Нощта на бухала

85

В десет часа сутринта Джейк се върна в тъмната стаичка в училище, за да прояви последните снимки. Онези, които бе направил в задния двор на къщата на Маунтин Роуд, с нищо не допринасяха за статията му, реши той. Дори вратата с декоративна решетка създаваше известно чувство за домашен уют, а на него му трябваше нещо по-зловещо и мистериозно. Снимката на кухнята не бе лоша, но кой ли ще иска да гледа празни рафтове и плотове?

Тази сутрин беше пълна загуба на време, реши Джейк. Можеше да не бяга от втория час. Когато започна да се появява снимката на къщата отпред, Джейк забеляза, че не е на фокус. Е, щеше да се наложи да се откаже от нея. Отиваше направо в коша за боклук, не можеше да я използва в статията си.

Джейк дочу името си, извикано пред вратата на тъмната стаичка. Беше Джил Ферис и май беше разстроена. Едва ли му е сърдита — не бе пропуснал нейния час.

— След малко излизам, госпожо Ферис — извика в отговор той.

Когато отвори вратата, по изражението на лицето й позна, че нещо силно я бе разстроило. Дори не му каза „здравей“.

— Джейк, сетих се, че може би си тук — рече тя. — Нали ти интервюира Роби Брент?

— Да. Стана хубаво интервю, ако е редно сам да се похваля. — Дано да не го отреже, помисли си той. Старият Доунс вероятно иска да забрави, че Лора Уилкокс и Роби Брент някога са учили в „Стоункрофт“.

— Джейк, току-що съобщиха по новините. Тялото на Роби Брент е било намерено в багажника на кола, потънала близо до Корнуол Ландинг.

Роби Брент е мъртъв!

Джейк грабна фотоапарата. Все още имам филм, помисли си той.

— Благодаря, Джил — извика и изскочи от стаята.