Някой бди над теб

Седемдесет и четвърта глава

Свита на дивана, облечена в ефирна бледосиня роба от копринен сатен, Сам разсеяно разресваше мократа си коса, докато повторно гледаше видеокасетата със записа на изявленията на Маккорд и на кмета.

Явно Мак вече бе успял да убеди Еделман, че Майкъл Валенте е невинен и че кметът трябва да се дистанцира публично от действията на Труманти. Усмихната, тя отново изгледа изказването на Еделман.

„Разследването на убийството на Логан Манинг достигна трагичния си край тази вечер, когато лейтенант Мичъл Маккорд и екипът му осуетиха опита на Джейн Сербинг да убие госпожа Манинг в собствения й дом. Преди госпожица Сербинг да стреля по полицаите, нахлули в жилището, тя признала вината си. Джейн Сербинг е отговорна за смъртта на Логан Манинг и на известната психиатърка доктор Шийла Уинтърс, чието тяло бе открито днес в кабинета й. Според показанията на полицаите те отвърнали на огъня на Сербинг и тя загина.“

Единственият въпрос, на който Еделман беше отговорил след изявлението си, бе за ролята на Майкъл Валенте в случая. Кметът бе подчертал пред медиите:

„Майкъл Валенте няма нищо общо със смъртта на Логан Манинг. Не само това, но той лично е помогнал на лейтенант Мичъл Маккорд и на екипа му в разследването и доколкото ми е известно, тази вечер господин Валенте е рискувал живота си, за да спаси госпожа Манинг, когато Джейн Сербинг е стреляла по нея.

Утре започва разследване по всички обвинения срещу господин Валенте. Помолих лейтенант Маккорд да поеме следствието и още очаквам решението му по въпроса. Междувременно поисках и получих оставката на комисар Труманти, влязла в сила от настоящия момент.

Докато разследването не приключи, канцеларията ми няма да отговаря на никакви въпроси, нито ще давам изявления пред медиите. Въпреки това съм готов да ви предоставя всичката информация, необходима за оневиняването на господин Валенте. Предоставям я като извинение заради непростимото и престъпно отношение към него. Когато се кандидатирах за кметския пост, обещах на гражданите на Ню Йорк да прекратя злоупотребите със служебното положение в държавните институции на всички нива и тази вечер започвам да изпълнявам обещанието си.“

Сам натисна бутона за превъртане и пусна касетата от момента, в който Мак направи краткото си и откровено изявление пред репортерите, струпали се пред жилищната сграда, в която се намираше апартаментът на Манинг. Той бе рязък, привлекателен и опасен. Пред него кметът направо бледнееше.

Облечен в коженото си яке, Мак погледна право в камерите и каза:

„Тази вечер Джейн Сербинг бе застреляна, когато се опита да убие госпожа Манинг. Преди смъртта си тя направи признание, че е убила Логан Манинг и доктор Шийла Уинтърс. Двама от служителите на Лий Манинг са извадили по-голям късмет. Джоузеф О’Хара и Хилда Брунер са в болница, където се възстановяват след нападението срещу тях. По време на разследването на причините за смъртта на господин Манинг Майкъл Валенте бе несправедливо определен като основен заподозрян. Въпреки този факт обаче той предложи пълната си подкрепа на мен и на екипа ми и рискува живота си, за да спаси госпожа Манинг. С действията си тази вечер той вероятно спаси и живота на полицаите, които присъстваха на местопрестъплението. Кметът Еделман ще направи кратко изявление след малко, в което ще ви каже повече за господин Валенте. Като служител на реда обаче искам публично да благодаря на господин Валенте… и да изразя възхищението си от невероятното му търпение. Сега имам време само за три въпроса.“

„Лейтенант Маккорд, да не би да се опитвате да ни кажете, че Майкъл Валенте никога не е трябвало да бъде заподозрян в убийството на господин Манинг?“ — изкрещя някакъв репортер.

Сам се засмя на краткия и саркастичен отговор на Мак: „Някой да има смислен въпрос?“

„Как точно бе замесен Майкъл Валенте в убийството на Манинг?“ — изстреля въпроса си друг репортер.

„Някой тук да знае какво значи «смислен»? Внимавайте, остава ви само един въпрос.“

„Лейтенант Маккорд, ще коментирате ли отношенията между Лий Манинг и Майкъл Валенте?“ — чу се женски глас.

Усмивката му бе спокойна и иронична.

„Някой от присъстващите въобще може ли да си представи защо ще ми е да правя подобно нещо?“

След тези думи той се отдалечи от микрофоните и от тълпата от репортери, оператори и зяпачи.

Сам отново натисна бутона за превъртане, докато се чудеше дали той е толкова неотстъпчив спрямо подчинените си, в случая — тя, които престъпваха заповедите му, колкото бе неотстъпчив към глупостта и посредствеността.

Тази мисъл все още я измъчваше, когато се чу звънецът на входната врата. Сигурно беше Мак. Сам се втурна към вратата. Портиерът щеше да спре всеки, който не бе служител на реда, и щеше да й се обади, преди да пусне някого да се качи до апартамента й.

Забрави, че носеше полупрозрачна роба, и отключи вратата, докато се взираше през шпионката. После отвори рязко вратата.

Мак се бе облегнал на касата на вратата със загадъчно изражение на лицето. Думите му бяха не по-малко объркващи:

— Винаги ли отваряш вратата, без да видиш кой е отвън?

— Знаех, че си ти.

— Добре, защото не ми се ще да си мисля, че отваряш на всеки, докато си облечена… така.

Сам срамежливо се загърна в халата и затегна колана.

— Това е роба — обясни тя. После се засмя на глупавите си думи и отстъпи назад. — Ще влезеш ли? — попита.

— Не.

Тя го зяпна изненадана.

— Тогава защо си дошъл?

Той свали ръка и Сам видя, че държи мобилния й телефон.

— За да ти върна това. И да се уверя, че си добре, след… онова, което се случи.

Саманта не бе сигурна дали той говори за стрелбата по Сербинг, или за отношението си, когато разбра, че е казала всичко на Шрадер и Уомак. Загледа се в него, докато се питаше защо всичките й трикове за справяне с мъжкия пол никога не действаха при Мичъл Маккорд. Случаят „Манинг“ беше приключил и двамата можеха свободно да се срещат, ала явно той бе размислил по въпроса или пък искаше да й натрие носа заради неподчинението й. А може би просто беше изтощен от дългия и изпълнен е опасности и премеждия ден.

— Добре съм — увери го тя и си взе телефона. — Гледах интервюто ти и изявлението на кмета — допълни. — Изглежда, вече си победил в битката за подкрепата на кметството.

Той кимна и погледът му се плъзна по мокрите кичури, разпилени по нежните рамене. Сетне се отдръпна от вратата.

— Така изглежда.

Саманта реши да остави непредвидимия мъж, застанал пред входната й врата, да си тръгне. Затова се изненада, като се чу да казва:

— Да не ми се сърдиш, задето казах на Шрадер и Маккорд за Труманти?

— Бях ти сърдит, но по-рано.

Това преля чашата. Сам никога не си изпускаше нервите, освен когато Мичъл Маккорд бе наблизо. Скръсти ръце, облегна се на вратата и рече:

— Тогава по-добре да не бяхме започвали тази връзка, Мак, защото има нещо за мен, което не знаеш.

— Какво?

— Имам мозък. Всяка сутрин, когато се събудя, той също се събужда и започва да работи. Не знам защо, но така прави винаги. И понеже ти не ми беше забранил да говоря с Шрадер и Уомак, аз реших да им кажа всичко. Реших, че е правилно, и го направих. Съжалявам — промълви сломена и нетърпелива да остане сама в дома си. — Наистина. Благодаря ти, че се отби да ми върнеш… — Размаха мобилния телефон, усмихна се, за да му покаже, че не е разстроена, и понечи да затвори вратата.

Той я подпря с ръка.

— Сега аз имам въпрос. Всъщност два. Първо, да не би да ми се сърдиш, че не искам да вляза?

— Не.

— Добре. Защото правя и невъзможното да спазя уговорката ни от вчера. Бяхме си определили време до края на делото „Манинг“, но не знаех, че то ще приключи толкова бързо. И понеже така и така отворихме дума за това — мисля, че „тогава по-добре да не бяхме започвали тази връзка“ означава, че за теб тя е била или просто мимолетен флирт, или че си решила да сложиш край на всичко. Кое от двете?

На Сам й идеше да се засмее истерично. Вече въобще не разбираше какво се случва.

— Искам отговор, Сам — настояваше той.

— В такъв случай май ще си избера „мимолетен флирт“.

— Повече не говори така. — Маккорд като че ли се поуспокои малко.

— Не заповядвай, лейтенанте! Не и за неща от личния ми живот. Каза, че имаш два въпроса, кой е вторият?

— Гола ли си под тази роба?

Сам примигна объркано.

— Да. И какво от това?

Той поклати глава и отстъпи назад.

— Не мога да повярвам, че ми задаваш този въпрос? Снощи едва се контролирах, а имах доста основателна причина да го направя. Сега нямам причини да се въздържам, с изключение на нашето споразумение, което имам намерение да спазя. Когато си готова с отговора, тогава ме покани вътре.

— Това ли е — сухо попита тя, — или имаш и други заповеди?

— Само още една. Следващия път, когато ме поканиш да вляза, по-добре е да си сигурна, че искаш да остана! — Погледът му се спря на меките й устни. — Сега си отивам у дома, докато още съм в състояние да шофирам.

Най-сетне Саманта разбра какво казваше той… и какво правеше. Погледна го с обич и тихо промълви:

— Лека нощ. Ще ти се обадя, когато взема решение и когато съм готова да те поканя в дома си, Мак.

Затвори вратата и се облегна на нея. Все още държеше мобифона си. Набра номера на Мичъл и зачака… Искаше… той да слезе с асансьора, всъщност изчака почти минута, за да е сигурна, че се намира във фоайето на сградата. Едва тогава натисна бутона за свързване, който щеше да накара мобилният му телефон да завибрира.

Той вдигна на секундата:

— Маккорд.

— Мак?

— Да?

— Реших.

— Отвори вратата.

Сам го послуша и отстъпи изумена. Той стоеше на същото място. Беше се подпрял на касата на вратата както преди, само че сега държеше собствения си телефон. Не се усмихваше. Наблюдаваше я напрегнато. Сам неуверено попита:

— Искаш ли да влезеш?

Той пристъпи вътре в жилището и затвори вратата. Сам разтвори халата си и го остави да се плъзне надолу.

Погледът му проследи ефирния полет на дрехата. После Мак рязко и силно придърпа красивата жена в прегръдката си.

— Времето ти току-що изтече, Сам — предупреди я, докосвайки устните й със своите.

— Какво? — прошепна тя и плъзна ръце около врата му.

— За да решиш за нас.

— Никога няма да променя мнението си — обеща тя и потъна в безкрайния сладостен миг, преди да изгуби способност да се владее.

В болницата Майкъл гледаше по телевизията краткото изявление на лейтенант Мичъл Маккорд.

„Кметът Еделман ще направи кратко изявление след малко — каза детективът. — Като служител на реда обаче искам публично да благодаря на господин Валенте… и да изразя възхищението си от невероятното му търпение.“

Лий плъзна ръка в неговата и каза с усмивка:

— Мисля, че трябва да изпратим билети за представлението на него и на Саманта Литълтън. Може и да ги поканим на вечеря, ти как мислиш?

— Вечеря в Париж — отвърна той и се засмя.