Някой бди над теб

Петдесет и пета глава

Залата за разпити се намираше срещу кабинета на Маккорд между два къси коридора. Предният коридор имаше входове към редица помещения, в които минаващите можеха да видят специалните огледала, зад които наблюдателите можеха да видят и да чуят какво се случва в залите за разпити. В тези помещения често се събираха полицаи и детективи, за да наблюдават разпитите, без самите те да бъдат видени или чути.

Вместо да седнат в залата, както бяха инструктирани, Валенте и адвокатът му стояха и чакаха отпред. Сам реши, че с този мъничък жест се опитват да отнемат част от контрола върху ситуацията.

Маккорд явно го приемаше по същия начин, затова мина покрай двамата мъже, без даже да ги погледне. Отвори вратата на залата и с рязко движение на ръката ги накара да влязат.

— Вътре! — грубо нареди той.

Шрадер и Уомак вече влизаха в стаята с огледалото, когато капитан Холанд и още четирима мъже ги последваха, минавайки покрай Сам. Доброволното появяване на Валенте в участъка явно привличаше публика и тя се зачуди колко ли хора са се събрали в съседното помещение да наблюдават разговора зад огледалото.

Учтиво изчака Бюканън и Валенте да влязат след Маккорд, после ги последва вътре и затвори вратата зад себе си.

Лейтенантът застана зад дългата маса, поставена в средата на помещението.

— Сядайте! — отново нареди той на враговете си и кимна към столовете от лявата страна на масата.

Валенте се настани спокойно, без да бърза, разкопча палтото си и небрежно кръстоса крака, с което изразяваше неуважението си към случая и детективите.

Маккорд обърна стола си настрани както обикновено и постави тетрадката си на колене. После погледна през рамо италианеца и нетърпеливо затрака с молива си по масата. Чакаше.

Докато наблюдаваше двамата мълчаливи мъже, на Сам й хрумна поговорката: „Ако не мога да победя, няма да участвам!“

Бюканън седна, отвори куфарчето си и наруши напрегнатата тишина:

— Смятам, че господин Валенте е заподозрян в убийството на Логан Манинг.

Маккорд най-сетне удостои адвоката с поглед и рече, свивайки рамене:

— Никой не го обвинява в нищо.

— Така е. Всъщност никой дори не го е разпитал. Защо, лейтенант?

— Тук аз задавам въпросите — сякаш смъмри ученик, дошъл на посещение в участъка той. — А вие ще давате отговори. Вие настояхте за тази среща. Ако имате да казвате нещо, кажете го. Иначе — ледено заяви — вратата е зад гърба ви.

Аристократичното лице на Бюканън остана спокойно и непроницаемо, ала Сам забеляза, че Валенте стисна силно зъби и едно мускулче затрептя на лицето му.

— За протокола — рече адвокатът спокойно и безстрастно, — господин Валенте не би могъл да е убиецът на Логан Манинг. Ето списъкът с всичко, което е вършил през онзи ден, и местата, на които е бил. Приложени са и имена, и телефонни номера на свидетели, които могат да потвърдят присъствието на клиента ми. Както и сами можете да се убедите от списъка, клиентът ми е обядвал с трима от деловите си партньори, след което са посетили мач на „Ню Йорк Никс“. Когато баскетболната среща е приключила, тримата са отишли в Сенчъри Клъб и са останали там до шест вечерта, обсъждайки делови проблеми. В девет господин Валенте е вечерял в известен ресторант, в който го познават и уважават. Придружавала го е дама, чието име също е посочено в списъка. В един през нощта той се е прибрал у дома, откъдето е провел няколко дълги телефонни разговора с делови партньори от Азия. Шофьорът и портиерът на господин Валенте, както и разпечатката от телефонните му разговори, ще потвърдят алибито му.

Маккорд взе листа с имената и разписанията и въобще не го погледна.

— Чувал съм, че господин Валенте не обича да дава доброволно информация на полицията. Може дори да кажем, че е в природата му да бъде неуслужлив. Любопитен съм защо дойде днес тук и ни предоставя информация тъкмо по този случай на убийство.

Бюканън затвори куфарчето си.

— Съображенията на клиента ми не са ваша работа. Вашата работа е да откриете истинския убиец на Логан Манинг.

— Ами ако ви кажа, че госпожа Манинг е основният ни заподозрян — заяде се Маккорд, — тогава какво ще кажете?

Валенте отсече:

— Ще ви кажа, че сте откачили.

Маккорд рязко се обърна към него и Сам напрегнато започна да наблюдава мълчаливата битка между двамата заклети врагове. Приличаха на изкусен ловец, тръгнал по прясна диря, и на свиреп хищник, готов на всичко, за да защити своето. Останаха мълчаливи за миг, после лейтенантът се усмихна:

— Бях останал с впечатлението, че вие с госпожа Манинг не сте се познавали преди тържеството за рождения й ден. Интересът ви към нея по-специален ли е?

— Я стига с тези глупости! — вбеси се Валенте и се изправи на крака с грация, която за секунда напомни на Сам на черните пантери. — Следите ни от седмици. Знаете по-добре от всеки, че снощи двамата прекарахме заедно нощта.

Бюканън също се изправи бързо и на Саманта й се стори, че е притеснен заради онова, което Валенте можеше да направи или каже всеки момент. Маккорд атакува наново:

— Познавате я от много отдавна, нали? От четиринайсет години, за да бъда по-точен.

— Нима едва сега се сетихте? — Майкъл поклати глава, сякаш бе изумен от глупостта, която трябваше да понася. После последва адвоката си към изхода.

Няколко мига лейтенантът остана загледан в посоката, в която двамата бяха изчезнали, кипейки от гняв и скърцайки със зъби. После неочаквано спокойно и тихо промърмори:

— Мамка му! Той беше готов да проговори…

Погледна към Сам и ядосано рече:

— Трябваше да преценя по-внимателно, но си мислех, че знам всичко за него от досиетата и докладите. Затова още от самото начало го притиснах в ъгъла. Изфуках се и му дадох да разбере колко съм печен, а той просто плю на демонстрациите ми. Беше права, Сам. Леденият не е толкова коравосърдечен. Не, той има едно нежно местенце в душата си, и то е отделено за Лий Манинг. Ако не го бях притискал така, ако бях по-честен с него, той май щеше да ми каже нещо, което ни е нужно като информация. Сега обаче… никога няма да ни даде втори шанс…

Сам внезапно скочи на крака и се затича към изхода.

— Къде хукна?

— Да се опитам да бъда честна с него! — извика тя през рамо.

Затича се по коридора към стълбището. Премина като хала покрай Холанд и придружителите му, които все още стояха пред гледалото и разискваха посещението на Валенте. Сам горещо се помоли асансьорите да са претъпкани и бавни както винаги. Блъсна вратата към стълбите и се втурна надолу. Стъпките й шумно отекваха, ала ударите на сърцето й почти ги заглушаваха.