Нощта на бухала

23

Бухала беше почти излетял от клетката. Бе се откъснал от него. Винаги беше в състояние да каже кога е настъпило пълното им разделяне. Собствената му любезност, мекота и възпитание — човекът, който беше при други обстоятелства — започваха да намаляват и да изчезват в мрака. Чуваше се, че говори и се усмихва, чуваше се как се шегува и получава целувки по бузите от някои жени от випуска.

След което се изплъзна, изхлузи се незабелязано и излетя.

Можеше да усети кадифената мекота на перушината си, когато двадесет минути по-късно седна в колата, за да чака Лора. Видя я как излиза крадешком от задния вход на хотела, оглежда се наоколо, за да избегне случайна среща. Беше проявила достатъчно находчивост да облече дъждобран с качулка върху златистата си вечерна рокля.

Сетне застана пред вратата на колата и я отвори. Мушна се на седалката до него и произнесе през смях:

— Отведи ме, скъпи! Не е ли забавно?