Нощта на бухала

19

Сам Дийган силно се изненада, когато в три следобед му се обади Алис Съмърс.

— Сам, дали случайно не си свободен тази вечер, за да дойдеш с мен на една официална вечеря? — попита го тя.

Детективът се поколеба, но не защото искаше да откаже, а защото бе обзет от удивление.

— Знам, че те изненадвам, и поканата ми е абсолютно без предупреждение — извини се Алис.

— Няма нищо. Отговорът е да, свободен съм и освен това имам смокинг в гардероба, чист и изгладен.

— Тази вечер има галавечеря в чест на някои от завършилите преди двадесет години гимназия „Стоункрофт“. Хората от града бяха помолени да си купят места за вечерята. Цялата работа е, че всъщност събират средства за новото крило на училището. Нямах намерение да ходя, но там ще има един човек, с когото искам да се срещнеш. Казва се Джийн Шеридан. Някога живеехме врата до врата и аз много я обичам. Тя има сериозен проблем и се нуждае от съвет. Първоначално смятах да те помоля да отидеш утре в хотела и да говориш нея. След това обаче реших, че ще бъде хубаво, ако присъствам, когато тя получи медала си и…

Сам разбра, че поканата на Алис бе съвсем импулсивна и че тя вече не само се извинява, но дори съжалява, че му се е обадила.

Алис, ще се радвам много да дойда на тази вечеря — рече, като наблегна на думата „дойда“. Не й каза, че бе работи до 4.30 сутринта по случая с Хелън Уилан и че тъкмо влизаше вкъщи с намерението веднага да се тръшне в леглото. Но една кратка дрямка от час-два щеше да го ободри достатъчно, реши той.

— Имах намерение утре да намина край теб — добави.

Алис знаеше какво иска да каже.

Очаквах, че ще го направиш. Ако можеш да дойдеш в седем, ще те почерпя едно питие и след това заедно ще отидем до хотела.

— Това се казва среща! До скоро, Алис. — Сам затвори телефона и се почувства доста глупаво, като си помисли, че е необикновено доволен да получи тази покана. След което осъзна и причината за това.

Какъв ли беше проблемът на приятелката на Алис — Джийн Шеридан, зачуди се той. Какъвто и да бе, и независимо колко бе сериозен, едва ли можеше да се сравнява с онова, което се бе случило на Хелън Уилан рано тази сутрин, докато бе разхождала кучето си.