Някой бди над теб

Петдесет и девета глава

Сам спря до бюрото си, колкото да прибере чантата си в шкафчето и да остави якето си на стола. После бързо се отправи към кабинета на Маккорд, а когато стигна, несигурно се спря на прага.

Мичъл стоеше зад бюрото си с гръб към нея, пъхнал ръце в джобовете на панталона си. Беше привел глава, сякаш гледаше екрана на компютъра си, ала мониторът бе тъмен.

Папката със записките й по ареста на Валенте за убийството лежеше разтворена на бюрото на лейтенанта, а коженото му яке бе окачено на облегалката на един от столовете — още един знак, че нещо не е наред.

Сам реши да прекъсне мислите му и тихо попита:

— Какво има?

— Затвори вратата — рязко отвърна той.

Сам я затвори и тревогата й нарасна. Маккорд никога не затваряше вратата на кабинета си, когато са сами вътре. Всички на третия етаж можеха да видят какво става в кабинета му, защото всички останали вратите бяха остъклени, а той беше наясно, че честите срещи с нея при затворена врата ще станат причина за много клюки и ще настроят детективите срещу Сам. Маккорд все още стоеше с гръб към нея, когато попита:

— Името Уилям Холмс говори ли ти нещо?

— Естествено. Нали той е жертвата на Валенте?

— Какво си спомняш от официалната информация, която си прочела за този случай?

Сам вече сериозно започваше да се плаши, понеже Маккорд така и не се обърна към нея, докато разговаряха.

— Жертвата, Уилям Холмс, е бил невъоръжен шестнайсетгодишен младеж с чисто досие. Двамата се скарали с Валенте в някаква уличка. Причината е неизвестна. При спречкването Майкъл Валенте — седемнайсетгодишен младеж с цял списък от престъпни прояви — застрелва Холмс с полуавтоматичен пистолет четирийсет и пети калибър. Патрулиращият полицай Дуейн Крейц чул изстрела и веднага се озовал на местопрестъплението, но Холмс починал, преди линейката да пристигне. Полицай Крейц арестувал Валенте.

— Продължавай — саркастично рече Маккорд, когато Сам замълча. — Искам да се уверя, че си прочела същите неща в документацията, които прочетох и аз.

— Протоколът от аутопсията посочва като причина за смъртта разкъсване на аортата от куршум четирийсет и пети калибър. Балистичната експертиза потвърждава, че изстрелът е произведен от незаконно притежавания полуавтоматичен пистолет четирийсет и пети калибър. Отпечатъците на Валенте са били по цялото оръжие. В кръвта и на двамата не са били открити наркотици или алкохол. — Тя отново спря и се зачуди какво ли още иска Маккорд, затова спомена единственото и най-очевидното, което й хрумна: — В съда Валенте е бил представляван от служебен защитник и се е признал за виновен. Съдията е взел предвид възрастта на Валенте, но въпреки всичко го е осъдил заради предишните му престъпления и заради хладнокръвното убийство на Уилям Холмс.

Едва сега лейтенантът се обърна и Сам потръпна от гневния блясък в сините му очи.

— Искаш ли да знаеш какво всъщност се е случило?

— Какво имаш предвид?

— Днес разговарях с Крейц. Сега е пенсионер и дави спомените си за добрите времена в полицията сам с бутилка „Джак Даниелс“. Когато пристигнах, той вече се беше натряскал и много се зарадва, че ще може да ми разкаже истината за убийството, извършено от Валенте, защото „ми е голям фен“. Изглежда, докладът му за смъртта на Холмс е бил леко подправен, защото така е искал капитанът му, а в „добрите стари времена“ ченгетата се поддържали и си правели такива услуги. Можеш ли да се сетиш кой е бил въпросният капитан?

Сам поклати глава.

— Уилям Труманти — изрече Маккорд. — А сега се сети коя е жертвата.

— Уилям Холмс.

— Уилям Труманти Холмс — подчерта той. Беше прекалено нервен и явно не му се седеше. Бавно разтри врата си и се наведе над бюрото си. — Холмс е единственото дете на сестрата на Уилям Труманти. Тъй като Труманти нямал други братя или сестри, Уилям Холмс бил последната издънка на малкото им семейство. Започна ли да схващаш картинката?

— Не още.

— Не, ама, разбира се, че не — язвително рече Мичъл и стисна зъби. — Ти не знаеш нищо за тези скапани „стари времена“. Позволи ми да ти обясня. Вече проверих някои неща повторно чрез друг пенсиониран полицай от времето на капитан Труманти. Ето какво е било спестено от доклада: Уилям Холмс е бил абсолютно леке и на няколко пъти е бил изправян пред съда заедно с приятелчето си Майкъл Валенте. Чичо му обаче опазил досието му чисто. Няколко пъти капитан Труманти, който по това време бил лейтенант Труманти, спасявал кожата и на младия Валенте.

Сам напрегнато се приведе напред и попита:

— Валенте и Холмс приятели ли са били?

— Били са първи приятели. Всъщност са израснали заедно. За съжаление Холмс въобще не се разбирал с братовчеда на Валенте — Анджело. Онази вечер Валенте и приятелчето му „се скарали“, защото добричкият Бил изчаквал Валенте, надрусан и оплескан с кръвта на Анджело, а също така и въоръжен със собствения си полуавтоматичен пистолет четирийсет и пети калибър. Оръжието не е било на Валенте, а на Холмс, а на всичкото отгоре отпечатъците на Валенте са открити върху цевта, не върху дръжката. Сега схвана ли картинката?

Сам инстинктивно усети желанието му да излее гнева си, затова само каза:

— Предпочитам да ми разкажеш.

— Труманти е искал да отмъсти за племенника си и е уредил нещата така, че седемнайсетгодишното момче да бъде прегазено от правосъдната система и хвърлено в затвора. Не казвам, че Валенте е бил цвете за мирисане, но не е бил пласьор, не се е боцкал и от известно време преди убийството не се е забърквал в неприятности. И — натърти Мичъл — определено не е бил виновен по обвиненията за предумишлено убийство. — Отново разтри врата си и разкърши рамене, сякаш се опитваше да освободи тялото си от напрежението. — Ако тогава е имал по-добър адвокат, щеше да се отърве с убийство при самозащита, а дори и съдията да не се беше съгласил с тази теза, щеше да издаде условна присъда за непредумишлено убийство. Вместо това обаче Труманти, Крейц и другите добри момчета от участъка накиснали Валенте и го пратили зад решетките за четири години. Това обаче е било само началото — язвително добави той.

— Какво искаш да кажеш — попита Сам, ала всъщност не искаше да чуе грозната истина.

— Какво си спомняш за последвалите арести на Валенте? — Той се наведе и побутна към нея списъка, който сама бе направила сутринта. — Ето, подсети се.

Сам механично взе листа, защото лейтенантът й бе наредил, ала веднага го остави настрана, понеже знаеше какво пише вътре.

— Първите няколко години, след като излиза на свобода, Валенте запазва досието си чисто. След това обаче следват редица арести за незначителни провинения, ако не се лъжа за шофиране с превишена скорост, за притежание на опиат, който се оказал най-обикновено болкоуспокояващо.

— Друго? — настоя Маккорд.

— Преди около десет години обвиненията започват да стават все по-сериозни. Първото е обвинение в опит за подкуп на чиновник — твърди се, че Валенте се опитал да подкупи някакъв инспектор, който искал да му състави акт за строителни нарушения. Следват още няколко обвинения за опит за даване на подкуп, а след тях обвиненията стават все по-нелепи, докато Валенте непрестанно е просперирал.

— Втората ми среща днес беше с инспектора, който Валенте уж се опитал да подкупи. Господин Франц сега живее в старчески дом и съвестта доста го измъчва за някои от нещата, които е извършил през живота си. За пет минути ми се изповяда и му олекна.

— Какво ти каза?

— Валенте никога не се е опитвал да го подкупи, нито пък някого от другите двама, които са подали жалби по-късно. Труманти ги е накарал да излъжат. — Маккорд се изправи и отиде до отрупаната с огромни купчини папки маса, взе една с името на Валенте и я захвърли отвратен. — Веднага мога да ти кажа защо всички тези дела са приключили или с оттегляне на обвиненията, или с прекратяване на делото, или с признаване на Валенте за невинен. Защото всичко това са пълни глупости. Слава Богу, че когато са били подавани исковете, Валенте вече е бил в състояние да си осигури добри адвокати, вместо да му се налага да разчита на служебни защитници, които да го оставят да се признае за виновен в обвинение в предумишлено убийство. Обзалагам се, че Труманти стои поне зад половината от тези изфабрикувани обвинения.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че Труманти е вдигал пушилка с тези незначителни обвинения, разчитайки на максимата на прокурорите, че „където има дим, там има и огън“. — Мичъл вдигна друга папка и също я захвърли с презрение. — С годините Валенте е ставал все по-любима жертва за прокурорите.

Сам объркано повдигна ръце и попита:

— Но как?

— Като е унищожавал враговете си в съда. Не само ги е побеждавал, но ги е унищожавал. Когато прочетох стенограмите и всички останали документи, едва тогава ми стана ясно, че Валенте е давал две основни нареждания на адвокатите си, като ги е изпращал в съда. Първото, разбира се, е било да отхвърлят обвиненията, а второто — да унижат и разобличат онзи, който ръководи обвинението. Докато четях книжата, направо ми се изправи косата от нещата, които са подхвърляли адвокатите на Валенте. При всяко следващо дело адвокатите му са се заяждали с прокурорите и са прекъсвали речите им заради неща като дребни правописни грешки, граматически грешки, правили са им забележки за печатните грешки в документите или за това, че са закъснявали с минута и половина. С други думи, всячески са се опитвали да покажат на присъстващите, че прокурорите са некомпетентни във всяко едно отношение. В няколко от делата даже съдиите са вземали страна на адвокатите и са порицавали прокурорите за немарливостта им.

Веднъж успели да изложат и да засрамят опонентите си в съда, адвокатите на Валенте ставали все по-гадни, докато най-накрая се стигало до размяна на обиди като: „простотия“, „непростима немарливост“ и „невероятна некомпетентност“. — Маккорд се върна зад бюрото си и седна. — Адвокати като тези на Валенте, които взимат по две хиляди долара на час или дори повече, са готови на всичко и правят всичко, само и само да спечелят делото. Такива хора обикновено не си губят времето, нито пък парите на клиентите си, за да отмъщават на някого, ала адвокатите на Валенте са правели точно това. И очевидно са го правели по негово нареждане. Той ги е насъсквал срещу прокурорите, докато те не бъдат напълно унизени. Едва тогава Валенте ги е оставял на мира.

— Честно казано, не мога да го обвинявам за това малко, макар и недостойно отмъщение.

— Няма нищо недостойно в отмъщението му. На прокурори, които са били направени на пълни глупаци във важни дела като тези на Валенте, общо взето, им е оставало да помахат за сбогом на кариерата и на амбициите си. Хората от този бранш обаче обикновено са злобни и помнят на кого имат зъб. Всеки път, когато той е натирвал някой от тях с подвита опашка извън съдебната зала, дузини други са заемали мястото им, за да докажат себе си и да останат в историята като първите и единствените, вкарали Валенте зад решетките. — Мичъл взе един молив, но веднага го захвърли, също както бе направил и с папките. — Когато поех този случай, си мислех, че Валенте е поредната хиена, прегризваща вените и сухожилията на съдебната ни система. Аз самият исках да го закова, също като онези прокурори. Не съм по-различен от тях.

— Това въобще не е вярно! — извика Сам толкова пламенно, че изненадата прогони гнева на Маккорд.

— Че защо да съм по-различен?

— Защото ти вярваше във вината му, вярваше на всички обвинения, отправени срещу него, затова пое този случай. Докато със сигурност някои от тези прокурори са знаели, че само хвърлят прах в очите на хората.

Вместо да отговори, той поклати глава, сякаш току-що се бе сетил за нещо.

— Когато Труманти ме извика в централата на Полис Плаза и ми каза, че иска точно аз да поема това разследване и че по този начин ще му направя „лична услуга“, усетих, че има нещо доста отмъстително и неясно в отношението му към Майкъл Валенте. Освен че непрекъснато го проклинаше и псуваше, Труманти не престана да ми повтаря, че залавянето и осъждането на Валенте е единствената му мечта в този живот. Сега ми се струва, че старият комисар наистина е убеден във вината на Валенте, като се започне от убийството на Холмс и се свърши с ареста за превишена скорост. Когато му казах, че се каня да се оттегля и да се пенсионирам от полицията, той ми обеща, че ако закова Валенте, ще се пенсионирам като капитан.

— Всичко това има ли нещо общо с причините, които са те накарали да поемеш случая?

— Ако желаех да стана капитан — рече той с презрителна усмивка, — щях да подредя живота и кариерата си малко по-различно. — Кимна към масата, отрупана с документи за Валенте, и добави: — Докато преглеждах ония боклуци там, ми направи впечатление, че при някои от обвиненията прокурорите направо са се държали неуместно и нечестно. Дори и на мен ми се стори, че подобни обвинения не биха издържали в съда. Валенте не е някой мафиотски бос, управляващ цяла мрежа от дребни риби, които да му вършат мръсната работа, затова не са успели до го осъдят. Той просто е собственик на огромна и напълно легална корпорация. При цялото това внимание, което му отделят, корпорацията му трябва да скърца от чистота, защото иначе все някой от прокурорите щеше да го осъди за нещо. Единственото, което са открили, са някакви незначителни грешки в счетоводството, каквито могат да се открият във всяка подобна компания. — Той замълча за момент, загледа се в лявата част на черната дъска, където бе записал всички евентуални доказателства срещу Валенте, сетне поклати глава и мрачно се изсмя. — Мисля, че вече мога да заключа, че Майкъл Валенте не е убил Логан Манинг, нито е наел някого да го направи.

— Защо си толкова сигурен? — попита Сам и едва се сдържа да не се усмихне доволно.

— Защото ако Валенте бе способен на убийство, той отдавна щеше да е насочил всичките си усилия към Труманти. — Мичъл се изправи и все още загледан в черната дъска, рече: — Ето един мъж, който живее според поговорката „Мълчанието е злато“. Нищо чудно, че го хареса.

— Сега какво ще правиш? — попита Сам и също се изправи.

— Освен всичко останало ще открия истинския убиец на Манинг. Утре сутрин започваме наново, ще търсим други заподозрени и ще изграждаме нови теории. — Той заобиколи бюрото, взе якето си и го облече. — Облечи се, ще те закарам у вас.

Преди никога не беше предлагал да я откара. Когато времето беше хубаво, Сам се прибираше пеша, иначе пътуваше с метрото. Хрумна й да му откаже, но не го направи. Каза си, че постъпва така, защото денят и без това бе труден и защото не й се искаше да откаже на любезното му предложение. Истината бе, че Мичъл Маккорд изглеждаше толкова изтощен и обезсърчен, че сърцето я болеше за него.