Някой бди над теб

Седемдесет и втора глава

На три преки от жилището на Лий Манинг Маккорд нареди на патрулиращите полицаи да го чакат във фоайето и да държат асансьора на партера. Сам успя да ускори още повече, изключи сирената и след минути колата с писък се закова пред сградата, в която живееше актрисата.

Докато тичаха по тротоара към входа, черно бентли със съскане спря и от него изскочи Валенте.

Маккорд изкрещя на охраната да извика „Бърза помощ“ и да нареди на лекарите да чакат във фоайето. Вратите на асансьора започнаха да се затварят, ала в този миг Валенте пристигна. Беше пребледнял и разтреперан.

— Чакай тук долу — нареди му Маккорд.

— Друг път — тросна се той, задържа вратата и влезе в асансьорната кабина.

Вместо да спори, Мак започна да дава инструкции на полицаите, докато разкопчаваше кобура и изваждаше пистолета си.

— Асансьорът се отваря направо във фоайето пред жилището на Манинг. Не позволявайте на никого да слиза или да се качва на етажа. В апартамента трябва да има мъж и жена, обаче те не вдигат телефона. Когато влезем и ви дадем знак, започнете да ги търсите, но не ни се пречкайте. — Мак погледна Валенте и попита: — Ти познаваш разположението на жилището, какво е то?

— От входа се влиза направо в дневната и трапезарията. Кухнята и стаите на персонала са вляво, спалнята е в дъното на дългия коридор отдясно.

— Дай ми ключа от апартамента.

Валенте извади ключа, ала го задържа над отворената длан на Маккорд, без да му го дава.

— Идвам с вас.

Сам очакваше Мак да се противопостави, ала той явно бе осъзнал, че е безсмислено, защото само кимна рязко и каза:

— Не ни се пречкай.

Валенте пусна ключа в ръката на детектива.

Мак безшумно отключи бравата, притисна ухо към вратата, ослушвайки се. Сам събу обувките си и застина до стената с пистолет във високо вдигнатата си ръка.

— Готова ли си? — прошепна Мак.

Тя кимна.

Вратата се отвори тихо. Дневната беше тъмна, светеше само полилеят в трапезарията.

Тримата влязоха в антрето, ослушвайки се за гласове, по които да се ориентират накъде да вървят. Сам забеляза отпуснатото тяло на Хилда край масата и побутна Маккорд. После повдигна ръка и направи знак на полицаите на прага да проверят за жизнени показатели.

Маккорд тихо продължи напред, спусна се по стъпалата в антрето и тръгна наляво към кухнята, ала Валенте сграбчи Сам за лакътя и заръкомаха надясно. Той познаваше отлично жилището и едва забележимият отблясък от лампа далеч вдясно явно му подсказваше нещо. Сам не се възпротиви. Приближи се до Мак и кимна към дъното на коридора.

Валенте вече беше преполовил разстоянието, когато двамата детективи го настигнаха и го изпревариха. Саманта вече чуваше женския глас, приглушен и тих, долитащ от отворената врата на спалнята.

Маккорд се придвижи покрай стената, надникна през отворената врата, после мълниеносно мина от другата страна. Даде знака на Сам и на Майкъл, че Лий го е забелязала. Сам застана срещу отворената врата. Валенте веднага се озова зад нея. Тя се съсредоточи и се заслуша в гласа на Сербинг, за да определи къде точно се намира тя и да изчисли ъгъла, ако се наложеше да стреля.

Маккорд вдигна три пръста към тях, подсказвайки им, че ще се втурнат в спалнята на три. После започна да отброява. Сгъна първия си пръст, после и втория…

— Вече е време да тръгвам за театъра — чу се изведнъж гласът на Джейн, която тъкмо излизаше от гардеробната, облечена в едно от палтата на Лий. Тя се спря пред тоалетката, взе пистолета и го насочи към Лий.

Маккорд спря да отброява, уплашен, че побърканата жена ще излезе извън полезрението му.

Лий го забеляза, ала всичко започваше да се случва прекалено бързо и тя се ужаси, че полицаят няма да успее да я спаси и че Джейн ще застреля Майкъл. Тя обаче можеше да спаси любимия си.

— Джейн, моля те, разкажи ми пак как си убила Логан. Само за това те моля. Искам да умра с тези думи.

Майкъл осъзна какво правеше Лий и какво щеше да се случи в спалнята.

Докато Литълтън предпазливо се приближаваше към отворената врата, той изкрещя от ужас и се втурна в стаята. Излагайки се на опасност, той се хвърли към Лий, блъсна я и двамата се претърколиха долу. Беше я покрил с тялото си, докато в стаята се чуваха писъци и изстрели. Той остана така, докато Маккорд извика:

— Чисто е! Елате тук!

Едва тогава Майкъл се надигна на лакти.

— Шофьорът и прислужницата са живи — изкрещя един от полицаите от кухнята. — „Бърза помощ“ е на път.

Лий бе отметнала глава настрани и бледата й буза бе покрита с размазано червено червило. Очите й бяха затворени и тя не помръдваше. Майкъл се ужаси и едва успя да прошепне:

— Лий?

Клепачите й трепнаха и две аквамаринени езера светнаха. Майкъл почувства такова божествено и удивително облекчение, че не можеше да продума от щастие, затова леко обърна тялото й настрани и развърза ръцете й. После отново я накара да легне по гръб и се взря в очите, които бе обичал през целия си живот.

Лий замаяно гледаше лицето му, прегърна го през врата и плъзна пръсти в гъстата му черна коса.

— Здрасти — треперливо прошепна тя. — Как мина денят ти?

Майкъл опря чело в нейното, раменете му се разтресоха от смях, а очите му се насълзиха от облекчение.

— Както обикновено — успя да изрече, — но вече всичко се оправи.

До вратата Сам се облегна на стената. Пистолетът се люлееше в отпуснатата й ръка, а погледът й отбягваше тялото на Джейн Сербинг. Да вижда трупове и да залавя убийци бе професията й. Но, господи, съвсем друго бе тя да е убиецът. Маккорд не бе имал добра позиция за стрелба, ала Сам беше стояла на входа и без колебание бе застреляла полудялата жена в мига, в който Сербинг беше стреляла срещу Майкъл.

Мак провери дали Джейн има пулс, сетне се изправи и се приближи до Саманта.

— Госпожица Сербинг вече няма да може да се появява пред публика. Добър изстрел, Сам.

— Нямаше начин да не я уцеля — унило промълви тя и повдигна лице към него, — беше само на няколко метра от мен.

Мичъл усети тъгата в гласа й, притегли я към себе си и плъзна ръка по талията й.

— Сещам се само едно нещо, от което ще ти олекне.

— Кое е то?

— По-добре тя, отколкото ти. Всички се чувстват така, когато им е за пръв път. С малко късмет ще ти е и за последен.

Тъкмо в този момент Шрадер нахлу в стаята и объркано спря.

— Абе, вие в престрелка ли участвахте или в оргия? — попита той, поглеждайки ту завързаните глезени на Лий, ту сгушената в прегръдките на Маккорд Сам. — Виждам четири влюбени птички, но не и труп. Някой да е виждал тялото на убитата?

— Ей там е — тихо рече Мак.

Шрадер веднага се досети по тона му, че Сам е застреляла лудата. Той се приближи, заобиколи тялото на Сербинг, огледа лицето й и тихо подсвирна:

— Уха! Ама че прическа! — После се върна до Сам, която вече се бе отдалечила от Мак, потупа я по рамото и успокоително й каза: — Чуй ме, Литълтън, направила си й услуга. Тя и без това нямаше да иска да живее с тази прическа. — Когато младата жена се усмихна, той се обърна към леглото, където Майкъл Валенте развързваше глезените на Лий Манинг. — Добър вечер, господин Валенте. Добър вечер, госпожо Манинг — учтиво поздрави той.

Валенте не му обърна внимание, ала Лий искаше бъдещият й съпруг да е в добри отношения с полицията, затова приветливо отвърна:

— Добър вечер, детектив Шрадер. Как сте?

— Добре съм си. Сигурно ще се радвате да разберете, че колегите долу са заловили преследвача ви. Той се е съгласил да се подложи на терапия, но въпреки всичко ще го държим под око.

Доволен от посещението си на местопрестъплението, Шрадер тръгна към вратата, напъха ръце в джобовете на панталоните си, после се спря и погледна отново към актрисата.

— Между другото шофьорът ви е ранен и е получил сърдечен пристъп, но лекарите казаха, че ще се оправи. Икономката е със сериозно сътресение и в момента й преливат кръв.

Лий се изправи на треперещите си крака, като внимаваше да не поглежда към тялото на Джейн Сербинг.

— Ще отида заедно с тях в болницата.

— Естествено, че ще отидеш — заяви Майкъл и я подкрепи, докато вървеше по коридора. — И докато си там, ще ти направят рентгенови снимки.

— Бременните жени не трябва да се облъчват с рентгенови лъчи — обясни му Лий.

Той се ухили щастливо, но поклати глава:

— Не е ли прекалено рано да правиш изводи?

— Може би за другите жени щеше да е рано, но за мен не е.

— Защо?

Тя също поклати глава и се усмихна:

— Заради теб.

— В такъв случай ще се наложи да побързаме със сватбата. Лий се засмя:

— Трябваше да се досетя, че ще кажеш нещо такова. Майкъл я спря, придърпа я към себе си и силно я прегърна.

Мислеше си как Лий бе накарала Джейн да си признае, че е убила Логан, само и само да отвлече вниманието на побърканата си колежка от него самия.

— Ти окова сърцето ми във вериги.