Някой бди над теб

Трийсета глава

Понеже Шрадер шофираше, Сам взе книгата за посетители, остави Маккорд да седне до партньора й, а самата тя се настани отзад. Още преди колата да потегли, отвори книгата и започна да преглежда имената, започвайки от първи ноември.

— Какво измъкна от немкинята? — попита Маккорд.

— Според Хилда Брунер Манинг са били „идеалното“ семейство. Не са се карали. Понякога Логан Манинг закъснявал, но никога след дванайсет, освен това винаги се обаждал да предупреди. Имал е няколко кратки командировки. През трите години, откакто Хилда работи за тях, Лий Манинг нито веднъж не е прекарала нощта извън дома си без Логан Манинг.

Потвърди, че господин Логан е излязъл от апартамента в неделя сутринта към осем и на два пъти слизал до колата си, за да прибере нещата, които щял да носи в планината. Сред онова, което е занесъл, са двете кристални чаши, бутилка вино и бутилка шампанско и… — Шрадер направи кратка пауза, преди да се ухили доволно. — И два спални чувала, тъмнозелени. Брунер е сигурна, че са били два, защото сама му е помогнала да ги извади от килера и го е видяла да ги носи към колата.

— Нещо друго? — попита Маккорд.

— Аха. Даде ми страхотна курабийка и ме предупреди да не разстройвам госпожа Манинг и да не правя трохи по пода.

— Ами шофьора?

— Казва се Джоузеф Ксавие О’Хара. И не ми каза нищо. Нищичко. Всъщност той работи за други хора — Матю й Мередит Фаръл от Чикаго. Те обаче заминали на околосветско пътешествие преди няколко седмици. Когато разбрали, че Лий Манинг има преследвач, „заели“ О’Хара на семейство Манинг до завръщането им.

— Само това ли?

— Не. О’Хара знае нещо, но не иска да говори.

— За Валенте ли?

— Може би. Вероятно. Ти каза да не споменаваме Валенте и аз не съм го питал за него, обаче и той не си предложи услугите.

— Само това ли изкопчи от него?

— Не. Той също ме предупреди нещо — кисело призна Шрадер. — Каза ми да не разстройвам госпожа Манинг и да зарежем нещата, ако си мислим, че тя има нещо общо със смъртта на съпруга си. Той не е наивен и не е само шофьор. О’Хара е и бодигард, и има разрешително да носи оръжие.

— Ами секретарката?

— Брена Куейд. Тя всъщност работи за госпожа Манинг и потвърди историята на немкинята — каза, че семейство Манинг били много щастливи. Даде ми списък с имената на гостите от неделното празненство преди седмица. — Той бръкна в джоба на якето си и извади няколко листа с имена, изписани със ситен шрифт и подредени по азбучен ред. — Копие от списъка има и портиерът, за да знае кои ще присъстват. Познай чие име не е включено в първоначалния списък?

— На Майкъл Валенте — каза Маккорд и разгъна листовете, за да прочете имената.

— Аха. Името му е добавено с молив следобед преди празненството. По молба на Логан Манинг.

— Ами вие? — попита на свой ред Шрадер. — Вие открихте ли нещо интересно?

Маккорд наклони глава към задната седалка, където Сам преглеждаше книгата с посетителите, и сухо каза:

— Всъщност открих, че детектив Литълтън ме смята за стар, беззъб простак с изцапан с машинно масло парцал, висящ от джоба на панталона ми. Освен това е на мнение, че нямам никакво отношение към всички видове лекари и особено към психиатрите.

Сам не си направи труда да се защити или да обяснява действията си. За нейна изненада Маккорд сам обясни на Шрадер поведението й:

— Литълтън схвана, че съм изплашил жената, и затова ме направи за смях пред нея. Обаче получи писмено разрешение да говорим с психиатърката. Направо не повярвах, че Литълтън я нави да се подпише. Освен това я убеди, без особено да се напъва.

— Винаги е лесно да убедиш невинни, нещастни хора да постъпят правилно — измърмори Сам, наведена над книгата. — Не казвам, че сто процента вярвам в невинността й, но има нещо у нея, което не мога да свържа с хладнокръвен заговор срещу собствения й съпруг. Снощи — продължи, отправяйки обяснението си към Шрадер, — когато й казахме, че сме открили съпруга й застрелян в главата, Лий Манинг протегна умолително ръка към мен и ме накара да кажа, че Маккорд се лъже. Мили Боже, за малко да се разплача и… — Саманта Литълтън рязко млъкна, втренчена в едно име, вписано в регистъра за посетители предната вечер. Сетне рязко затвори книгата и изруга: — По дяволите! Не мога да повярвам!

— Какво? — попита я нетърпеливо Шрадер, гледайки я в огледалото за обратно виждане.

Гласът на Маккорд бе изпълнен със задоволство:

— Мисля, че детектив Литълтън току-що откри, че Валенте снощи е бил в апартамента на Манинг и не се е показал, докато вдовицата ни спретна такова представление, че почти разплака Литълтън.

Сам беше бясна на себе си, ала гневът й изведнъж си намери още една жертва — Мичъл Маккорд.

— Откъде знаеше? — попита тя.

— Видях името на Валенте в книгата, когато ни вписваха като посетители.

Сам подозираше, че той ще каже точно това. Ядосана и разочарована, тя остави тежката книга на седалката до себе си и се загледа през прозореца. Когато след няколко минути лейтенантът я попита дали иска да отиде с него при криминалистите да проверят за резултатите на Логан, тя любезно отвърна:

— Но, разбира се.

Шийла имаше пациент, когато Лий я потърси, затова й се обади няколко минути по-късно.

— Имам само един въпрос — обясни Лий. — Случайно да знаеш, че Логан си е купил пистолет?

— Не.

— Така си и мислех. Полицаите обаче ще те разпитват. Мислят, че Логан може да е споделил с някого.