Нощта на бухала

97

Тази вечер Джийн вечеря с Чарлз и Гано Бъкли в дома на Крейг Майкълсън. Мередит се бе върнала в Уест Пойнт.

— След като докторът я прегледа, тя настоя да се завърне още днес — обясни генерал Бъкли. — Продължава да се притеснява за изпита си по физика утре сутринта. Мередит е много дисциплинирано дете. От нея ще стане отличен войник.

Опитваше се да не показва колко е бил отчаян и уплашен, когато бе разбрал, че единственото му дете е на крачка от смъртта.

— Като богинята Минерва, тя е излязла напълно въоръжена от челото на баща си — рече Джийн. — Абсолютно същото би направил и Рийд.

След което потъна в мълчание. Все още чувстваше неописуемата радост, когато полицаят отвърза ръцете й и тя успя да вземе детето си в прегръдката си. Все още можеше да чуе шепота на Лили.

— Джийн, майко.

Заведоха ги в болницата на преглед. Там Лили и тя седяха една до друга и говориха, започвайки почти от времето преди двадесет години.

— Все си представях как изглеждаш — сподели Лили. — Мисля, че представата ми напълно се покрива.

— Аз също. Ще трябва да се науча да те наричам Мередит. Красиво име, харесва ми.

Когато докторът реши да ги изпише, призна:

— Повечето жени след подобно премеждие щяха да са на успокоителни. Вие двете сте истински героини.

Преди да си тръгнат, се отбиха в стаята на Лора. Тя беше сериозно обезводнена и затова я бяха сложили на системи. Спеше.

Сам се бе върнал в болницата, за да ги отведе в хотела. Но в момента, в който влязоха във фоайето, пристигна семейство Бъкли.

— Мамо, татко! — извика Мередит и Джийн с тъжна завист, но и с разбиране видя как се хвърли в прегръдките им.

— Джийн, ти си й дала живота и ти днес го спаси — рече през сълзи Гано Бъкли. — Отсега нататък винаги ще бъдеш част от нейния живот.

Джийн погледна хубавата двойка, която седеше на масата срещу нея. Двамата наближаваха шестдесет години. Чарлз Бъкли имаше стоманеносива коса, проницателни очи, решително лице, но властният авторитет, който излъчваше, се смекчаваше от очарователните му маниери и топлата усмивка. Гано Бъкли беше деликатна, хубава дребна жена, която бе имала кратка кариера като концертираща пианистка, преди да стане съпруга на военен.

— Мередит свири прекрасно — обясни тя на Джийн. — Нямам търпение да я чуеш.

Тримата щяха да посетят Мередит във военната академия в събота следобед. Те бяха нейните майка и баща, помисли си Джийн. Те бяха хората, които я бяха отгледали, бяха се грижили за нея и я обичаха. Те бяха създали прекрасната млада жена, която Лили беше днес. Но поне сега и тя ще има място в живота й. В събота ще я заведе на гроба на Рийд и ще й разкаже за него. Тя трябва да знае какъв забележителен човек беше баща й.

Вечерта беше изпълнена с горчива сладост и Джийн знаеше, че семейство Бъкли ще я разберат, когато веднага след кафето си тръгна, оправдавайки се с изтощението.

Крейг Майкълсън я остави в десет часа в хотела и там тя видя Сам Дийган и Алис Съмърс, които я чакаха във фоайето.

— Решихме, че може би ще искаш да изпиеш едно питие с нас преди лягане — рече Сам. — Въпреки нашествието от продавачи на крушки успяха да запазят една маса и за нас в бара.

Със сълзи на благодарност Джийн местеше поглед от единия към другия. Те разбираха колко тежка е била срещата за нея. В този момент забеляза Джейк Перкинс близо до рецепцията. Махна му с ръка и той дотича тутакси.

— Джейк — обърна се развълнувано към него Джийн. — Днес следобед бях толкова не на себе си, че не помня дали ти благодарих. Ако не беше ти, нито Мередит, нито Лора, нито аз щяхме да сме живи сега. — Тя го прегърна и целуна по бузата.

Джейк беше трогнат.

— Доктор Шеридан, щеше ми се да бях малко по-умен. След като видях бухалите на шкафа близо до тялото на Амори, казах на господин Дийган, че намерих един върху гроба на Алисън Кендал. Ако му бях съобщил това по-рано, може би щяха да вземат мерки и да ви дадат охрана.

— Няма значение — отвърна Сам. — Не си могъл да знаеш тогава, че бухалът е символ и означава нещо. Доктор Шеридан е права. Ако не бе заподозрял, че Лора може да е в онази къща, те всички щяха да са мъртви. А сега да влизаме, за да не ни заемат масата. — Той се поколеба за миг и въздъхна. — Ти също ела с нас, Джейк.

Алис стоеше до него и бе видимо развълнувана. Сам забеляза, че изявлението на Джейк силно я разтърси.

— Сам, миналата седмица, на годишнината на Карън, намерих метален бухал на гроба й — рече тихо тя. — Оставих го вкъщи, върху старинния шкаф до камината.

— Точно това беше! — извика Сам. — Опитвах се да си спомня какво видях там, бе нещо, което ме обезпокои. Сега вече знам какво е било.

— Гордън Амори трябва да е бил човекът, който го е оставил — рече тъжно Алис.

Сам я прегърна, докато вървяха към бара. Денят беше ужасен за нея. Бе й съобщил признанието на Бухала пред Лора, че е убил Карън по погрешка, случайно. Алис бе потресена да научи, че дъщеря й е била убита само защото случайно се бе върнала онази нощ у дома. Но каза, че поне сега облаците на подозрението над Сайръс Линдстром са се разсеяли и делото може да бъде приключено.

— Ще взема този бухал, когато те изпратя до вас тази вечер — обеща Сам. — Не искам да го виждаш никога вече.

Седнаха на масата.

— Това е край на делото и за теб, нали Сам? — попита Алис. — Цели двадесет години ти не се отказа да търсиш убиеца на Карън.

— В този смисъл делото е приключено. Но се надявам, че ще ми позволиш да те навестявам от време на време, както и преди.

— И по-добре да го правиш, Сам. Ти ми помагаше да живея през тези двадесет години. Не можеш да ме изоставиш точно сега.

Джейк тъкмо се канеше да седне до Джийн, когато почувства леко потупване по рамото.

— Може ли, млади момко?

Марк Флайшман зае мястото му.

— Минах край болницата да видя Лора — обясни той на Джийн. — Чувства се по-добре, макар че емоционално е в срив. Но съм сигурен, че ще се оправи. — Той се засмя. — Каза, че ще се радва, ако аз поема терапията й.

Джейк седна от другата страна на Джийн.

— Вярвам, че ако не друго, то този мъчителен епизод ще се окаже повратна точка в кариерата й — рече той сериозно. — При цялата тази реклама, която й направиха медиите, ще я засипят с предложения. Това е шоубизнесът.

Сам го погледна. Господи, това хлапе вероятно беше право, помисли си. И при тази мисъл реши вместо чаша вино да си поръча двоен скоч.

Джийн бе научила от Сам, че Марк е обикалял града, опитвайки се да я намери, а след това, когато Сам му се обади, дотърча в болницата, където Мередит, Лора и тя бяха отведени. Беше си тръгнал едва след като го увериха, че ще я изпишат съвсем скоро. Не беше го виждала, нито говорила с него целия ден. Сега го гледаше право в очите. Нежността, която извираше от погледа му, я накара да се почувства засрамена, защото се бе усъмнила в него и не му бе вярвала. В същото време бе дълбоко трогната.

— Извинявай, Марк — рече тя. — Ужасно съжалявам.

Той взе ръката й в своята. Същият жест, с който преди няколко дни я бе успокоил и бе накарал в живота й да засвети светлинната, която от дълго време бе угаснала.

— Джийни — усмихна се топло Марк. — Не съжалявай. Имам намерение да ти дам възможност да ми се реваншираш. Обещавам ти го.

— Ти през цялото време ли подозираше Гордън? — попита го тя.

— Истината е, че под повърхността на официалния живот на всички наши приятели, да не говорим за председателя на организационния комитет, са се крили и са ставали много други неща. Джак Емерсън може да е хитър бизнесмен, но аз не бих му вярвал нито за секунда след всичко, което научих за него. Баща ми разказа, че е известен като женкар и заклет пияница, въпреки че не било известно да е проявявал физическа агресивност. Всички са почти сигурни, че той е запалил онази сграда преди десет години. Едно от доказателствата е, че в нощта на пожара пазачът, на когото вероятно е платил, е извършил необичайна разходка из цялата сграда, за да се увери, че никой не е останал в нея. Това е подозрително само по себе си, но то предполага, че Емерсън не е искал да убие някого. За кратко време съвсем искрено вярвах, че Роби Брент е човекът, убил момичетата от вашата маса. Помниш ли какво грубо и брутално хлапе беше! И на вечерята се държа така отвратително, та ме накара да мисля, че е в състояние да нанесе не само емоционална, но и физическа рана. Прочетох отзиви за него в интернет. Признава пред журналиста за страха си от бедността и твърди, че има пари, заровени из цялата страна в земя, която притежава, но е регистрирана на измислени имена. Беше цитиран, че е казал: „Аз бях изтърсакът в умното си интелектуално семейство и в училище ме смятаха за тъпак“. Казва, че е изучил изкуството да разсмива и да се подиграва, защото постоянно е бил обект на гаври и язвителни шеги. Завършва интервюто с думите, че мрази всичко и всички в този град.

Марк сви рамене.

— Но точно тогава, когато почти бях сигурен, че той е Бухала, Роби изчезна.

— Според нас Роби е заподозрял Гордън и го е последвал в къщата — обясни Сам. — На стълбището намерихме следи от кръв.

— Картър му бе толкова сърдит, та аз си помислих, че е способен да го убие — намеси се и Джейк.

Марк поклати глава.

— Аз обаче не. Картър непрекъснато излива своя гняв чрез гадното си отношение към света и, разбира се, чрез пиесите си. Чел съм всичките. Трябва да ги прочетете. Ще откриете в някои от героите хора, които познавате много добре. Това е начинът, по който той отмъщава на онези, които смята за свои мъчители. Не е имало нужда да отива по-далеч от това.

Джийн осъзна, че всички — Сам, Алис и Джейк, слушат Марк.

— Тогава остават само Гордън Амори и ти — вметна тя.

Марк се усмихна.

— Въпреки твоите съмнения, Джийни, аз знаех, че съм невинен. Колкото повече наблюдавах Гордън, толкова по-подозрителен ставаше той за мен. Едно е да оправиш счупения си нос или да опънеш торбичките под очите, но да промениш изцяло външния си вид, винаги ми се е струвало, меко казано, странно. Не му повярвах, когато ни съобщи, че ще даде роля на Лора в новия сериал. За мен беше очевидно, че се преструва на очарован от флиртуването й с него, защото отлично знаеше, че тя иска само да го използва. Но тази сутрин, когато Гордън бе в хотела, след като ти изчезна, си помислих, че може би греша. Истината ти казвам, докато карах като луд из града, за да те търся, направо откачих. Бях сигурен, че ти се е случило нещо страшно.

Джийн се обърна към Сам.

— Знам, че си говорил с Лора в болницата. Тя каза ли ти дали Гордън й е разказал как е успял да направи така, че останалите четири убийства да изглеждат като нещастни случаи, а смъртта на Глория като самоубийство?

— Да, Гордън не е устоял на изкушението и се е похвалил на Лора. Разказал й, че е дебнал всички момичета, преди да ги убие. Колата на Катерин Кейн е полетяла в Потомак, след като е развалил спирачките й. Синди Ланг не е попадала в никаква лавина — той я заговорил на пистата и след като се отдалечили, я убил и хвърлил тялото й в някаква пукнатина. Същия следобед паднала лавина и всички решили, че е загинала в нея. Тялото й така и не било открито.

Сам отпи бавно от скоча си и продължи.

— Обадил се на Глория Мартин и я попитал дали е удобно да намине при нея да пият по едно питие. Тя вече знаела колко преуспял и колко красив е станал след операциите, така че се съгласила. Но не устояла на импулса си отново да си направи кодош с него и купила бухалчето. Гордън я напил и когато заспала, сложил найлоновата торба на главата й и оставил бухала в ръката й.

Алис въздъхна.

— Господи, каква жестокост! Защо?

— Да, такъв е бил — съгласи се Сам. — Дебра Паркър вземала уроци по пилотиране на малко летище. Сигурността била занижена. Гордън имал разрешително за пилотиране, така че знаел как да повреди самолета й, преди да направи първия си самостоятелен полет. Който бил и последният. А Алисън убил много просто. Просто я държал под водата, докато се удави.

Сам погледна Джийн с искрено съчувствие.

— Освен това знам, че ви е разказал, на теб и на Мередит, как е блъснал и убил Рийд Торнтън с колата си.

Марк не сваляше очи от Джийн.

— Когато преди малко видях Лора в болницата, тя ми съобщи, че е бил приготвил три найлонови торби, всяка с изписано име върху нея. Вашите имена. Господи, Джийн, когато си помисля за това, полудявам. Не мога да понеса мисълта нещо да се случи с теб.

Той бавно взе лицето й в двете си ръце и я целуна. Целувката беше дълга и нежна, и казваше всичко, което не може да се изкаже с думи.

В този миг избухна неочаквана светкавица и те вдигнаха заслепени очи. Джейк беше станал прав, а апаратът му все още бе насочен към тях.

— Този е цифров — обясни целият сияещ той, — но аз отдалеч надушвам добрата фототехника, още като я видя.