Нощта на бухала

87

Джейк Перкинс моментално съжали, че отвърна погледа си от Сам Дийган, когато очите им се срещнаха. Едно нещо бе да не дава на детектива каквато и да е информация, а съвсем друго — да прекъсва контактите си с него. Никой добър репортер, без значение колко е обиден, не би го направил.

Би искал да помоли Дийган да направи изявление относно убийството на Роби Брент, но знаеше какво ще чуе. Знаеше каква щеше да бъде официалната версия — че Брент е станал жертва на убийство от неизвестно лице или лица. Не бяха обявили причината за смъртта, но беше ясно, че не е самоубийство. Никой не се качва сам в багажника на колата, докато тя върви към реката.

Може би Дийган знаеше къде е доктор Шеридан, мислеше си Джейк. Беше се опитал да й се обади, но никой не отговаряше в стаята й. Искаше да получи потвърждение от нея, че Лора Уилкокс е спяла в стаята, в която бе убита Карън Съмърс в къщата на Маунтин Роуд.

Борейки се с тежкия апарат, Джейк си проправи път сред тълпата фотографи и репортери и настигна Сам почти до колата му.

— Господин Дийган, опитвам се да се свържа с доктор Шеридан. Дали знаете къде мога да я намеря? Не отговаря на телефона.

Сам тъкмо влизаше в колата.

— Ти по кое време я търси, синко? — попита остро той.

— Около девет и половина.

По същото време бе опитал и той, помисли си Сам.

— Не знам къде е — отвърна и влезе в колата. Затръшна вратата и включи сирената.

Нещо става, нещо се мъти, реши Джейк. Детективът явно се тревожеше за доктор Шеридан, но не тръгна към хотела. Караше прекалено бързо, за да го последва. Може би бе по-добре да се върне в училище и да почисти тъмната стаичка. Сетне да отиде направо в „Глен-Ридж“ и да види какво става.