Огнено жертвоприношение

50

Ашър ме замъкна в един ъгъл, а останалите се скупчиха около нас на пода като първокласници, на които учителката ще чете приказка. Или може би е по-точно да се каже ще им я демонстрира нагледно. Той рязко ме дръпна към себе си, хвана ме за косата и ме целуна така, че биха ми останали синини, ако не си бях отворила устата. Нещо повече, затворих очи и започнах да го целувам, като вкарах езика си между зъбите му. Вече бях овладяла до съвършенство изкуството да се целувам с вампир, без да ме нараняват кучешките зъби. Явно се справях доста добре, защото Ашър се отдръпна пръв. На лицето му се беше изписало изумление, дълбоко и пълно. Ако му бях ударила плесница, надали щеше да е по-учуден. Всъщност плесницата би го изненадала много по-малко, защото очакваше да я получи.

Жан-Клод беше прав. Ако съумеех да надхитря Ашър, да бъда по-дръзка от него, тогава той може би нямаше да забие в мен кучешките си зъби. Струваше си да опитам. Аз дори на Жан-Клод не давах да пие от моята кръв. Не бях сигурна, че съм избрала по-малкото зло, но момичето трябва да има принципи.

Ашър приближи лицето си към моето и носовете ни почти се докоснаха.

— Гледай ме, момиче, гледай ме. Няма да искаш да ме докоснеш.

Изумително светлосините му, почти леденосини очи, обкръжени от златистите мигли, бяха прекрасни. Не откъсвах поглед от тях.

— Разпусни косата си — казах аз.

Той ме отблъсна толкова силно, че едва не паднах. Бях го разгневила, отнела му бях удоволствието от мъстта. Не можеш да изнасилиш жена, която няма нищо против да бъде изнасилена.

Приближих се до него и го заобиколих, крачейки наперено. Донякъде съжалявах, че не си бях сложила обувките с високи токчета, както бе предложил Жан-Клод. Гърбът на Ашър беше чист и непокътнат. Имаше само няколко малки белега от светена вода отстрани на хълбока. Погалих тази безупречна кожа и той се дръпна като ухапан.

Обърна се рязко и улови ръцете ми, държейки ме на разстояние от себе си. Почти трескаво се вглеждаше в лицето ми. Не знам какво видя там, но то не го зарадва. Хвана ме за китките и постави едната ми ръка на покритата си с белези гръд.

— Лесно е да затвориш очи и да се преструваш. Лесно е да докосваш онова, което не е увредено — той притисна ръката ми към грубите изпъкналости на гръдта си. — Ето я истината. Ето с какво живея всяка нощ, с какво ще живея цяла вечност. Ето какво ми причини той.

Пристъпих по-близо до него и притиснах към белезите цялата си ръка, от китката до рамото. Кожата беше грапава, набраздена като лед с твърди частици. Погледнах го в лицето и тихо казах:

— Не Жан-Клод ти е причинил това, а хора, които отдавна са мъртви.

Повдигнах се на пръсти и целунах осеяната с белези буза.

Той затвори очи и аз видях как една-единствена сълза се отрони и потече по белезите. Хванах я с устни и когато той отвори очи, се оказа, че те са съвсем близо до моите. В тях видях страх, самота, потребност, толкова непреодолима, че бе изгризала сърцето му така, както светената вода — кожата му.

Прииска ми се да премахна болката в очите му, да го прегърна и да останем така, докато му олекне. В този момент разбрах, че го искам не аз, а Жан-Клод. Той желаеше да избави Ашър от болката му, да запълни тази страшна пустота. Гледах Ашър през пелената от чувства, които никога не бях изпитвала към него, през булото на носталгията по хубави нощи, по любов, радост и топла прегръдка в хладната тъма.

Целувах бузата му, спусках се все по-надолу, без да отделям устни от белезите, без да докосвам чистата кожа, както по-рано се бях старала да не докосвам изранената. Колкото и да е странно, кожата на шията му беше цяла, непокътната и хубава. Целунах вдлъбнатината над ключицата, където имаше бяла изпъкнала ивица от белези. Ръцете му поотслабиха хватката, но не ме пуснаха. Аз се освободих, като се смъкнах надолу по тялото му, покривайки го с нежни целувки.

Прокарах език по белезите на талията му, там, където беше коланът на панталона. Ашър затрепери. Прехвърлих се на оголената кожа на хълбока му и продължих да се спускам надолу. Белезите стигаха до средата на бедрото и аз спрях дотам. Станах и той ме погледна изплашено, сякаш почти се боеше от онова, което щях да направя.

Наложи ми се пак да застана на пръсти, за да достигна с ръка до плитката му. Изотзад щеше да е по-лесно, но Ашър би го възприел като отблъскване. Не можех да откъсна очи от белезите, макар че по никакъв начин не бях заета с тях. Разпуснах сплетената му на плитка коса, разделих къдриците, после се наложи да се наведа към него за по-голяма стабилност, докато разчесвах с пръсти златистите нишки. Има нещо много лично в докосването на косата в определени ситуации. Не бързах, наслаждавах се на усещането от допира до меката коса, на необикновения й цвят, на тежестта й между пръстите ми. Когато тя накрая се разпръсна на вълни по раменете му, аз се отпуснах на петите си. Прасците ми се бяха схванали от дългото стоене на пръсти.

Опитах се да изразя с поглед онова, което виждам — че той е приказно красив.

Ашър ме целуна по челото, леко и нежно, притисна ме до себе си за миг и после отстъпи крачка назад.

— Не мога да те пленя с поглед. Без това и без вихъра на страстта само ще ти причиня болка. Мога да се храня от всекиго, но онова, което видях в очите ти, никой друг не би могъл да ми го даде.

Той се обърна към Жан-Клод. Двамата дълго и настойчиво се гледаха, после Ашър излезе от кръга и аз се върнах при Жан-Клод. Седнах до него с подгънати под себе си крака, след като пригладих полата си. Той ме прегърна и целуна по челото, както Ашър беше постъпил току-що. Запитах се дали не иска да усети вкуса от устните на Ашър върху кожата ми, но тази мисъл не ме обезпокои много. Може би трябваше да попитам, но се въздържах. Не бях сигурна, че искам да знам.

Странника се изправи на крака сякаш чрез магия, просто внезапно се оказа, че стои прав.

— Не мисля, че бихме се изненадали повече, ако Анита беше довела тук дракон. Тя укроти нашия Ашър и не заплати за това с кръв — той се прокрадна към средата на кръга. — Но Ивет не би се наситила толкова лесно — Странника й се усмихна и тя стана. — Нали, скъпа моя?

Тя премина покрай Джейсън и го погали по косата. Той се дръпна така, сякаш го беше ужилила. Стана й много забавно и все още смеейки се, тя се обърна толкова рязко, че полите й изшумоляха, а после театрално протегна ръце към него.

— Ела при мен, Джейсън.

Той се сви на малко кълбо от ръце, лакти и колене и само поклати глава.

— Ти си моят избор, моят специален избор — каза Ивет. — Не си достатъчно силен да ми откажеш.

Мярна ми се ужасна мисъл. Бях готова да се обзаложа, че Жан-Клод не е упоменал сред забраните и гниенето върху живи хора. А Джейсън вероятно все още не се беше възстановил от прегръдката на друг гниещ труп. Наведох се към Жан-Клод и попитах:

— Ти се договори за възбрана на мъченията, на преките мъчения, нали?

— Разбира се — отвърна той.

Аз станах.

— Можеш да се напиеш с кръвта му, но нямаш право да се разлагаш върху него.

Тя възви към мен ледения си поглед.

— Никой не ти да е давал думата.

— Жан-Клод се е договорил, че няма да има мъчения. Ако се разлагаш върху него, докато му пиеш кръвта, ти определено ще го измъчваш. Знаеш това и тъкмо по тази причина го искаш.

— Искам да получа малкото върколашка кръв, която ми се полага, и то по начин, който на мен ми харесва.

— Можеш да се напиеш от мен — каза Ричард.

— Не знаеш какво предлагаш, Ричард — предупреди го тя.

— Знам, че Джейсън е под моя защита и че няма да понесе това. — Той също стана, неотразим в новия си фрак.

— Джейсън разказвал ли ти е какво му се случи в Брансън? — попитах аз.

Джейсън бе заставен насила да участва в любовна сцена с две вампирки и в разгара й те започнаха да се разлагат. Превърнаха се в отдавна умрели трупове, а той все така лежеше гол между тях. Сега това беше станало ужасен кошмар, почти фобия за него. Аз бях очевидка и мъртвите ръце ме докоснаха, когато се завтекох да го спасявам. Затова не можех да го виня, че е изплашен до смърт.

— Джейсън ми разказа всичко — отвърна Ричард.

— Едно е да ти го разправят, съвсем друго е да го видиш с очите си, Ричард.

Джейсън беше скрил лице на коленете си и тихо говореше нещо. Наложи се да клекна до него, за да го чуя.

— Съжалявам, съжалявам, съжалявам — повтаряше той отново и отново.

Аз докоснах ръката му и той се развика, зяпна и се опули.

— Всичко е наред, Джейсън. Всичко е наред.

Ричард беше прав. Джейсън нямаше да се справи.

— Прав си, Ричард — кимнах аз.

— Не — възрази Падма. — Не, Господарят на вълците е мой! Няма да го деля с никого.

— Няма да се съглася, ако не е върколак — рече Ивет.

Джамил стана.

— Не, Джамил — спря го Ричард. — Защитата на Джейсън е моя работа, не твоя.

— А моята е да защитавам теб, Улфрик.

Ричард поклати глава и започна да развързва черната си папийонка. Той разкопча горните копчета на нагръдника си и оголи силния си красив врат.

— Не — каза Ивет, тропна с крак и опря ръце на хълбоците си. — Той не се страхува. Искам някой, който се страхува.

Помислих си, че той ще се страхува, и то много, но си замълчах. Забележете, че не скочих и не предложих себе си вместо Джейсън. Вече бях гледала това шоу и не исках да играя главна роля в него.

— Имам свои планове за Улфрика — рече Падма.

Странника зацъка с език, сякаш бяха капризни деца.

— Сделката е добра, Ивет. Самият Улфрик вместо някои от низшите вълци.

— Искам да изпитам не силата на кръвта, а силата на ужаса!

— Твърде щедро предложение от някой, който не е член на Съвета — вметна Падма.

— Винаги ли така се дърлят? — попитах аз.

— Oui — отвърна Жан-Клод.

Почти вечен живот, страховита сила и… такава дребнавост. Колко разочароващо. Колко банално. Докоснах лицето на Джейсън, за да се обърне към мен. Той почти се задъхваше. Хванах ръцете му; бяха студени.

— Джейсън, ако тя не започне да се разлага върху теб, можеш ли да й дадеш да се напие с кръв от теб?

Той два пъти преглътна слюнката си, преди да отвърне:

— Не знам.

Честен отговор. Той беше изплашен до смърт.

— Аз ще бъда с теб.

Тогава той ме погледна, мен, а не кошмарите, които се мержелееха пред очите му.

— На нея това няма да й хареса.

— Майната й. Или ще се съгласи, или ще откаже.

На устните му се мярна призрачна усмивка. Той стисна ръцете ми и леко кимна.

Погледнах към седналия близо до нас Жан-Клод.

— Не ни помагаш много.

— И аз вече съм гледал това шоу, ma petite.

Той повтори мислите ми толкова точно, че се запитах мои ли са, или негови. Но думите му означаваха, че се бои. Не би се предложил на Ивет само за да избави Джейсън.

Станах и помогнах на Джейсън да се изправи на крака. Той се вкопчи в ръката ми като дете през първия си ден в детската градина, което се бои, че майка му ей сега ще си тръгне и ще го остави само с група побойници.

— Ако ми дадеш честна дума, че няма да се разлагаш върху него, можеш да пиеш от кръвта му.

— Не — рече Ивет. — Не, така няма да изпитам никакво удоволствие.

— Решавай — казах аз. — Можеш да получиш Ричард, ако Падма ти разреши, но той няма да се бои. Можеш да гниеш върху него, колкото искаш, но няма да получиш ужасения Джейсън — преместих се малко, за да може тя да го разгледа добре.

Джейсън потрепери, но остана на мястото си, при все че не искаше или не можеше да я погледне в очите. Той гледаше мен. Струва ми се, че всъщност беше свел поглед към роклята ми, но аз за първи път не му казах да престане. Сега той трябваше да се поразсее и тъй като го познавах, не бях изненадана какво му се иска.

Ивет облиза устните си и след малко кимна. Поведох Джейсън към нея. И той беше облечен като за стриптийз. Коженият му панталон бе син като очите му, но малко по-тъмен, изглеждаше като нарисуван и крачолите му бяха напъхани в ботуши с подобен цвят. Той беше без риза, само по жилетка, също тъмносиня, пристегната с три кожени каишки.

Когато влязохме в кръга, Джейсън се спъна. Ивет се прокрадна към него и той се дръпна назад. Само ръката ми го удържаше да не побегне.

— Спокойно, Джейсън, спокойно.

Той продължи да поклаща глава и да се дърпа, за да се изтръгне от ръката ми, но не много силно.

— Това е вече прекалено — каза Ричард. — Той е мой вълк. Няма да стоя и да гледам как го измъчват.

Погледнах Ричард гордо и надменно:

— Той е и мой вълк — бавно пуснах ръката на Джейсън и обхванах с длани страните му. — Ако това е прекалено, кажи, и ще измислим нещо друго.

Той се вкопчи в китките ми и аз видях, че се опитва да се овладее. Трудно възвърнатото самообладание засвети в очите, озари лицето му.

— Само не ме изоставяй.

— С теб съм.

— Не — каза Ивет. — Няма да го държиш за ръката, докато пия.

Обърнах се към нея. Джейсън беше толкова близо до мен, че телата ни се докосваха.

— Не става така. Няма да ти позволя да го докоснеш.

— Първо укроти Ашър. Сега се опитваш да укротиш и мен. Не си познала. У теб няма нищо от онова, което ми е нужно, Анита.

— Имам Джейсън.

Тя изсъска към мен и всичката й нетленна красота се разпадна и показа криещия се в нея звяр. Посегна да сграбчи Джейсън и той отскочи назад. Тя понечи да го одраска с нокти като котка, но аз останах между тях и се движех заедно с тях към центъра на кръга. Чух, че гърбът на Джейсън удари в стената, и улових Ивет за ръката.

— Почувствай неговия ужас, Ивет. Усещам как сърцето му бие по гърба ми. Държа го за ръката, но знам, че той няма да престане да се страхува. Не мога нищо да направя, за да го накарам да не се бои от теб.

Джейсън скри лицето си зад гърба ми и обхвана с ръце талията ми. Потупах го по ръката. Цялото му тяло се тресеше, сърцето му биеше толкова силно, че усещах движението на кръвта по тялото му. Неговият ужас изпълваше въздуха като гореща, невидима мъгла.

— Съгласна съм — каза Ивет и се върна в средата на стаята, откъдето протегна към мен бледата си ръка. — Ела, Анита, донеси ми моя трофей.

Аз се изплъзнах от ръцете му и отново го поведох за ръката. Дланта му беше потна. Накарах го да застане с гръб към Ивет. Той се хвана за мен с двете си ръце. Те трепереха. Гледаше ме в лицето така, сякаш на света вече не съществуваше нищо друго.

Ивет докосна гърба му.

Той заскимтя. Аз го дръпнах към себе си така, че целите ни ръце се допряха, а лицата ни бяха на два-три сантиметра едно от друго. Не знаех какво да му кажа, за да го утеша. Не можех да му предложа за подкрепа нищо друго, освен ръката си, за която да се държи, и още нещо, за което да мисли.

Ивет погали с пръсти раменете му и ръката й се спусна към връзките на жилетката. Докато ги дърпаше непохватно, един-два пъти докосна и мен. Понечих да се дръпна назад, обаче ръцете на Джейсън затрепериха от напрежение. Останах на мястото си, но и моят пулс затупка в гърлото ми. И аз се боях от нея, боях се от онова, което беше тя всъщност.

Наложи й се да обвие с ръце талията му и да се притисне към гърба му, за да развърже последната връзка. Лизна ухото му с бързо, почти незабележимо движение на бледорозовия си език.

Той затвори очи и наведе главата си така, че нашите чела се докоснаха.

— Ще се справиш — казах аз.

Той кимна, без да отвори очи и все още допрял чело до моето.

Ивет пъхна ръце под жилетката и ги плъзна нагоре по гърба му, добра се до голата му гръд и прокара нокти по кожата.

Дъхът на Джейсън секна и аз разбрах, че това не е просто страх. Той беше спал с нея, преди да узнае каква е. Тя познаваше тялото му, умееше да предизвика страст в него, както само любовницата умее. И сега тя използваше това против него.

Джейсън вдигна глава и ме погледна. Изглеждаше като изгубен.

Тя смъкна жилетката от раменете му и прокара с език дълга влажна линия по гръбнака му.

Той извърна лице от мен, за да не виждам очите му.

— Джейсън, не е лошо, ако нещо от това ти е дори приятно.

Той отново се обърна към мен и в очите му, освен страх имаше и нещо друго. На мен би ми било по-удобно само със страха, но нямах избор — измъчваха него, а не мен.

Ивет коленичи и с уста направи нещо в долната част на гърба му. Коленете му внезапно се подкосиха и двамата се строполихме на пода. Аз паднах по гръб, а Джейсън върху мен. Остана свободен само единият ми крак, но той колкото ми помагаше, толкова ми и пречеше, тъй като Джейсън се оказа точно над мен. Усещах, че тялото му е много доволно от това положение. Но не бях сигурна какво изпитва самият Джейсън. От гърлото му се изтръгваха някакви тихи звуци.

Аз се измъкнах изпод него, та слабините му да не притискат моите, и успях да застана в седнало положение, за да видя какво му е сторила Ивет. Близо до гръбнака му, ниско долу на гърба имаше следи от кучешки зъби. Кръвта се стичаше по синята кожа на панталона му. Червеното и синьото се съчетаваха като на шотландска пола.

Ръцете му се сключиха около кръста ми.

— Не ме оставяй, моля те!

Той притисна буза към корема ми и от напрежението в тялото му сърцето ми биеше до пръсване.

— Няма да те оставя, Джейсън.

Ивет беше все така застанала на колене, със събрана около нея бяла пола, сякаш очакваше да дойде някой плажен фотограф. Засмя се и от усмивката очите й засияха, изпълниха се с радостна светлина. Тя беше страшно доволна от себе си.

— Сита си. Всичко свърши — казах аз.

— Много добре знаеш, че това не беше хранене. Аз просто го пробвах на вкус, но още не съм се наситила.

Е, струваше си да се опита. Тя беше права. Знаех, че не е пила кръв.

— Тогава не губи време, Ивет.

— Ако ми беше позволила да се разлагам, щеше да стане по-бързо, но на мен ми е нужен неговият ужас и неговото удоволствие. Това отнема повече време.

Джейсън слабо изхлипа, като дете, което се е изгубило в тъмнината. Потърсих с поглед Ричард. Той все още стоеше там, но вече не ми беше сърдит. В очите му имаше истинска мъка. Той би предпочел да бъде на мястото на Джейсън — като истински крал би приел неговата болка.

Долових мирис на гора, гъста и зелена, с толкова влажни и свежи листа, че ми се сви гърлото. Погледнах Ричард и разбрах за какво мисли. Ние вече бяхме спорили за мунините. Той считаше, че те не са опасни за мен, защото не съм върколачка. Ричард не знаеше, че общите ни знаци ме излагат на този риск. Но сега мунините ми предоставяха възможност. Не за връзка с Рейна — никога вече няма да поискам това, — а със силата на цялата глутница. Тяхната топлина, докосването им — те можеше да помогнат.

Затворих очи и почувствах, че знакът се разтваря в мен като завеса, отметната от вятъра. Джейсън вдигна глава и ме погледна. Ноздрите му потрепнаха — той бе доловил мириса на силата в мен.

Ивет разкъса жилетката му отзад като лист хартия.

Джейсън се задъха.

Тя прокара език надолу по тялото му, но като стигна до ребрата, устата й внезапно се затвори. Видях как се изопнаха мускулите на скулите й, а тялото на Джейсън се сви конвулсивно. Той падна върху мен, ръцете му зашариха по пода, сякаш не знаеше какво да прави с тях и с цялото си тяло.

Ивет вдигна глава, оставяйки две акуратни червени дупчици. Кръв закапа от тях. Тя облиза устни и ми се усмихна.

— Боли ли? — попитах аз Джейсън.

— И да, и не — отвърна той.

Започнах да го повдигам, обаче Ивет постави ръка на гърба му.

— Не, искам да остане на пода. Искам да бъде под мен.

Долових остър мускусен мирис на козина. Джейсън се опита да ме погледне, но Ивет притисна главата му към коленете ми. Тя се опря на него, за да приближи лицето си към моето.

— Какво правиш?

— Аз съм негова лупа. Аз зова глутницата да му помогне.

— Те не могат да му помогнат — каза тя.

— Не — отвърнах аз. — Могат.

Започнах да се извивам, за да се изплъзна изпод тялото на Джейсън. Полата на черната ми рокля се беше вдигнала до талията и бе предоставила на всички чудесен изглед към чорапите и бельото ми. Добре, че поне си пасваха по цвят. Затова пък можех да виждам лицето на Джейсън. Чувствах тялото му малко по-силно, отколкото би ми се искало, но на мен ми бяха нужни очите му, лицето му. Исках той да ме гледа.

Никога не бях пробвала мисионерската поза с мъж, висок колкото мен. Контактът очи в очи беше невероятно интимен. Той нервно се засмя и каза:

— Имал съм точно такива фантазии.

— Забавно — рекох. — Аз не съм имала.

— Ооо, колко жестоко.

Той изви гръб и се притисна към мен. Ивет пак бе решила да опита. Страхът се върна с пълна сила. Очите му издаваха, че е обзет от паника.

— Тук съм. Ние сме заедно.

Той затвори очи и дълбоко си пое дъх. Потопи се в аромата на листа, козина и сенчести поляни, пълни с тела, които миришеха на глутница. И в този момент Ивет впи кучешките си зъби.

Джейсън изкрещя и аз се надигнах. Видях, че вампирката е отпрала голямо парче кожа от гърба му. От раната течеше кръв.

Жан-Клод се приближи към очертанието на кръга.

— Това е изтезание, а не хранене. Достатъчно.

— Не — рече Ивет. — Ще пия кръв.

— Тогава пий, но по-бързо, докато търпението ни не се е изчерпало — каза Жан-Клод.

Тя се покачи върху тялото на Джейсън, като прехвърли на него цялата си тежест, а мен едва не ме размаза на пода. Коженият плат над слабините му, натегнат отвътре, се притисна толкова силно в мен, че ме заболя. Той дишаше все по-бързо и по-бързо.

— Гледай ме — казах аз.

Ивет го хвана за косата и дръпна главата му назад.

— Не, гледай мен. Защото ще ти причиня болка, Джейсън. Ще ме виждаш в най-страшните си кошмари.

— Не — рекох аз. Силата в мен нарасна и аз я изплюх в бледото лице на Ивет. Кръв потече от една дълга, повърхностна рана на бузата й.

Всички застинаха. Ивет вдигна ръка към кървящата си страна.

— Как успя да направиш това?

— Ако кажа, че и аз не знам, ще ми повярваш ли?

— Не — отвърна тя.

— Тогава ми повярвай, кучко, че ако сега не свършиш, ще те нарежа на парчета — когато изричах тези думи, аз си вярвах, макар и да не знаех дали ще мога да повторя този номер. Само вампирски господар може да нанася такива рани от разстояние. Дори Жан-Клод не бях виждала да го прави.

Ивет ми повярва. Тя се наведе напред и кръвта от порязването покапа по русата коса на Джейсън.

— Както искаш, мръснице, но да знаеш, че ще бъда безпощадна. Заради това — тя обърна към мен бузата си и посочи драскотината — той ще страда.

— Нищо ново — казах аз и свих рамене.

Тя се намръщи, явно не очакваше този отговор. Аз обхванах с длани лицето на Джейсън и го заставих да ме погледне в очите. Освен страх, в тях сега имаше недоумение, защото Джейсън, и не само той, дори не си беше помислял, че мога да направя нещо подобно на онова, което току-що се беше случило с Ивет. И то пред очите на негодниците.

Ивет се намести и се притисна към Джейсън с цялото си тяло. Той се размърда. Само тънкият слой кожа на неговия панталон и парче коприна ме отделяха от Джейсън. Тялото ми се отзова. Мой ред беше да затворя очи.

Може би беше просто естествена реакция, но аз внезапно се потопих в мириса на кожа, в познатата топлина и близостта на тялото му. Мунинът беше дошъл на топла, надигаща се вълна.

Вдигнах лице и го целунах. Когато устните ни се докоснаха, между нас потече енергия. Тази връзка беше друга, по-добра, отколкото с Натаниел, и аз знаех защо. Натаниел не беше от глутницата.

Отначало Джейсън не отвърна на целувката. После езикът му потъна в устата ми, в топлата сила, и тази сила започна да нараства, да обгръща като горещ ветрец телата ни. Тя потече към Ивет и я накара да закрещи. Вампирката впи зъби в шията на Джейсън. Той простена в устата ми, тялото му се напрегна още по-силно, но болката се разтвори в топлия поток и нарастващата с всяка секунда сила просто я отми.

Имах чувството, че устата на Ивет е сифон, който всмуква нашата сила. Вкарах сила в нея и тя се отмести с търкаляне от нас, опиянена не само от кръвта.

Освободен от тялото на Ивет, Джейсън започна да се трие в мен и да ме целува, сякаш бе проникнал в мен. Аз отвърнах на целувката. Сама бях повикала мунина на Рейна и сега не знаех как да го отпратя.

Почувствах реакцията на тялото му, когато той свърши, и това беше достатъчно, за да си възвърна самоконтрола. Какъв приятен и неловък момент да поемеш отново кормилото.

Джейсън рухна върху мен, дишайки тежко, но вече не от страх. Аз извърнах лице, за да не посрещна погледа на никого от събралите се около нас. Ивет лежеше на хълбок близо до нас, свита на кълбо, а по брадичката й се стичаше струйка кръв. Тя излизваше кръвта почти неохотно, сякаш дори това незначително усилие беше твърде голямо за нея.

— Je reve de toi — рече ми тя на френски. Вече бях чувала тези думи от Жан-Клод. Каза, че си мечтае за мен.

— Защо в такива моменти французите винаги знаят какво да кажат? — чух аз собствения си глас.

Жан-Клод коленичи близо до нас.

— Това е заложено генетично, ma petite.

— А! — казах аз. Трудно ми беше да го погледна в очите, докато Джейсън все още лежеше върху мен.

— Джейсън — повиках го аз и го потупах по голото рамо. Той не отговори, а просто се претъркулна от мен на пода и се намери съвсем близо до Ивет, и, за мое учудване, остана да лежи до нея.

Изведнъж осъзнах, че полата ми все още е събрана на талията. Докато я оправях, Жан-Клод ми помогна да седна.

Ричард също клекна до нас. Очаквах да направи язвителна забележка. Той определено бе имал доста поводи за това. Изненадах се, като го чух да казва само:

— Рейна я няма, но не е забравена.

— Стига шеги — рекох аз.

— Прощавай, Анита. Когато ти ми разказа за това, не съобразих, че то е почти пълно сливане. Сега разбирам защо се боиш. Можеш да сториш, каквото намериш за нужно, за да не се повтаря повече. Твърде ядосан ти бях и не повярвах, че всичко е толкова сериозно — лицето му изразяваше болка и смущение. — Съжалявам.

— Ако се постараеш да не се случи пак, извиненията се приемат.

Падма внезапно се възправи над нас.

— Следващият танц е запазен за мене и тебе, Улфрик. След представлението, изнесено пред нас от твоята лупа, аз горя от нетърпение да те пробвам на вкус.

Ричард погледна първо мен, после Джейсън и Ивет, които все така лежаха на пода, сякаш всяко движение беше непосилно за тях.

— Не мисля, че съм чак толкова вкусен.

— Подценяваш се, вълчо — рече Падма.

Той подаде ръка на Ричард, но Ричард стана сам. Двамата бяха с почти еднакъв ръст. Те се гледаха в очите и аз усещах, че между тях вече протича енергия, че се проверяват един друг.

Аз се прислоних към гърдите на Жан-Клод и затворих очи.

— Изведи ме оттук, преди да са започнали. Няма да издържа, ако пак се окажа близо до такава сила.

Той ми помогна да стана и когато се оказа, че краката не ме държат, без усилие ме вдигна на ръце. Просто стоеше и ме държеше, сякаш очакваше да възразя.

Обхванах с ръце врата му и казах:

— Хайде, просто го направи.

Той се усмихна и усмивката му беше прекрасна.

— Отдавна ми се искаше да го направя.

Имаше ли романтика в това, че най-сетне се намерих, носена на ръце от него? О, да. Но когато Джейсън успя да се надигне от пода, видях петно отпред на кожения му панталон и романтиката мигом се изпари.