Нощта на бухала

51

Пеги Кимбал бе щедро надарена от природата жена на около шестдесет години, която излъчваше топлота и интелигентност. Прошарената й коса беше естествено къдрава. Кожата й бе гладка, с изключение на фините бръчици около устата и очите. Джийн моментално доби представата, че Пеги не е глупачка и че ще й трябват повече усилия, за да я обърка или подведе.

Двете едновременно сложиха менютата встрани и си поръчаха кафе.

— Дъщеря ми си взе децата преди час — обясни Пеги. — Аз ядох с тях корнфлейкс и пих какао в седем, а може би беше шест и половина? — Тя се усмихна. — Снощи сигурно сте си помислили, че чувате битката при Армагедон по телефона.

— Преподавам на първи курс в колежа — отвърна Джийн. — Понякога имам чувството, че моите студенти са по-малки от бебета, а със сигурност са по-шумни.

Сервитьорът наля кафето им. Пеги Кимбал погледна Джийн право в очите и добродушното й поведение се стопи.

— Аз ви помня, Джийн — рече тя. — Доктор Конърс уреждаше осиновявания за много млади момичета във вашето положение, докато работех при него. Беше ми мъчно за вас, защото бяхте от малкото, които идваха в кабинета сами. Повечето пациентки бяха придружавани от родителите си или от друг възрастен, понякога от бащата на детето, който обикновено бе някое уплашено до смърт момче.

— Както и да е било тогава — каза спокойно Джийн, — сега сме тук, защото аз съм вече разтревожена възрастна жена, която се притеснява за деветнадесетгодишно момиче, моя дъщеря, и която може би се нуждае от помощ.

Сам Дийган беше взел оригиналните факсове, но бе направил копия, както и на ДНК тестовете, които доказваха, че космите от четката са на Лили. Тя извади документите от чантата си и ги показа на Кимбал.

— Пеги, представете си, че това е вашата дъщеря. Няма ли да сте разтревожена? Няма ли да приемете това като заплаха? — Тя я погледна в очите.

— Да, сигурно.

— Пеги, знаете ли кой осинови Лили?

— Не. Не знам. Кълна ви се.

— Все пак някой адвокат трябва да е оформил документите. Не знаете ли името на адвокат или на правна кантора, от чиито услуги се е ползвал доктор Конърс?

Пеги Кимбал се поколеба и забави отговора си.

— Съмнявам се, че във вашия случай имаше намесен адвокат.

„Има нещо, което тя се страхува да ми каже“ — помисли си изведнъж Джийн с непоколебима увереност.

— Пеги, доктор Конърс е излетял за Чикаго няколко дни преди аз да родя. Помогна ми при раждането и взе Лили от мен часове след като се роди. Знаете ли дали е регистрирал раждането й в Чикаго, или го е направил, след като се е върнал тук?

Кимбал се загледа в чашата с кафе, която държеше в ръцете си, след което вдигна очи към Джийн.

— Не знам със сигурност за този случай, но обикновено доктор Конърс регистрираше роденото бебе директно на осиновителите, сякаш жената е рождената му майка.

— Но това е незаконно! — извика Джийн. — Той не е имал право да го прави.

— Знам, че е така, но доктор Конърс имаше приятел, който знаеше, че е осиновен, и прекарваше живота си в опити да открие истинските си родители. Това се превърна във фикс идея за него, въпреки че бе обичан от осиновителите си и те го приемаха като свое собствено дете. Доктор Конърс бе убеден, че не е трябвало да му казват, че е осиновен. Според него това е било грешка.

— Излиза, че може да няма оригинално свидетелство за раждане и че никакъв адвокат не е замесен. Значи Лили може би смята, че хората, които са я осиновили, са истинските й родители.

— Възможно е, особено като се има предвид, че доктор Конърс летя до Чикаго, за да изроди бебето. Той изпрати няколко момичета до тази клиника. Това сигурно означава, че по някакъв начин е успявал да заобиколи регистрирането на раждането и издаването на свидетелство с името на истинската майка. Джийн, има още нещо, което трябва да осъзнаеш. Не е задължително раждането на Лили да е регистрирано тук или в Чикаго. То може да бъде записано като раждане в домашна обстановка в Кънектикът или Ню Джърси, например. Доктор Конърс беше добре известен в околностите с уреждането на частни осиновявания.

Тя посегна през масата и хвана ръката на Джийн.

— Тогава ти говори с мен, спомням си. Каза, че искаш бебето ти да е щастливо и да бъде обичано. И че се надяваш, че то ще бъде отгледано от баща и майка, които са луди един за друг, обичат се и смятат, че слънцето е изгряло специално за детето им. Сигурна съм, че каза същото и на доктор Конърс. Може би той си е мислил, че ще изпълни най-добре желанията ти, като изключи всякаква възможност Лили да научи тайната, да те открие или да пожелае да го направи.

На Джийн се стори сякаш огромна метална врата се блъсна и затвори точно пред лицето й.

— С изключение на сегашния случай. Аз трябва да я намеря — рече бавно тя, а думите засядаха в гърлото й. — Трябва. Пеги, ти каза, че доктор Конърс не е правил всички осиновявания по този начин.

— Така е.

— Тогава за другите е използвал услугите на някой адвокат, нали?

— Разбира се. Казва се Крейг Майкълсън. Все още практикува, въпреки че преди години се премести в Хайланд Фолс. Знаеш го къде е, сигурна съм.

Хайланд Фолс бе най-близкото до Уест Пойнт градче.

— Да, знам го — отвърна тя.

Пеги отпи последната глътка кафе.

— Ще тръгвам. След половин час трябва да съм в болницата. Щеше ми се да можех да ти помогна повече, Джийн.

— Може би ще можеш — отвърна Джейн. — Фактът, че някой е открил съществуването на Лили, остава. И може би това е станало, докато съм била бременна. Има ли някой, който е работил в кабинета на доктор Конърс и е имал достъп до медицинските картони?

— Не — отвърна убедено Пеги. — Той държеше тези папки под ключ.

Сервитьорът им представи сметката, Джийн я разписа и двете жени прекосиха фоайето.

Джак Емерсън седеше близо до рецепцията, а в скута му лежеше вестник. Той кимна на Джийн, когато тя мина покрай него, за да изпрати до вратата Пеги, след което, когато се върна на път към асансьора, я спря.

— Някакви новини от Лора?

— Не. — Беше изненадана защо все още е в хотела. След разменените снощи грозни реплики едва ли гореше от желание да се срещне с Роби Брент. Тогава той проговори и тя си помисли, че вероятно е прочел мислите й.

— Искам да се извиня за снощната ни разправия с Роби. Надявам се, разбираш, че онова, което каза, беше гнусна инсинуация. Не съм молил Лора за тази снимка. Писах й, за да я поканя с молба да бъде една от удостоените почетни гости на срещата и тя ми изпрати снимката заедно със съгласието си. Сигурно е изпратила хиляди такива на хиляди хора и на всички е написала: с целувки, прегръдки и любов.

Наблюдаваше ли я Джак Емерсън, опитвайки се да разбере дали приема това обяснение за присъствието на снимката в неговия офис? — зачуди се Джийн. Не можеше да е съвсем сигурна.

— Вероятно си прав — отвърна разсеяно. — Моля да ме извиниш, но бързам. — Сетне спря и любопитството й надделя.

Изглеждаш така, сякаш очакваш някого.

— Горди, искам да кажа Гордън, в края на краищата ме помоли да го разведа наоколо, за да потърси подходяща собственост. Не харесал нищо от имотите, които му предложили вчера от кънтри клуба. Аз имам правата над няколко прекрасни местенца, идеални за централен офис.

— Е, желая ви късмет. А, ето го и асансьора. Довиждане, Джак.

Тя бързо се отдалечи и изчака хората да слязат от асансьора. Последен излезе Гордън Амори.

— Чула ли си нещо за Лора? — попита той.

— Не.

— Дръж ме в течение.

Джийн влезе в асансьора и натисна копчето за своя етаж. Крейг Майкълсън, значи. Щеше да му се обади веднага.

След като излезе от хотела, Пеги Кимбал се качи в колата си и затегна колана. Опита се да се сети кой беше мъжът, който кимна на Джийн Шеридан във фоайето на хотела. Ами да, разбира се, това беше Джак Емерсън! Същият, който купи собствеността, след като сградата на клиниката изгоря до основи преди десет години.

Пеги пъхна ключа в стартера и го завъртя. Хм, Джак Емерсън, помисли си презрително тя. На времето имаше подозрения, че може би е свързан с пожара. Не само че искаше този имот, но и познаваше сградата като петте пръста на ръката си. Докато учеше в гимназията, изкарваше парите си, като работеше по няколко вечери в седмицата като чистач. Дали не е бил на работа, когато Джийн се е виждала с доктор Конърс? — запита се Пеги. Докторът винаги приемаше момичета като нея вечер, така че да не се срещнат с другите пациенти. Емерсън може би е видял Джийн и е събрал две и две.

Тя направи маневра, за да излезе от паркинга. Джийн искаше да знае кой бе работил в сградата. Вероятно си заслужаваше да й каже за Джак Емерсън, макар да се съмняваше той или някой друг от чистачите да е имал достъп до заключените папки.