Шейсет и девета глава

Джейсън Соломон тъкмо мъмреше сценичните работници, когато Саманта и Мичъл нахлуха в залата и се завтекоха към него. Той насочи гнева си към тях:

— Какво, по дяволите, ви става, бе, хора? Никога ли не са ви учили, че човек трябва да си уговаря срещите? Така е учтиво, така е…

— Къде е Джейн Сербинг? — грубо го прекъсна Мак.

— Откъде да знам? Сигурно си е вкъщи.

— Не е там. Вече бяхме в дома й. По кое време обикновено пристига тук?

— По това време, обаче сутринта я уволних. Боже, какъв ден! Имам проблем с озвучаването, а вдигаме завесата едва след час и половина.

— Млъкни и ме слушай! — заповяда Маккорд. — Къде е гримьорната на Джейн?

— Натам… — отвърна Соломон, уплашен и раздразнен.

Вещите на Сербинг все още бяха в помещението, ала актрисата не беше там.

— Тя разстрои ли се, когато я уволни? — попита Сам. — Изненада ли се или реагира така, сякаш го е очаквала?

— Дали се разстрои? — саркастично повтори Джейсън. — Направо откачи. Тази е пълна лунатичка — добави, докато нервно крачеше към малкия кабинет, разположен в края на коридора.

— Защо я уволни? Имаше добри отзиви за нея — поинтересува се полицайката.

— Уволних я, защото Лий не искаше да излезе на сцената с нея. Но кой ли може да я обвинява?

— Джейн Сербинг знаеше ли, че това е причината да я уволниш? — нетърпеливо попита Мичъл.

— Да, разбира се. Разясних ситуацията на агента й, сутринта говорих с него по телефона, за да платя неустойка на Джейн. Агентът й е същински лешояд…

— След като си говорил с агента, как си разбрал, че тя направо е „откачила“? — прекъсна го този път Сам.

— Защото Джейн цъфна тук тъкмо след като Лий тръгна към офиса на господин Валенте. Казах й да прибере вещите си и да освободи гримьорната на Лий, но тя не пипна нищо и изхвърча нанякъде. Побъркана е.

— Кога се случи това? — попита Маккорд.

— Какво значение… — Джейсън млъкна и уплашено отстъпи към стената, понеже детективът решително и гневно се приближи към него. — Между три и четири — веднага отвърна.

— Веднага се обади на Лий Кендал.

— Ама вие не може ли малко да почакате…

Маккорд се приведе над бюрото сграбчи телефонната слушалка и я бутна под носа на Джейсън:

— Обади се!

Соломон набра някакъв номер, ала никой не вдигна, затова той набра още два един след друг.

— Странно — разтревожи се той и затвори. — В дома на Лий никой не вдига, а тя не се обажда по мобилния си.

— Случайно да ти е дала телефонен номер, на който да се свържеш с Валенте?

— Да. Ти откъде…

— Какъв е номерът?

Джейсън започна да рови из хартиите на бюрото си и най-накрая откри каквото търсеше.

— Лий ми каза да не давам този телефон на никого — започна, но видя свирепото изражение на Маккорд и подаде листчето на Сам. — Къде отивате? — извика след двамата детективи, които затичаха към изхода. — Лий сигурно е с Валенте. Те са влюбени, нали знаете…

Загрузка...