Нощта на бухала

75

Посещението на Сам при Дороти Конърс наистина продължи само петнадесет минути. Точно както й бе обещал. Когато видя колко крехка е старицата, той се държа много внимателно и бързо установи, че притеснението, което се опитваше да скрие, всъщност бе продиктувано от тревогата за репутацията на починалия й съпруг. Това му помогна по-лесно да стигне до същината на въпроса.

— Госпожо Конърс, доктор Шеридан е говорила с Пеги Кимбал. Същата, която е работила като медицинска сестра при съпруга ви. За да помогне на доктор Шеридан, госпожа Кимбал е споменала, че доктор Конърс понякога е заобикалял правилата за осиновяване. Ако се притеснявате за това, мога да ви уверя, че дъщерята на доктор Шеридан вече е открита и осиновяването й е напълно законно. Всъщност много скоро самата доктор Шеридан ще вечеря с осиновителите на бебето си и ще се срещне с момичето. Тази част от разследването вече е приключила.

Искреното облекчение, което се изписа върху лицето на старата дама, потвърди, че съвсем правилно е разгадал чувствата й.

— Моят съпруг беше прекрасен човек — рече тя. — Би било ужасно, ако десет години след смъртта му хората започнат да говорят, че е правил нещо незаконно.

Правил е, каза си Сам, но не бе тук за това.

— Обещавам ви, че нищо от онова, което ми кажете, няма да бъде използвано, за да накърни репутацията на съпруга ви. Но ви моля да ми отговорите на един въпрос. Имате ли представа как би могъл някой да получи достъп до досието на Джийн Шеридан в кабинета на съпруга ви?

По лицето на Дороти Конърс не бе останала и следа от предишната нервност, а в гласа й нямаше безпокойство, когато го погледна право в очите и отговори.

— Имате честната ми дума, че нямам представа. Но ако имах, щях да ви кажа.

Седяха в слънчевата стая, в която, както Сам подозираше, старата дама прекарваше повечето от времето си. Тя настоя да го изпрати до вратата, но когато я отвори, се поколеба.

— Съпругът ми е уредил много осиновявания по време на четиридесетте години, през които практикуваше — рече тя. — Винаги правеше снимка на бебето веднага след раждането. На гърба на снимката пишеше датата, а ако майката бе дала име на бебето, отбелязваше и него.

Тя затвори вратата.

— Елате с мен в библиотеката — предложи. Сам я последва през дневната, сетне през голямата двойна врата, която водеше към ниша, пълна с книги. — Албумите със снимки са тук. След като доктор Шеридан си тръгна, намерих снимката на нейното бебе с името Лили на гърба. Признавам, че бях ужасно уплашена това бебе да не е едно от онези, чиито осиновявания не могат да бъдат проследени. Но сега, след като доктор Шеридан е открила дъщеря си и ще се срещне с нея, съм сигурна, че ще й бъде приятно да има снимката на Лили, когато е била само на три часа.

Фотоалбумите заемаха цяла секция от лавици. Те бяха означени с етикети, датите на които бяха с четиридесетгодишна давност. В албума, който госпожа Конърс измъкна, имаше маркер. Тя го отвори, извади снимката от гнездото и я подаде на Сам.

— Моля, предайте на доктор Шеридан, че много се радвам за нея.

След като се върна в колата си, Сам внимателно извади и разгледа снимката на бебето с огромни очи, дълги мигли и меки, светли кичурчета косичка около лицето. Каква красавица! — помисли си той. Каква ли мъка е било за Джийн да се раздели с хубавото си бебе. Не бе много далеч от „Глен-Ридж“. Ако е там, можеше да мине да й остави снимката. Майкълсън сигурно се е обадил и на нея, така че тя най-вероятно е развълнувана от предстоящата среща с родителите на Лили.

Когато позвъни от рецепцията, Джийн беше в стаята си и веднага се съгласи да се срещнат във фоайето.

— Дай ми само десет минути — помоли тя. — Тъкмо излизам от ваната. — След което добави: — Нищо лошо не се е случило, нали?

— Не, нищо, Джийн. — „Не и в момента“ — довърши наум той, макар че натрапчивото чувство за тревога не го напускаше.

Очакваше Джийн да свети от щастие заради предстоящата среща с Лили, но видя, че нещо я измъчва.

— Защо не отидем там? — предложи далечния край на фоайето той, където имаше свободни диван и маса.

Не й бе необходимо много време да му разкаже какво я безпокои.

— Сам, започвам да мисля, че Марк е изпращал факсовете.

Видя в очите й болка.

— Защо смяташ така?

— Защото се изтърва, че знае, че съм била пациентка на доктор Конърс. А аз никога не съм му го казвала. Има и още. Вчера е питал на рецепцията дали няма получен факс за мен и очевидно бил разочарован, че няма. А всъщност факс е имало, но той е бил погрешно сложен в пощата на друг човек. Освен това е работил в сградата, където се е помещавал кабинетът на доктор Конърс по времето, когато ходех при него. И накрая ми призна, че ме е виждал в Уест Пойнт с Рийд. Дори знаеше името му.

— Джийн, обещавам ти, че ще наблюдавам Марк Флайшман отблизо. Ще бъда искрен с теб. Не бях много доволен, че споделяш с него. Надявам се, че не си му казала нито дума от онова, което Майкълсън ти съобщи тази сутрин.

— Не, не съм.

— Не искам да те плаша, но трябва да бъдеш внимателна. Обзалагам се, че човекът, който праща факсовете, е от вашия клас. Който и да е той — Марк или някой от другите, които бяха на срещата, вече не вярвам, че го прави за пари. Мисля, че си имаме работа с психично болна и потенциално опасна личност.

Той я загледа настойчиво.

— Беше започнала да харесваш Флайшман, нали?

— Да — призна Джийн. — Затова ми е толкова трудно да повярвам, че той може да е напълно различен човек от този, за когото го мислех.

— Все още не можеш да бъдеш сигурна. А сега, имам нещо, което може да вдигне настроението ти. — Той извади снимката на Лили от джоба си, обяснявайки какво държи, преди да й я подаде. В този момент зърна с периферното си зрение, че Гордън Амори и Джак Емерсън влизат през главния вход в хотела.

— Може би ще е по-добре да я вземеш в стаята си и чак тогава да я погледнеш, Джийн — предложи той. — Амори и Емерсън току-що се появиха и ако те видят, вероятно ще дойдат при теб.

— Благодаря, Сам — прошепна Джийн, взе снимката и забърза към асансьора.

Сам забеляза, че Гордън Амори има намерение да я спре. Затова побърза да го изпревари, като застана на пътя му.

— Господин Амори — рече високо той, — колко още ще останете тук?

— Смятам да напусна в края на седмицата най-късно. Защо питате?

— Защото, ако скоро не чуем новини от Лора Уилкокс, ще я обявим за изчезнала. В този смисъл ще се наложи да разпитаме по-обстойно хората, които са били около нея, преди да изчезне.

Гордън Амори сви рамене с безразличие.

— Лора ще ви се обади — рече убедено той. — Но ако желаете да се свържете с мен, обадете ми се в Ню Йорк. Чрез Джак Емерсън, който е наш агент, ще предложим на борда земята, на която смятам да построя моята главна квартира. Така че, когато напусна хотела, ще се установя в апартамента си в Манхатън за няколко седмици.

До този момент Джак Емерсън говореше с някого близо до рецепцията. Сега се присъедини към тях.

— Някакви новини от краставата жаба? — попита той.

— Краставата жаба ли? — Сам вдигна вежди, макар да знаеше отлично, че Емерсън има предвид Роби Брент. Но нямаше намерение да се издава.

— Нашият велик комик, Роби Брент. Май не е достатъчно умен, щом не знае, че всички гости, липсващи или умрели, започват да миришат след три дни като рибите? Искам да кажа, достатъчно с рекламните трикове.

Емерсън е ударил няколко чашки на обяд, реши Сам, оглеждайки зачервеното му лице.

Без да обръща внимание на забележката за Брент, детективът каза:

— Понеже живеете в Корнуол, предполагам, че ще бъдете на разположение, ако искам да говоря с вас за Лора Уилкокс, господин Емерсън. Току-що обясних на господин Амори, че ако не получим скоро някакви новини от нея, ще я обявим за изчезнала.

— Не бързайте толкоз, господин Дийган — прекъсна го Емерсън. — В мига, в който Горди, искам да кажа Гордън, и аз приключим нашата сделка, аз изчезвам. Имам място в Сент Брат и е време да отида там. Организацията на срещата ми отне много време и сили, тежка работа беше. Довечера ще направим още снимки с директора Доунс, ще изпием по няколко питиета при него и ще обявим срещата наистина за приключена. На кого му пука дали Лора Уилкокс и Роби Брент ще се появят или не? Комитетът за строителството в „Стоункрофт“ няма нужда от тяхната популярност.

Гордън Амори изслуша тази реч с развеселена усмивка.

— Трябва да ви кажа, господин Дийган, че според мен Джак го обобщи много добре. Опитах се да хвана Джийн, но тя се качи на асансьора и я изтървах. Знаете ли какви са плановете й?

— Не — отвърна Сам. — Сега ме извинете, трябва да се връщам на работа. — Нямаше намерение да каже на тези момчета какво смята да прави Джийн, мислеше си той, докато пресичаше фоайето на хотела. Надяваше се тя да го послуша и да не споделя нищо с никого от тях.

Когато влезе в колата си, зазвъня мобилният му телефон. Обаждаше се Джой Лако.

— Сам, намерих нещо интересно. Проверих доклада за самоубийството на Глория Мартин, преди да започна с нещастните случаи. Имах предчувствието, че нещо не е наред. Когато е умряла, в местния вестник във Витлеем е излязла голяма статия за нея.

Сам изчака и тя продължи.

— Глория Мартин се е самоубила, като е сложила пластмасова торба на главата си и се е задушила. И, забележи! Когато са я намерили, в ръката си държала малък метален бухал.