Някой бди над теб

Седемдесет и шеста глава

Положила глава на гърдите на Майкъл, Лий погледна часовника на нощното шкафче и установи, че е време да се приготвят за сватба. Ала преди това имаше нещо, което трябваше да му съобщи. Реши да не му го казва направо.

— Има нещо наистина хедонистично в правенето на любов преди сватбата — нежно изрече тя.

Майкъл се усмихна, погали я по голото рамо и каза:

— Хубава дума — „хедонистично“.

— Всъщност има една клауза в договора ни, която трябва да се преразгледа.

— Така ли?

Тя кимна.

— Коя?

— В която се твърди, че по време на миговете на удоволствие може да се породи един специален резултат, заради който да се преразгледат клаузите.

— Коя клауза по-точно?

— Мисля, че е онази с номер едно, озаглавена е „Искам да те закрилям“.

— Ммм. Да не би да съм се провалил?

— Не, ни най-малко. Но трябва да се смени заглавието, защото вече не е вярно.

— Така ли — попита той с усмивка. — И какво трябва да е новото заглавие?

— „Искам да ви закрилям“.

Лий искаше да му каже, че е бременна. Гласът му стана дрезгав от радост, когато рече:

— Процедурата по преразглеждане на такъв сложен договор може да е доста тежка и сложна. И кога точно се очаква да бъде променена тази клауза?

— След около седем месеца и половина.

Майкъл се загледа в тавана, докато изчисляваше нещо:

— Така ли? Първата нощ?

— Най-вероятно.

— Бебенце — въздъхна той. — Прекрасен сватбен подарък!

Лий зарови лице в гърдите му.

— Знаех си, че ще кажеш нещо такова.

— Избрала ли си някакви имена?

Лий се засмя още по-силно.

— Не. А ти?

— Не. Но понеже очаквах този момент с нетърпение… — Направи пауза, докато вадеше нещо от чекмеджето на нощното си шкафче. — Купих това преди няколко дни. — Постави в дланта на Лий едно изящно изплетено детско терличе. Беше жълто на розови и зелени кръгчета със сини връзки.

— Купил си само едно! — възкликна тя, просълзена от щастие и радост.

Той кимна.

— Не мислиш ли, че ще му трябват две?

— В това има нещо — обясни Майкъл.

Лий напипа малкия твърд предмет на дъното на терличето.

— Кажи ми, че не е пръст — пошегува се тя.

Майкъл се засмя. Лий обърна терличето наопаки.

В дланта й се изтърколи съвсем същото терличе, със същите цветове и детайли, но много по-малко. Беше направено от диаманти.