Нощта на бухала

43

Откриването на тялото на Хелън Уилан стана основната новина в медиите. Изчезването на известната учителка преди четиридесет и осем часа бе отбелязано подробно, но потвърждението за смъртта й се превърна в новина от първостепенен интерес, защото натисна спусъка на алармата в малките градчета по долината на Хъдсън.

Фактът, че кучето й е било свирепо пребито, а каишката му все още бе завита около китката на жертвата, когато тялото бе открито, засили предположението, че в тази област, сънливо потънала в история и традиции, се подвизава сериен убиец.

В неделя през нощта Бухала подремна с прекъсвания. След първата си визита при Лора в десет и половина, успя да поспи за няколко часа. Следващото посещение, което направи при нея на зазоряване, му достави удоволствие заради молбите за милост, които отправи към него. Милост, която тя му бе отказала в ученическите години, напомни й той. След второто посещение той дълго се къпа, надявайки се, че горещата вода ще облекчи ужасната, пулсираща болка в ръката. Раната от ухапването на кучето започваше да се възпалява и да гноясва. Беше се отбил в стария универсален магазин в града, където често бе пазарувал като дете, но моментално и бе тръгнал. Мислеше да купи кислородна вода, антибиотична паста и бинтове. След което се сети, че не е задължително ченгетата винаги да са глупави. Може да са сигнализирали по местните аптеки да се наблюдава за човек, който пазарува подобни лекарства.

Затова отиде в голям магазин и напълни кошницата с принадлежности за бръснене, паста за зъби, витамини, бисквити, гевречета и сода, сетне в миг на вдъхновение добави козметика — крем, лосион за хидратиране, дезодорант. Чак след това сложи нещата, от които се нуждаеше — кислородна вода, бинтове и мехлеми.

Надяваше се, че няма да получи треска. Усещаше, че вдига температура и лицето му гори. При всички стоки, които сложи в кошницата за камуфлаж, беше забравил да вземе аспирин. Но него можеше безопасно да си купи от друго място. По-голяма част от хората по света страдаха от главоболие, усмихна се Бухала на образа, който тази мисъл събуди в него.

Той включи телевизора. Показваха кадри от местопрестъплението. Забеляза колко кално беше мястото. Не си спомняше, че е било толкова блатисто. Това означаваше, че грайферите на гумите на колата, която бе взел под наем, вероятно са пълни с кал. Щеше да е по-добре да я остави в гаража на къщата, където бе позволил на Лора все още да живее. Трябваше да наеме друга, средна по цена, средна по размер и незабележима черна кола седан. По този начин, ако поради някакви причини някой започнеше да души наоколо и да проверява колите на хората, участвали в срещата, неговата щеше да издържи на проверката.

Докато си избираше сако от гардероба, от екрана прозвучаха последните новини.

— Млад репортер от гимназията „Стоункрофт“ в Корнуол-он-Хъдсън разкри, че изчезването на актрисата Лора Уилкокс може би е свързано с маниак, когото той нарече Серийния убиец от масата за обяд.