Някой бди над теб

Седемдесет и осма глава

Здрачаваше се, когато наближиха театъра и Джо намали. Пешеходците се спираха да погледат любопитно голямата лимузина, от която булката и младоженецът се опитваха да видят какво става в тъмната сграда на театъра.

На задната седалка Майкъл погледна през прозореца, за да види светещия надпис „Лий Кендал“ на покрива на сградата. Години наред, като минаваше покрай театъра и гледаше надписа с името на Лий, изпитваше тъга, защото бе загубил момичето си.

Сега съдбата му даваше втори шанс и Майкъл се усмихна. Този път не позволи шансът да му се изплъзне и не губи нито секунда. Преди три месеца Лий бе съпруга на Логан Манинг. След това Майкъл преживя с нея най-трудните моменти от вдовството й и най-сетне я превърна в своя съпруга. А сега тя носеше неговото дете.

Едва преди дванайсет седмици тя стоеше пред него на онова парти, облечена в късата червена рокля, с любезна усмивка на лице. Сега седеше до него в елегантна сватбена рокля и държеше ръката му в своята. След малко повече от час Лий щеше да застане с него пред съдията и да се съгласи да свърже живота си с неговия. А след седем-осем месеца щеше да му роди дете.

Разбира се, привличането между тях беше така силно, че му бе помогнало да накара тази невероятна жена да се влюби в него.

— За какво мислиш? — попита Лий.

— За втория шанс. За съдбата и за втория шанс. Освен това си мислех, че ако Соломон не е готов и не ни чака пред театъра, ще го напъхам в колата, без значение как изглежда.

Тя се засмя и кимна към отворения прозорец:

— Вече наближаваме и виждам, че Джейсън е на тротоара. Май че има проблеми с осветлението.

Майкъл отново погледна към покрива, където светеше думата „Незряща“, ала името на Лий не се виждаше. Соломон наистина стоеше отвън, облечен в смокинг. Беше отметнал глава назад и гледаше към покрива. Беше притиснал мобилен телефон до ухото си и дори не поглеждаше към младоженците. Ерик стоеше до него и също гледаше нагоре. Пред касата хората вече се тълпяха с надеждата да си купят билети.

— Горкичкият Джейсън. От премиерата непрекъснато има проблеми с осветлението.

Майкъл мислеше за предстоящата сватба, затова не обърна внимание на странната нотка в гласа й, когато го помоли да слязат от лимузината.

Той кимна, беше удивен, че когато ставаше дума за шоубизнес, явно проблемите с осветлението взимаха връх над всичко останало, включително над предстоящата сватба. Повиши глас, за да може Джо да го чуе:

— Отбий колкото се може по-близо до тротоара. Ще слезем за малко. Соломон има проблеми с осветлението.

— Сигурно се шегуваш! — възкликна Джо. — Двамата сте нагласени за сватба, а мене са ме обградили полицаи на мотоциклети. Соломон не може ли да извика електротехник?

— Явно не може.

Миг по-късно осемте полицаи и Джо спряха пред театъра, защото Джейсън Соломон имаше проблеми е осветлението.

Маневрата предизвика задръстване, докато колите се опитваха да заобиколят спрелия ескорт. Всички се опитваха да видят кой е в лимузината и защо ще идва на Бродуей два часа, преди да започнат представленията.

Майкъл помогна на Лий да слезе, после двамата отидоха до Джейсън и застанаха до него на тротоара. Тримата се загледаха към покрива.

— Мисля, че след секунда проблемът ще бъде отстранен — увери ги Соломон.

На улицата полицаите с мотоциклетите също извиха глави, за да видят какво има на покрива. Пешеходците спираха и поглеждаха нагоре. Хората, които се редяха за билети, не можеха да видят какво има горе, затова с любопитство наблюдаваха случващото се на тротоара.

Внезапно една жена позна Лий и се развика:

— Госпожице Кендал! Може ли да дадете на мен и на дъщеря ми автограф?

— Ей сега се връщам — каза Лий и извинително погледна Майкъл.

Той погледна часовника си. Все още имаше много време до церемонията, бяха го спестили благодарение на полицейския ескорт, ала търпението му бе на изчерпване.

— Какво, по дяволите, им става на лампите! — намръщи се той.

Джейсън се усмихна разсеяно, отстъпи назад, за да види по-добре какво става горе.

— Вече всичко е готово — каза му, после нареди на някого по телефона: — Включи го. Буквите да светват една след друга.

Миг по-късно Майкъл се загледа в името на Лий, което огря нощното небе…

Бавно извърна поглед от блестящия надпис, вълнението стегна гърлото му.

— Има нещо, което трябва да знаеш. Нещо, което прави решението на Лий да вземе твоето име показателно.

— Не мога да си представя кое е това нещо — дрезгаво изрече той.

— Просто ме изслушай. Лий взе това решение вечерта, когато се срещнахме в „Сейнт Реджис“. Ти отиде да се обадиш по телефона и тя настоя да подготвя новите надписи. Тогава твоето име още беше опетнено, но въпреки всичко тя се гордееше с него.

Майкъл не чу как някой друг извика Лий и я попита дали ще се снима с него. Гледаше Лий, която вървеше усмихната към него с грейнали от обич очи.

Той я прегърна и я притисна до себе си.

— Обичам те — дрезгаво й прошепна.