Нощта на бухала

55

С лице, изразяващо загриженост, Крейг Майкълсън наблюдаваше от предния прозорец на кабинета как Джийн Шеридан тича към колата си. „Тя е отчаяна — помисли си. — И нещо ми подсказва, че е искрена. Това не е реакцията на жена, която е обсебена от мисълта да открие детето си, и затова е изфабрикувала някаква налудничава история. Трябва ли да предупредя Чарлз и Гано? Ако нещо се случи на Мередит, това ще ги довърши.“

Можеше и да не разкрие пред тях самоличността на Джийн Шеридан, но трябваше да уведоми Чарлз за съществуващата потенциална заплаха към осиновената му дъщеря. Той щеше да реши какво да каже на Мередит и как да я защити. Ако историята с четката за коса беше вярна, може би тя щеше дп се сети къде е била, когато четката й е изчезнала. Това би могло да ги насочи към подателя на факсовете.

Джийн Шеридан каза, че ако нещо се случи с дъщеря й, нещо, което той би могъл да предотврати, няма да отговаря за онова, което ще направи, спомни си той. Чарлз и Гано сигурно също нямаше да му простят.

След като взе решение, Крейг Майкълсън отиде до бюрото си и вдигна телефона. Нямаше нужда да търси номера в бележника си. Какво невероятно съвпадение, помисли си, докато го набираше. Джийн Шеридан живееше недалеч от Чарлз и Гано. Тя бе в Александрия, те — в Чеви Чейс.

От другата страна вдигнаха при първото позвъняване.

— Офисът на генерал Бъкли — отговори звънък глас.

— Обажда се Крейг Майкълсън. Аз съм близък приятел на генерал Бъкли. Трябва да говоря с него по много важна работа. Той там ли е?

— Съжалявам, сър. Генералът е извън страната по работи. Аз мога ли да ви помогна?

— Не. Ще се чуете ли с генерала?

— Да, сър. Кабинетът му поддържа постоянна връзка с него.

— Тогава му предайте да ми се обади веднага щом има възможност. — Крейг повтори името си по букви и даде номерата на мобилния си телефон и на този в офиса. Поколеба се, след което реши да не казва, че става дума за Мередит. Беше сигурен, че Чарлз ще се обади при първа възможност.

И освен това, помисли си Крейг, докато затваряше телефона, в Уест Пойнт Мередит беше по-добре защитена от където и да е другаде.

След което през главата му мина една неканена мисъл. А тя бе, че Уест Пойнт не беше спасил, нито предотвратил смъртта на истинския баща на Мередит — кадет Карол Рийд Торнтън младши.