Нощта на бухала

68

В дванадесет часа Сам Дийган почука на вратата на областния прокурор и влезе, без да дочака отговор.

Рич Стивънс се бе заровил в бележките, пръснати по бюрото му. Вдигна глава и изражението му показваше несъмнено раздразнение от нахлуването и внезапното прекъсване.

— Рич, извинявай, че те безпокоя, но е много важно — обясни бързо Сам. — Ще направим голяма грешка, ако не вземем заплахата към дъщерята на Джийн Шеридан на сериозно. Получих съобщение по телефона от Крейг Майкълсън, адвоката, който е уредил осиновяването. Току-що говорих с него. Майкълсън е влязъл във връзка с осиновителите. Бащата е генерал-полковник от Пентагона. Момичето е кадет във втори курс в Уест Пойнт. Генералът се е обадил и я попитал дали някога се е срещала с Лора Уилкокс. Отговорът е бил категорично не. И освен това не си спомня къде е загубила четката си за коса.

Върху лицето на Рич Стъвънс нямаше и следа от първоначалното раздразнение, когато се облегна назад и сплете пръстите на ръцете си — знак за онези, които го познаваха, че е дълбоко разтревожен.

— Само това ни липсваше! — извика той. — Дъщерята на генерал-полковник, заплашвана от неизвестен луд. Организирали ли са охрана на момичето в Уест Пойнт?

— От онова, което ми разказа Майкълсън, разбрах, че имала два тежки изпита, единият утре, другият в петък. Разсмяла се на предположението, че може да напусне територията на академията. Бащата не искал да я разсейва, като й каже за заплахите. Той и майката летят утре, за да се срещнат с Джийн Шеридан. Генералът иска да дойде тук и да говори с теб в петък сутринта.

— Кой е той?

— Майкълсън отказа да ми каже името по телефона. Момичето знае, че е осиновено, но до тази сутрин генералът и жена му нямали никаква представа за самоличността на истинските родители. Джийн Шеридан се кълне, че никога и пред никого не е споменавала нито дума за бебето, докато не е започнала да получава странните факсове. Според мен оня, който е открил истината за бебето и знае кои са осиновителите, е научил това още по времето, когато е било родено. Майкълсън е сигурен, че неговите досиета никога не са били виждани от очите на друг човек. Джийн Шеридан подозира, че информацията е изтекла от кабинета на лекаря, на когото е била пациентка като бременна, което ни дава отправна точка. Ще се опитаме да открием кой може да е имал достъп до досиетата и медицинските картони.

— В такъв случай, ако Лора Уилкокс не е замесена в заплахите и не е изпратила последния факс, с който да се извини, то аз съм си сложил главата в торбата, след като обявих публично, че изчезването й е рекламен трик — рече горчиво Стивънс.

— Все още не сме сигурни за тази част от играта, но можем да бъдем абсолютно уверени, че не тя заплашва момичето. Откъдето отново произтича въпросът — ако Лора не е изпратила факса, дали той не е изпратен, за да се откажем от разследването?

— Което ти наредих да направиш. Добре, Сам. Ще те изтегля от убийствата. Искам да знам името на момичето. И ще те попитам отново: Абсолютно сигурен ли е генералът, че тя е в безопасност?

— Според Майкълсън, да, защото има изпити. Той казва, че ако не е на занималия, тогава учи в стаята си. Тя уверила баща си, че няма да напуска общежитието в Уест Пойнт.

— Тогава, като знаем системата за сигурност в академията, ще смятаме, че поне засега е в безопасност. Това звучи успокоително.

— Аз не съм толкова сигурен. Това, че е бил на територията на Уест Пойнт, не е спасило баща й. Истинският й баща отвърна намръщено Сам. — И той е бил кадет. Две седмици преди дипломирането си е станал жертва на шофьор, който го е блъснал и избягал. Убиецът не е открит.

— Има ли някакво съмнение, че не е било пътна злополука? — попита остро Стивънс.

— Както ми разказа Джийн Шеридан, нямало доказателства, че Рийд Торнтън, така се казва момчето, е бил блъснат нарочно. Всички смятали, че шофьорът се е уплашил, след като го е ударил, и е избягал. Но в светлината на всичко, което се случва, идеята да се поровим още в този случай не е лоша.

— Тогава го направи, Сам! Всемогъщи Боже! Можеш ли да си представиш какво ще стане ако медиите подушат нещо? Дъщерята на генерал-полковник, кадет от Уест Пойнт, заплашена! Родният й баща, също кадет, загинал в мистериозна катастрофа в академията. Родната й майка — прочута историчка и писателка на книги!

— Има и още — продължи Сам. — Бащата на Рийд Торнтън е бригаден генерал. Той все още не знае, че има внучка.

— Сам, ще те попитам още само веднъж и за последен път! Сигурен ли си, че момичето е в безопасност?

— Трябва да приема факта, че осиновителят й смята така.

Когато стана, забеляза купчината документи върху бюрото на прокурора.

— Нещо ново за убийствата?

— За часовете, през които ти беше навън, направо загубих бройката на обажданията, които се изляха отгоре ни във връзка с подозрително изглеждащи мъже. Една жена твърдеше, че е била преследвана от супермаркета. Забелязала номера на колата. Заподозреният се оказа агент на ФБР, който отивал да види майка си. Имаме две обаждания за подозрителни коли в двора на училища. И двете се оказаха на бащи, които чакат децата си. Имаме и един луд, който признава, че е извършил убийствата. Единственият проблем е, че е бил в затвора през последния месец.

— Да са се обадили медиуми или врачки?

— Да, разбира се. Цели три.

Телефонът иззвъня. Рич Стивънс го вдигна, след което сложи ръка на слушалката.

— Свързват ме с губернатора — прошепна той и вдигна вежди.

Докато излизаше, Сам чу как прокурорът произнася:

— Добро утро, губернаторе. Да, това е много сериозен проблем, но ние работим денонощно…

За да открием извършителя и да го изправим пред съда, продължи мисълта му Сам. Да се надяваме, че това ще стане, преди още метални бухали да бъдат намерени в или върху дрехите на други мъртви жени.

В това число и едно момиче на деветнадесет години, кадет от Уест Пойнт, премина вледеняваща мисъл през главата му, докато вървеше по коридора към собствения си кабинет.