Някой бди над теб

Трета глава

Апартаментът на Лий и Логан заемаше целия двайсет и четвърти етаж на сградата. Имаше собствено фоайе, където се влизаше направо от асансьора. Тя вкара ключа си в ключалката на асансьора, за да отвори вратата на своя етаж.

Щом се отвориха вратите, звуците от празненството нахлуха във фоайето.

— Май ще е хубаво парти — каза Джейсън и й помогна да свали палтото си.

Подаде го на Хилда, която се появи, за да ги посрещне.

— Честит рожден ден, госпожо Манинг — поздрави я жената.

— Благодаря, Хилда.

Джейсън и Лий влязоха заедно в мраморното антре, откъдето се виждаше целият апартамент, пълен с елегантно облечени гости, които се смееха. Многобройни сервитьори неуморно сновяха из стаите. Джейсън веднага забеляза свои познати и слезе по стъпалата, за да се присъедини към групичката. Лий обаче остана на мястото си, поразена от гледката, която беше като портрет на успеха, който двамата с Логан бяха постигнали в кариерите си. Някой я забеляза и скоро всички запяха „Честит рожден ден“.

Съпругът й се приближи до нея, целуна я и й подаде питие.

— Беше неотразима. Честит рожден ден, скъпа — поздрави я той и извади от вътрешния джоб на смокинга си малка кутийка с надпис „Тифани“, привързана с копринена панделка. — Хайде, отвори я — подтикна я.

Лий го погледна нерешително:

— Сега ли?

Обикновено Логан предпочиташе усамотение в сантименталните моменти, но, изглежда, тази вечер бе в приповдигнато настроение.

— Сега — заяви той и се усмихна.

Тя предположи, че подаръкът е или пръстен, или обици, като се имаше предвид големината и формата на кутийката с цвят на крем карамел. Вътре обаче откри медальон с формата на сърце, изработен от рубин и диамант. Едва сега разбра защо Логан я бе накарал да облече нещо в червено.

— Прекрасен е — промълви, трогната, че съпругът й е похарчил толкова много за подаръка й. Без значение колко пари печелеше, Логан винаги се чувстваше виновен, когато харчеше за нещо друго, освен за инвестиции или за намаляване на данъците.

— Ще ти помогна — предложи Логан и вдигна искрящия медальон от сатенената подложка. — Обърни се.

Закопча верижката с рубиненото сърце на врата й. Когато двамата се обърнаха към гостите си, всички заръкопляскаха, възхитени от подаръка.

— Благодаря — тихо промълви Лий с блеснали от щастие очи.

Логан обгърна с ръка раменете й и през смях рече:

— Очаквам повече благодарности, когато останем сами. Джунджурийката струва двеста и петдесет хиляди долара.

Удивена, тя едва прошепна:

— Не съм сигурна, че знам каква благодарност заслужава четвърт милион.

— Няма да е лесно, но имам някои предложения и препоръки за по-късно.

— Много ми помагаш — подразни го тя и се зарадва, когато погледът му се изпълни с топлина и желание.

Той въздъхна и я хвана за ръката, докато слизаха по мраморните стъпала.

— За съжаление имаме няколко часа, през които трябва да изпълним дълга си като домакини. Искам да те запозная с един човек.

Докато бавно си проправяха път сред хората, поздравявайки ги, Лий отново се удиви на контраста между нейните познати и приятелите на съпруга си. Повечето от неговите близки бяха от най-старите и влиятелни фамилии в Ню Йорк: банкери, съдии, сенатори, и всички те имаха много, много пари. Богатства. Бяха скъпо, но консервативно облечени, с безупречни обноски, а съпругите им бяха лика-прилика.

В сравнение с тях нейните приятели бяха невероятно крещящи. Артисти, художници, музиканти и писатели — все хора, които не обичаха да се „вписват“ и да бъдат гледани отвисоко. Това бе направо анатема за тях. Двете групи не се избягваха, но и не се смесваха. Приятелката й Тета Беренсон разказваше на познатите си за последната си изложба, а огромните жълти пера на шапката й непрекъснато гъделичкаха ухото на банкера, който говореше с някакви хора зад нея. Мъжът, който бе приятел на Логан, раздразнено буташе перата настрани, докато водеше задълбочен разговор с Шийла Уинтърс за новите начини за разпределяне на ценните книжа. Шийла беше авторитетен и уважаван психолог. Лий и Логан я познаваха отпреди няколко години, когато бяха потърсили помощта й, за да изгладят някои проблеми помежду си. Бяха станали близки приятели. Шийла се огледа за миг и като зърна Лий, й прати въздушна целувка и й помаха.

Логан и Лий често се спираха да побъбрят с гостите си, но той не се бавеше прекалено дълго. Търсеше човека, с когото искаше да я запознае.

— Ето го — най-сетне го забеляза и бързо поведе Лий към висок мъж с тъмна коса, който стоеше съвсем сам в ъгъла на гостната, загледан в една картина с маслени бои. Непознатият изглеждаше отегчен и очевидно платното въобще не го интересуваше.

Лий почти веднага го позна, но присъствието му в дома й бе така неочаквано, че тя не можа да повярва на очите си. Спря рязко и зяпна съпруга си ужасена.

— Не може да е този, за когото го мисля!

— Кой мислиш, че е той?

— Майкъл Валенте.

— Права си — отвърна Логан и понечи да я поведе напред, но тя стоеше като закована и изглеждаше смаяна. — Иска да се запознае с теб, Лий. Голям почитател ти е.

— Кой го пусна тук?

— Аз го поканих. Не съм ти споменал, защото сделката още не е сключена, но Валенте обмисля да спонсорира целия проект „Кресънт Плаза“. Вече проведохме няколко срещи. Направо е гений, що се отнася до осъществяването на изгодни и доходоносни сделки.

— И що се отнася до измъкването от прокурорите след това — мрачно изрече Лий. — Логан, той е престъпник!

— Само веднъж е осъждан — рече той, смеейки се тихичко на негодуването й. — Сега е многоуважаван бизнесмен, милиардер, и е известен с таланта си да осъществява рисковани проекти като „Кресънт Плаза“, при това много успешно, като на всичкото отгоре донася огромни печалби на партньорите си.

— Той е престъпник!

— Това е било преди много време, а и най-вероятно е било само прах в очите.

— Не е вярно! Четох, че се е признал за виновен. Вместо да се подразни, Логан се втренчи в жена си и възхитен я попита:

— Как го правиш?

— Кое?

— Как запазваш строгите си морални ценности, които защитаваше и когато се запознахме преди години?

— „Строги“ не ми звучи добре.

— Когато се отнася до теб, строгостта е чудесно нещо.

Тя едва обърна внимание на думите на Логан, докато оглеждаше гостната. Забеляза, че съдия Максуел и сенатор Холенбек бяха застанали зад бюфета, колкото се може по-далеч от Валенте.

— Логан, в този дом няма човек, държащ на репутацията си, който да смее да се доближи до Валенте. Отбягват го като прокажен.

— Максуел не е светец, а мазето на Холенбек сигурно е претъпкано със скелети — натърти Логан, но щом се огледа, видя, че Лий е права. — Май не биваше да каня Валенте.

— Защо го направи?

— Обадих му се следобед, за да уговорим някои подробности около договора за проекта, и му споменах, че вечерта имаш премиера и че след нея даваме парти. Той заговори за пиесата и подхвърли, че ти е голям фен? Знаех, че не мога да му уредя място в театъра, затова направих компромис и го поканих тук. Толкова неща ми бяха на главата и не се замислих, че присъствието му тук ще е малко странно, особено за Сандърс и Мюри. Ще ми направиш ли една услуга, скъпа?

— Да, разбира се.

— Вече говорих с Валенте. Ако нямаш нищо против, представи му се сама, а аз ще отида да погъделичкам наранената гордост на Сандърс и Мюри. Валенте пие гленливит, чисто. Погрижи се да получи питие и се прави на домакиня, поне за малко. Само за това те моля.

— А после? Да го зарежа сам ли? С кого мога да го запозная?

Логан се развесели и огледа гостната за подходяща жертва.

— Лесна работа. Представи му приятелката си Клер Стрейт, тя е готова да разкаже на всеки за развода си. Джейсън и Ерик вече искат да я удушат. — В същия миг Клер, Джейсън и Ерик погледнаха към тях и те им помахаха. — Клер — извика Логан, — не забравяй да кажеш на Джейсън и Ерик за адвоката си и как те е предал. Поискай им съвет дали да не го съдиш за злоупотреба със служебното положение.

— Ама че си злобен — засмя се Лий.

— Затова ме обичаш. Жалко, че Валенте не е гей. Иначе можеше да го уредиш с Джейсън. Така Джейсън щеше да си има и любовник, и спонсор за пиесите си. Естествено, това щеше да накара Ерик да ревнува и да се държи дори по-самоубийствено от сега, затова може би идеята не струва. — Той отново огледа помещението, когато жълтите пера на Тета привлякоха вниманието му. — Можем да го представим на Тета. Тя е по-грозна и от дявола, но Валенте има невероятна колекция от предмети на изкуството, а Тета уж е художничка.

— Продаде последната си картина за сто седемдесет и пет хиляди долара. Не бих я нарекла „уж“ художник.

— Лий, тя е нарисувала онова нещо с лакти и парцал за под.

— Не е вярно.

Логан се засмя и за да го прикрие, отпи от шампанското си.

— Напротив, мила. Сама ми каза. — Внезапно забеляза красива блондинка, която стоеше до Тета. — Проблемът с Валенте е премахнат. Нека му представим приятелката ти Сибил Хейуд. Може да му предскаже бъдещето…

— Сибил е астролог, не врачка — обиди се Лий.

— Има ли разлика?

— Зависи кого питаш — сряза го тя, раздразнена, че се присмива на приятелите й и особено на Сибил. — Сибил има много известни клиенти, включително Нанси Рейгън. Без значение дали ти вярваш в астрологията, тя е отдадена на професията и клиентите си, както ти на твоите.

Логан веднага съжали за думите си:

— Убеден съм, че е така. И ти благодаря, че не ми го върна и че не нарече мен и близките ми скучни сухари, които водят все едни и същи предсказуеми и досадни разговори. А сега как мислиш, дали Сибил ще ни освободи от Валенте за малко, дали ще прекара известно време с него?

— Ще го направи, ако я помоля — отвърна Лий и реши, че планът може да проработи.

Логан се зарадва и нежно прегърна съпругата си:

— Не ме оставяй дълго сам. Това е твоята вечер, но и аз искам да бъда част от нея.

Заради милите му думи веднага му прости шегите с приятелите й и дори поканата на Валенте. Логан я целуна по бузата и я остави, а тя погледна към Валенте и откри, че той вече не гледа картината. Беше се обърнал и ги бе наблюдавал през цялото време. Лий се зачуди дали е доловил разговора им и се притесни. После се успокои. Реши, че не е възможно да е отгатнал за какво си говореха двамата с Логан. Предположи, че когато и където и да се появеше Валенте, повечето домакини реагираха като нея, със същата неприязън и сдържаност.