Нощта на бухала

30

Роби Брент не пропусна да отбележи факта, че много от съучениците му бяха изумени от речта, която произнесе на вечерята. Някои го поздравиха доста язвително, че е великолепен имитатор, макар че било излишно така безмилостно да пародира старите им учители и директора. Това го подсети за репликата, която дочу да изрича Джийн Шеридан — че хуморът не трябвало да бъде жесток.

Въпреки това цялата церемония и точно това негово поведение му бяха подействали страхотно освежаващо. Мис Ела Вендър, учителката по математика, бе видяна да плаче след вечерята в дамската тоалетна. „Вие сигурно сте забравили, мис Бендър, колко често ми повтаряхте, че съм нямал и една десета от способностите на моите братя и сестри. Аз бях вашето момче за биене с камшик, мис Бендър. Последният, изтърсакът на семейство Брент. А сега ми се обиждате за това, че показах вашия превзет и, за ваше лично нещастие, смешен навик да си облизвате устните с език. Колко лошо!“

Беше намекнал на Джак Емерсън, че може да вложи известни средства в собственост и той след вечерята се залепи за него като гербова марка. Емерсън си беше самохвалко, мислеше си Роби, докато обръщаше към „Глен-Ридж“, но когато говореше за недвижими имоти, си знаеше работата и го посъветва да инвестира в земя.

— Земя — обясняваше му разпалено Емерсън. — Тук тя не прави нищо друго, освен да качва цената си. Данъците са ниски, когато не е разработена. Седиш си на нея двадесет години и печелиш цяло състояние. Вземай, преди да са те изпреварили, Роби! Имам няколко прекрасни парцела, всички с изглед към Хъдсън, а някои на самия бряг на реката. Направо ще ти изхвръкнат очите, като ги видиш. Аз самият бих ги купил, но вече имам достатъчно много. Не искам дъщеря ми да стане прекалено богата, когато порасне. Остани и утре — ще те разведа да ги видиш.

— „Земята, Кати Скарлет, земята!“ — Роби се усмихна, когато си спомни объркания израз на лицето на Емерсън, докато му цитираше тази фраза от „Отнесени от вихъра“. След това обаче, когато му обясни, че бащата на Скарлет е искал да каже, че земята е източник на сигурност и богатство, се вкопчи в него като пиявица.

— Трябва да го запомня, Роби. Страхотно е и е вярно. Земята представлява истински, реални пари, ценност. Тя никъде няма да отиде, няма да изчезне.

Следващия път ще му цитира Платон, реши Роби, докато спираше колата пред хотела. Може би щеше да е по-добре да остави на портиера да паркира колата му, помисли си той. Днес нямаше намерение да излиза повече, а пък утре щеше да се вози в колата на Емерсън.

Той, нещастникът, нямаше никаква представа колко много земя притежаваше Роби. В. Фийлдс обикновено оставял парите си в банки из цялата страна, където е играл. А Роби купуваше земя в цялата страна и сетне слагаше табелки с надпис „Частна собственост! Преминаването забранено!“.

През целия му живот, докато порасна, бе живял в къщи под наем. Онези интелектуални вещери, майка му и баща му, така и не можаха да съберат достатъчно пари, за да купят истински дом. А сега, освен къщата във Вегас, ако искаше, можеше да си построи къща върху собствена земя в Санта Барбара или Минеаполис, в Атланта или Бостън, в Хемптънс, Ню Орлиънс, Палм Бийч или Аспен, без да се споменават акрите, които притежаваше във Вашингтон. „Земята е моята тайна — мислеше си самодоволно Роби, докато вървеше към фоайето на «Глен-Ридж». — И в нея лежат моите тайни.“