Някой бди над теб

Петдесета глава

Когато влязоха в спалнята, Лий се отдръпна от него и отиде от другата страна на леглото. Обърна гръб на Майкъл, свали едната си обица и я остави на нощното шкафче.

Въпреки смелия флирт тя явно се чувстваше неудобно от това, което щяха да правят, затова Майкъл й позволи да задържи илюзията, че разполага с известно усамотение. Въпреки това обаче тя не помоли да се обърне и той застана край леглото, за да я спре, ако тя решеше да се откаже. Започна да наблюдава жената, в която бе влюбен и която се приготвяше, за да му позволи да я люби.

Лий свали и другата си обица, остави я на шкафчето, а докато махаше огърлицата си, Майкъл започна да разкопчава ризата си.

Лий свали гривната си и я остави до другите бижута, а Майкъл свали копчетата за ръкавели.

Тя понечи да дръпне ципа на роклята си, но се поколеба и Майкъл попита:

— Имаш ли нужда от помощ?

— Не.

Тя дръпна ципа надолу, а той разкопча колана си. Лий повдигна ръце и свали роклята си. Пулсът на Майкъл се ускори.

Тя посегна да разкопчае сутиена си, той дръпна ципа на панталона си.

Черните презрамки се плъзнаха надолу по алабастровата кожа, погледът му дръзко докосна голия й гръб. Лий го усети и потрепери. Майкъл се усмихна.

Копринените черни чорапи бяха последната бариера между двамата. Той се съблече и затаи дъх, когато Лий покри гърдите си с ръце и след кратко колебание започна бавно да ги отпуска.

Тя приседна на крайчеца на леглото и след миг свали единия чорап. Почти беше успял. Още един чорап и Лий беше негова. Вече нямаше да се налага да се преструва пред нея, че сексът е само негова идея за приятно, но обикновено забавление.

Изненадана от себе си, тя бавно свали и другия чорап, изправи се и остави бельото си на стола край леглото, където бе и роклята й. Не можеше да повярва, че ще го направи, не можеше да повярва, че винаги се поддаваше на желанията на Майкъл Валенте. За него всичко това бе шега, а Лий се беше съгласила да му се отдаде. Чувстваше се самотна… изоставена.

Остави дрехите си на стола и ахна, когато ръцете му я сграбчиха и я обърнаха, притискайки я към тялото му. Майкъл собственически я целуна. Дива, еротична целувка, която ненадейно я изпълни с щастие. Лий падна по гръб на леглото и той я последва. Хвана ръцете й и ги вдигна над главата й, преплитайки пръсти с нейните. Наведе глава и засмука устните й, изтезавайки я с език. Лий се разтапяше, а Майкъл гореше.

Той повдигна глава и погледна Лий в очите. Погледът му бе пълен с желание, а тя го наблюдаваше с почуда. Той отново приведе глава и тя се подготви за още една жарка, страстна целувка, ала Майкъл нежно погали устните й със своите. Все още държеше ръцете й над главата и тя не можеше да го докосне, затова се подчини на милувките му. Той даваше, а тя вземаше. Лий предлагаше, а Майкъл вкусваше. Сетне устните му отново яростно разтвориха нейните, настоятелни и гладни, езикът му погали нейния. Устните му бяха нежни и груби едновременно. Той я караше да се разтапя от желание, а тя… го възпламеняваше.

Майкъл продължи надолу целуна първо едното розово връхче, после и другото. Лий изстена. Той я целува и измъчва с милувки, докато тя не заплака от удоволствие. Караше го да копнее до болка за нея.

Спря, нежно отпусна глава на гърдите й и бавно освободи ръцете й. Палците му леко погалиха дланите й. После плъзна пръсти към китките й, към мишниците й. Удивена, тя разбра какво е да бъде желана изцяло и напълно.

Тя повдигна ръце и погали раменете му, докато той се спускаше по-надолу. Погали с устни талията й, погъделичка малката трапчинка на пъпа и тя се засмя. Без предупреждение той слезе по-ниско. Лий изстена от изненада… и от удоволствие.

Страстно заби нокти в гърба му и после плъзна пръсти в гъстата му тъмна коса. Отчаяно го придърпа към себе си, обърна го по гръб, целувайки го, докато остана без дъх.

Лий забрави всичко, на което я бе научил Логан, на всички техники за доставяне на огнено удоволствие. Притисна устни към устните на Майкъл, проследявайки твърдите извивки на мускулите му. Треперещите й пръсти с удоволствие изследваха стоманената сила на тялото му. Устата му бе горещо кадифе. Погали с език гърдите му и се спусна по-надолу. Той изстена и я накара да спре.

Претърколи я по гръб, притисна устни към нейните и разтвори бедрата й. Тялото му бе приковало Лий, когато… Майкъл внезапно спря.

Лий го желаеше, едва дишаше, тялото й изгаряше в треска. Отвори очи и го погледна.

Неговите очи блестяха. Тя повдигна ръце и докосна лицето му. Майкъл проникна в нея. Тя простена и повдигна бедра към него. Той се приведе и я целуна, внезапно тласвайки тялото си в нейното. Лий изви гръб.

Тялото й бе цигулката, на която той свиреше, докато стоновете й не се превърнаха в песен. Той определяше ритъма, мелодията и паузите. Лий неочаквано потрепери и се притисна в него. Страстта избухна едновременно и за двамата.

Лий се отпусна в прегръдките му и зарови лице в гърдите му. Не можеше и дума да става за сравнение, ала сърцето й вече знаеше отговора: Логан я бе карал да стене от наслада. Ала Майкъл я накара да плаче.

Гласът му бе мек и дълбок. Тихо, тържествено, той промълви:

— Влюбен съм в теб.

Болезнено искрени думи. Бе прекалено скоро да ги чуе от устата на друг мъж. Бе прекалено скоро, за да ги изрече сама.

Той искаше да му повярва и Лий разбираше това. Майкъл искаше да чуе как му признава същото, но макар че тя усещаше обичта в сърцето си, не можеше да изрече думите. Затова прошепна единствено:

— Знам.

В тишината, която последва, тя се повдигна и го погледна в очите. Цялата й душа се изливаше в двете бистри зелени езера.

Майкъл зърна топлината и нежността. Обичаше тези очи и ги разбираше. Те му казваха всичко, което искаше да чуе. Лий го молеше да почака. Само малко. Тя се приведе и нежно, и бавно го целуна. Беше негова.

Лий стоеше в прегръдката на Майкъл пред прозореца и наблюдаваше синьото небе над Сентръл Парк. Преди по-малко от дванайсет часа той за пръв път я бе хванал за ръка, беше я отвел в дома си, беше я любил два пъти, открадвайки сърцето й. Тя се отпусна назад на гърдите му и той плъзна ръка към гърдите й. Беше глупаво и грозно да премълчава истината.

— Обичам те — нежно рече тя.

Майкъл прокара ръка по дясното й бедро, придръпвайки я плътно към себе си, сякаш желаеше да слее телата им в едно.

— Знам — прошепна той.

Лий въздъхна със задоволство. Вече всичко се бе оправило. Майкъл й подари цяла минута спокойствие, преди да каже:

— Омъжи се за мен.

Не повярва на ушите си. За половин ден не можеше да скочи от държането на ръце в сериозна и отговорна връзка. Не бе възможно да очаква това от нея и дори самият Майкъл Валенте не можеше да я накара да го направи. От друга страна, тя не желаеше да живее без него, затова предложи компромис:

— Може би идеята да заживеем заедно не е лоша.

— Преди или след като се оженим?

— Преди.

— След — настоя той.

Тя се извърна и го погледна.

— Ама ти сериозно ли говориш? Не можем ли да бъдем заедно, ако не се оженим?

Погледна я засмян и попита:

— Ти искаш ли да сме заедно?

Тя кимна.

— Много, много ли го искаш?

— Да — без колебание отвърна. — Да.

— Тогава само тази дума трябва да кажеш.

Лий склони глава и се преви от смях.

— Едно кимване не е достатъчно. Това „да“ ли означава?

Лий упорито закима.

— Мога да приема две кимвания — примирително рече той. — В бизнеса две кимвания са равностойни на ръкостискане, а ръкостискането е обвързващо. Ти ли ще избереш датата или аз?

— Аз — обеща му тя.

— Добре — каза той и се усмихна. — Кога?

Лий отново се засмя:

— Знаех си, че ще кажеш нещо такова.

— Винаги сме имали телепатична връзка. Това е тест… какво ще кажа сега?

— „Кога“ ли? — напълно убедена предположи Лий.

— Надявах се, че ще ме попиташ. Мисля, че… точно след един месец.

Лий остана ужасена. Не искаше да се женят, докато са заподозрени в убийството на Логан. Дори и ситуацията да не бе такава, толкова бе уморена в момента, че едва се държеше на крака, камо ли да реши кога ще е датата на сватбата им. Затвори очи.

— Предполагам, че след шест месеца ще можем… — прошепна и сърцето й се изпълни с любов, харесваше й как я докосва и когато не се любеха. Дланта му леко галеше лицето й. Лий бе напрегната, искаше да чуе отговора му. Шест месеца бяха прекалено дълго време, особено ако трябваше да живеят разделени. Бе изненадана, че той очевидно е готов да изчака толкова дълго. Тя въздъхна.

— Прекалено дълго ли ти се вижда? — попита той.

Гласът му бе изпълнен с изумление.

Тя отвори очи и видя новото му предложение. Пред очите й бяха изпънати два пръста. Два месеца.

Лий се усмихна, извърна глава и целуна дланта му.

Той повдигна лицето й към своето и нежно я предупреди:

— Тази целувка е равна на две кимвания. Много, много е обвързваща.