Нощта на бухала

91

Вместо да отиде в офиса в Гошен, Сам се върна в „Глен-Ридж“, защото бе започнал да се изпълва с увереност, че един от почетните гости или може би Джак Емерсън, или Джоул Нийман е отговорен за заплахите, отправени към Лили. Всички те бяха работили в сградата, в която се е помещавал кабинетът на доктор Конърс. По някакъв повод през уикенда един от тях бе споменал, че Джийн е била негова пациентка. Но кой точно, Сам все още не бе открил.

Флайшман настояваше, че е чул това изявление от един от останалите споменати мъже. Той, разбира се, можеше да лъже. Стюарт отричаше да е чувал подобна реплика. И той също можеше да лъже. Но в „Глен-Ридж“ поне щеше да държи под око Флайшман и Гордън Амори, които все още живееха там. Фактът, че Джийн бе изчезнала, скоро щеше да бъде надушен от репортерите и разпространен в медиите. И Сам беше сигурен, че новините щяха да накарат Джак Емерсън да довтаса тук за нула време.

Вече бе помолил Рич Стивънс да постави всички под наблюдение. Това скоро щеше да даде резултат.

В дванадесет и десет той получи обаждането, което чакаше от техническия отдел.

— Фиксирахме телефона на Джийн Шеридан.

— И къде е той?

— В движеща се кола.

— Можете ли да кажете къде е колата?

— Близо до Сторм Кинг, отправя се към Корнуол.

— Идва от Уест Пойнт — прошепна Сам. — Значи е хванал момичето. Не го изпускайте. Не го изпускайте на никаква цена!

— Нямаме такива намерения.