Нощта на бухала

9

След като всички се събраха на коктейла, председателят на инициативния комитет Джак Емерсън покани избраните почетни гости да отидат в сепарето в задния край на залата. Лицето му бе румено и имаше вид на пияница заради спуканите капиляри на носа. Беше единственият човек от випуска, избрал да остане в Корнуол, и поради това се бе заел с цялата организация по събитието за този уикенд.

— Докато останалите се представят един на друг и се разпознават, искам да ви спася и запазя за накрая — обясни той.

Джийн влезе в сепарето в момента, в който Гордън Амори произнесе:

— Джак, разбрах, че трябва да благодарим на теб, че сме избрани за почетни гости.

— Идеята наистина беше моя — сърдечно отвърна Емерсън. — Но вие го заслужавате напълно. Всеки един от вас. Горди, искам да кажа Гордън, ти си видна клечка в кабелната телевизия. Марк е психиатър с репутацията на експерт по поведението на деца и юноши. Роби е известен комик и имитатор. Хауи, искам да кажа Картър Стюарт, е преуспял драматург. Джийн Шеридан, а, ето те и теб, Джийни, радвам се да те видя! Тя е декан и професор по история в Джорджтаун, а вече и известна авторка на романи. Лора Уилкокс беше звезда в нашумял сериал. А Алисън Кендал стана шеф на всепризната артистична агенция за таланти и звезди. Както знаете, тя щеше да бъде седмият почетен гост. Ще изпратим медала на родителите й. Те бяха силно трогнати, когато разбраха, че е била отличена от бившите й съвипускници.

Наборът, на който не му върви, помисли си с болка Джийн, докато Емерсън се засили и залепи една целувка на бузата й. Как ги нарече онова момче Джейк Перкинс — училищният репортер, когато я хвана за интервю — „випускът с лош късмет“. Онова, което й каза, беше истински шок за нея.

След дипломирането бе загубила дирите на останалите момичета, с изключение на Алисън и Лора. В годината, когато е умряла Катерин, беше в Чикаго и работеше, преди да започне да учи в колежа. Бе чувала, че самолетът на Деби Паркър се е разбил, но не знаеше нищо за Синди Ланг и Глория Мартин. А само преди месец и Алисън. Мили Боже! Та всички те сядаха заедно на обяд, на една и съща маса!

А сега останаха само двете с Лора, помисли си Джийн. Каква карма висеше над тях? Какво ли ги очакваше?

Лора й бе телефонирала, за да каже, че ще се видят направо на срещата.

— Джийни, знам, че говорихме да се видим по-рано, но не съм готова. Трябва да вляза с развети знамена — обясни й тя. — Целта ми е да замая главата на Горди Амори, така че да грабна главната роля в неговия нов телевизионен сериал.

Вместо да се разстрои, Джийн почувства облекчение. Тази отсрочка й даде възможност да телефонира на Алис Съмърс, тяхна съседка преди години. Сега тя живееше в къща близо до парка. Семейство Съмърс се бяха преселили в Корнуол две години преди дъщеря им Карън да бъде убита. Джийн никога нямаше да забрави деня, в който госпожа Съмърс дойде да я вземе от училище.

— Джийн, защо не отидем да пазаруваме заедно? — предложи й тогава тя. — Не мисля, че точно сега трябва да се връщаш вкъщи.

Този ден госпожа Съмърс й бе спестила унизителната гледка да види полицейската кола пред къщата и родителите си с белезници.

Джийн не познаваше добре Карън Съмърс. Момичето учеше в Медицинския факултет на Колумбийския университет в Манхатън и семейството й имаше там апартамент. Родителите й отсядаха в него, когато отиваха да посетят дъщеря си. Всъщност до нощта на смъртта си Карън рядко се връщаше в Корнуол.

Винаги бяха поддържали връзка, помисли си Джийн. Когато идваха във Вашингтон, семейство Съмърс редовно й се обаждаха и я канеха на вечеря. Майкъл Съмърс почина преди години, но Алис бе чула за срещата и й се обади, за да я покани на закуска в десет часа преди планираното посещение на Уест Пойнт.

Джийн взе решение. Когато утре отидеше да види Алис, щеше да й разкаже за дъщеря си и да й покаже факсовете и първото писмо с четката за коса и космите на Лили. Оня, който знаеше за бебето, сигурно бе прочел медицинските картони и досиета на доктор Конърс. Трябва да е някой, който е живял тук по онова време или познава човек, запазил документите на лекаря. Алис можеше да й помогне да открие подходящия човек, към когото да се обърне за правна помощ. Тя винаги й бе казвала, че не са престанали да търсят убиеца на Карън.

— Джийн, радвам се да те видя отново. — Марк Флайшман говореше с Роби Брент, но сега се обърна към нея. — Изглеждаш прекрасно, но май си разстроена. Онова хлапе, репортерът, успя ли да те хване?

Тя кимна.

— Да, Марк. И да ти призная честно, бях шокирана. Не знаех за смъртта на никоя друга, освен на Деби и, разбира се, на Алисън.

— Нито пък аз — каза той. — Всъщност не бях чул дори и на Деби. Не съм поддържал никакви контакти с никого от „Стоункрофт“ до мига, в който Джак Емерсън не ми се обади.

— Какво те пита Перкинс?

— Искаше да знае, след като нито една от петте не е умряла в масова катастрофа, не смятам ли аз като психиатър, че толкова много смъртни случаи в толкова малка група от хора е необичайно висок процент? Отговорих му, че нямам представа дали процентът излиза извън нормалното. Но всъщност е точно така. Той е прав.

Джийн кимна.

— На мен пък ми каза, че според неговите разследвания, подобна статистика би била присъща повече за военно време, въпреки че били известни примери на семейства, съученици или съотборници, които имали лош късмет. Марк, не мисля, че става дума за лош късмет. Мисля, че е странно и свръхестествено.

Джак Емерсън се заслуша в разговора им. Усмивката, която грееше на лицето му, изчезна и бе заменена от загриженост.

— Помолих този Перкинс да престане да размахва зловещия си списък наоколо — рече той.

В този момент в сепарето влезе Картър Стюарт заедно с Лора Уилкокс и чу последните му думи.

— Мога да ви уверя, че продължава да го размахва — съобщи кратко той. — Предложението ми към всеки, който все още не е бил сгащен от този млад човек, е да му каже, че не желае да го вижда. При мен това свърши работа.

Джийн стоеше до входа и Лора не я забеляза при влизането си.

— Може ли да се присъединя към вас, момчета? — попита тя. — Или ще се наложи да се престоря, че съм нахълтала уж по погрешка в мъжкия ви клуб?

Усмихната, тя тръгна от мъж на мъж, като четеше отблизо табелките с имената им и целуваше всеки по бузата.

— Марк Флайшман, Гордън Амори, Роби Брент, Джак Емерсън. И разбира се Картър, когото знам като Хауи и който все още не ме е целунал. Изглеждате фантастично, момчета! Разбирате ли къде е разликата? Аз бях на върха, когато бях на шестнадесет, а след това всичко тръгна надолу. А вие четиримата и Хауи, искам да кажа Картър, точно сега започвате да се изкачвате нагоре.

Сетне видя Джийн и се хвърли да я прегръща.

Това беше ледоразбивачът, от който имаха нужда. Марк Флайшман забеляза как учтивите изражения бяха заменени с весели усмивки, а по-доброто вино, което бяха отделили за почетните гости, започна да се разлива доста по-щедро.

Лора все още е зашеметяваща, помисли си той. Бе на трийсет и осем или и девет, на колкото бяха всички, но спокойно можеше да мине за трийсетгодишна. Костюмът за коктейл, о който се бе издокарала, беше марков и скъп. Дори много скъп. Телевизионните серии, в които бе играла, бяха свършили преди няколко години. Той се зачуди какво ли работи оттогава. Знаеше, че е преживяла гаден развод, изобилстващ от искове и контраискове. Беше прочел клюките на шеста страница в „Ню Йорк Поуст“. Усмихна се сам на себе си, докато тя целуваше Горди за втори път.

— Беше си изгубил ума по мен, помниш ли? — подразни го Лора, след което се обърна към Марк. — А ти, Марк Флайшман — каза с изкусителна усмивка. — Мога да се обзаложа, че ме ревнуваше, когато излизах с Бари Даймънд. Права ли съм?

Той се усмихна.

— Да, Лора, права си. Но това беше много отдавна.

— Знам, но не съм го забравила. — Усмивката й бе сияйна като радиоактивно лъчение.

Беше чел някъде, че херцогинята на Уиндзор имала таланта да накара всеки мъж, с когото говори, да се чувства като единственият мъж в помещението. Наблюдаваше я как се обръща към друго познато лице.

— Аз също не съм го забравил, Лора — рече тихо Марк. — Нито за секунда не съм.