Някой бди над теб

Двайсет и четвърта глава

След откриването на хижата на Литълтън и Шрадер им отне само час, за да издействат местните власти да им дадат копия от плащаните данъци с името на собственика и последния му известен адрес.

Следващите два дни минаха в опити да открият единствения останал жив наследник на собствеността — внук на предишния собственик, който бе на почивка с яхтата си около Карибските острови. В неделя сутринта той най-сетне отговори на обаждането на Шрадер, като се свърза с него по радиостанцията на яхтата. Каза на детектива всичко, което можеше да се сети за собствеността на дядо си в Катскилс, включително и за тесния гараж, изграден в хълма зад къщата. Замислен като бомбоубежище, гаражът бе издълбан в самата скала и таванът му бе подпрян с големи греди. По стените имаше рафтове с консервирани храни.

След това обаждане местният шериф бързо откри входа на бомбоубежището — гараж. Вратата се отваряше навън и снегът пред нея се затъркаля като лавина по хълма. Налагаше се мястото да бъде разчистено, преди да се влезе вътре. След като цял час отстраняваше снега, шерифът най-сетне отвори вратата достатъчно широко, че да огледа с помощта на фенерчето си мрачния гараж.

Пред лъча на фенерчето изведнъж изскочиха лъскави хромирани букви — „Джип“.