друга идея. Тя би компенсирала грубата материалност на тазвечерното претърсване в Сите де Бют, в което няма да има и помен от идейност. Ретанкур и Ноел ще се заемат с големия син, Кристиян, Спасител 1. Морел и Веранк ще се съсредоточат върху Кристоф, Спасител 2. Използвайте кодовите имена, когато ми се обаждате, защото ме подслушват.

— Трябват и два нощни екипа.

— В тях ще са Фроаси, която ще се заеме с многопосочните микрофони, Ламар, Мордан и Жюстен. Колите трябва да са паркирани по-надалеч. Покоите им се охраняват.

— А ако ни забележат?

Адамсберг поразмисли, пък безпомощно поклати глава.

— Няма да ни забележат — заключи Веранк.