Нощта на бухала

17

Бухала не очакваше изчезването на жена в Съри Медоус, окръг Ню Йорк, да предизвика голям шум и да бъде отразено в съботните вестници, но бе приятно изненадан, че за събитието бе съобщено и по радиото, и по телевизията. Преди и след закуска, докато киснеше ухапаната си ръка във вода, той гледа и слуша репортажите. Болката извираше от мястото, където кучето заби зъбите си. Приемаше това като справедливо наказание за невниманието си. Би трябвало да забележи ремъка в ръката на жената, преди да спре колата и да я нападне. Немската овчарка се появи изневиделица, скочи върху него и го атакува с лай. За щастие успя да грабне щангата за гуми, която винаги държеше на предната седалка, когато излизаше на подобен род разходки.

Сега Джийн седеше на масата срещу него и беше съвсем ясно, че е намерила розата на гроба. Беше сигурен, че тя се надява Лора да е забелязала кой от групата е носил цвете със себе си и кой се е отделил по време на обиколката на гробището. Не изпитваше опасения обаче. Лора не бе забелязала нищо. Беше готов да заложи живота си за това. Тя бе така заета да избере кого от бившите си съученици би могла да използва и с кого има най-голям шанс! Беше отчаяна и разбита, помисли си триумфално и със задоволство Бухала.

Случайността да научи за Лили преди години го накара да осъзнае, че съществуват много начини, по които може да упражнява властта си над другите хора. Понякога се забавляваше, като я използваше. Понякога просто изчакваше подходящия момент. Анонимното му обаждане преди три години до данъчните служби беше причина за ревизията на финансите на Лора. Сега къщата й беше ипотекирана. Скоро това нямаше да има никакво значение за нея, но той изпитваше страхотно задоволство да знае, че преди да умре, тя се тревожи да не загуби дома си.

Идеята да се свърже с Джийн по повод Лили изплува на повърхността, когато най-случайно се запозна с осиновителите на дъщеря й. Въпреки че се раздвояваше в решението си да я убие или не, искаше да я накара да страда, помисли си той, без да изпитва и капка съжаление.

Идеята да остави цвете на гроба беше направо гениална. Сега седеше на масата и наблюдаваше обърканото и разстроено лице на бившата си съученичка. На тържественото посрещане и издигане на знамето преди мача той подреди нещата така, че да седне до нея.

— Не е ли прекрасно? — попита я въодушевено.

— Така е — поклати замислено глава тя.

Знаеше, че мисли за Рийд Торнтън.

Кадетите от корпусите за свръзка маршируваха пред трибуната, на която седяха. „Гледай хубаво, Джийни — каза й наум Бухала. — Твоето момиче е онова, в края на втората редица.“