Някой бди над теб

Седемнайсета глава

Хилда се беше качила на висока стълба и бършеше праха от горната част на касата на вратата, затова когато телефонът иззвъня в единайсет и половина в съботната сутрин, вдигна Джо О’Хара. Обаждаше се доктор Шийла Уинтърс. Джо веднага се досети коя е не само защото бе купил лекарството по изписаната от нея рецепта, но и защото Брена няколко пъти бе споменала, че доктор Уинтърс е близка приятелка на семейство Манинг.

— Бих искала да разговарям с госпожа Манинг — каза тя.

О’Хара се поколеба и после с неохота изрецитира извинението, което тримата с Хилда и Брена трябваше да повтарят на всеки с подобна молба:

— Съжалявам, доктор Уинтърс, но госпожа Манинг днес не може да говори с вас. Почива си.

С изключение на журналистите хората винаги приемаха тази лъжа и оставяха съобщение за актрисата, но не и Шийла Уинтърс. Тя любезно попита:

— Кой е на телефона?

— Джо О’Хара. Аз съм шофьорът на госпожа Манинг.

— Така си и мислех! Освен това си неин бодигард, нали?

— Когато е необходимо, да.

— Лий и Логан ми казаха, че много се радват, че през следващите месеци ще работиш за тях. А след случилото се и аз се радвам, че си с нея. — Тя беше толкова приятелски настроена и очевидно загрижена за Лий, че Джо я хареса и реши да й се довери. — Тя наистина ли си почива? — внезапно попита психиатърката.

Той надзърна към дневната, където жената, за която говореха, лежеше на дивана и с напрегнато изражение се взираше в някаква снимка на съпруга си.

— Не си почива, нали? — досети се Шийла заради моментното колебание на Джо.

— Не.

— Бих искала да дойда и да я видя. Как мислиш, дали идеята е добра?

— Може би — отвърна той и си спомни думите на Брена, че би желала доктор Уинтърс да бе посетила Лий още предишния ден. — Да, мисля, че идеята е добра.

— Как тогава да я осъществим?

Джо понижи глас и леко се приведе, за да не го чуят:

— Ами, ако ми заявите, че идвате и че не приемате „не“ за отговор, тогава ще бъда принуден да кажа на госпожа Манинг, че нямам избор, а тя е в такова състояние, че няма да спори много-много.

— Разбирам — рече психиатърката и на него му се стори, че се усмихва, сетне изведнъж гласът й стана хладен и сериозен — Обажда се доктор Уинтърс — информира го тя, като че ли досега не си бяха бъбрили приятелски, — след няколко минути ще бъда при вас, за да се срещна с госпожа Манинг. Моля, предайте й, че не приемам отказ!

— Добре, мадам. Ще й предам.

Тъкмо затвори, когато дрезгавият глас на Хилда долетя някъде отгоре и го стресна:

— С кого говори?

— С доктор Уинтърс. Тя настоява да дойде тук. Заяви, че не приема отказ.

Хилда го изгледа раздразнено и презрително рече:

— Да, бе, а тоя парцал в ръцете ми е кукла барби!

Джо я изгледа унищожително и изръмжа:

— Ти да не ме наричаш лъжец.

— Не, мисля, че си на всяка манджа мерудия! — изсумтя тя и замарширува към мокрото помещение в дъното на коридора, без обаче да го издаде и да провали плана му.

Джо отиде в хола, застана пред Лий, прокашля се и изрече:

— Извинете, че ви безпокоя, госпожо Манинг.

Младата жена, свита на дивана, припряно избърса сълзите си и едва тогава вдигна поглед към него.

— Какво има, Джо? — попита и направи опит да се усмихне и изглежда спокойна.

— Току-що се обади доктор Уинтърс. Каза, че идва след няколко минути…

— Ти не й ли каза, че си почивам и че не желая да се виждам никого?

— Аха. Казах й. Обаче тя не приема „не“ за отговор.

Отначало Лий се изненада, после се ядоса, а най-накрая се предаде.

— Типично за Шийла — рече и когато забеляза, че на Джо му е неудобно, добави: — Но ти не се притеснявай. Трябваше отдавна да се видя с нея. Тя ми е много близка приятелка.

— Сигурно ще се почувствате много добре, като си поговорите с някой приятел.

Лий не мислеше, че нещо може да я накара да се почувства по-добре, но поне с Шийла можеше да бъде напълно откровена. Освен всичко останало Шийла Уинтърс бе запозната с всички подробности около трудностите, през които бе минал бракът й. Шийла бе давала ценни съвети на семейство Манинг.

В началото на съпружеския им живот Лий печелеше много повече от Логан, който умираше да я види преуспяла и използваше всичките си връзки, за да й помогне. След като се беше убедил, че всички социални контакти на семейството му са използвани, за да може съпругата му лично да се познава с важните личности, които имаха влияние в театъра на Бродуей, Логан се беше посветил на възстановяването на семейното богатство, което дядо му бе успял да пропилее на комар и чрез неуспешни сделки.

Любовта към хазарта беше семейна черта на мъжете от семейство Манинг, но с изключение на дядото на Логан всички те бяха притежавали невероятен за нюх бизнес. Прапрадядото на Логан, Кирус Манинг, бе изградил малка империя в областта на консервната промишленост, след което беше рискувал и бе инвестирал всичко в текстилната промишленост, а после бе заложил всичко на карта и бе влязъл в петролния бранш. Също като него Логан винаги бе готов да се втурне в поредното рисковано бизнес начинание. И също като при стария Кирус начинанията му винаги биваха печеливши.

На единайсетата година от брака им Логан вече беше постигнал такива успехи, каквито никой не бе очаквал, а артистичният талант на Лий я бе превърнал в известна актриса. Тъкмо тогава тя бе пожелала да намали участията си, за да могат да прекарват повече време заедно, ала Логан се бе възпротивил. Колкото повече преуспяваше в бизнеса, толкова повече желаеше да разраства дейността си и да инвестира във все по-рисковани начинания. Не искаше да спре, а и не можеше. Стремежът му към успех им коства много: Логан работеше по шестнайсет часа на ден и минаваха месеци, без да вземе отпуск, без да почива през уикенда, без да се люби със съпругата си.

Малко след единайсетата им годишнина от сватбата едно от по-незначителните начинания на Логан се провали и той изпадна в толкова дълбока депресия, че Лий беше принудена да настоява да се срещнат с психоаналитик. Лекарят, когото избраха, бе Шийла Уинтърс, поразяващо красива трийсет и седем годишна блондинка, която бе изградила завидна практика, съветвайки преуспели и пренапрегнати хора, между които няколко от познатите им. Лий беше останала много доволна от факта, че Шийла Уинтърс напълно заслужаваше репутацията си на интелигентна, проницателна личност с прекрасно чувство за хумор и множество идеи за положителна промяна в живота на пациентите си.

Само след няколко сеанса тя им бе препоръчала двамата да прекарат заедно един уикенд у дома.

— Логан, ти си от онези хора, на които им е нужна пълна промяна, за да се отърват от работохолизма си — бе казала психотерапевтката. — Но ако не смениш веднага обстановката, Лий ще има доста проблеми и никога няма да успее да ти помогне. Вила на плажа в Лонг Айлънд е хубава идея за промяна, но би била прекалено близо до града и Логан ще може да прекарва почивката си в клубовете или на игрището за голф, където ще общува със същите хора, с които общува и в Манхатън. Ако бях на ваше място, щях да потърся друг начин да се развлека, може би щях да почивам в планината. — Беше очевидно, че Шийла наистина харесва и се възхищава на Логан и че съчувства на неспособността му да почива, затова Лий не се изненада, когато психиатърката й препоръчала да поеме в свои ръце инициативата за романтичната почивка.

— Запали ароматни свещи, пусни бавна музика и му приготви гореща вана — беше й казала с усмивка, — той не е глупав, нека разбере намека. Освен преумората Логан няма други сексуални проблеми.

На същия сеанс Шийла беше заявила на Логан следното:

— През първите няколко седмици Лий ще трябва непрекъснато да ти напомня, че освен работата в живота има и други удоволствия. От теб обаче зависи дали ще приемеш нейните романтични идеи и предложения. Разбирам, че изграждането на финансова империя изисква силна воля и почти пълно отдаване, и че всичко това може да те обсеби. Дори се възхищавам на жертвите, които си правил в името на успеха, но е огромна грешка да рискуваш брака си заради бизнеса. — След тези думи двамата за пръв път се сблъскаха с тънкото чувство за хумор на Шийла Уинтърс: — Знаеш ли, Логан, мъжете, които пренебрегват съпругите си, за да трупат пари, обикновено свършват без съпруга, а богатството им изведнъж се намалява най-малко наполовина.

Доктор Уинтърс не споделяше мнението на много от колегите си да не се виждат поотделно с членовете на семейството. На следващия сеанс Лий и Шийла се видяха насаме и терапевтката изненадващо сподели някои свои тайни с младата актриса:

— Може би ти се струва, че съм прекалено толерантна към извънредната амбиция на Логан. Причината обаче е, че двамата имаме еднакъв произход. Според това, което си ми разказвала, Лий, ти си израснала в семейство, в което парите никога не са достигали, но съучениците ти са били в същото положение. Ти не си се чувствала неудобно, защото си нямала проблем с вписването в средата си. При мен и Логан обаче нещата не стоят така. И двамата сме от стари уважавани нюйоркски фамилии, и двамата сме посещавали известни частни училища, но всички знаеха, че семействата ни са разорени. Не можехме да си позволим да ходим на почивка заедно със съучениците си, не можехме да си позволим да се обличаме като тях, всъщност въобще не можехме да се мерим с тях. От психологическа гледна точка и за двама ни е щяло да бъде по-добре, ако бяхме учили в общински училища и ако бяхме общували с обикновените деца от обикновените семейства като твоето.

Когато сеансът свърши, двете се изправиха и Лий се усмихна и импулсивно прегърна Шийла.

— Ти никога нямаше да бъдеш „обикновена“, Шийла.

— Благодаря. Приятно е да получиш такъв комплимент от изключителна жена като теб. — После Шийла се обърна, за да разгледа бележника с ангажиментите си, и й каза: — Наистина няма нужда двете с теб да се виждаме отново, но се налага да накараш Логан да проведе още един-два сеанса. Иска ми се да му помогна да се освободи от онзи детски срам и чувството за малоценност, които му тежат от детството.

— Непременно ще го накарам.

На Логан му бяха необходими две години, за да оформи плановете за планинската им вила и да открие подходящото място за нея, но това ни най-малко не бе натъжило Лий. Безкрайните часове, които бяха прекарали в обсъждане и преглеждане на скиците, ги бяха сближили. Почивните дни, през които пътуваха из планините, за да открият подходящо място за вилата си, бе приятно разтоварване и тъкмо това бе желала Шийла.

През това време се случи и нещо друго — Логан постигна още по-голям успех. Преди няколко години той престана да се занимава с гражданска архитектура и започна да работи за големи фирми, нуждаещи се от съветите на архитект. По-голямата част от богатството му обаче идваше от инвестициите, които правеше. Внезапно клиентите му започнаха буквално да се редят на опашка пред кабинета му, а Логан бе принуден да наеме още шест архитекти, освен четиримата, с които вече работеше, за да може те да вършат ежедневната работа, която не му бе интересна. Съпругът й бе удвоил, а после и утроил цените за услугите си, но клиентите му продължаваха да го засипват с чекове за баснословни суми. Логан бе споделил с Лий, че успехът му се дължи на това, че най-сетне е осъзнал, че понякога трябва да остави нещата сами да се случват. Тогава Лий бе щастлива. Повече не посети кабинета на психиатърката, но двете често се срещаха по приеми и благотворителни сбирки. Тъкмо след една такава скучна вечер двете бяха вечеряли заедно и с часове се бяха смели и си бяха говорили. Станаха близки приятелки и често споделяха тайните си.