Някой бди над теб

Петдесет и четвърта глава

Само след минута Саманта триумфално се върна в кабинета, отвори папката пред Маккорд и му посочи списъка с адреси. Заради Шрадер и Уомак, които не можеха да видят написаното, тя обясни:

— Лий Манинг е била на квартира на Грейт Джоунс Стрийт, докато е следвала.

Маккорд се взря в адреса. После рязко отвори чекмеджето на бюрото си и извади един телефонен указател.

— Вече проверих — прекъсна го Сам и отново седна на стола си. — Ресторант и магазин „Анджелини“ са в указателя. Обадих се там преди секунди. Магазинът се е намирал на същото място и преди четиринайсет години, когато Лий Кендал е живяла наблизо. Освен това проверих и друга информация — Валенте е работел в магазина по същото време, по което бъдещата актриса е живяла в квартала.

Шрадер одобрително погледна Саманта и бащински кимна на откритието й, сетне съвсем делово попита:

— Точно колко близо е живяла до магазина?

Щом чу отговора на Сам, той отметна глава и с присвити очи се загледа в тавана.

— Значи, когато е срещнала Валенте, той вече е излежал убийството…

В последвалата тишина никой не потвърди думите му. Всички бяха достатъчно добре запознати с биографията на италианеца.

— Я сега да очертаем различна картинка за Лий Манинг и Валенте, за да видим дали ще изскочи нещо — продължи Шрадер. — Валенте среща Кендал, когато работи в магазина на леля си. Имат си някаква закачка. Съвсем естествено е да й разкаже за живота си и понеже той е яко копеле и се гордее с това, споменава на момичето и за убийството, и за затвора. Флиртът обаче свършва и двамата продължават по пътя си — тя се омъжва за Манинг, а Валенте става бизнесмен. Повече никога не се срещат. Те така и така не са имали много общо помежду си, нали?

— Да — отвърна Стив. После добави: — Продължавай, слушаме те.

— Минават четиринайсет години и един ден тя разбира за изневерите на мъжа си и за далаверите му. Решава да се отърве от него. А на кого да се обади в такъв момент? Кого познава с присъда за убийство?

— Ще се обади на приятелчето си от Грейт Джоунс Стрийт — съгласи се Уомак.

— Именно. Обажда му се от уличен телефон, той я взима с колата си и двамата разговарят на спокойствие. Докато кроят плановете си, те се срещат само така и взаимоотношенията им свършват дотам. Това обяснява защо не откриваме доказателство за връзката им — защото не са били любовници. — Шрадер се намръщи и продължи: — Като се замисля, струва ми се, че тя не се е обадила на Валенте ей така. Секретарката на Манинг ни каза, че двамата са имали общ бизнес в месеците, преди Логан Манинг да бъде убит. Може би архитектът е споменал Валенте пред жена си и тя изведнъж е осъзнала колко полезен може да се окаже старият й приятел. Обаче в деня, преди да го убият, Манинг решава да отбележи точки пред инвеститора си и го кани на рождения ден на съпругата си. Секретарката на Лий Манинг — Брена някоя си, ми каза, че той сам е добавил името на Валенте към списъка с гостите. В последната минута.

Уомак изглеждаше впечатлен:

— Значи Валенте отива на тържеството, но по разбираеми причини двамата с госпожа Манинг се преструват, че не се познават. — Стив млъкна и погледна Сам, която се мръщеше недоволно. — Нещо не ти харесва теорията ни ли?

— Мислех си за крушите, които й е изпратил в болницата — отвърна тя. — Все ми се струваше, че той знае за навика и да закусва с плод, защото са прекарали много нощи заедно. Обаче сега ми хрумна, че той може да си спомня това, защото е работел в магазина, в който тя е пазарувала. И затова й е изпратил кошницата.

Шрадер се обърна доволен към лейтенанта:

— На теб как ти звучи, лейтенант?

Преди гой да успее да отговори, телефонът зазвъня. Мичъл вдигна, заслуша се за момент и рязко отвърна:

— Вкарай ги в стаята за разпити, нека чакат там. — После затвори и се обърна към колегите си: — Валенте и Бюканън са тук. — Помълча малко и без да бърза, отговори на въпроса на Шрадер: — Има нещо, което силно ме смущава в теорията ти, и то е следното — федералните наричат Валенте Ледения, защото е най-пресметливият и хладнокръвен кучи син, с когото са имали работа. От онова, което ми е известно, той не би се впуснал да помага на старо гадже или на когото и да е, освен ако от цялата работа не падне нещо и за него. За да се съгласи да очисти Логан Манинг, актрисата трябва да му е обещала нещо, което той желае горещо.

Стив го прекъсна, защото веднага се сети за една вероятност:

— Може би му е предложила мръсните пари на съпруга си. На мен не ми се струва, че сама ще тръгне да търси начини да ги пере.

— Това наистина би могло да стимулира тип като Валенте — съгласи се Маккорд, — но ми се струва, че госпожа Манинг му е предложила и себе си като печалба от сделката, защото между двамата определено става нещо.

В тишината, която последва, Сам решително поклати глава и рече:

— Съжалявам, но всичко това ми се струва съвсем неправдоподобно.

— Как така? — ядоса се лейтенантът и се намръщи. — Та това обяснява всичко. Всичко се връзва.

— Само донякъде. Обяснява как двама затворници са пазили връзката си в тайна толкова дълго време и как не се е разчуло за заговора им да убият Манинг. Но не става ясно защо двамата изведнъж зарязват предпазливостта още преди да бъде открит трупът. Как така Валенте изведнъж изглупява и предлага на Лий Манинг хеликоптера си, за да я откара в планината на мястото на катастрофата, където е пълно с ченгета? Защо разкриват връзката си сега, когато и за двама им е жизненоважно да се правят на невинни? — Въпреки че говореше и на тримата, Сам през цялото време не откъсна очи от Мичъл. — Ти каза, че Валенте е пресметлив, обаче той посещава дома на актрисата, без да се крие. Снощи я заведе на вечеря пред очите на цял свят, а после тя прекара нощта с него, макар че той много добре знае, че го наблюдаваме. Защо ще му е на хладнокръвен и пресметлив мъж да постъпва толкова глупаво?

— От онова, което знам за мъжете — отвърна Маккорд с иронична усмивка, — мога да предположа, че Лий Манинг е предложила себе си като част от печалбата и че той е бил вероятно нетърпелив да си получи своето.

— Искаш да кажеш — уточни с усмивка Сам, — че тя му е влязла под кожата?

— Очевидно.

— Ясно — саркастично рече тя. — Очевидно Леденият се е размекнал и е готов да отиде на електрическия стол, за да прекара няколко часа с Лий Манинг?

Мичъл въздъхна, ала не възрази. Не можеше да възрази.

— Не твърдя, че не е убил Логан Манинг — каза Саманта. — Обаче съм го виждала и мога да се закълна, че той не е толкова студен и безчувствен, за какъвто го смятате. Наблюдавах го, когато извадихме колата на актрисата от езерото и когато видя смачканата ламарина. Изглеждаше потресен и ужасен при вида на катастрофиралия мерцедес. Освен това видях как отнесе госпожата на ръце до хижата и как я пренесе обратно до пътя през дълбокия сняг и хлъзгавия тунел. Интересно ми е да разбера ти какво мислиш за това — довърши тя.

Лейтенантът погледна часовника си и рече:

— Да отидем и да поговорим с него, за да реша как да ти отговоря на този въпрос.

Маккорд вдигна слушалката на телефона и набра номера на секретаря на Холанд, за да му съобщи, че слиза да разговаря с гостите. После бутна назад стола си и понечи да се изправи.

— Ако питате мен — пошегува се Уомак, — детектив Литълтън си пада по Ледения.

Сам реши също да отвърне с шега, въпреки че онова, което каза, бе самата истина:

— Намирам го за много привлекателен… по един особено опасен начин.

Докато казваше това, тя случайно погледна Маккорд и сините му очи я пронизаха като стоманени ками.

— Ами-и-и?! — възкликна той в същия тон, въпреки че погледът му съвсем не бе весел.

— Не, всъщност не — без колебание поясни Сам и изведнъж се стресна от отговора си. Тръгна към вратата след Шрадер и Уомак, чудейки се какво се бе случило току-що между Маккорд и нея. Изражението му говореше или за неодобрение от пристрастието й към заподозрян в убийство, или за… ревност.

„Не. Не е възможно да ревнува! — рече си. — Няма начин. Не и Маккорд. Невъзможно!“

Сетне се замисли защо се бе отрекла от думите си за Валенте и реши, че причината е, или защото не искаше Маккорд да смята професионалната й оценка за необективна, или защото ревността бе лошо и неприятно чувство и тя не желае невероятен мъж като Мичъл да се чувства зле заради нея. Втората възможност не й хареса. Ала ако все пак тя бе по-вероятна, това щеше да означава, че чувствата й към него са много по-дълбоки и че той означава за нея много повече, отколкото бе съзнавала досега.

Маккорд, който вървеше до нея, прекъсна мислите й:

— Май че току-що преживяхме първата си любовна свада — рече тихо и се усмихна накриво.

Сам така се наелектризира от думите му, че почти се блъсна в стената, когато рязко се опита да завие към следващия коридор.

Той обаче й спести притеснението да каже нещо. Веднага мина към деловите въпроси, които предстояха. Залата за разпити бе в края на коридора и лейтенантът попита Шрадер и Уомак:

— С мен ли ще влезете или искате да наблюдавате зад огледалото?

— Понеже няма да участвам, предпочитам да бъда зад огледалото. Гледката е добра.

Уомак се съгласи с партньора си и Маккорд се обърна към Саманта.

— Аз искам да присъствам — моментално отвърна тя. — Иска ми се да го попиташ за връзката му с госпожа Манинг, докато е тук.

— Ако има желязно алиби, няма да има смисъл да го питам за нея или за каквото и да е друго, защото ще ми каже да се разкарам. Господин Валенте не обича да се ровим в личните му работи. Веднъж принуди щатските прокурори да загубят месеци в опити да го накарат да им предаде някакви документи във връзка с делото за измама, което бяха повдигнали срещу него. Отначало неговите адвокати забраниха достъпа до документите, после обжалваха и когато най-накрая стигнаха до Върховния съд в Ню Йорк и оттам издадоха заповед да се предадат книжата, знаеш ли какво се оказа?

— Не, какво?

— Документите напълно го оневиняваха. И той го е знаел. Ако днес ми предостави непоклатимо алиби, няма да пожелае да ми съобщи каквото и да е друго. Всъщност още не мога да повярвам, че идва доброволно.